№ 1017
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110214416 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 109296/10.10.2023г. по описа на ОПП СДВР
от В. З. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. Бухово, ул. „Сан Стефано“(23-ти септември) №
26, срещу Наказателно постановление N 23-4332-023070 от 05.10.2023г. , издадено от
началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
нарушение на чл.123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. И., редовно призован не се явява и не се
представлява.
В жалбата се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на НП.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
В съпроводителното писмо прави възражение за прекомерност на претендирани
разноски.
1
СРП, редовно призована не се представлява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на В. З. И. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332-
023070 от 05.10.2023г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 14.07.2023г. около 14:45ч. В. И. управлявал л.а.''Ауди А 4'' с рег. № СВ 2397 РТ по
ул.''Никола Бонев'' в гр.София, в посока от автомагистрала ''Хемус'' към гр. Бухово .
При неустановени обстоятелства, същият изгубил контрол над управляваното от него
МПС , напуснал пътното платно вдясно и самокастрафирал в крайпътно дърво пред № 22.
Движението на автомобила било наблщдавано от св. Николай Николов, който също
бил участник в движението и управлявал МПС , като се движел зад лекия автомобил с рег.
№ СВ 2397 РТ .
След настъпване на произшествието, св. Николов спрял и се приближил към
катастрофиралия автомобил. Свидетелят забелязал, че водачът е неадекватен и усетил
миризма на алкохол.
Водачът поискал от св. Николов помощ да приведат лекия автомобил рег. № СВ 2397
РТ в движение , но св. Николов отказал и подал сигнал на спешен телефон 112.
Водачът И., като не могъл да премести автомобила , заради големите повреди по него
, напуснал местопроизшествието, преди идването на патрул от ОПП СДВР.
По подадения от св. Николов сигнал на място пристигнал АП в състав Николай
Стоянов и Георги Попов от ОПП СДВР.
Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, но в присъствието на св.
Николов
Георги Попов – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за ПТП
1871355/14.07.2023г.
В последствие В. И. бил призован да се яви в ОПП СДВР, където св.Станислав
Донков в присъствието на Цветан Харалампиев – двамата служители на ОПП СДВР,
съставил на В. И. Акт за установяване на административно нарушение №
069596/01.09.2023г.
Контролният орган квалифицирал извършеното, като нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл.
123, ал. 1, т. 2, б.''Б'' от ЗДвП.
Актът бил предявен на Ивано, който го подписал и посочил, че скоростта е била
съобразена.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 23-4332-023070 от 05.10.2023г. , издадено от началник сектор ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание
2
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.
2, б.“а“ от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти, досежно
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са бланкетни, което препятства определянето на
предмета на доказване.
Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на
множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се
съобразява при избиране на скоростта.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП е посочено , че водачът
не е съобразил поведението си със състоянието на пътя, съответно не е съобразил
избирането на скоростта с това обстоятелство.
Не е посочено какво е било състоянието на пътя, с коет е следвало да съобрази
скоростта си И..
АНО не е длъжен да посочва каква би следвало да е съобразената скорост, тъй като в
3
рамките на разрешената скорост, съобразената такава е свързана и с възможностите на
конкретния водач.
Оценката за съобразеност на скоростта е субективна дейност на всеки водач на
превозно средство и касае опита и възможностите на конкретното лице.
Ако за един водач, скорост от 40 км.ч. би била съобразена при конкретни пътни
условия , за друг , тя би могла да бъде несъобразена, например поради липса на опит или по
други причини , вкл. и от здравословен характер.
В този смисъл е допуснато нарушение, свързано с фактическата рамка на
нарушението и то е неотстранимо в съдебната фаза на производството.
По тези съображения, НП подлежи на отмяна в тази му част.
Установен факт, който не се оспорва от нарушителя е , че след настъпване на ПТП,
последният е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните
органи, респективно съдът намира, че е допуснато и нарушение по чл. 123 от ЗДвП.
В случая обаче, както контролният орган , така и АНО са допуснали нарушение при
квалифициране на установените факти със съответната им правна норма.
Съгласно АУАН и НП, В. И. е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на
МВР.
Изложеното от фактическа страна е недостатъчно за предявяване на
административнонаказателно обвинение.
По делото е установено, че от настъпилото ПТП са реализирани само материални
щети, но този факт не е посочени нито в АУАН, нито в НП.
Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от
ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от него.
Контролният е посочил правилна правна квалификация, но наказващият орган обаче е
приел, че се касае за хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.''А'' от ЗДвП, която регламентира
задълженията на водачите, участници в ПТП с пострадали хора.
Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация,
което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено
и в тази част.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски, но същият не
претендира такива, съответно съдът не дължи произнасяне.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N N 23-4332-023070 от 05.10.2023г. , издадено
от началник сектор ОПП към СДВР, с което на В. З. И. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5