Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
122 29
януари 2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито
заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Златина Бъчварова
2. Атанаска Атанасова
Секретар С. А.
Прокурор Дарин Христов
като разгледа докладваното от
съдия Златина Бъчварова
касационно
административнонаказателно дело номер 2893 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по касационна жалба на И.Г.Й. ***, против решение № 1251 от 16.10.2019 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 3320/2019 г., по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление/НП/ № 22-0000101/07.05.2019 г., издадено от началника
на областен отдел /ОО/ „Автомобилна администрация”/АА/ Бургас,
с което за нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България/обн.ДВ,
бр.101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г., Наредба №33 от 03.11.1999 г./,
на касатора е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000.00/две хиляди/
лева, на основание чл.93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтПр/.
Касаторът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че
решението на районния съд е неправилно, поради липса на мотиви и противоречие с
материалния закон. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът,
редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, а решението на Районен съд Бургас
да се остави в сила.
Касационната
жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
Районен
съд Бургас, с решение № 1251 от 16.10.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 3320/2019 г., е потвърдил наказателно
постановление № 22-0000101/07.05.2019 г., издадено от началника на областен
отдел /ОО/ „Автомобилна администрация”
Бургас, с което на И.Г.Й. за
нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, е наложено наказание „глоба“
в размер на 2 000.00 лева, на основание чл.93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвтПр/.
За да
постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено, че И.Г.Й. като водач на товарен автомобил, който
извършвал обществен превоз на товари на посочените в НП дата и място, е бил без
удостоверение за психологическа годност, към момента на извършената му проверка.
Представеното от него с № 281239 от 07.09.2015 г. е било с изтекъл срок на
валидност. Съдът е приел, че нарушението е доказано, правилно квалифицирано от административнонаказващия
орган и че за извършването му законосъобразно е ангажирана отговорността на Й.
на основание чл.93, ал.1, т. 1 ЗАвтП.
Касаторът
твърди, че първоинставционният съд не е обсъдил нито едно от релевираните от
него възражения, както и доказателствата, които е представил. Излага доводи, че
не са посочени редица обстоятелства при описание на нарушението в НП и че
поради непълнота на описаната фактическа обстановка не става ясно дали е
извършван обществен превоз на товари или превоз за собствена сметка, както и кое
е лицето, възлагащо и извършващо превоза. Възразява, че не е извършвал
обществен превоз на товари, а превоз за собствена сметка, разпореден със
заповед на управителя на „Агроинвест - ДК“ЕООД - негов работодател, поради което
в случая не е приложима Наредба № 33/03.11.1999 г., а Наредба № H-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка, която не съдържа задължение за водачите на МПС да
представят удостоверение за психологическа годност при проверка от контролните
органи. Поради това не е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение.
Санкцията
е наложена на И.Г.Й. за това, че на 25.04.2019 г. около 15.30 ч., в гр.Бургас
на КПП № 3 по посока на движението Созопол, в качеството си на водач, извършва
превоз на товари /железни профили/ с автомобил марка „Рено“, рег.№ СС2586СА, и
прикачено полуремарке, рег.№ P1988EХ, за който
превоз са съставени пътен лист № 031887 от 25.04.2019 г. и товарителница с №
141878 от 25.04.2019 г., към момента на проверката не притежава удостоверение
за психологическа годност. Установено е, че са изтекли повече от три години от
издаването на представеното от него удостоверение с № 281239 07.09.2015 г. За
така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 243947/25.04.2019 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния
съд наказателно постановление.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Районния съд е приел, че извършваният от жалбоподателя
превоз на товари е обществен, позовавайки се на цитираните в НП пътен лист и
товарителница, които не са представени по делото с административнонаказателната
преписка. Освен това районният съд е обсъдил само едно от всички възражения,
релевирани в жалбата, с която е сезиран - това, касаещо валидността на
представеното от жалбоподателя удостоверение за психологическа годност.
Останалите, касаещи съставомерността на деянието, както и представените
доказателства от жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, че е извършвал
превоз на товар за собствена сметка, са били изцяло игнорирани от районния съд.
Административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за нарушение по чл.89, т.6 от
Наредба №33/03.11.199 г., регламентираща редът и условията за извършване на
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. А
нормата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, сочи наказание за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват за регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове.
От
съдържанието на наказателното постановление обаче не става ясно какъв превоз е
извършвал касатора, за да се приеме, че е нарушил норма, обективирана в
подзаконов нормативен акт, регламентиращ обществен превоз. Това обстоятелство
не е изследвано в хода на административнонаказателното производство и е
останало неизяснено и недоказано от административнонаказващия орган, върху
когото е доказателствената тежест. Ето защо, незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
Данните по
делото сочат, че Й. е извършвал превоз за собствена сметка, видно от
представените заповед №1 от 24.04.2019 г., издадена от работодателя, и
товарителница №141878 от 25.04.2019 г., за който е приложима Наредба Н-8 от
27.06.2008 г., регламентираща условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка/обн.ДВ, бр.63/2008 г./.
Като е достигнал
до изводи различни от изложените, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени, както и потвърденото с него наказателно
постановление.
Мотивиран така и
на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети
състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1251 от 16.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело
№ 3320/2019 г. по описа на Районен съд Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
наказателно постановление /НП/ № 22-0000101/07.05.2019 г., издадено от началника
на областен отдел /ОО/ „Автомобилна администрация”/АА/ Бургас,
с което за нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България/обн.ДВ, бр.101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г., Наредба №33
от 03.11.1999 г./, на И.Г.Й. *** е наложено наказание „глоба“ в размер на
2 000.00/две хиляди/ лева, на основание чл.93, ал.1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтПр/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: