№ 34
гр. Сливница , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200548 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. К. Д., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 4379а-47/19.10.2020 г.,
издадено от К.Б.Д. – началник на ГПУ – Калотина при РДГП - Драгоман, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението не е описано
достатъчно ясно, дадена е неправилна правна квалификация. Жалбоподателя
оспорва да е извършил твърдяното нарушение, както и твърди, че посоченото
в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Пейчев, който оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 11.10.2020 г. около 07:15 часа в с. Алдомировци, на разклона за с.
Бърложница и с. Извор свидетелите С. П. К. и И. П. Д. – полицейски
1
служители в ГПУ-Калотина изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул. Освен това им била извършвана и проверка от началника на ГПУ-
Калотина. В този момент жалбоподателят Б.Д. спрял управлявания от него
автомобил до тях и им направил забележка да си изключат фаровете на
служебния автомобил защото му пречат. Полицейските служители
разпоредили устно на жалбоподателя да предостави документи за
самоличност. Жалбоподателят не изпълнил разпореждането и потеглил с
автомобила. Свидетелите К. и Д. последвали жалбоподателя с включен
светлинен сигнал на служебния им автомобил. Жалбоподателят спрял
автомобила, при което началника на ГПУ-Калотина му разпоредил да
предостави документи за самоличност и да изгаси двигателя, но
жалбоподателят отново отказал и потеглил. Полицейските служители отново
го последвали и при повторното спиране жалбоподателят представил
документи за самоличност.
Свидетелят И. П. Д. преценил, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и съставил АУАН серия В № 4379а-47 от
11.10.2020 г., в което описал нарушението и нарушените разпоредби. АУАН
бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля К. като
жалбоподателят го подписал с възражение, че е направил забележка на
полицайте да си загасят светлините и си тръгнал. На 1 км бил застигнат от
полицейските служители.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 19.10.2020 г. комисар К.Б.Д. –
началник на ГПУ-Калотина издал и процесното НП, в което били отразени
обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация, като с този административно-наказателен акт
на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният
АУАН серия В № 4379а-47 от 11.10.2020 г., заповед № 8121к-6609/29.05.2020
г. на министъра на МВР, акт за встъпване в длъжност на комисар К.Д.,
заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на МВР, заповед № 8121з-
1098/25.08.2017 г. на министъра на МВР, удостоверение от РДГП-Драгоман.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите С.К. и И.Д.,
които са очевидци на нарушението. Показанията им са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото. От показанията им се установява
конкретното нарушение, времето и мястото на извършването му. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля В., тъй като той не е присъствал на
2
констатирането на нарушението и пресъздава обстоятелства, станали му
известни от жалбоподателя.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. Компетентно длъжностно лице е съставило АУАН съгласно чл.
267, ал. 1 от ЗМВР. Компетентно определено от министъра на Министерство
на вътрешните работи е издало оспорваното НП.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
3
От доказателствата по делото се установява несъмнено, че на
посочените дата и място жалбоподателят е бил субект на полицейско
разпореждане. Разпореждането е издадено от униформен служител на МВР,
при извършване на рутинна проверка и е във връзка с тази проверка –
изискани са документи за установяване самоличността на проверявано лице.
Жалбоподателят е разполагал с такъв документ – лична карта и е могъл да го
представи, но не го е сторил. Направил това едва след третото разпореждане.
Извън предмета на делото е как е възприето устното разпореждане от
адресата. Ако е възприето, то е задължително за изпълнение по силата на чл.
64, ал.4 от ЗМВР. Не се оспорва пред полицейския орган и не е предвидена
възможност устното разпореждане да се обжалва. Неизпълнението на
полицейско разпореждане при всички случаи съставлява поне
административно нарушение, освен ако налага извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашава живота или здравето
му. За жалбоподателя не е имало никакво съмнение, че проверяващите лица
са полицейски служители.
С действията си, като е отказал, след устно полицейско разпореждане,
да представи документ за самоличност, въпреки че е разплагал с такъв,
жалбоподателя е нарушил задължението си, вменено в чл. 64, ал.4, вр. ал.2
ЗМВР – не изпълнил устно полицейско разпореждане, издадено при наличие
на необходимост за изпълнение на възложена правоохранителна дейност,
което е било задължително, тъй като не налага очевидно за адресата
извършване на престъпление или нарушение. Законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил санкция в
предвидения от закона размер.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР предвижда налагането на
административно наказание „глоба” от 100 лева до 500 лева за неизпълнение
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление. При определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото
по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и
законосъобразно определен и не е прекомерен с оглед характера на
нарушението доколкото е в минималния такъв.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“
на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
4
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че по делото се установи, че
неколкократно жалботодателят е отказал да изпълни полицейското
разпореждане и се е наложило полицейските органи принудително да го
спрат за проверка. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено, и затова на осн. чл. 63, ал.1, предл.1 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 4379а-47/19.10.2020 г., издадено от К.Б.Д. –
началник на ГПУ – Калотина при РДГП - Драгоман, с което на
жалбоподателя Б. К. Д., ЕГН:**********, адрес с. Алдомировци, ул. „44-та“
№ 12 е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5