ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 626
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№ 76663/10.12.2021 г., депозирана
от „Амиго лизинг“ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Е.С., против определение
№ 9899/24.11.2021 г., постановено по г.д.№ 15960/2021 г. по описа на РС Пловдив, с
което е прекратено производството по отношение на ответника К. И. П. като
недопустимо.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се, че към датата на подаване на
исковата молба ответникът К. И. П. е притежавал процесуална правоспособност и е
починал при вече висящ процес. Отправено е искане обжалваното определение да бъде
отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Другите участници в производството П. И. П. и „Пепи транс БГ“ЕООД не са
взели становище.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 15960/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от „Амиго лизинг“ЕАД, с която са предявени против
„Пепи транс БГ“ЕООД, ЕИК *********, П. И. П., ЕГН ********** и К. И. П., ЕГН
********** кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422 от
1
ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 535 от ТЗ за установяване на вземанията, за
които е издадена Заповед № 761/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.г.д.№ 1223/2021 г. по описа на РС
Пловдив, както следва: сумата от 2 978,14 лева – част от задължение по запис на
заповед, издаден от длъжника „Пепи транс БГ“ЕООД и авалиран при условията при
които е поето от П. И. П. и К. И. П., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на сумата
от 60,00 лева.
За да постанови сега обжалваното определение, първостепенният съд е
приел, че по отношение на ответника К. И. П. производството се явява недопустимо,
тъй като същият е починал преди предявяване на иска против него.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. По този начин е въведено изключение от общото правило, че
искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 от
ГПК. Съгласно т. 10б от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство
на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение.
При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта
за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на
основание чл. 227 ГПК.“
В мотивите към същата точка допълнително е отбелязано, че прилагането
на процесуалните правила за приемство в процеса по чл. 227 от ГПК и за прехвърляне
на спорното право по чл. 226 от ГПК се съобразяват със специалните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.
422, респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, като при универсално правоприемство на страната на
длъжника, искът следва да се предяви от заявителя срещу правоприемника.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 22.01.2021 г. /товарителница на л. 11 от ч.г.д.№ 1223/2021 г. на РС
Пловдив/, а самата заповед, издадена на 27.01.2021 г. К. И. П. е почина на 10.09.2021 г.
/ справка на л. 18 от г.д.№ 15960/2021 г. на РС Пловдив/. Следователно смъртта на този
ответник е настъпила в хода на валидно възникнало процесуално правоотношение и
след издаване на заповедта за изпълнение срещу него. Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице, а
2
предявяването на положителния установителен иск срещу починалия в хода на
производството посочен ответник, представлява нередовност на исковата молба, която
следва да бъде отстранена. Приложима е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК –
производството по делото следва да бъде спряно, съответно да бъде дадена възможност
на ищеца да предприеме действия съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК с цел конституиране
на мястото на починалата страна на нейните наследници на основание чл. 227 от ГПК
(в този смисъл определение № 539/02.10.2017 г. по ч.т.д.№ 1939/2017 г., II-ро т.о. на
ВКС). Като не е съобразил изложеното първостепенният съд е постановил неправилен
съдебен акт.
Поради така изложените съображения частната жалба се явява основателна,
а обжалваното с нея определение следва да бъде отменено, като вместо това да бъде
постановено продължаване на съдопроизводствените действия с приложение на
разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 227 от ГПК, във
връзка с установеното по делото обстоятелство за смъртта на ответника К. И. П..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9899/24.11.2021 г., постановено по г.д.№ 15960/2021г.
по описа на Районен съд Пловдив и връща делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3