Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 22.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д.
№ 6571 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”ЕООД гр.Плевен, в която
се твърди, че срещу ответника М.М.М. и С.М.М.,*** било подадено заявление по
чл.410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 4481/2018г. по описа на
Плевенския районен съд за сумата от 2373,73 лв., представляваща главница, за
сумата от 1086,99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 28.02.2007г. до 08.06.2018г., както и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че заповедта срещу ответника М.М.
била връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че
може да предяви установителен иск за сумите. Твърди, че по отношение на
длъжницата С.М. заповедта не била обжалвана и влязла в сила. Твърди се, че ответникът
не е погасил своето задължение към ищцовото дружество. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено вземането му срещу ответника за сумата от 1188,73
лева главница и 543,50 лева за лихва. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът чрез назначения си особен представител ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна, тъй като няма сключен договор с
ищцовото дружество, а съгласно чл.62 ЗЗП се забранява доставката на стоки,
както и на вода, газ и електрическа енергия, централно отопление, цифрово
съдържание, които не са поръчани от потребителя, като в тези случаи потребителят
не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащането и.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4481/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден
в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл.422 от ГПК. Тази хипотеза важи и за случаите, в които заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Предвид
твърденията в исковата молба, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже, че
ответникът е потребил ВиК услуги на стойност, каквато се претендира в молбата. Що се отнася до собствеността на имота, съдът
констатира, че партидата първоначално се е водила на Р.Л.Х., на което име са
издавани и съответните фактури. Видно от представена по делото молба от Р.Л.,
върху собствения ѝ имот, находящ се в ***, на 12.11.1993г. е вписана
законна ипотека. По делото е представено удостоверение за наследници от
18.02.2019г, от което се установява, че Р.Л.Х. е починала на 16.04.2002г. и е
оставила свои законни наследници съпруг- М.М. Х., починал на 20.07.2008г.,
дъщеря С.М.М. и син М.М.М.. По делото като свидетел е изслушана С.М.М., която
заяви, че живее в имота и ползва ВиК услуги. Заяви, че в имотът е закупен от
родителите и по време на брака им, а понастоящем след смъртта на родителите си тя
живее заедно с трите си деца. Заяви, че от около година нямат вода в имота, което
налага да купува минерална вода. По делото се установи, че е налице промяна в
адреса на имота, като първоначално имотът се е водил на адрес ***, който адрес
е вписан и в карнетите за отчитане на консумацията на вода. При посещението си,
вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е установило, че ***,
който е бил с два входа, но с обща номерация на жилищните апартаменти, е
разделен на два отделни административни адреса – *** и ***, като всеки от двата
адреса е имал по 16 апартамента. Т.е. на *** *** е всъщност *** от предходната
номерация, където апартаментите са били с последователни номера в двата входа. При
така събраните доказателства, съдът приема, че ответникът заедно със своята
сестра С.М. Х.а са собственици на процесния жилищен имот, придобит от
родителите им по време на брака, като собствеността им е при равни права.
Имотът е с административен адрес *** *** *** ***, с предишен административен
адрес ***. На същия административен адрес се води и партидата на абонатен номер
***, както е отразено и в карнетите за отчитане на консумацията с титуляр Р.Х.а.
Видно е от
представените по делото карнети, неоспоР.от ответника, че за периода от месец
май 2016г. до месец май 2017г. консумацията на вода е отчитана с код 4, което
показва, че в имота липсва водомер. Спорно по делото е по кой ред се начислява
консумацията на вода при липса на водомер в имота, което е отразено в карнета
със съответния код 4 (абонат без водомер). В този случай възможностите за начисляване
на консумация са чл.25 ал.8 или чл.50 ал.1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Видно е, че в исковата молба претенцията е
въз основа на задължението на потребителя за заплащане на ВиК услуги при
незаконно присъединяване към ВиК инсталацията, т.е по реда на чл.50 от Общите
условия.
Съгласно чл.50 от Общите условия, в сила от 30.09.2014г., при установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи,
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведени и пречистени
количества вода се определят по реда на чл.49 за едногодишен период, освен ако
се докаже, че периодът е по-къс.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.37 от Наредба №4/14.09.2004г., съгласно която при установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл.35, ал.6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че
периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството изразходвана вода
в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите,
причинили тяхната повреда. В този смисъл се приема, че абонатът е ползвал
услуги на ВиК, но поради констатирано незаконно присъединяване, количествата
потребена вода се отчитат по друг начин. Следва да се посочи, че както Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, така и НАРЕДБА
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи правят разлики между
двете хипотези - на отчитане на
потребено количество вода на абонат без водомер (тогава количеството вода се
отчита по реда на чл.25 ал.7 от Общите условия) и на начисляване на потребено
количество вода на абонат, който се е присъединил незаконно към ВиК мрежата
(тогава потребеното количество вода се начислява по реда на чл.35 ал.6 от Наредба
№4 и по чл.50 от Общите условия).
Спорно по делото е
дали в случая начислението следва да е като на абонат без водомер, или на
абонат, който е присъединен незаконно към ВиК мрежата. Видно от представения по
делото Протокол от 15.05.2017г. на лист 106 от делото, при посещение в жилищния
имот на 15.05.2017г., която дата е преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
служители на ищцовото дружество са констатирали, че живущите в имота са се
присъединили незаконно към ВиК инсталацията. За същия имот е представен
протокол от 28.01.2014г., от който се установява, че поради неплащане в срок на
дължими суми за питейна и канална вода, водоподаването и отвеждането към имота
е прекъснато, като водомерният възел е затворен с тапа ¾. Прекъсването
на водоподаването е станало в присъствие както на служители от ищцовото
дружество, така и в присъствие на собствениците на имота.
За същия имот е
представен Констативен протокол от 15.05.2017г., в който отново в присъствие на
собственика, служители на ищцовото дружество установили, че имотът е
присъединен незаконно към ВиК инсталацията с поцинкована тръба, захранваща
имота с питейна вода. Служителите на дружеството са констатирали и свързана с
тръбата смесителна батерия, по която тече чиста питейна вода по високо
налягане. Протоколът е подписан от един от С.М.М. без забележки и възражения.
На същата дата е представена и декларация от С.М., в която е декларирала, че
съпругът и е свързал имота с ВиК инсталацията, тъй като имат нужда от вода.
Изготвеният протокол отговаря на изискванията на чл.50 ал.2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК операторите.
При така представените доказателства, съдът приема, че
ищцовото дружество е спазило разпоредбите на закона, като поради неплащане
първоначално е прекъснало водоснабдяването на имота (28.01.2014г), а
впоследствие е констатирало незаконно присъединяване на имота към ВиК
инсталацията. За да се установи какво количество вода следва да бъде начислено
в имота съгласно разпоредбата на чл.50 от Общите условия и чл.37 от Наредба №4,
съдът допусна до изслушване и назначи съдебно-техническа експертиза,
заключението на която съдът приема като правилно и компетентно със съгласие на
страните. В заключението си вещото лице е установило, че съобразно правилата на
Наредба №4 и Общите условия, при поцинкована тръба с диаметър 20 мм,
пропускателната способност е 0,58 литра в секунда при скорост 1 метър в
секунда. Общата изчислена стойност за
една година е 4573 куб.метра за една година, което по 1,48 лева за кубик без
ДДС е в размер на 6768 лева. Видно е, че претенцията на ищцовото дружество е за
половината от определената за имота сума, която се претендира в размер а
1188,37 лева и е в по-нисък размер от действителната, която следва да бъде начислена
при тези обстоятелства. При така изложеното, съдът счита, че претенцията за
имота, находящ се в *** е изцяло основателна и следва да бъде уважена изцяло до
предявения размер.
Вземането за тази
сума става изискуемо от момента, в който длъжникът е поканен да плати. Съдът
приема, че сумата се дължи от датата на подаване на заявлението, а не от
28.02.2007г., както е претендирана, тъй като ответникът не е поканен да плати.
Поради това следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва за периода
28.02.2007г. до 08.06.2018г. с цена 543,50 лева и следва да бъде присъдена
законна лихва от 21.06.2018г, когато е подадено заявлението по което е
образувано ч.гр.дело № 4481/2018г.
Представен и списък с разноски на ищеца в размер на 1172,48 лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на 421,48 лева, държавна такса в размер на
75 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 351 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размера 150 лева, държавна такса за
два броя удостоверения в размер на 10 лева, такса за издаване на удостоверение
за наследници 5 лева и такса за справка в Агенция по вписванията в размер на 10
лева, депозит за съдебно-техническа експертиза.
Съобразно изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноски в общ
размер на 804,53 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.М.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, че същият дължи на
ищеца „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1188,37 лв.,
представлявща главница за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по 12 броя
фактури за периода от 13.05.2016г. до 15.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2018г.
до изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** против М.М.М. с
ЕГН ********** с адрес: *** иск с цена 543,50 лева за мораторна лихва за периода
28.02.20007г. до 08.06.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 804,53 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: