Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
град Пловдив, 11.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3448 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба на „Кепев“ ЕООД, с ЕИК ***, чрез пълномощник – адв. Диана
Захариева, срещу решение № 1721 от 27.09.2019г., постановено по АНД № 4340 от 2019
г. на Пловдивски районен съд, с което е изменено
наказателно постановление № 430926-F470313/22.04.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на „Кепев“ ЕООД, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е била наложена
имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.188, ал.4, т.1 от ЗДДС, като е
намален размера на имуществената санкция на 500 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останало
дружеството - жалбоподател „Кепев“ ЕООД, което с касационна жалба обжалва същото в
законоустановения срок.
В жалбата се излагат доводи за нарушение на закона при
постановяване на първоинстанционното решение. В съдебно заседание касационният
жалбоподател, чрез адв. Д. Д., поддържа
жалбата, претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП Пловдив
чрез юрк. П. оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение, оспорва размера на
адвокатското възнаграждание за сумата над
законоустановения минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое
заключение счита жалбата за неоснователна и иска да се потвърди решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Пловдивският административен съд като провери
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка
с направените от касатора оплаквания, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На „Кепев“ ЕООД е съствен АУАН №
F470313/06.02.2019 г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. За извършеното нарушение било издадено и НП, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 188, ал.
4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДДС.
При постановяване на оспореното решение, съдът е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН., като не се констатират
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени,
като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Съдът е приел, че в АУАН и НП е дадена правна
квалификация на установеното нарушение като чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, и в тази връзка за неоснователно е намерил възражението за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правата на
нарушителя, свързано с привръзката към чл. 33 от
Наредбата.
Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд, според което неточната квалификация на нарушението в акта
за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Посочил е правомощието на
наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като
в същото време е констатирал, че действително
разпоредбата на чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС не съществува, нито
съществуващата на чл. 188 от ЗДДС е релевантна към настоящия спор.
Оспореното решение е неправилно.
В тази насока и както нееднократно е подчертавал
настоящият съдебен състав, за да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, трябва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57
от ЗАНН. Конкретно, според чл.57, ал.
1, т. 6 …………..от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа законните
разпоредби, които са нарушени виновно. Реквизитите на наказателното
постановление следва трябва да са дадени точно и ясно и по начин, небудещ
никакво съмнение. Те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
Без всякакво съмнение, в случая се касае за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е поставило санкционираното лице
в невъзможност да разбере, каква е правната квалификация за твърдяното
нарушение, за да организира адекватно защитата си.
Решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно,
същото следва да се отмени и по същество се постанови решение, с което се
отмени и НП. Изложените оплаквания в жалбата в този смисъл, настоящият състав
намери за основателни.
Предвид изхода на делото искането на дружеството - касатор за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г.
/ Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Кепев“ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 700 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив и в касационното
производство по Договори за правна защита и съдействие, сключени за процесуално
представителство по настоящото дело, като в тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на договореното възнаграждение. Същото е определено в съответствие
с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1721
от 27.09.2019г., постановено по АНД № 4340 от 2019 г. на Пловдивски районен съд,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 430926-F470313/22. 04.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на „Кепев“ ЕООД, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е била наложена
имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.188, ал.4, т.1 от ЗДДС,
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „Кепев“ ЕООД, с ЕИК *** сумата от 700лв. /седемстотин лева/, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в производството пред Районен съд Пловдив и в касационното
производство пред Административен съд
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: