№ 1308
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110151400 по описа за 2021 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД .
Ищецът ... твърди, че е доставчик на вода за питейни нужди, като на водоснабден
имот с адрес град .., клиентски №..., към който е създадена съдебна сметка ********** и
титуляр ответникът ХР. Б. АЛ.,, който му дължи сумата Интересът си от установителен
иск за вземанията си извежда от издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК .
Ответникът, в срока за отговор, оспорва дължимостта на вземането, като сочи, че
начислената сума за питейна вода, не е реално ползвана, не са извършвани регулярни
отчети, нито отчетите са извършвани в съответствие с Наредбата.
Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното от фактическа страна:
С Определение по чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, прието
като доклад по делото в открито съдебно заседание, съдът е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е титуляр по партида за клиентския
номер. С оглед изложеното, предвид липсата на възражения на ответника по определението
на съда в първото, открито съдебно заседание, в което делото е докладвано, оспорването,
направено в хода на устните състезания по спора, е закъсняло.
Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:1. (доп. - ДВ, бр. 63 от
1
2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. Тук е моментът да се посочи, че спорът, предмет на делото, не е за
собственост, поради което и ищецът, който твърди ответникът да има вещно право върху
имота, не следва да представя единствено и само валиден документ за собственост, съгласно
чл.18 ЗЗД, за да докаже твърдението си, че ответникът е страна по договора за продажба на
питейна вода.
По спорния въпрос. Начислената сума за вода се установява от приетата, неоспорена
от страните съдебно – техническа експертиза. Вещото лице сочи, че за исковия период
сумите са начислявани „на база”, като е преспаднато 76,796 куб.м. количество „общо
потребление“. В имота има два водомера, описани и снимани от вещото лице, след
посещението на място. Вещото лице е посочило в таблица – справка, всички фактури, както
и че начисленото количество е по действащи към момента на начисляването цени на КЕВР.
По този начин, общата дължима сума за главница възлиза на 1171,17 главница.
С оглед изложеното, искът е основателен.
По възражението за давност.
Вземанията на ищеца по отношение на ответницата съставляват т.нар. „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Тези
вземания се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземането за главница за студена вода се характеризира с всеки един от посочените
белези – касае се за повтарящи се задължения за предаване на пари, правопораждащият им
факт е един- доставка на студена вода, падежът им настъпва през предварително определен
интервал от време – съгласно общите условия в тридесетдневен срок изтичане на периода. /
Виж Решение от 12.04.2012 г. по Тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК/. Поради
изложеното и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, давността за вземанията за студена вода е
тригодишна. Или възражението е основателно за всички вземания, с настъпил към
27.5.2021г. падеж, тъй като заявлението по чл.410 ГПК, при предявен иск за вземането,
прекъсва теченето на давностния срок. Давността започва да тече с издаване на фактурата и
изтичане на 30 – дневен срок. Следователно, възражението е основателно за всички
вземания по фактури, издадени до 4.2018г. включително. С оглед изложеното, в
погасителна давност са всички вземания по главница по фактури от 4.5.2017г. до 4.2018г,
включително, които въз основа справката към СТЕ, възлизат на общата сума 332,62 лева, за
която искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. .
За заповедното производство ищецът доказва разноски от 75 лева-25лв за държавна
2
такса и 50юрисконсултско възнаграждение и 421,85 лева за исковото производство, от
които 21,85лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 300 лева
платено възнаграждение за СТЕ.
От сторените разноски, съразмерно с основателната част на иска, на ищеца се следва
сумата от 53,70 лева за заповедното и 138,15 лева за исковото производство.
Ответникът претендира разноски за исковото и заповедното производство, а ищецът,
в исковата молба е направил възражение за прекомерност. Ответникът представя договори
за правна защита и съдействие за двете производства, сключени при условията на чл.38
ЗАдв.
При определянето на адвокатско възнаграждение за заповедното производство, съдът,
при произнасянето си, установи, че производството е по чл.410 ГПК.
Защитата в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява в две възможни
процесуални действия – подаване на заявление, и предявяване на иск, или становишще по
чл.414а ГПК. Евентуалното усложнение за заявителя, е в подаването на частна жалба по
чл.413 ГПК Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да подаде и
жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение. Следователно, не може
за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се съобразява
извършената по делото работа, както и интереса по делото, като водещо при определяне
дали възнаграждението е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е
свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните действия, които ще се
извършват при сключване на договора.
Противното разбиране /че е налице минимален размер, под който съдът не може да
определи възнаграждение/ е в противоречие и с отговора на преюдициално запитване по т.
1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С -427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи
състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че националната правна уредба като разглежданата в главните производства,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредбата, приета от професионалната организация на
адвокатите като Висшия адвокатско съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. В тази
връзка всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й
такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
ДПЗС, следва да се определи възнаграждение от 100 лева.
Относно защитата по исковото производство, следва, при съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, да се определи възнаграждение от 300 лева.
От определените възнаграждения, въз основа неоснователната част на иска, на
процесуалните представители следва да се определи възнаграждение от – 28,40 лева за
заповедното и от 85,20 лева за исковото производство.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ХР. Б. АЛ. ЕГН ********** с адрес град ... дължи на
... АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., № 1, бл.2А, сумата от 838,55
лева начислена за потребена студена вода за периода от 4.5.2018г. до 5.02.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.5.2021г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д.№29925/2021г от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над уважения размер от 838,55 лева до пълния предявен размер от 1171,17 лева,
както и за период от 4.5.2017г до 3.5.2018г.
ОСЪЖДА ХР. Б. АЛ. ЕГН ********** с адрес град ... да заплати на ... АД ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. ...., № 1, бл.2А сторените в заповедното
производство разноски от 53,70 лева и сторените в исковото производство разноски в
размер на 138,15 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на Х.А. по ч.гр.д.№29925/2021г на СРС, 125- ти състав, от 28,40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на ... АД ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ...., № 1, бл.2А да заплати на адвокат К.И. Б. ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността град .. сумата от 28,40 лева, вънаграждение за осъществено
процесуално представителство по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв, на ХР. Б. АЛ. ЕГН ********** по
ч.гр.д.№29925/2021г на СРС, 125- ти състав.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на Х.А. по гр.д.№51400/2021г на СРС, 125- ти състав, от 85,20 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на ... АД ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ...., № 1, бл.2А да заплати на адвокат В.Ф. С. ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността град .. сумата от 85,20 лева, вънаграждение за осъществено
процесуално представителство по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв, на ХР. Б. АЛ. ЕГН ********** по
гр.д.№51400/2021г на СРС, 125- ти състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4