Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 01.12.2020 г.

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: ИРИНА СЛАВЧЕВА

       Членове: ИВАЙЛО Г.

       ВАНЯ И.А

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Славчева гр. дело № 431 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Предявени са искове от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, гр. С. срещу Т.Ц.В. *** и В.З.А. *** с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че на 06.10.2015 год. на ул. „З.“ при опит за заснемане на видеоматериал възникнал конфликт между служители на „Н. Б. г.“ АД и местни жители, при който били нанесени щети на л.а. марка „Форд“, модел „С Макс“ с ДК № СА ***ТК, като същите са резултат от непристойни действия на ответниците, грубо нарушаващи обществения ред. За посочените действия е налице споразумение по нохд. № 3110/2016 год. на СГС, с което ответникът Т.В. е осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК на лишаване от свобода, а ответникът В.А. е осъден за извършено претъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК с наказание „пробация“. Повреденото МПС било застраховано при ищеца на основание договор за застраховка „каско“ със срок на валидност от 04.10.2015 год. до 03.10.2016 год. за сумата 23 500 лв. При деликта са увредени части на автомобила, както следва: задна броня, заден капак, предна дясна врата, задна дясна врата, преден капак, челно стъкло, решетка предна броня, преден ляв кялник и др., като ремонтът бил възложен на доверен сервиз на застрахователя „М. П.“ ООД съгласно възлагателно писмо от 07.10.2015 год. С двустранно подписан приемо-предавателен протокол отремонтираният автомобил бил предаден на представител на собственика. Въз основа на ликвидационни актове и фактури застрахователят е заплатил за ремонта на автомобила общо сумата 4695,52 лв. Твърди се също така, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования собственик срещу причинителите на вредата, на основание чл. 213 от КЗ /отм./, като ответниците не са изпълнили задължението доброволно след изпратените им регресни покани от 11.06.2018 год. Това обуславя и правния интерес на ищеца от предявените искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 4695,52 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В писмения отговор на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдението, че на посочената дата не са причинили каквито и да било вреди на процесното МПС, а деянията, за които са признати за виновни, нямат отношение към повреждането на чужда собственост.

С решение от 14.04.2020 год. по гр.д. № 162/2019 год. РС-С. е отхвърлил изцяло предявените искове от „ДЗИ-О.з.“ срещу ответниците.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответниците оспорват въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение № 175 от 11.11.2016 год. по нохд. № 3110/2016 год. на СГС, одобрено от съда, В.З.А.  е признат за виновен в това, че на 06.10.2015 год. около 12.00 ч. в гр. С. причинил леки телесни повреди на В. И. и М. К. по хулигански подбуди, поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК му е наложено наказание „пробация“, а ответникът Т.Ц.В. е признат за виновен в това, че на същата дата и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм – хулигански действия, като пред струпалата се тълпа на висок тон крещял да се махат оттам журналистите, дърпал микрофон и казал: „Изчезвай оттук, иначе ще счупим техниката ви“, блъскал оператора М. К. в областта на раменете  и крещял – престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 20 дни.

Ремонтът на лек автомобил марка „Форд“ с посочен по-горе регистрационен номер е отремонтиран от „М. П.“ ООД. Видно от представените по делото писмени доказателства - възлагателно писмо от 07.10.2015 год., приемо-предавателен протокол и фактури от 28.10.2015 год. и 26.01.2016 год. въз основа на ликвидационни актове от 09.11.2015 год. и 15.02.2016 год. „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е одобрило да се изплати на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, общата сума от 4 695,52 лв., съответстваща на издадените от сервиза фактури, по щета № 44012131520182/07.10.2015 год. С платежни нареждания от 11.11.2015 год. и 17.02.2016 год. сумата  е преведена от ищеца на изпълнителя /заключение на съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Даганова/. Автомобилът е собственост на застрахования по договор за застраховка „Каско“ -  „Н. Б. г.“ АД.

С регресни покани от 11.06.2018 год. ищецът е поканил ответниците да възстановят изплатеното застрахователно обезщетение в размер общо на 4 695,52 лв. в петнадесет дневен срок от получаването им.

Според показанията на свидетеля К. – служител в „Н. т.“, на длъжност „видео журналист“, през 2015 год. екип на телевизията бил в гр. С. за заснемане на видеоматериал. В момента на вдигане на камерата били възпрепятствани да снимат от група лица, като първоначално журналистите били обиждани  и заплашвани, а впоследствие се стигнало и до физическа саморазправа, при която пострадал свидетелят В. И.. Групата била от около 20 човека, като свидетелят си спомня ответника Т.В. по физиономия, но с него не е имал пряко стълкновение. Свидетелят помни, че някой изритал камерата и счупил лампата. Свидетелят няма спомен за това дали на мястото е присъствал ответникът В.А..*** със служебен автомобил, управляван от В. И.. При конфликта автомобилът бил повреден, вероятно от удари и ринтици, като имал повреди по калника и по багажника, което наложило извършването на ремонт.  

Свидетелят И. твърди, че при опит да бъде интервюиран ответника Т.В. – кандидат за общински съветник през 2015 год. от журналистката Н.Г., станали пререкания. Не помни кое от присъстващите лица казало: „Махайте се, прибирайте се в автомобила“, при което свидетелят седнал в автомобила на шофьорското място. След сблъсъка с множеството журналистката и операторът също успели да влязат в автомоблила, след което свидетелят видял в огледалото за обратно виждане сянка зад автомобила и ответникът В. А. му нанесъл удар в лицето. По-късно при изтеглянето на автомобила чул силен удар отзад по колата, явно от тежък предмет. След това екипът се изтеглил и била подадена жалба в РПУ-С.. Не знае кое лице е нанесло ударите по автомобила.

Според свидетеля Д. – охрана към „ЧЕЗ“, който случайно присъствал  на инцидента, на 06.10.2015 год. автомобилът на телевизионния екип бил спрял в близост до дома на ответника Т.В.. Последният бил пред дома си и когато журналистът започнал да му задава въпроси, ответникът казал на екипа да се маха и влязъл в двора си. Свидетелят не е видял ответника да доближава автомобила. Наоколо се били събрали много хора и В. физически нямал възможност да стигне до автомобила. Свидетелят не е видял никой от присъстващите да удря или блъска колата. На място бил и ответникът А., който също влязъл в двора на В..

Съгласно показанията на свидетеля Г., който също присъствал на мястото на инцидента, една журналистка пресрещнала ответника Т.В. в близост до дома му и започнала да му задава въпроси, на което той отговорил „Махай се!“ и се прибрал в къщата си. Впоследствие не е излизал и не е участвал в сблъсъците, като не е приближавал и автомобила на телевизионния екип. В тълпата имало много хора, които удряли автомобила и го бутали. По това време В. бил заедно с ответника В.А., който също влязъл в двора и не е удрял автомобила.

При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

            Искът е с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./. Според тази разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците е да бъде доказано противоправното им поведение, в резултат на което са настъпили вредите на процесния автомобил. От приетото като доказателство по делото споразумение в наказателното производство, което има значението на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд /на основание чл. 300 от ГПК/ се установява, че ответниците са признати за виновни за извършени на 06.10.2015 год престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК  и чл. 325, ал. 2 от НК, представляващи причиняване на леки телесни повреди на две лица по хулигански подбуди и извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - хулигански действия. Същите не са осъдени за унищожаване или повреждане на процесния автомобил, като в споразумението не са описани каквито и да било действия, извършени от някой от ответниците, свързани със застрахования при ищеца автомобил. От останалите събрани по делото доказателства – свидетелски показания, също не се установи именно ответниците да са повредили автомобила или да са извършили каквито и да било действия, насочени към унищожаване или повреждане на имуществото на „Н. Б. г.“ АД. Свидетелите К. и И. твърдят, че телевизионният екип бил възпрепятстван да снима от група лица /около 20 човека/, като първоначално журналистите били обиждани  и заплашвани, а впоследствие се стигнало и до физическа саморазправа, но нито един от тях не е видял лицето, което е нанесло повредите по автомобила. Напротив, от показанията на св. Д. и Г., за които няма данни да са пристрастни или да имат родствена връзка с ответниците, по категоричен начин се установява, че след неуспешния опит на журналистката да вземе интервю от ответника Т.В., последният се прибрал в дома си, като не е имал съприкосновение с автомобила, а малко след него в къщата влязъл и вторият ответник, който също не е удрял или извършвал други действия, насочени към процесния автомобил. Установи се, че много лица от насъбралата се тълпа удряли по автомобила, но сред тях не са били ответниците.

По тези съображения настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни и др. доказателства не се установява участие на ответниците в причиняването на повредите по застрахования при ищеца лек автомобил. С оглед това не е доказан основният елемент от фактическия състав, необходим  за уважаване на предявените искове, а именно: противоправното виновно причиняване на вредите от ответниците по чл. 45 от ЗЗД. Това налата исковете с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове, на основание чл. 272 от ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците направените разноски по делото, а именно – по 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Заплатеното адвокатско възнаграждение не  е прекомерно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното, съдът

    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 14.04.2020 год. по гр.д. № 162/2019 год. на РС-С..

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, гр. С. да заплати на Т.Ц.В. *** сумата 700 лв. разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, гр. С. да заплати на В.З.А. *** сумата 700 лв. разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                  2.