РЕШЕНИЕ
№ 1308
гр. Пловдив, 24.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно
- наказателно дело № 1241 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател ОД на МВР Пловдив, чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт Б., обжалва Решение № 260054 от 23.03.2021
г., постановено по АНД № 106/2021 г. по описа на Районен съд –Асеновград. С
обжалваното решение е отменен Електронен фиш Серия К № 3595947 на ОД на МВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който е била наложена глоба на Е.Д.Д. - Р. за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на решението на РС - Асеновград,
като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са
подробни съображения в жалбата, като се прави искане при отмяна на обжалваното
съдебно решение съдът да потвърди и отменения с него електронен фиш, както и да
присъди юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
От ответника в производството Е.Д. не е постъпил отговор по касационната
жалба и същата не се е явила в съдебно заседание, нито е изпратила
представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Казакова
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд – Асеновград, след като е приел писмените доказателства
по делото, без да изложи конкретно установена от него фактическа обстановка и
без да изложи съображения по конкретно наведените във въззивната жалба
възражения, е направил подробен анализ на разпоредбите на ЗДвП, относими към
електронните фишове и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като, в крайна
сметка, е приел, че обжалваният пред него електронен фиш не е изготвен по реда,
предвиден за това и поради това не можел да бъде приет за годно електронно
изявление, доказващо вмененото на жалбоподателя нарушение. В тази връзка е
отменил обжалвания фиш Серия К № 3595947, като обаче и в мотивите, и в
диспозитива на решението е посочил, че с въпросния електронен фиш била наложена
глоба от 70 лева. В действителност, в предмета на делото е бил електронен фиш,
с който е била наложена глоба на Е. Радева от 100 лева на основание чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, което очевидно е убягнало на съда, разгледал жалбата против
електронния фиш.
С решението си РС Асеновград е счел, че електронният
фиш е незаконосъобразен, защото не бил съобразен нормативният ред за неговото
издаване, който извод настоящият съдебен състав намира за изцяло
незаконосъобразен.
Съдът, чието решение се обжалва, е счел, че от
приложения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. се
установявало, че нарушението било констатирано в присъствието на контролен
орган, поради което и не били налице основанията за издаване на електронен фиш
по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП и следвало да се издаде наказателно
постановление. Посоченият извод е незаконосъобразен. Следва да се има предвид,
че текстът
на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, не изключва
използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост,
какъвто е процесният случай, защото приемането на обратното становище би
означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е
практически невъзможно. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение,
установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от
мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният
случай не е такъв, като видно от протокола по чл.10 от цитираната Наредба,
режимът на измерване е стационарен, сиреч служебният автомобил, в който е
техническото средство, не е бил в движение. Следва да се има предвид, че в тези
случаи контролният орган слага само началото и края на работа на техническото
средство, което самó установява и регистрира нарушението.
На второ място, Наредбата в цитирания от
страна на районния съд чл.5 съдържа изискване изготвените статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи да
притежават уникален идентификационен номер. От съдържанието на посочения вече
протокол от 19.02.2020 г. е видно, че такива номера на първото и съответно
последното статично изображение са били отразени в протокола, като макар в
разпечатаната снимка от видеозаснемането, осъществено от техническото средство,
приложена към административната преписка пред районния съд да не се съдържа
конкретно номера на статичното изображение, то такова очевидно е било налично,
предвид записването му в протокола от проверката. Съдът, разгледал делото не е
изискал от наказващия орган представяне на изображение със съответния номер, за
да установи дали такова съществува и да извърши сравнение с номерата, записани
по протокола от използването на техническото средство. Видно от приетата снимка
по настоящото дело, който съставлява разпечатка от същия видеозапис, което се
установява и от приложения диск, налице е посочен номер на клипа, който номер
се съдържа в протокола по чл.10 от Наредбата и следователно е налице пълно
съответствие с изискванията и по чл.5 от същата.
Напълно незаконосъобразно е позоваването
на първоинстанционния съд на нормата на чл.7 от въпросната Наредба, доколкото тя е била отменена през 2018 г.,
а нарушението, което е предмет на разглеждане, е извършено и констатирано през
2020 г.
Незаконосъобразен е и изводът на
първоинстанционния съд относно това, че протоколът по чл.10 от Наредбата не
съответствал на предвиденото досежно неговото съдържание по чл.10, ал.1 от
Наредбата, защото, както се каза, в случая не е налице контрол във време на
движение с мобилно АТСС, за да се изисква да се отбелязват началото и краят на
контролирания участък. Снимка от
разположението на техническото средство също не се изисква в случая, доколкото
се установява, че то не е разположено временно на участък от пътя, а се е
намирало в служебен автомобил, който не се е движел.
Предвид посоченото и настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е незаконосъобразно и затова ще следва да
го отмени, като съгласно чл.222, ал.1 от АПК реши делото по същество.
Според касационния съд, установено е от всички събрани
доказателства, че на посочената дата и място е извършено нарушение за скорост с
описания в електронния фиш автомобил. Нарушението е осъществено в населено
място, като в тази връзка и е дадена правилна квалификация на същото по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Относно наказаното лице, същото е правилно определено от
наказващия орган с оглед данните относно собствеността на автомобила и
представителството на ДЗЗД, което се легитимира като собственик на автомобила.
В тази връзка и е съобразена разпоредбата на чл.188, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП,
като по отношение на санкционираното лице, представляващо собственика, не е
била препятствана възможността да представи декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
което, видно от преписката, не е било сторено.
В случая е установено нарушение с техническо
средство, което притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
БИМ и такива за техническа изправност към момента на заснемане на нарушението.
Извършеното нарушение за скорост е било
надлежно заснето и установено при спазване на предвидения нормативен ред за
това, като съставеният протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., както се посочи и по-горе, съдържа необходимите реквизити и съпоставен с
останалите приложени доказателства, сочи на установеност на нарушението. Правилно
в електронния фиш е отчетена в полза на санкционираното лице наказуема скорост,
съобразно с отчетеното при техническата проверка отклонение, като са
приспаднати 3 км/час от установената действително скорост. Констатира се и че
наказващият орган е приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба и
поради това определеното наказание е законосъобразно определено. Изложеното води
до извод за законосъобразност на издадения електронен фиш.
Ето защо и предвид това, че районният съд е
достигнал до незаконосъобразен извод за необходимост от отмяната на електронния
фиш, неговото решение, както се посочи, ще следва да се отмени и вместо това да
се постанови друго такова, с което електронният фиш, с който е наложена глоба
от 100 лева, да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски са
дължими на жалбоподателя и при направено
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както пред
първоинстанционния, така и пред настоящия съд, то съобразно с нормата на чл.63,
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за
правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от по 80 лева за всяка от инстанциите или
общо 160 лева.
Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260054 от 23.03.2021 г., постановено по АНД № 106/2021
г. по описа на Районен съд Асеновград, вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3595947, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Е.Д.Д. - Р. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.Д.
Д.- Р. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ОД на
МВР - Пловдив сумата от общо 160 лв. /сто и шестдесет лева/ разноски за
юрисконсултско възнаграждение за първата и за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.