Определение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

На основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК съдът

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА присъда № 1822 от 16.05.2011 г. по н.ч.х.д. № 123/2010 г. по описа на РС - Г. Д. в частта, с която подсъдимият Д. Д. Х. е оправдан в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 НК, отхвърлен е предявения граждански иск за претърпени вреди от това престъпление и в частта за разноските и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. Х., роден на * г. в с. С., с постоянен адрес в С. О., община С., област Б., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, шофьор във фирма "Й.", неосъждан, с ЕГН:*, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2010 г. на входа на детска градина в С. О. е ударил с юмрук в лицето малолетния Р. Е. С. от с. О., при което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание посочените по-горе разпоредби и чл. 78а /стар/ НК го освобождава от наказателна отговорност, К. му налага административно наказание глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/. ОПРАВДАВА подс. Х. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление във връзка с ал. 1 на чл. 130 НК.

ОСЪЖДА подс. Х. с посочена по-горе самоличност да заплати на малолетния Р. Е. С. Ч. неговата майка и З. представител Р. Х. К. на адрес с. О., общ. С., сумата от 500 (петстотин лева) К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до окончателното плащане на дължимото, в частта над уважения размер отхвърля предявения граждански иск за вреди от това престъпление К. неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, с която подс. Х. е оправдан за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди от това престъпление.

Присъдата не подлежи на проверка по жалба на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

МОТИВИ към присъда № 267/09.09.2011 г. по в.н.ч.х.д. № 293/2011 г. по описа на Благоевградски ОС

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адвокат К. Б., в качеството й на повереник на Р. Х. К., с ЕГН:*, последната в качеството й на Р. и З. представител на Р. Е. С., двамата с адрес с. О., общ. С., обл. Б. - частен тъжител по н.ч.х.д. № 123/2010 г. по описа на РС - Г. Г. Д., срещу постановената по делото присъда, с която подсъдимият Д. Х. е признат за невиновен в извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.4 от НК вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК, а частната тъжителка е осъдена да заплати на Д. Х. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, както и да заплати по сметка на РС - Г. Д. сумата от 60 /шестдесет/ лева разноски за вещо лице и призоваване.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена при непълен и неточен анализ на събраните по делото факти и доказателства. Твърди се, че съдът е допуснал грубо процесуално нарушение, некредитирайки показанията на бащата на пострадалото дете – св. Е.С. и тези на чичото – св. Р. С.. Изразява се и несъгласие с възприетата от съда фактическа обстановка по делото, К. същият е направил извод за липса на следи от насилие върху детето непосредствено след инцидента, въз основа на показанията на свидетелите А., Н. и К.. Според жалбоподателката съдът е интерпретирал неправилно показанията на свидетелите Г. и С., К. е приел, че и двете свидетелки твърдели, че детето е отговаряло със заучени фрази и постоянно е било апострофирано от близките си относно даваните отговори. Изразено е мнение за противоречия в изложените от съда мотиви към присъдата. Посочва се още, че съдът в мотивите си не се е спрял върху престъплението по чл.148, ал.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй К. данни за такова имало само в показанията на свидетеля Е.С., които показания обаче не са взети предвид, тъй К. той е баща на Р. С.. Иска се отмяна на присъдата на РС Г. Д. и да се признае подсъдимият Д. Х. за виновен в извършването на престъпленията по чл. чл.131, ал.1, т.4 от НК вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146,ал.1 от НК и да се уважат изцяло предявените граждански искове, както и да се присъдят разноските по делото.

Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител иска да се отмени постановеният от РС Г. Д. съдебен акт К. незаконосъобразен. Сочи се наличието на преки доказателства за вината на подсъдимия и се изразява недоумение за причините, поради които първоинстанционният съд е игнорирал свидетелските показания на бащата на детето.

Защитникът на подсъдимия иска да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Според него не са събрани безспорни доказателства, че Д. Х. е извършил престъпление, каквото е описано в жалбата на частния тъжител. Счита показанията на бащата за тенденциозни.

Съдът, след К. обсъди наведените в жалбата и от страните в хода на съдебните прения доводи, К. взе предвид събраните доказателства от първата инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие, намира установената фактическа обстановка и направените от районния съд правни изводи за неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Фактите, които следва да се приемат за установени с оглед събраната във воденото наказателно производство доказателствена съвкупност са следните:

Синът на Р. К. – частният тъжител Р. С., и детето на подс. Д. Х. посещавали една и съща детска градина в с. О., общ. С., обл. Б.. На 27.01.2010 г., около 17:00 часа в магазина на Е. Л. имало диалог между св. Е.С. /баща на частния тъжител/ и св. Р. З. /първа братовчедка на подсъдимия/, който прераснал в скандал, в който З. твърдяла, че детето на С. е ударило нейното дете. След К. С. казал, че не знае нищо по въпроса и трябва да се обърнат към учителките в детската градина, разговорът приключил. На следващия ден, около 08:00 часа, на 28.01.2010 г., Е.С. изпращал сина си на детска градина в с. О. и пред входа се засякъл с подсъдимия Д. Х., съпругата му – св. Е. Л., и св. Р. З.. Частният тъжител /Р. С./ тръгнал да влиза в детската градина, но пътят му бил препречен от подсъдимия Д. Х., който го нарекъл „копеленце” и го хванал за якето. Започнал разговор между подсъдимия и св. Е.С., в който Х. поискал обяснение от С. за нараняването на дъщеря му /А./ от сина на св.С. – ч.т.Р.. Междувременно частният тъжител понечил отново да влезе в детската градина, но бил хванат от подс. Х. с ръка за якето, а с другата ръка подсъдимият му нанесъл удар в областта на главата. Детето се разплакало, а баща му /св. Е.С./ успял да го издърпа и да го изпрати обратно вкъщи.

За възникването на скандала бил уведомен директора на училището в с.О. – свидетелят А., който провел среща с Е.С. и Д. Х. в присъствието на детето – частен тъжител. По-късно детето било заведено при лекар – свидетеля К., който издал медицинско свидетелство, от което е видно, че детето Р. е било с травматичен хематом на десния ъгъл на мандибулата с размер 2-3 см. и тъмно оцветяване, оскъдно кръвотечение от дясната ноздра и малка разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на горната устна, причинена от горния резец. По-късно бащата на детето – св. С., сигнализирал и органите на полицията и тези от Дирекция „Социално подпомагане” Отдел „Закрила на детето”, К. служители на дирекцията - свидетелите С. и Г., посетили пострадалото дете и провели беседа със същото непосредствено след инцидента.

При постановяване на присъдата си първоинстанционният съд неправилно е анализирал показанията на свидетелите З., Н., Д., К. и А.. Съдът е приел, че според показанията им не е имало следи от насилие по детето непосредствено след инцидента. Внимателният прочит на показанията на тези свидетели обаче показва, че изводът, направен от първоинстанционния съд не е правилен. Свидетелят Н., началник на П. У. в с. С. заявява, че детето е било спокойно, но не сочи категорично за липса на следи от насилие, К. дори споменава, че бащата на детето /св. С./ е посочвал рана в устата му. Свидетелят Д. пък никога не е виждал детето, а е работил само по преписка за случая. Свидетелката К., която е детска учителка в с. О. заявява, че по времето на инцидента не е била на работа и е дошла по-късно, К. дори не помни дали детето Р. е било там, не е обърнала внимание. Свидетелят А. е директор на училището в с. О. и разказва, че също не е бил в детската градина по време на случката, а след К. е пристигнал не помни да е било детето в дирекцията. По-късно е видял детето, но е било за много кратък период от време и не може категорично да заяви имало ли е следи от насилие или не. Свидетелят заявява, че е минало много време от събитията /28.01.2010 г./ и към датата на провеждане на неговия разпит в съдебното заседание /10.05.2010 г./, вече не може да си спомни подробности за детето на С.. Единствено свидетелката З. от кредитираните от първоинстанционния съд свидетелски показания сочи, че не е имало следи от насилие върху детето на С., К. нейните показания съвпадат най-точно с показанията на свидетелката Е. Л.. Тук обаче трябва да се уточни, че Л. е жената, с която подсъдимият Д. Х. живее на семейни начала, а З. е негова първа братовчедка. Ето защо въззивната инстанция счита, че на показанията на З. поначало трябва да се даде по-малък кредит на доверие в сравнение с показанията на горепосочените свидетели, които са незаинтересовани лица. От друга страна показанията на свидетелите С. и Г. говорят за наличие на следи от насилие върху детето на С.. Свидетелката С., служителка в Д. - с. С., в показанията си ясно заявява, че е видяла детето непосредствено след случката в детската градина, около 09:00-10:00 часа и категорично сочи, че на бузата му е имало синина, засъхнала кръв по носа и устната му е била подута. При разговора с детето то е посочило, че го е ударил „бащата на С.” /подсъдимия Д. Х./. Свидетелката Г., служител в Д. Г. Д., не е видяла детето непосредствено след случката, а няколко дни по-късно. Тя заявява, че детето е посочило подсъдимия Х. за човекът, който го е ударил. Следва също да се отбележи, че първоинстанционният съд не е взел под внимание показанията на св. Р. С. с аргумента, че той е брат на Е.С., но за сметка на това кредитира показанията на св. З., която е първа братовчедка на подсъдимия. В показанията си св. Р. С. също сочи за наличието на травма по лицето на детето Р. С., К. го е видял с разкървавена уста да тича по улицата до детската градина непосредствено след инцидента. Всички посочени по-горе показания на свидетели подкрепят показанията на св. Е.С., който е бил очевидец на случилото се, за заявения от него факт на нанесен удар от подсъдимия с юмрук в лицето на пострадалото дете. Близката родствена връзка между този свидетел и частния тъжител не е основание съдът да приеме, че св. Е. С. дава неверни показания, поради това, че са разпитани редица незаинтересовани от изхода на делото лица, нямащи родствена връзка с частния тъжител, чиито показания се доближават в по-голяма степен до показанията на свидетеля Е. С., отколкото до показанията на свидетелките Л. и З., които са съответно жената, с която подсъдимият Х. живее на семейни начала и неговата първа братовчедка. Първоинстанционният съд е направил извод, че частният тъжител /Р. С./ отговаря със заучени фрази на въпроси, свързани с инцидента и определя неговите показания за взаимно изключващи се. Този извод категорично трябва да се отхвърли, тъй К. е направен на база изначално недопустим разпит на частния тъжител. Съгласно чл. 118 от НПК не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен изброените в НПК, сред които обаче законодателят не е включил частен тъжител. Тук явно съдът е приложил неправилно процесуалния закон, тъй К. частният тъжител не може да участва и в качеството на свидетел в същото наказателно производство. Следователно всички изводи направени на база на неговите показания следва да не се вземат под внимание.

Първоинстанционният съд е възприел грешно изводите на в.л. по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от Д. Б. – хирург в М. Г. Г. Д., К. неправилно е кредитирал и изводи, направени в показанията на св. К.. Последният сочи, че е установил следи от нараняване, които е описал по съответния ред в приложеното по делото медицинско свидетелство, К. районният съд не е следвало да обсъжда показанията на този свидетел за направените от него изводи, че нараняванията на детето могат да се дължат на самонараняване, както и да бъдат от удар с юмрук, тъй К. със свидетелски показания се установяват факти по делото, но свидетели по делото не могат да правят експертни изводи, които да се възприемат от съда. Погрешен извод прави първоинстанционния съд К. приема, че травмите на детето се дължат на самонараняване, обсъждайки показанията на св. К. и експертното заключение на в.л. Б.. В текста на експертизата на първо място е посочено, че травмата е причинена най-вероятно от механично въздействие върху дясната лицева половина с твърд тъп предмет – удар с длан, с юмрук и др. Освен това в разпита пред районния съд в.л. Д. Б. заявява, че възможността травмата да се дължи на самонараняване при игра или падане е много по-малка в сравнение с възможността от удар с юмрук. Тези изводи на в.л. Б. подкрепят гласните доказателства, които въззивната инстанция кредитира и които установяват нанасяне на удар с ръка, свита в юмрук, от подсъдимия в областта на главата на частния тъжител.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че подсъдимият Д. Х. е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, К. на входа на детската градина в С. О. на 28.01.2010 г. е ударил с юмрук в лицето малолетния Р. Е. С. от с. О., при което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Съдът приема, че Х. по време на спора със св. Е. С. пред детската градина, под влияние на напрежението от словесния конфликт, както и от мнението му, че неговото дете и детето на братовчедка му са били наранени от детето на този свидетел, е посегнал на частния тъжител, който е малолетно дете /вж. удостоверението за раждане на частния тъжител/, нанасяйки му удар с юмрук в главата. С оглед на горните съображения въззивната инстанция отменя присъдата на РС Г. Д. в частта й, с която подсъдимият Х. е оправдан и постановява нова, с която призна подсъдимия Д. Х. за виновен по повдигнатото му частно обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК. Престъплението е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. От субективна страна престъплението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Х. е бил в състояние да осъзнава постъпките си, да ръководи действията си и е разбирал обществената опасност и вредните последици от тях. С действията си той е искал да накаже малолетния Р. С., защото е мислел, че това дете е наранило дъщеря му. Квалификацията на престъплението се мотивира от извършеното от Х. деяние – нанесъл е лека телесна повреда на малолетно лице, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болка. Телесната повреда е без разстройство на здравето, защото липсват увреждания, които да са довели до болестно състояние, извън случаите на средна или тежка телесна повреда и без това болестно състояние да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Незначителните наранявания не съставляват увреждания с разстройство на здравето. Прегледа на медицинското свидетелство, изготвено от Д. К., говори именно за такива незначителни наранявания, а именно травматичен хематом с размери 2х3 см. и малка разкъсно-контузна рана, оскъдно кървене от дясна ноздра. Краткият възстановителен период за подобен род травми, какъвто е представен от същия /седмица – две/ засилва аргументите, че в конкретния случай е налице лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. Изхождайки от разпоредбата на чл.78а /стар/ и горните разпоредби въззивният съд освободи подсъдимия от наказателна отговорност, К. му наложи административно наказание глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/. Съдът се мотивира за това с факта, че за престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК се предвижда максимално наказание лишаване от свобода до една година, чистото съдебно минало на Д. Х. и липсата на имуществени вреди от престъплението. Пред първоинстанционния съд се представени К. писмени доказателствени средства служебна бележка за трудова регистрация на подсъдимия Х., справка от ТД на НАП за същия, справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на подсъдимия, удостоверение за декларирани данни от ОА - С.. От тези документи е видно, че подсъдимият има сключен трудов договор, а основната му заплата към месец април 2010 г. е била 303 лв. /триста и три лева/. Удостоверението за декларирани данни от Общинска Администрация – С. показва, че подс. Х. не притежава движимо или недвижимо имущество. Съдът приема за смекчаващо вината обстоятелство тежкото материалното положение на подсъдимия с оглед липсата на движимо и недвижимо имущество и размера на основната му месечна заплата по трудов договор, с която той трябва да издържа семейството си. К. смекчаващо вината обстоятелство може да се приеме мотива за извършване на престъплението - подс. Х. е мислил, че частният тъжител /Р. С./ е наранил неговата дъщеря, както и детето на първата му братовчедка – св. З., както и отражението на словесния конфликт с бащата на частния тъжител – св. Е. С., за което свидетелстват показанията на свидетелите Л., З., С.. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не намира. С оглед на посочените смекчаващи вината обстоятелства съдът при индивидуализация на наказанието налага най-ниският размер на административно наказание глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/. След квалифициране на деянието, което е осъществил подсъдимия Х., К. престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, съдът го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление във връзка с ал.1 на чл.130 от НК. Аргумент за това е, че с деянието си подс. Х. не е причинил разстройство на здравето на частния тъжител /Р. С./. Телесната повреда е без разстройство на здравето, защото липсват увреждания, които да са довели до болестно състояние, причинило кратковременно разстройство на дадена функция на пострадалия, К. е налице само причиняване на болка и страдание.

Съдът намира за основателен гражданския иск на частния тъжител и осъжда подсъдимия Х. да заплати на малолетния Р. С., Ч. неговия З. представител Р. К., сумата от 500 лв. /петстотин лева/, К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК. Налице е виновно извършено противоправно деяние от подсъдимия Х., в резултат на което са настъпили вредни последици, и пряка причинна връзка между деянието и полученото увреждане, свързано с претърпени от пострадалия болки и страдания. На основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от с.з. съдът определи, че сума в размер на 500 лв., е справедлива, за да възмезди претърпените неимуществени вреди от малолетния Р. С. поради причиненото му увреждане на здравето. Съдът основава преценката си за размера на сумата за обезщетение на факта, че нанесените наранявания на частния тъжител /Р. С./, видно от медицинското свидетелство не са сериозни, а именно - травматичен хематом с размери 2х3 см. и малка разкъсно-контузна рана. Взета е предвид и продължителността и силата на болките и страданията на частния тъжител при проведеното лечение непосредствено след нараняването, както и в течение на възстановителния период, който по своята продължителност е кратък. В частта над уважения размер предявения иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли К. неоснователен. Сумата, дължима от подсъдимия К. обезщетение, следва да се присъди със законната лихва от датата на престъплението.

Съдът потвърждава присъдата на РС Г. Д. в частта, с която подсъдимият Х. е оправдан за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди от това престъпление. Кредитирайки показанията на св. Е.С., въззивният съд приема, че частният тъжител е бил наречен „копеленце” от подсъдимия, но от останалите обстоятелства по делото не се установи частният тъжител, който към датата на извършване на деянието не е бил навършил 7 г., поради ниската си възраст да е възприел тази дума К. обидна за него. От обстоятелствата по делото не се установява, че частният тъжител Р. С. се е засегнал от казаната от подсъдимия обидна дума /засягането на баща му - св.Е.С., който е присъствал, не е основание за наказателна отговорност на подсъдимия за престъпление обида по отношение на частния тъжител/. Ако наистина частният тъжител въпреки възрастта си се беше засегнал от обидата, веднага след деянието той щеше да се е оплакал на служителките в Д. с. С. и Г. Г. Д. /на които е разказал за нанесения му удар от подсъдимия/, но такъв факт не се установява от показанията на свидетелите Г. и С., К. последната е провела среща с малолетния непосредствено след инцидента. Този извод на съда допълнително се потвърждава и от факта, че и бащата на частния тъжител - св. Е.С. не е обърнал достатъчно внимание на институциите, които е сигнализирал /М., Д./, както и персонала на детската градина, за репликата „копеленце”, отправена от подсъдимия Д. Х. към неговия син и частен тъжител – Р. С.. Поради това от събрания по делото доказателствен материал не може по несъмнен начин да се направи извод, че въпреки отправянето на такава реплика от подсъдимия към малолетния частен тъжител последният е възприел същата К. засягаща честта и достойнството му, поради което макар и по различни съображения от първата инстанция следва да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд да оправдае подсъдимия Д. Х. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК и да отхвърли и гражданския иск в тази му част.

С присъдата си съдът е пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски, което ще стори с допълнително определение по реда на чл. 306 НПК.

С оглед на горните съображения съдът отмени присъдата на РС Г. Д. в частта й, с която подсъдимият Х. е оправдан и постановява нова, с която признава подсъдимия Д. Х. за виновен по повдигнатото му частно обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК и му налага глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, както и присъжда обезщетение на гражданския ищец в размер на 500 лв. /петстотин лева/ ведно със законната лихва, платими от подсъдимия Х.. В останалата част въззивната инстанция потвърждава присъдата на РС Г. Д. с която подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди от това престъпление.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/М. Коцева/

ЧЛЕНОВЕ:

/Ил. Стоилова/

/К. Стайкова/