ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 01.11.2018г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 01.11.2018 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Донкова
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа
докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 591/2018 г. по описа на съда и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С.р.а к.“ ООД срещу
определение № 4651/27.08.2018г., постановено по гр.д. № 1051/2018 г. по описа
на Ботевградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за
допускане на обезпечение на предявения от него иск за прогласяване нищожността
на договор за покупко- продажба на лек автомобил,
чрез налагане на запор върху този автомобил. Жалбоподателят счита, че
обжалваното определение е неправилно и необосновано. Изтъква, че е собственик
на автомобила. Твърди, че договорът, по силата на който ответникът е закупил
автомобила, е нищожен, поради което той не го е придобил. Намира, че няма друг
начин да се защити от недобросъвестни действия, както и че не може да защити
правото си, освен чрез налагане на поисканата обезпечителна мярка. Изразява
становище, че по този начин не пречи на ответника да управлява и ползва
автомобила, но желае, при положителен изход на делото, да получи собствеността
си. Сочи, че в противен случай осъществяването на евентуалните му права по
решението ще стане невъзможно, а разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК се
обезсмисляла. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да постанови друго, с което налага поисканата
обезпечителна мярка.
На основание чл. 396, ал. 2 от ГПК, препис от частната
жалба правилно не е бил връчен на насрещната страна по делото.
Частната жалба е подадена по пощата в срок. Същата
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса
за разглеждането й.
Въз основа на твърденията на жалбоподателя и
представените писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С искова молба вх. № 3587/29.05.2018г. „С.р.а к.“ ООД
е предявило пред РС- Ботевград искове срещу П. Р.Д.. Ищецът е изложил
твърдения, че е собственик на л.а. марка „Мерцедес“ с рама № WDB2110262А492082.
Упълномощил лицето К.М. Х. да го представлява пред трети лица във връзка с
автомобила, включително и с правото да го купи или да го продаде. Съществувала
и уговорка, че това лице следва да заплати на собственика 15000 лв., за да
придобие собствеността върху автомобила. То, обаче, му заплатило само 9000 лв.,
поради което той оттеглил даденото пълномощно и поискал връщане на автомобила.
Вместо това, обаче, последният бил продаден на ответника по делото – Петко
Димитров – с помощта на неистински документи. Прави извод, че договорът за
продажба не може да породи правно действие, защото действителният собственик не
се изразил воля за продажба и не е давал съгласие за прехвърляне на
собствеността, поради което сделката е нищожна. Моли съда, да прогласи договора
за нищожен и да постанови да му бъде върнат автомобилът. В исковата молба се
съдържа и искане за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху процесния автомобил.
Към исковата молба е приложен договор от 02.09.2016г.,
по силата на който „С.р.а к.“ ООД е придобило събствеността
върху л.а. марка „Мерцедес“ с рама № WDB2110262А492082, както и пълномощно
от дружеството за К.М. Х. в посочения от жалбоподателя смисъл.
Представено е и заявление от „С.р.а к.“ ООД до
нотариус Румен Богданов за оттегляне на това пълномощно на 06.04.2017г.
С разпореждане от 29.05.2018г. първоинстанционният
съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да уточни
исковете си, както и фактическите обстоятелства, на които ги основава.
В отговор ищецът е подал молба от 18.06.2018г., но
съдът е констатирал, че не всички указания са изпълнени, поради което е
предоставил последна възможност на ищеца да формулира надлежен петитум по предявените искове и да посочи тяхната цена.
В отговор на тези указания ищецът е подал молба вх. №
5467/14.08.2018г., с която изрично е заявил, че оттегля искането си по чл. 108
от ЗС и моли съда да прекрати производството в тази му част. Формулирал е и петитум по иска с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД, а
именно – да се прогласи за нищожен договорът за покупко-
продажба между „С.р.а к.“ ООД и П. Р.Д. от 04.05.2017г.
При тези данни Ботевградският районен съд е постановил
обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил без
уважение искането за допускане на обезпечение чрез налагане на поисканата
обезпечителна мярка – запор върху процесния
автомобил, излагайки съображения, че представените доказателства не обуславят
вероятна основателност на предявения иск.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 389, ал. 1 от ГПК ищецът може във всяко положение на делото до приключване
на съдебното дирене пред въззивната инстанция да иска
от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на предявения иск.
Процесуалният закон предпоставя допускането на
обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието
обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени
доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда, и предложената
обезпечителна мярка да е подходяща.
В
случая съдът намира, че е налице обезпечителна нужда, доколкото е налице правен
спор, чието разрешаване е отнесено до съда.
Следва
да се споделят, обаче, изложените от първоинстанционния
съд мотиви и да бъде препратено към тях на основание чл. 272 от ГПК, тъй като наличните
към момента писмени доказателства не установяват съществуването на атакувания
договор за покупко- продажба, нито предмета и страните
му, респ. претендираните от молителя негови пороци, а
по тези въпроси са налице единствено едностранни твърдения. Поради това не е
изпълнена предпоставката, искът да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства.
В допълнение следва се изтъкне, че поисканата
обезпечителна мярка е неподходяща и не съответства на
обезпечителната нужда на молителя. С оглед последното уточнение на исковата му
молба от 14.08.2018г.,
искът за предаване на владението върху автомобила е изрично оттеглен, а по
делото е останал предявен единствено искът с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба между „С.р.а к.“ ООД и П. Р.Д. от 04.05.2017г., без при това да е
формулиране искане за връщане на даденото по този договор на основание чл. 34
от ЗЗД. Поради това съдът намира, че, дори да се допусне поисканата
обезпечителна мярка, тя няма да гарантира по никакъв начин правата на молителя
в случая на постановяване на положително за него съдебно решение, тъй като последиците от обявяването на договора за
нищожен ще настъпят независимо от наличието или липсата на обезпечение. Искът
по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е облигационен установителен
иск, като постановеното по него съдебно решение няма изпълнителна сила и не
подлежи на принудително изпълнение. Поради това съдът не споделя изложения в
жалбата довод, че при положителен
изход на делото ищецът би постигнал твърдения от него резултат „да получи
собствеността си“. Съответно, безсмислено е да се налага обезпечителна
мярка, обезпечаваща този резултат и задържаща автомобила в патримониума
на ответника, след като тя няма да допринесе за (принудително) осъществяване на
правата по решението, а единствено ще ограничи правната сфера на ответника.
По
така изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „С.р.а к.“ ООД срещу определение № 4651/27.08.2018г. по гр.д. №
1051/2018 г. по описа на Ботевградския районен съд, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения от
него иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рама № WDB2110262А492082 чрез налагане на
запор върху този автомобил.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от Тълкувателно
решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2010 г., ОСГТК.
Председател: Членове:
1.
2.