№ 895
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330200880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Л.****“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от В. Й. М.,
против Наказателно постановление № 36-0000889/13.12.2021г., издадено от Директора на
РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на „Л.****“ ЕООД, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 24 ал.1 от Наредба
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание - адв. С., моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно. По същество не оспорва нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, но директорът
взема становище със съпроводителното писмо до съда, с искане за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
Както в АУАН , така и в НП е приета за установена следната фактическа
обстановка:
По повод подаване на заявление с рег. № 42-03-23-2017/09.11.2021г. от страна на
дружеството-жалбоподател „Л.****“ ЕООД в ИА“АА“ чрез РД „АА“ гр.Пловдив, била
извършена проверка от свид. Х.Й.Ч., на длъжност „инспектор“ при РД АА - гр. Пловдив и
било прието за установено следното: горепосоченото дружество на 09.10.2021г. около
1
00:01ч. в гр. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 82, сградата на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив, като лице по чл.16 от Наредба Н-32/ 16.12.2011г. на МТИТС, с
разрешение № 1383/ 07.05.2014г. за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС от II-ра категория, е извършило нарушение по чл. 24 ал.1
от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, тъй като при настъпили на 01.10.2021г.
промени в обстоятелствата на документи по чл.18, ал.1,т.10 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г.
на МТИТС, а именно свидетелство за проверка на ганализатор № ДГ21/215 и свидетелство
за проверка на димомер № ДГ21/216/01.10.2021г., не е уведомило писмено Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез
съответното регионално звено до 24:00ч. на 08.10.2021г., в 7-дневен срок от извършената
промяна.
За констатираното свид. Ч. съставил АУАН Серия А с бл. № 297028/ 30.11.2021г. в
присъствието на представляващия дружеството, който подписал акта с изричното
отбелязване,че няма възражения по него.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на „Л.****“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева. Като в АУАН и НП има тъждествено словесно описание на
нарушението, както и при определяне на правната квалификация, а именно нарушение по
чл.24 ал.1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Разпитан в хода на производството актосъставителя Ч. потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че процесното заявление е
подадено с месец закъснение от предвидения законоустановен срок, като именно
заявлението е било причината да се инициира проверка и впоследствие да се състави АУАН.
Показанията на свидетеля се кредитират в цялост, предвид тяхното достоверност, яснота,
точност и съвпадението им с писмените доказателства по делото.
От правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по
преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Налице е припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По делото безспорно се установява, че „Л.****“ ЕООД, в качеството на лице по
чл.16 от Наредба Н-32/ 16.12.2011г. на МТИТС, с разрешение № 1383/
07.05.2014г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на ППС от II-ра категория не е уведомило писмено Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез съответното
регионално звено до 24:00ч., като не е подало заявление в регионалното звено РД
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, в 7-дневен срок от настъпилите на 01.10.2021г.
промени в обстоятелствата на документи по чл.18, ал.1,т.10 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г.
на МТИТС, а именно свидетелство за проверка на ганализатор № ДГ21/215/01.10.2021г и
свидетелство за проверка на димомер № ДГ21/216/01.10.2021г. – което представлява
нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Правилно е определена
датата на нарушението, а именно 09.10.2021г., явяващ се първият ден от изтичането на
срока, в който дружеството е можело да изпълни задължението си. Описанието на
нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за
какво деяние е наказан. Доказа се и че дружеството-жалбоподател е лице по чл. 16 от
2
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. / чл. 148, ал. 2 от ЗДвП/, като притежава валидно
издадено разрешение № 1383 от 07.05.2014г. г. за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС от II-ра категория. Издадените свидетелства за
извършени проверки представляват документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г., като настъпилата промяна е именно на 01.10.2021г., видно от приложените
по преписката процесни документи.
На практика нарушителят признава нарушението, подавайки процесното заявление,
но месец по-късно.
Възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение поради
разминаване в акта и постановлението на крайният срок, в който дружеството е следвало да
подаде заявлението си, са несъстоятелни, доколкото съдът не констатира такива нередности.
В този смисъл основателно е ангажирана отговорността на „Л.****“ ЕООД за така
вмененото нарушение.
Правилно е определено наказание на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП,
предвиждаща имуществена санкция в размер от 1000 лв. на лице, получило разрешение по
реда на чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по
извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи. В случая
наложената имуществена санкция от 1000 лева, е в твърд размер и не подлежи на корекция
от страна на съда.
Съдът намери, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото,
разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Действително за
дружеството-жалбоподател нарушението е първо, действително е и, че последният е
изпълнил задължението си, но тези обстоятелства не могат в своята съвкупност да
обусловят освобождаване на наказаното лице от административнонаказателна отговорност.
Още повече, че забавянето не е с ден, два, три, а с цял месец. Коментираните обстоятелства
не могат да изиграеят роля и при индивидуализацията на наказанието, доколкото
законодателят е предвидил твърда сума за това нарушение, която не подлежи на преоценка.
Още предвид формалният характер на нарушението, неотносими остават твърденията, че не
са настъпили вредни последици. От страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства за настъпили извънредни обстоятелства, които основателно да са го
възпрепятствали да изпълни задължението си в срок. Изложеното, според съда не позволява
квалифицирането на случая като маловажен, а с наложената санкция би се постигнал
поправителният и превантивният ефект на административното наказание.
Ето защо, предвид гореизложеното, както и неоснователността на възраженията на
жалбоподателя, съдът счете, че процесното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен
съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на
АПК. Въпреки потвърждаването на процесното наказателно постановление, доколкото не е
3
направено изрично искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение, като не са ангажирани доказателства в тази посока, не са
извършени и действия по юрисконсултска защита, съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000889/13.12.2021г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „Л.****“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от В. Й. М., е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 24 ал.1 от Наредба Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4