РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Чепеларе, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря Н. С. Г.
като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20255450100082 по
описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н. С. С., ЕГН
********** с адрес гр.Ч., ул. „***“ №*, действаща чрез адв. В. П. срещу СУ „ВАСИЛ
ДЕЧЕВ“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Чепеларе, ул. „Беломорска” №46, представлявано
от *** К. В. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с
чл. 59 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати
следните суми: сумата 1075, 05 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс
№ Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно
образование Д01- 269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение ведно с дължим
процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до **.**.**** г., ведно с мораторна
лихва в размер на 300,00 лева, считано от 21.09.**** г. до предявяване на исковата молба в
съда и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата 271, 65 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към
Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-
269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 17
дни, ведно с мораторна лихва от 50,00 лева, считано от 21.09. 2023 г. до предявяване на
исковата молба в съда и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението; сумата ****,** лв. - разлика между изплатеното и
полагащото се по Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование ДО 1 - 269 от 06.12.2022 г. обезщетение при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати
съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на ***,** лева, считано от
21.09.**** г. до предявяване на исковата молба и дължимата лихва за забава от момента на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е била в трудово правотоношение с ответника като е
заемала длъжността „***“, което е прекратено със Заповед №ЛС – 06 – 771 от **.**.****
год., считано от 21.06.2023 год. на правно основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ, поради ***.
Твърди се, че ищцата била член на синдикална организация към Синдиката на българските
***и до 18.06.**** год.и добросъвестно е заплащала членския си внос. На 10.08.2023 г. бил
сключен Анекс № ДО 1-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно
и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и
науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в
системата на народната просвета в България и Синдиката на българските ***и към
Конфедерацията на независимите синдикати в България. С този Анекс е прието изменение
на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за *** е предвидено
минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Изменението на
КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е заложено и в
1
Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който макар приет на
01.08.2023 г., влизал в сила от 01.01.2023 г.
Твърди се, че на 21.09.**** г. ищцата подала заявление до *** на СУ „Васил Дечев“, гр. Ч.,
ул. „***“ **, което е входирано с вx. № JIC-02-79 от 21.09.**** г., с което тя претендирала
трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до **.**.**** г.
/момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да бъдат актуализирани,
съобразно сключения анекс, но до момента на подаване на ИМ в PC-Чепеларе, не е получила
отговор от *** на ответното училище.
Посочва се, че считано от 01.01.2023г. до **.**.**** г. /момента на прекратяване на трудово
правните отношения/ са изминали приблизително * месеца и ** дни, в които на ищцата е
изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди
актуализирането и спрямо Анекса. Сумите, които се претендирали от ищцата представляват
разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса. Същите
произтичали от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото,
приблизително били, както следва: 1. Сумата ****,** лв. – представляваща разлика между
изплатено и дължимо трудово възнаграждение /основно и допълнително/ за периода
01.01.2023 г. до **.**.**** г. 2. Сумата ****,** лв. - разлика между изплатеното и дължимо
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3. Сумата ***, ** лв. - разлика между изплатено и
дължимо обезщетението за неизползван годишен отпуск за 17 работни дни.
Посочва, че е дължима и мораторна лихва по всеки един от обективно съединените искове
предвид факта на забавата, в която е изпаднало ответното училище, след като официално, с
подадено заявление, ищецът е отправила покана за изплащане на претендираните суми.
Поради това сочи, че в случая на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД от датата на поканата, която
в случая е 21.09.**** г. ответника дължи и лихва за забава. Липсата на изпълнение след тази
дата пораждал правния интерес на ищеца за предявяване на акцесорни претенции за
дължими лихви за забава.
От правна страна излага, че Колективният трудов договор представлява недържавен
източник на трудовоправни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда
повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Позовава се на съдебна
практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 50 КТ. Правилото за поведение,
съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати, било с изрично уредено
действие “ех tunc” или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването
й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ .
Позовава се на разпоредбата на чл. 57 от КТ, като твърди, че в процесния период от
01.01.2023 г. до **.**.**** г. ищецът е била в трудово правоотношение с ответника и е била
член на синдикална организация, поради което предвиденото изменение на минималните
възнаграждения я засягало и имало действие спрямо нея. Сочи, че съгласно чл. 4 от
сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат
задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на
синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите - страни по договора. Навежда, че с предвиденото обратно действие на
клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение
законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г., като по този
начин е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните
субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен
Анексът за изменение на КТД. От горното прави извод, че посочените разпоредби се
прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите
/01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагащи труд по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
2
правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждали по-благоприятни последици
за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от
ЗНА. С оглед на това ищецът, която е полагала труд в процесния период, имала право да
получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на
работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите
между страните индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че считано от
01.01.2023 год. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
Мълчаливият отказ да се изплати полагащото се трудово възнаграждение от *** след
подаденото заявление от страна на ищеца бил в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Същият,
според ищеца, бил дискриминационно третиране в нарушение на чл. 6 КРБ, чл. 18 и чл. 4 от
ЗЗДискр., както и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на злоупотреба с
права по чл.8 КТ.
Предвид гореизложеното, счита че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на
настоящата искова претенция и моли предявените искове да бъдат уважени. Моли на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на
присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска. Претендира разноски. Посочва
банкова сметка за плащане на задължението, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Средно училище „Васил
Левски“ гр.Чепеларе, чрез процесуален представител – адв. В. Р., в който се оспорват
исковите претенции като неоснователни. Не оспорва твърдението, че ищецът е работила в
СУ „Васил Дечев“ - гр. Чепеларе, както и че със Заповед № ЛC-06-771 от **.**.**** г. на
*** на училището, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, трудовото й правоотношение е
прекратено. Посочва, че до момента на безвиновното уволнение ищецът е заемала при
ответника длъжността „***“.
Заявява, че не е спорно също, че с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022
г. е изменен текстът на чл. 27 от Колективният трудов договор. Изменението предвиждало,
че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като предвиденото увеличение на
възнаграждението за длъжността „***“ било 1 763 лв., а за *** 1709 лв. В чл. 27, ал. 2 било
предвидено също, че осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В чл. 27, ал. 3 от Анекса изрично било
предвидено, че се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти по ал. 1, които отговарят за заемане на съответната длъжност.
Поддържа твърдение, че така цитираните текстове на анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
Д01-269 от 06.12.2022 г. не дават основание да се приеме, че увеличението на трудовите
възнаграждения е приложимо спрямо лица, чиито ТПО са прекратени към датата на
приемането му. Предвидено било, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023 г.,
предхождаща подписването на анекса, но това предвиждане очертавало само периода, от
който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица, сред които
ищцата не попадала. Тази определена задна дата не изменяла кръга на ползващите се лица, а
това били именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочел,
че заетите лица следвало да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което
се налагал изводът, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението
на заплатите със задна дата, е именно моментът на подписване на Анекса - 10.08.2023 г.
Горният извод се налагал и от тълкуването на ал. 3 от Анекса, която изрично предвиждала,
че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти
3
по ал. 1, които отговарят за заемане на съответната длъжност“. По повод отправяни
запитвания до министъра на образованието и науката относно прилагането на Анекс от
10.08.2024 г. спрямо лица с прекратени ТПО, бил даден отговор в поддържания от ответника
смисъл. Излага довод, че в редица писма заместник - министърът на образованието и
науката посочвал, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови
правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да
получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от
време. Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя единствено в полза на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличение на работните заплати, като правното основание за това било предвидено в чл.
118, ал. 3 от Кодекса на труда. Моли да бъде взето предвид, че със Закона за държавния
бюджет за 2023 г. на Република България са разчетени средства за увеличение на
възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от
01.01.2023 г. с 15 на сто, както и на работните заплати на непедагогическия персонал. В
рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за 2023 година и
при спазването на трудовото законодателство работодателите следвало да организират
увеличението на работните заплати на персонала. Наличието на действащо трудово
правоотношение било абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение,
тъй като трудовото възнаграждение като елемент на трудовото правоотношение се
определяло с индивидуалния трудов договор. Качеството работник и служител (съответно и
педагогически специалист по ЗПУО) се определяло единствено от разпоредбите на Кодекса
на труда при наличието на трудово правоотношение. Следователно, ако трудовият договор
на работника или служителя е прекратен (независимо от причината), то той не попадал в
кръга лица, определен в нормативната уредба, както и КТД, съответно в Анекса към него.
Посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлявала дата на влизане в сила на
договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличавали работните заплати на
лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на
договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата
възниквало на 10.08.2023 г. с подписване на Анекса към КТД. Предвиденият минимален
размер на основната работна заплата за системата на предучилищното и училищното
образование съгласно чл. 27, ал. 1 от Анекса се определял, считано от 01.01.2023 г.,
единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист
към датата на увеличението. Аналогично било и предвиденото в §3 от Заключителната
разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.), където било
предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти влизат в сила от 1 януари 2023 г., но тази разпоредба касаела
само тези лица, които имат качеството педагогически специалист. Позовава се на съдебна
практика, постановена по идентични случаи.
Текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвиждал "осигурените
средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. да се изразходват единствено и само
за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя". Т.е. осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за
увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което
означавало, че към датата на подписания анекс съответният работник или служител
следвало да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в
системата на предучилищното и училищното образование, респективно да е страна по КТД.
Трудовото правоотношение на ищеца Н. С. било прекратено, считано от 21.06.2023 г., което
автоматично прекратявало и качеството й на страна по КТД. Към датата на подписване на
4
анекса, М. не била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование.
Задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, била
ищецът да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023
г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не можело
да й придаде. Това било така, тъй като в случая не се касаело за уговаряне „на друго“ по
смисъла на чл. 54 ал. 1 от КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27
от КТД, а касаело договаряне период, от който постигнатите договорености да намерят
приложение. Исковите претенции били неоснователни, доколкото КТ не предвижда правна
възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори.
Трудовото възнаграждение било част от съдържанието на съществуващо трудово
правоотношение и нямало как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на
възнаграждение към несъществуващ трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят
едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на
лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор. Оспорва се
твърдението за предвидено обратно действие на договореностите в Анекса на КТД, както и
твърдението, че бил нарушен установеният в чл. 57, ал. 2 от КРБ принцип чрез мълчаливия
отказ да се изплати на ищцата „полагащото“ й се трудово възнаграждение. Преуреждане на
възникнали в предходен момент ТПО не би могло да се осъществи, само и поради факта, че
изменение на елементите на бившето правоотношение се следва от допълнително
споразумение между работника и служителя, каквото при прекратено правоотношение не би
и могло да се подпише. Оспорва и твърдението за нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Не можело
да става въпрос и за дискриминационно третиране, тъй като ищецът към момента на
приемане на анекса нито е била член на синдикална организация, нито е била в трудово
правоотношение с ответника, съответно не отговаряла на изискванията за получаване на
допълнителни плащания.
Оспорва като неоснователни всички съображения, целящи да обосноват основателността на
иска, значителна част от които неотносими правни аргументи и препис на неотносима
съдебна практика.
Предвид изложеното, предявените искове се явявали неоснователни, в т.ч. не било налице
нито правно, нито фактическо основание за изплащане на разлика между „полагащо се“ по
Анекса и изплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. до **.**.**** г.,
разлика между полагащо се и изплатено обезщетение за отпуска, както и не било налице
правно и фактическо основание за заплащане разлика между полагащото се въз основа на
анекса и изплатено обезщетение при придобито право за пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Оспорва тези искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени.
Неоснователни били и заявените претенции за заплащане на „мораторна лихва“ върху
претендираните възнаграждения и обезщетения в размерите посочени с исковата молба. На
самостоятелно основание оспорва претенцията за определяне, респ. и заплащане на разлика
между дължимо и изплатено "брутно" възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
**.**.**** г., тъй като задължение на работодателя било да заплаща "нетно
възнаграждение". При това положение твърди, дори и хипотетично да се приеме, че е налице
основание за заплащане на разлика в заплатите за периода от 01.01.2023 г. до датата на
безвиновното уволнение на ищцата, то би била дължима разлика само между нетните
стойности след законоустановените удръжки. По изложените съображения моли да бъдат
отхвърлени предявените искове, ведно с акцесорното искане за заплащане на законната
лихва, съгласно формулираното искане в петитума на ИМ.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа исковата молба. В
последното по делото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От
процесуалния й представител е постъпила молба с вх. № 2139/17.07.2025 г., в която изразява
становище по съществото на спора. Моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, като
5
при уважаване на иска, моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението по
смисъла на чл. 242 от ГПК. Представя писмена защита. Претендира разноски. Представя
списък на разноските.
С протоколно определение от 18.07.2025 год. съдът е допуснал изменение на исковите
претенции по реда на чл.214 от ГПК, както следва: 1. Искът по чл.128, т.2 от КТ - разлика
между изплатено и дължимо трудово възнаграждение / основно и допълнително/ да се счита
предявен за сумата от ****,** лв., вместо за първоначално заявения размер от ****,** лева;
2. Искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за мораторната лихва върху главницата от ****,** лв. да се
счита предявен за сумата от ***,** лева, вместо първоначално заявената сума от ***,** лева;
3. Искът по чл. 222, ал.3 от КТ – за разликата между изплатеното и дължимо обезщетение
при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на ** брутни заплати да се счита предявен за сумата
от ****.** лева, вместо първоначално предявения размер от ****,** лева; 4. Искът по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за дължимата лихва за забава върху главницата от ****.** лева, да се счита
предявен за сумата от ***,** лева, вместо първоначално заявения размер от ***,** лева; 5.
Искът по чл. 224, ал.1 от КТ – за разликата между изплатено и дължимо обезщетението за
неизползван годишен отпуск за 17 работни дни да се счита предявен за сумата от 271,77
лева, вместо първоначално заявения размер от ***,** лева; 6. Искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
дължимата лихва за забава върху главницата от ***,** лева да се счита предявена за сумата
от **,** лева, вместо първоначално заявената сума от **,** лева.
Със същото протоколно определение производството по делото е частично прекратено по
отношение на иска по чл.222, ал.3 от КТ за разликата над ****,** лева до заявената
първоначално сума от ****,** лева, поради отказ от иска.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба, които поддържа. В хода на устните
състезания пледира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Поддържа
възраженията и доводите, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски
съобразно представя списък на разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът е работила в СУ „Васил Дечев“ - гр.
Чепеларе; че със Заповед № ЛC-06-771 от **.**.**** г. на *** на училището, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, трудовото й правоотношение е прекратено; към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемала длъжността "***"; че с анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. е изменен текстът на чл. 27 от
Колективният трудов договор.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите
по делото писмени доказателства, а именно: Заповед № ЛC-06-771 от **.**.**** г. на *** на
СУ "Васил Дечев" - гр. Чепеларе, допълнително споразумение № ЛС-02-316 от 11.01.2021 г.,
допълнително споразумение № ЛС-02-473 от 15.04.2022 г. и допълнително споразумение №
ЛС-02-802 от 14.09.2022 г. всички към трудовия договор на ищеца № ****/26.10.**** г., КТД
за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/16.12.2022 г. и
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование Д01-269 от 06.12.2022 г.
Представено е удостоверение № 2/19.03.2025 г., издадено от Синдикална организация при
СУ "Васил Дечев" гр. Чепеларе, от което е видно, че Н. С. е била член на посочената
синдикална организация до 18.06.2023 г. включително.
Със заявление вх. № ЛС-02-79/21.09.**** г. до *** на СУ "Васил Дечев" гр. Чепеларе,
6
ищцата Н. С. е поискала на основание чл. 118 от КТ и Анекса към КТД да бъде едностранно
променен трудовия й договор № ****/26.10.**** г. в частта относно определеното й трудово
възнаграждение в съответствие с полагаемия й се увеличен размер на същото, а при
условията на евентуалност, в случай че се счете, че не съществува такава правна
възможност, е поискала да бъдат преизчислени, съгласно увеличението на заплатите с
Анекса, трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на
договора - **.**.**** г., като й бъде изплатена разликата в законоустановения срок.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. сключен
между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България от една страна и Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към
Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към
Конфедерацията на независимите синдикати в България от друга. Съгласно чл. 4 на така
посочения КТД постигнатите в него договорености са минимални, имат задължителен
характер и се прилагат за работниците и служителите - членове на синдикалните
организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по
договора.
Представен е Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г., с който
е изменен чл. 27 от него и са определени по-високи размери на минималните основни
работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от
01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата длъжност *** е предвидено минимално основно
възнаграждение в размер на 1763 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и
само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите
в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от КТД, индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
Със заповед № РД07-890/01.09.2023 г. на *** на СУ "Васил Дечев" е наредено да бъдат
увеличени основните работни заплати на персонала /педагогически и непедагогически/,
които към датата на сключване на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. са в трудовоправни
отношения в СУ "Васил Дечев", считано от 01.01.2023 г. В заповедта е посочено, че
размерът на работните заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия
персонал са отразени във ВПРЗ на СО на СБУ при СУ "Васил Дечев".
Представено е становище от Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда
„Подкрепа“ председателя на СБУ относно прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.
По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещо лице дава заключение, че разликата между изплатените и изчислени на база Анекс №
Д01-192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от
06.12.2022 г. по отношение на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
до **.**.**** г. е ****,** лева, брутното обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ за 17 дни е ***,** лева, брутното обезщетение при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на ** брутни заплати съгласно КТД –
****,** лева. Мораторната /законна/ лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху всяка една от
изчислените суми за БТВ за периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г. е както следва:
7
мораторна лихва върху разликата в БТВ за периода от 01.01.2023 г. до **.**.**** г. в размер
на ****,** лева е **,** лева за периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г.; мораторната лихва
върху разликата в брутното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на ***,** лева е
**,** лева за периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г. и мораторната лихва за разликата в
брутното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на ****,** лева е ***,** лева за
периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г. Разликата между изплатените и начислени на база
Анекс № Д01-192 по отношение на нетното трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до **.**.**** г. е ****,** лева; нетното обезщетение за неизползван годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 17 дни е ***,** лева и брутното обезщетение при придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на ** брутни заплати съгласно КТД
е ****,** лева. Мораторната /законна/ лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху всяка една от
изчислените суми за НТВ, за периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г. е както следва:
мораторната лихва върху разликата за НТВ за периода от 01.01.2023 г. до **.**.**** г. в
размер на ****,** лева е ***,** лева за периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г.; мораторна
лихва върху разликата за нетното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на ***,**
лева е **,** лева за периода от 21.09.**** г. до 16.04.2025 г. и мораторната лихва върху
разликата за брутното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на ****,** лева е ***,**
лева.
Спорният въпрос между страните се свежда до обстоятелството, дали ищецът попада в кръга
от правоимащите лица, които се ползват от договореното увеличение на минималната
основна заплата за заеманата длъжност, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
горепосочения КТД от 06.12.2022 г. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи,
че представените от ищеца Становище от синдикат „Образование“ към Конфедерацията на
труда „Подкрепа“ и Становище на КНСБ, в които се изразява становище по приложението
на Анекс № Д01-192/10.08.2023 поначало са относими, но същите съдържат правни доводи
по същество на спорния въпрос и не са задължителни за съда, разглеждащ казуса по
настоящото дело.
Настоящият съдебен състав намира, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към
датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това,
че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от
01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е ретроактивно действие
на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Съгласно
чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически
специалист на длъжността *** е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото
изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
„Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. С това
законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между
правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
предвижда нов размер на основното възнаграждение за дължността на ищеца на същата
стойност - 1763 лева, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са
отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
8
правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА.
Затова ищецът, която е полагала труд в процесния период има право да получи
предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си
заплата. Последващо прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът. Щом увеличението е разчетено от
01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на образованието към тази дата,
т. е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е
фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на това следва да се има предвид
ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна дата от 01.01.2023 г., а
не датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти, полагали труд
като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в
една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им
правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата.
Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при
едни работодатели. Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е
с обратно действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023
г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни
правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се
прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите
споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът
съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е
императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок,
от който ще породи действие договора.
Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на
закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по
силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-
благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова ищецът, който е полагал труд в процесния период има
право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение
на работната заплата. Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не
засяга правното му положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй
като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните
индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът.
Неоснователен е основният довод на пълномощника на работодателя да не заплаща
поисканото увеличение, защото както анексът, така и Наредба №4, а също и Законът за
държавния бюджет за 2023 год. имат предвид само „заетите“ в процесната система лица,
каквато ищцата не е била, защото настоящия счита, че правно значима е само заетостта към
датата на обективираното изменение – 10.08.2023 год., когато е подписано споразумението
за промяната. Настоящия съдебен състав не приема това тълкуване на цитираните
нормативни актове и Анекс към КТД, като те не съдържат такова ограничение. Ако
законодателят, респективно подписалите анекса към КТД страни имаха предвид, че
изменението има обратно действие, но касае само лицата, заети в системата на
образованието към момента на създаване на изменението, те щяха изрично да го посочат, но
9
в случая това не е така. При това положение отговорът на поставеният въпрос се налага в
посока, че предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на
предучилищното и училищното образование съгласно чл.27, ал.1 от КТД, изменен с Анекса
от 10.08.2023 год. се определя, считано от 01.01.2023 год. независимо от това дали
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено преди 10.08.2023 год. или е съществувало
и след тази дата.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото увеличение на работната
му заплата за времето през което е полагал труд при работодателя от 01.01.2023 г. до
**.**.**** г. включително. Новият размер на трудовото възнаграждение следва да послужи
за основа за изчисляване на дължимите към момента на пенсиониране незаплатено
увеличение на месечното трудово възнаграждение на ищеца за исковия период, както и на
обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни и по
чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати.
Като доказателство по делото е прието заявление от Н. С. С. до *** на СУ „Васил Дечев“ гр.
Чепеларе, съгласно което ищецът е оправил искане да му бъдат преизчислени и заплатени
трудовите му възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение, което е входирано под № ЛС-02-79/21.09.**** г. във входящия дневник на
СУ „Васил Дечев“. От датата на поканата ответникът е изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД и от този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва на осн.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице се установяват брутните и нетни размери на исковите
претенции. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът С. претендира разликата в
брутното й трудово възнаграждение, поради което съдът намира, че следва да присъди
именно тази разлика (а не разликата в нетното трудово възнаграждение), като отрази
изрично това в диспозитива на съдебния си акт (така решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д.
№ 220/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на
ВКС).
Предвид признатите размери на трудовото възнаграждение, на обезщетението за неползван
платен годишен отпуск и на обезщетението при придобито право на пенсия, съдът приема
тези искове за доказани по размер.
Относно претендираните лихви: Със заявлението от 21.09.**** г. ищцата фактически е
отправила покана до ответника за плащане на увеличението на трудовото възнаграждение.
Следователно изпадането на ответника в забава е считано от следващия ден – 22.09.**** г. и
е продължило до 16.04.2025 г. - датата преди завеждането на исковата молба. Следователно
мораторна лихвата следва да бъде определена в посочения период, съобразно заключението
по СИЕ.
По разноските:
Ищцата е направила разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева,
които ответникът следва да й заплати в пълен размер на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на
РС - Чепеларе държавна такса в размер на 411,58 лв., както и 200 лева разноски за изготвяне
на експертиза.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите
върху него, доколкото ответното училище е общинско учреждение и за него забраната по чл.
243, ал. 2 от ГПК не важи.
Воден от горното, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от *** К. В. К. да заплати на Н. С. С.,
10
ЕГН ********** с адрес гр.Ч., ул. „***“ №*, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от ****,** лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по
Анекс № Д01-192/16.12.2022 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от
***,** лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 –
16.04.2025 г.
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от *** К. В. К. да заплати на Н. С. С.,
ЕГН ********** с адрес гр.Ч., ул. „***“ №*, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от ****,** лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й
се по Анекс № Д01-192/16.12.2022 год. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на
предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от ***,** лева, представляваща
мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.**** год.– 16.04.2025 г.
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от *** К. В. К. да заплати на Н. С. С.,
ЕГН ********** с адрес гр.Ч., ул. „***“ №*, на основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от ***,** лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се
по Анекс № Д01-192/16.12.2022 г. към Колективен трудов договор за системата на
предучилищно и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за 17
работни дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от
16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от **,**
лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.**** год.–
16.04.2025 г.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищеца и лихвите върху
него.
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от *** К. В. К., да заплати на Н. С. С.,
ЕГН ********** с адрес гр.Ч., ул. „***“ №*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на **** лева.
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ДЕЧЕВ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, ул. „Беломорска“ №46, представлявано от *** К. В. К., да заплати по сметка на
Районен съд – Чепеларе държавна такса в размер на 411,58 лева, както и 200 лева за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
11