Определение по дело №727/2018 на Окръжен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……..                                           08.08.2018 г.                      гр.Плевен

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Плевенски окръжен съд

На  осми августнт  две хиляди и    осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ : КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                       ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

                                                                                                                                           

 

Секретар : ……………………………………….

Прокурор : ………………………………………

Като разгледа докладваното от съдията КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД №  727 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

           

            ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.243 ал.VІ от НПК.

 

            В Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от М.И.М. и С.Д.М. срещу Определение № 131 от  20.07.2018 година постановено по ЧНД  189/ 2018 година по описа на Районен съд Левски.

            С обжалваното определение Районен съд  Левски е  потвърдил на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на РП гр. Левски, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 340/2017 г. по описа на РУ Левски, пр. пр. №1263/2017г. по описа на РП – Левски, образувано на 16.11.2017 г. за това, че на 16.10.2017 г. в гр. Левски е отправена закана за убийство на М.И.М., ЕГН ********** от с. гр. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -  престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

            По същество във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания свързани с незаконосъобразността на атакуваното определение. В жалбата срещу прекратителното постановление се навеждат твърдения, че пострадалите търпят постоянен тормоз от страна на съседите.

            Плевенският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Досъдебното производство е образувано с Постановление на съответния компетентен орган  за това, че на 16.10.2017 г. в гр. Левски, е отправена закана за убийство на М.И.М., ЕГН********** от с. гр. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -  престъпление по чл. 144, ал.3 от НК. В хода на досъдебното производство няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

В хода на досъдебното производство са извършвани множество процесуално следствени действия, сред които попълване на делото с писмени доказателства относими към твърденията в жалбата, разпити на свидетели и назначаване на съдебни експертизи. След осъществяването на тази дейност, обвинителят е приел, че образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено. Установената и възприета от прокурора фактическа обстановка изложена в Поставлението за прекратяване по своята същност е следствие на оценъчната му дейност по събраните по делото доказателства. Настоящата въззивна инстанция следва да посочи, че изцяло се солидаризира с тях.

Безспорно установените обстоятелства по делото са, че М.И.М. и И.Н. С.са съседи и живеят в на ул. ***** в гр. Левски, като през последните няколко години отношенията между двете семейства се влошили. Молителя по настоящето производство твърди, че И.С.усвоил част от неговия недвижим имот, като построил къщата си на границата между двата двора, дори в част от двора на М.. Друго оплакване е свързано с  палене на печка, чийто комин не отвеждал дима, тъй като къщата на И.С.била над неговата. В тази връзка предмет на изследване в досъдебната фаза на производството станали твърденията, че И.С.постоянно отправял заплахи към М.М. и съпругата му и не им давал да си палят печката. При поредния скандал на 16.10.2017 г. С.отново отправил заплахи, вкл. и за убийство, дори влизал и в двора на жалбоподателите и заплашил и сина на С.– З..

            Св. И.С.в показанията си твърди, че преди години говорил с М. да му продаде къщата, но тъй като поискал много пари, св. С.се отказал от покупката. Това ядосало М. и от този момент започнал да се заяжда с него.  От показанията на С.и М. се установява по един безспорен начин, че отношенията между тях са силно влошени от междусъседски характер най-вече свързани с ползването на въпросната печка на твърдо гориво. Според С., М. се заяждал с него, тъй като къщата му пречела на комина, който не можел да отвежда дима нагоре. Според М. това било заради високата надстройка на къщата на С., която според последния била направена преди около 24-25 години, със съгласието и подписа на М.М.. Свидетелят С.не отрича, че е правел забележки на М., но отрича да го е заплашвал, като твърди, че е имало случай, в който М. е вадел нож срещу него. Според показанията на С.той предложил на М. да извика майстори, но М. отказал. В проведената очна ставка по същество не се отстраняват противоречията. 

            В хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно – психиатрична експертиза, от която се установява, че при М.И.М. се касае за примитивна личност, чието мислене е конкретно образно, застойно. Емоционално показва повишена чувствителност с тенденция за свръх защита на собствените интереси и слаби възможности за баланс на емоционалните изживявания. Прагът на дразнимост във волеви план е нисък.Според заключението тези характерови особености не покриват критериите за психично или личностово разстройство, а касаят своеобразни черти в структурата на личността, които се вграждат в нормата, но в нейните крайни варианти покриват критериите на понятието акцетуирани личностови черти. По съвременни научни трактовки акцентуираните личностови черти не са психично разстройство и не представляват психиатрична диагноза. Това състояние в конкретната ситуация води до затруднена адаптация и справяне на възникналия междусъседски конфликт. Акцентуираните личностови черти тип А се характеризира с потребност от високи постижения, нетърпимост, некомпетентносст и натрапливост.

В постановлението на РП – Левски за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че в случая не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК или друго посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс на РБ. Районният съд е достигнал до същия извод, а именно че се касае за  битов конфликт на междуличностна и съседска основа. Както правилно е отбелязал районния съдия обективно заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й, като във възприелите я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я реализира, като в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. В конкретния случай и то на посочената дата не се установява по безспорен начин, че лицето, срещу което е подадена жалбата е извършило такива действия. Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл, за което също няма данни. От друга страна събраните данни относно психичното състояние на жалбоподателят до известна степен компрометира твърденията му,които по същество не се подкрепят от други доказателства.

Предвид горното, Плевенския окръжен съд приема, че атакуваното пред въззивната инстанция Определение № 131 от  20.07.2018 година постановено по ЧНД  189/ 2018 година по описа на Районен съд Левски е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенския окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 131 от  20.07.2018 година постановено по ЧНД  189/ 2018 година по описа на Районен съд Левски. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: