№ 11427
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110137654 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
19.10.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №37654 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Oбразувано е повод на постъпила в съда в законен срок искова молба от ........., рег.
1
№542 097 902 в Търговски и фирмен регистър на гр.........., със седалище и адрес на
управление: гр.........., бул. „.......“ №......, чрез ........ клон ..... КЧТ, ЕИК:......, със седалище и
адрес на управление: гр......., сграда №...... представлявано от Д. Д.- Зам.- управител, чрез
юрк.Н. М., срещу кредитополучателя Е. Д. Х., с която се претендира установяване
дължимостта на парични вземания, както следва: сума от 3 272,62 лв., представляващо
задължение за главница, произтичащо от Договор за потребителски паричен предит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта .......... от
17.10.2017г., сключен между банката- заявител и длъжникa, сума от 579,34 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, за периода: 05.06.2018г.- 05.11.2019г., сума от
371,20 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.07.2018г.- 16.09.2020г., за
които е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение.Претендират се сторение
разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особения му представител адв.В. К. от САК, с които се оспорват предявените искове като
неоснователни по изложени съображения за недължимо начислени задължения по кредита,
както и за неравноправен характер на договорните клаузи.
В едномесечния срок ищецът- заявител не е представил доказателства по делото, че е
предявил съдебен иск за вземането в пълен размер за обезщетение за забава, обективирано в
издадената заповед за изпълнение, като във връзка с дадени указания посочва, че претендира
единствено сумата за обезщетение за забава от 251, 20 лв., поради извършено плащане от
кредитополучателя, поради което с Определение от 03.06.2022г. е обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.09.2020г., издадена по ч.гр.д.
№46871/2020г. по описа на СРС, 165 граждански състав, в частта й за обективираната в нея
сума над 251,20 до сумата от 371,20 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
05.07.2018г.- 16.09.2020г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на сключения договор между страните, за
сумата от 4 000 лв., платима на 24 погасителни вноски, с краен срок на изпълнение:
05.11.2019г.
Съгласно заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза, общата стойност
на плащанията по кредита възлиза на сумата от 5 709,36 лв., при ГПР от 32,30% и лихвен
процент от 24,69 %, като на 18.10.2017г., с платежно нареждане за кредитен превод е
извършен паричен превод на сума от 3 860 лв. по сметка на кредитополучателя в ......, с
удържана такса „ангажимент“ от 140 лв. Извършени са следните погашения по кредита: в
периода от 06.11.2017г.- 17.07.2018г. е заплатена сума от общо 1 566,20 лв., в периода:
07.03.2019г.- 18.02.2020г. е заплатена сума от общо 318,80 лв., след съдебното сезиране в
периода: 20.11.2020г.- 05.05.2022г. е заплатена сума от общо 120 лв., която е разпределена за
покриване на задължения за законна лихва.
Правните изводи на съда са следните:
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ,
съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски
сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и
имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и
срок за връщане. Писмената форма на договора за банков кредит е форма за действителност,
2
съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ. При иск за реално изпълнение на договорно задължение в
доказателствена тежест на ответния кредитополучател е да установи положителния
правопогасяващ факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване.
При сключването на договор за потребителски кредит с кредитна институция
приложение намират и разпоредбите на ЗЗП по отношение на кредитополучателя-
потребител, по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП. На основание горната разпоредба
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, като ответникът има качеството на потребител.
В разпоредбите на ЗПК са предвидени условията, на които следва да съответства
договорът за потребителски кредит. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, като правата, предоставени на потребителите по реда на ЗПК не
могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или
ограничават правата на потребителите, е недействителна, съгласно чл.20, ал.1, изр.II oт ЗПК.
В чл.11, ал.1 от ЗПК е предвидено съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, следва да са описани в договора за потребителски кредит
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Наведените от ответника възражения в тази насока са неоснователни, с оглед на
съдържанието на представения в договор за потребителски кредит. Видно от същия е налице
погасителен план за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В чл.11 от сключения договор е предвидена клауза при предсрочно изпълнение на
кредитното задължение. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК- за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, е неприложимо.
С разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е въведен максимален размер на годишен
процент на разходите по кредита, /ГПР/, който не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република ...... В случая ГПР по договора е в
размер на 32,30 %, при лихвен процент от 24,69 %.
Изискуемостта на парично задължение се свързва или с изтичане на уговорения срок,
или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява санкция за
неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. В случая искът се счита за
предявен от 30.09.2020г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, като крайния
период по погасителния план е 05.11.2019г. ВКС приема, че дори когато в производството
не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това
вземане по отношение на вече падежираните вноски. Предявеният иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая крайният
падеж за изпълнение на всички погасителни вноски по сключения договор за кредит е
3
изтекъл към момента, поради което исковете се явяват основателни.
Искът за обезщетение за забава следва да бъде приет за основателен до сумата от
251,17 лв., съобразно приетото по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
като за горницата до 251,20 лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 1 092,14 лв. за двете съдебни производства, съобразно сторените съдебно- деловодни
разноски, както следва: държавна такса от общо 204,09 лв. в исковото производство, сума от
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, определено в
минимален размер, по реда на приложимата наредба, съобразно правната и фактическа
сложност на процесния казус и сума от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, сума от 520 лв.- заплатено от ищеца възнаграждение за особен
представител на ответника и депозит за експертиза от 250 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Д. Х., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ........., рег. №............ в Търговски и фирмен регистър на гр.........., .......,
със седалище и адрес на управление: ......., гр.........., бул. „.......“ №1, чрез ...... КЧТ, ЕИК:......,
със седалище и адрес на управление: гр......., сгр. №...... представлявано от Д Д.- Заместник-
управител, съществува вземане за следните суми: сума от 3 272,62 /три хиляди двеста
седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ лв., представляващо задължение за
главница, произтичащо от Договор за потребителски паричен предит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта .......... от 17.10.2017г.,
сключен между страните, сума от 579,34 /петстотин седемдесет и девет лева и тридесет и
четири стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 05.06.2018г.-
05.11.2019г., сума от 251,17 /двеста петдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.07.2018г.- 16.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д №46871/2020г. по
описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ за горницата над уважения размер на
обезщетението за забава до претендирания размер на сумата от 251,20 /двеста петдесет и
един лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
05.07.2018г.- 16.09.2020г., като неоснователно.
ОСЪЖДА Е. Д. Х., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
........., рег. №............ в Търговски и фирмен регистър на гр.........., ......., със седалище и адрес
на управление: ......., гр.........., бул. „.......“ №1, чрез ...... КЧТ, ЕИК:......, със седалище и адрес
на управление: гр......., сгр. №...... представлявано от Д Д.- Заместник- управител, сума в
размер общо на 1 092,14 /хиляда деветдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5