Определение по дело №578/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 788                                      27.02.2020 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                       

                                2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 578 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.Г.И., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 64, ет. 3, ап. 61 чрез адв. П.К. с адрес *** против Решение № 49/06.01.2020г. по гр. д. № 7697/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от И.Г.И.  срещу „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ********* иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 4007,11 лева, от които сумата от 3267,22 лева главница, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от м. 11.2007 г. до м. 07.2011 г., сумата от 661,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 19.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 78,57 лева, представляваща направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7443/2011 г. на БРС и е образувано изп. д. № 20167040401214 по описа на ЧСИ Иванка Миндова.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати  нарушения на материалния закон и необосновано. Не било обсъдено възражението, че вземането било погасено по давност преди образуване на изпълнително производство при ДСИ. Сочи, че плащанията за ползвана топлинна енергия са периодични плащания, поради което за тях била приложима нормата на чл. 111, б „в“ от ЗЗД и се погасявали с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлявало действие по принудително изпълнение и не прекъсвало давността, заповедта не се ползвала и със сила на пресъдено нещо. В този смисъл заповедното производство било уредено като част от изпълнителния процес. За първото задължение с падеж ноември 2007г. давността изтекла ноември 2010г., преди образуване на изпълнителното дело. Последното задължение по отношение, на което настъпила тригодишна давност преди образуване на изпълнителното производство било ноември 2008г. - било погасено ноември 2011г. Давността се прекъсвала с иска по чл. 422 ГПК и предявяването имало обратно действие, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, но ако не бил предявен иск давността не се считала за прекъсната. В случая не било образувано производство по чл. 422 ГПК и заповедта нямала сила на пресъдено нещо. Намира, че са погасени по давност задълженията с настъпил падеж до месец ноември 2011г. включително. Била налице противоречива практика относно прилагането на т. 10 от ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и било образувано тълкувателно дело по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Не споделя извода за прилагане на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възприет с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2018г. IV ГО на ВКС. Твърди, че последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било на 16.12.2011г., с което бил наложен запор по изп.д. № 822/2011г. по описа на ДСИ и от тогава започвала да тече нова тригодишна давност, която изтичала на 16.12.2014г. Намира, че насрочването на опис не е изпълнително действие прекъсващо давността. На 07.05.2012г. по изпълнителното дело постъпила молба от майката на ищеца за разсрочване на дълга, след което постъпили две плащания общо в размер на 200 лева. Молбата за разсрочване и плащането не било признание на вземането, тъй като молбата за разсрочване не изхождала от длъжника и в случая липсвала доброволна воля, тъй като било във връзка с принудителното изпълнение. Твърди, че от 16.11.2011г., когато бил наложен запор на банкови сметки, не били предприемани действия, които да прекъснат давността. За пълнота посочва, че дори насрочването на описа на 17.04.2012г. и депозираната молба за разсрочване и насрочването на опис на 16.05.2013г. да са действия по изпълнението, които прекъсват давността, то от датата на последното действие в рамките на тригодишния срок - до 16.05.2016г. не били извършвани изпълнителни действия – изпълнителното производство при ЧСИ Иванка Миндова било образувано на 02.09.2016г., а първото действие по изпълнението било предприето на 20.09.2016г. Моли да се отмени обжалваното решение  и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

Няма искания по доказателствата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от „Топлофикация Бургас“ ЕАД чрез адв. М.А. (пълнм. л. 20), с който намира въззивната жалба за допустима, но за неоснователна. Счита решението на БРС за правилно и моли да се потвърди. Сочи, че между страните е съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия като по повод на облигационните отношения през месец август 2011г. било образувано съдебно производство и въз основа на Заповед за изпълнение № 4834/31.08.2011г. по ч.гр.д. № 7443/2011г. на БРС бил издаден изпълнителен лист в полза на топлофикационното дружество. Поддържа, че давността не е изтекла. Намира за правилен извода, че от 17.12.2013г. е започнала да тече нова тригодишна давност, която е прекъсната на 02.09.2016г. с образуваното ново изпълнително дело, били извършени нови изпълнителни действия. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски.

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, но по делото липсва пълномощно за адв. К. за подаване на въззивна жалба и евентуално представителство пред въззивна инстанция, поради което в срок до датата на съдебно заседание въззивникът следва да представи пълномощно, с което да потвърди извършените от адв. К. процесуални действия и за евентуално представителство пред въззивна инстанция.

С оглед на гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от И.Г.И., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 64, ет. 3, ап. 61 чрез адв. П.К. с адрес *** против Решение № 49/06.01.2020г. по гр. д. № 7697/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА въззивника И.Г.И. в срок до датата на съдебно заседание да представи пълномощно, с което да потвърди извършените процесуални действия от адв. К. и за евентуално представителство пред въззивна инстанция.

При неизпълнение на указанията в срок въззивна жалба ще бъде върната.

ВНАСЯ в.гр.д. № 578/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 22.04.2020г. от 10,10 часа.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2. мл.с.