Решение по дело №11691/2020 на Районен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          10.12.2021г.         гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд                                                                       гражданско отделение

На единадесети ноември                                             две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                            

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 11691 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава  „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.И.Ж. – Д., с ЕГН ********** и Х.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, с която претендират да бъдат осъдени В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят в условието на активна и пасивна солидарност сумата от 6500 лева на ищците, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да използват собствен обект, намиращ се в жилищна част на сграда, находяща се в гр. В., ул. „Б. К.“ №*, ет.*, ап. **, за периода от 01.08.2019г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищците са собственици на жилище, находящо се в гр. В. ул. „Б. К.“ № *, ет. *, ап. **. Ответниците са собственици на жилище на ет. *, ап. **, намиращо се в същата сграда. За сградата имало издадено разрешение за ползване от *** – В**** с №*****31.07.2018г. Ищците не можели да ползват закупения от тях апартамент, тъй като сградата била свързана към електропреносната мрежа за временно електроснабдяване с мощност 10 kW, което било предвидено да захранва процеса на строителство и не можело да издържи натоварването или да осигури мощност за нормално потребление от всички обекти в сградата. Липсата на индивидуални електромери предполагала неравномерно разпределение на сметките между живущите в сградата. ОС на ЕС взело решение за извършване на необходимите действия по окончателно присъединяване към електропреносната мрежа. Било депозирано искане за монтаж на електронно табло и съоръжения до „*****“ А., което от своя страна предоставило на живущите допълнително споразумение към договора за присъединяване, и изисквало то да бъде подписно от всички съсобственици на самостоятелни обекти. Ищците твърдят, че до датата на депозиране на исковата молба ответниците не са изпълнили волята на ОС и в резултат на бездействието им не бил изграден Етап II на присъединителните съоръжения на сградата към „****“. В периода 01.08.2019г. - 31.08.2020г. ищците не можели да ползват своя обект по предназначение, доколкото напрежението не било стабилно и достатъчно да захрани цялата сграда, нито да осигури безопасна експлоатация на електрическите уреди. В резултат на противоправно и недобросъвестно поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неизпълнение на решение на ОС на ЕС и неподписване на допълнителното споразумение към договора за присъединяване към „****“, на ищците били причинени имуществени вреди. Претендираното обезщетение е в размер на месечния наем за необзаведен апартамент в района- 500 лева. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват исковата молба. Изразяват становище, че исковата молба е останала неуточнена по отношение на всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД. Считат, че не е налице противоправно поведение от тяхна страна, не са настъпили вредите, описани в исковата молба и ако евентуално такива са настъпили, те не са настъпили във връзка с тяхно поведение. Ответниците твърдят, че за тях не е възникнало твърдяното задължение да изпълнят решение на ЕС. Оспорват съществуването на ЕС и отразеното в протокола от ОС по отношение имената на собствениците на обектите в сградата, броя на обектите и притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата. Оспорват ЕС да е учредена по съответния ред и да са избрани легитимни нейни органи, както и законното удостоверяване на провеждане на ОС на ЕС. Оспорват наличието на мнозинство за вземане на решение. Оспорват автентичността на представените копия от документи. Твърдят, че липсва решение за присъединяване към електропреносна мрежа. Ответниците считат за несъстоятелно твърдението на ищците, че в резултат на тяхно бездействие, изразяващо се в неподписване на Анекс №4, не е изграден Етап II на присъединителните съоръжения на сградата към „****“. Твърдят, че липсват доказателства имуществото на ищците да е намаляло, вследствие на твърдяното в исковата молба поведение от страна на ответниците и че обектите са се ползвали през процесния период. Претендират се разноски.

             Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия от: разрешение за строеж № ****. на гл. арх. на общ. В.; констативен протокол образец 15 от 02.11.2017г.; разрешения за ползване № ДК-***/11.04.2008г., № *****/11.12.2008г. и № ****/31.07.2018г. на ****; нотариална покана рег. № ****/03.11.2017г. на нотариус П. П., район на действие ВРС до „****“ О. с приложен отказ от проектантите по части: архитектура, конструктивна, ****, *****., за съставяне и подписване на Акт Обр. ****.; становища от В.К., А.Ж.-Д. и Ц.С. до Председателя на назначена със заповед № ****/04.05.2018г.; становище от В.К. и Ц.С. до Началника на **** с известие за доставяне от 03.07.2018г. на „Б. П.“  ***,  ИД ****;

нотариален акт № ****, том **, рег. № *** д. ***г. на № ****; схема № ****г. на ***; Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ****, дело № ****г.; Нотариален акт № **, том *, рег. № **** дело № 9 от 2019г.; справки от *****; таблица за разпределение на обектите на строеж „****“ в УПИ ****, **, ***, кв. ***, ***  м. р-н, ул. „Б. К.“ *, гр. В***, схема на обектите от **** и входовете към тях, в трафопост, в *****, кв. ***, * м.р., ул. „Б.о К.“ № 1 В.;

Протоколи № *** от ***г., № ** от *****г., и № * от ****г.; нотариална покана чрез нотариус А. П., рег. № *** на НК с констативен Протокол от ****.; удостоверения за промени в постоянен адрес и настоящ адрес на В.А.К. и Ц.Д. ***

писмо от *** с изх. № **** и отговор- становище от „***“ АД; писмо от „***“ с изх. № ***г.,   се установява, че:    

На 07.03.2006г. О. В. издала разрешение за строеж представляващ „сграда за обществено обсулжващи дейност и трафопост“, в два етапа, находящ се в ****; ***, ** в кв. ***по плана на ** м.р. на гр. В., ул. „****“. На 11.04.2008г. от ***** било разрешено ползването на строеж „сграда за обществено обсулжващи дейност и трафопост“, първи етап – част от сградата предназначена за обществено обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост, подобекти „две подземни нива и частта от сградата над тях предназначена за обществено обслужващи дейности включваща 4 бр. магазини, помещение за банкомат, АСМП, 2 МТЛ, 41 бр. офиси, избени помещения, сградни ВиК отклонения и сградно електрозахранване; трафопост 10/0,4 кV и улична канализация по ул. „***““, находящ се в ****; ***, *** в кв. 121 по плана на 7 м.р. на гр. В., ул. „Б. К.“. На 11.12.2008г. било разрешено ползването на строеж сградата относно първи етап – част от сградата предназначена за обществено обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост, подобект „нощен бар и подземен паркинг на две нива“. На 02.11.2017г. бил съставен констативен акт за установяване годността на строежа – втори етап, който не бил подписан от проектантите му, които възразили писмено, че строежът не отговаря на одобрения инвестиционен проект, нормативната уредба, налице са неизвършени и незавършени СМР. На 31.07.2018г. било издадено разршение за ползване на сградата, втори етап - жилищна част състояща се от 23 апартамента, 5 бр. ателиета, 4 бр. магазини, 3 бр. козметични студия, 1 бр. офис, 1бр. кафе, 1 бр. АСМП, 1 бр. МТЛ, портиерно помещение, склад и аусгус. На 28.10.2010г. „Е. К.“ ЕООД продало на „********“ АД, СО с идентификатор *******, с предназначение помещение за трафопост, адм. адрес гр. В., ул. „****“№ *.

 На 16.10.2007г. В.А.К. и Ц.Д.С. закупили от „Е. К.“ ЕООД право на строеж относно апартамент № *** в сграда в гр. В., ул. „**“ № *, ет. *. На ****. А.И.Ж. – Д. и Х.Д.Д. закупили жилище находящо се в гр. В., ул. „****“ № *, ет.*, ап. ***.  

На 20.09.2018г. ОС на ЕС на сграда с адрес гр. В. ул. „Б. К.“ № * взело решение за упълномощаване на трети лица да извършат необходимите действия за откриване на самостоятелни партиди за водоснабдяване и електрозахранване на самостоятелните обекти в сградата. На 28.05.2019г. УС на ЕС на сградата взел решение да се изпратят нотариални покани до етажните собственици, които не са подписали допълнително споразумение № *****. с „*****“ АД. Такава покана била изпратена до В.К. на адрес ***. Постоянният и настоящ адреси на В.К. и Ц.С. ***.

На 23.06.2020г. „****“ АД уведомило А. Д., че изготвеното допълнително споразумение № 4 към договор за присъединяване № ****. не е подписано от всички страни, поради което договорът не е приключен.

От заключението на вещоте лице по приетата СОЕ се установява, че средния пазарен наем относно необзаведено жилище находящо се в гр. В., ул. „Б. К.“ № *, ет. *, ап. ** за периода от 01.08.2019г. до 31.08.2020г. е 6890 лв. /по 530лв. месечно/.

 В проведеното на 24.06.2021г. ищците чрез процесуалния си представител признават факта, че сградата е електрозахранена от месец 12.2020г. с индивидуални партиди, при липса на подписан от ответниците договор или анекс.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени саосъдителни искове с с правно основание чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД

, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Уважаването на претенция с посочената правна квалификация е обусловено от кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на правната норма - деяние /действие или бездействие/, което е противоправно, причинна връзка, вреда, авторство, вина.

В контекста на настоящия казус гореизложеното означава, че ищцовата страна следва на основание чл. 146 от ГПК да докаже положителните факти, на които се основава- възникнала етажна собственост и притежавания от ответниците като собственици на обект в етажната собственост процент от общите части на сградата; че са взети валидни и влезли в сила решения на ОС; че е налице извършено противоправно деяние от ответниците /т.е. противоречащо на конкретна правна норма тяхно действие или бездействие/, претърпени от ищците точно определени по размер имуществени вреди под формата на пропуснати ползи /т.е. бъдещо сигурно увеличение на тяхното имущество, осуетено от деянието на ответниците/; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответниците и настъпването на вредите. Респ. ответниците, при успешно проведено доказване от ищцовата страна, следва да докажат липсата на вина при извършване на деянието, и/или наличието на нормативно или договорно основание за извършването му, и/или наличието на репариране на причинените вреди, и/ли погасяването на задължението по друг правнорелевантен начин.

 В случая, въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че не се установяват всички елементи на посочения състав на чл. 45 ЗЗД.  

 Налице е извършване на твърдените действия от страна на ответниците изразяващи се в отказ да одобрят чрез подписването му анекс – споразумение с „***“ АД, респ. да сключат с това дружество договор за присъединяване на техния самостоятелен обект в ЕС към електроразпределителната мрежа, но тези действия не са противоправни. Това е така, тъй като липсва договорно или нормативно уредено тяхно задължение като етажните собственици да изпълняват решение на общо събрание на ЕС, според което следва да сключат договор от свое име в лично качество, с посочено от ЕС трето лице, вкл. договор за елкетроснабдяване на техен самостоятелен обект на собственост - апартамент.

Отделно от това, в случая не е налице решение на ОС на ЕС в такъв смисъл, а на нейния УС.

В ЗУЕС е предвидено, в съответните хипотези, една от които е чл. 17 ал. 2 т. 6 ЗУЕС, волята на отделните етажни собственици да бъде заместена с решение на мнозинството, като в такъв случай договор с третото лице се сключва от съответния представляващ ЕС и от тяхно име, но като членове на ЕС, а не в лично качество.

Според съда неправомерен би бил евентуалния отказ на електроразпределителното дружество да присъедини процесната сграда при наличие на валидно решение по чл. 17 ал.2 т. 6 ЗУЕС. В Наредба 6/24.02.2014г. или в друг нормативен акт не е предвидено като условие за присъединяване на общите части на сграда в режим на ЕС, респ. на отделните обекти в ЕС, сключването на индивидуални договори от всички етажни собственици.

Липсата на необходимост от сключването на такъв индивидуален договор от страна на ответниците се установява и от безспорния по делото факт, че в хода на процеса сградата е била присъединена към електроразпределителната мрежа, въпреки че от страна на ответниците не е бил подписан цитирания от ищците и „****“ АД анекс - допълнително споразумение №* към договор за присъединяване № ****г.

Предивид изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да заплатят на ответниците направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ, са в размер на 1000 лева. В тази насока съдът споделя частично възражението за прекомерност на ищеца. След като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на откритите съдебни заседания, вида и характера на извършените в тях процесуални действия, и предвидения минимум в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, намаля възнаграждението на процесуалния представител на ответниците на 750 лева.

 Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.Ж. – Д., с ЕГН ********** и Х.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***  искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 53 ЗЗД,  да бъдат осъдени В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да им заплатят в условието на активна и пасивна солидарност сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да използват собствен обект, намиращ се в жилищна част на сграда, находяща се в гр. В., ул. „***“ №*, ет.*, ап.**за периода от 01.08.2019г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва върху сумата за главница от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

 

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.И.Ж. – Д., с ЕГН ********** и Х.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплатят на В.А.К., с ЕГН ********** и Ц.Д.С., с ЕГН ********** сумата от 750 лева представляваща направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: