РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,04.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1933 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание
чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на детето
А.Д.А., с ЕГН ********** в К.ц. „О.в.“ г.П. за срок от шест месеца или до
промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от
настаняването му по административен ред.
В молбата се излага, че с решение № 8807/15.02.2018г по гр.д.№ 8807/2017 г по
описа на РС Плевен спрямо детето А.Д.А. е била предприета мярка за закрила по
съдебен ред чрез настаняването и в социалната услуга резидентен тип Кризисен
център за жени и деца, преживели насилие гр.Плевен за срок от три месеца,
считано от 06.10.2017 г., като след изтичане на срока на съдебното решение с
административна заповед № ЗД/Д-ЕН- 010/05.01.2018 г. на директора на ДСП Плевен
е прекратено настаняването на непълнолетната в тази услуга, поради изтичане на
срока и поради установяване на подходящи условия за реинтеграция в биологичното
и семейство. Твърди се, че след по-малко от едни месец от връщането на
девойката в семейството й същата извършва поредното си бягство от дома си. Излага
се, че майката го е обявила за издирване
и след установяването й, органа на реда е предприел спрямо детето спешна мярка
за закрила и е уведомил за това ОЗД при ДСП Плевен съгласно разпоредбите на
чл.40, т.2 от ЗЗДет. Твърди се, че предвид на това и поради необходимостта от извършване на правилна
преценка относно бъдещото отглеждане и развитие на подрастващата е извършено
социално проучване, при което е установено, че родители на детето са Ш. Г. Р. и
Д.А.Г., които отглеждат детето в семейна среда, но след реинтерация на А.
същите се разделят, поради влошени взаимоотношения и разногласия относно
използваните методите на възпитание спрямо дъщеря им. Излага се, че тези конфликтни отношения са
повлияли негативно на психо-емоционално състояние на момичето. Сочи се, че майката
и бащата са трудово ангажирани в пицария „БГ парти” като готвач и майстор на
пици с общ доход от 800-900 лв. Твърди
се, че след предприемане на последната мярка за закрила А. не ходи на училище,
тъй като била навършила 16 годишна възраст и не подлежала на задължително
образование и като превенция от повторното й попадане в неблагоприятната и
приятелска среда. Излага се, че на 05.02.2018г майката Ш., която полагала
фактическите грижи за момичето е уведомила ОЗД при ДСП Плевен, както и органите на реда, че на 02.02.2018г. А.
отново е избягала от вкъщи и се страхувала за нея. Твърди се, че майката е
направила неколкократни опити да установи местонахождението на А., но същите
останали безрезултатни. Излага се, че по информация на майката на 04.02.2018г
тя е видяла дъщеря си в компанията на съмнителни пълнолетни лица. Сочи се, че на 05.02.2018г в 15.20 ч. А. *** в
дома на лицето Е.П.Т., като пред полицейските служители като причини за
поредното и бягство детето е посочило желанието й да се събере да живее с
приятеля си от гр.Плевен и да започне работа.Твърди се, че А. е позната на
органите на реда и на ОЗД като момиче, употребяващо и разпространяващо
психоактивни вещества и, поддържаща връзки с пълнолетни криминално проявени
лица и имаща неблагоприятна „ прия -телска” среда. Излага се, че в хода на
проверката майката Ш. е посочила, че не е в състояние да контролира поведението
на дъщеря си, поради което желае отново да и се предостави закрила за запазване
на живота и здравето й. Сочи се, че по
време на предходната мярка за закрила девойката е имала неподчинително
поведение с множество нарушения на правилника за вътрешния ред в Кризисния
център, където е била настанена, като си е позволявала да пуши цигари на
територията на центъра, осъществявала е нерегламентирани контакти с външни лица
през прозорците на сградата на социалната услуга резидентен тип, имало е и
наличие на съмнения, че внася и употребява забранени психотропни вещества. Твърди се, че същата е била обучавана да
осъзнае рисковото си поведение и да подбира социалните си контакти, както и да
повиши мотивацията си за продължаване на образованието си. Излага се, че с
родителите на девойката е извършвано фамилно консултиране в центъра за социална
рехабитилация и интеграция на жени и деца преживели насилие гр.Плевен за
повишаване на родителския им капацитет, но след прекратяване на предходното
настаняване на дъщеря им и двамата родители са преустановили консултациите, тъй
като били трудово ангажирани. Поради изложеното молителят счита, че родителите
на детето нямат необходимия авторитет пред дъщеря си, въпреки наличието на
много силна привързаност между майката и А., в резултат, на което то търси
сигурност и подкрепа извън семейството си, предвид на което е силно податлива на
неблагоприятно чуждо влияние. Твърди се, че е налице „пренебрегване,, по
смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ППЗЗДет осъществявано спрямо непълнолетната от
страна на родителите й. С оглед на изложеното се прави извод, че А. продължава
да е „дете в риск” по смисъла на §1 т.11 б”в”, тъй като съществува опасност за
нейния живот и здраве, отчитайки и неумението на родителите да се справят с
рисковото поведение на детето си с цел промяна на същото и гарантиране на
сигурност и безопасност. Счита се, че е необходимо да се предприеме идентична
мярка за закрила по реда на чл.4, ал.1 т. 5 от ЗЗДет чрез настаняването й за
отглеждане в социалната услуга, резидентен тип „Кризисен център за жени и деца,
преживели насилие“ гр.Плевен, като с адм. заповед № ЗД/Д- ЕН-057/06.02.1 8 г на
директора на ДСП Плевен при условията на спешност по чл.33,ал. 1 от ППЗЗДет
детето е настанено в Центъра. Твърди се,
че в Кризисния център при Община Плевен, предвид затворения му режим се
осигурява липсващата при девойката сигурност и безопасност, като същевременно
ще се продължи интензивна психологичиска и социална консултация с А. за
подобряване на взаимоотношенията между родителите й и нея, за коригиране на
неприемливото и рисково поведение и за създаване на умения за правилен подбор
на приятелската й среда. Излага се, че е налице необходимост от откъсване на
момичето от негативната среда и обкръжение, предоставянето на сигурна и
безопасна с реда в дългосрочен план и ефективен контрол за препятстваме на
нежеланото и рисково поведение. Сочи се, че е необходимо провеждане и паралелна
социална работа и обучение на майката и бащата за придобиване на умения за
осъществяване на ефективен контрол над поведението на девойката и поставянето
на точни граници и правила, както и за преодоляване на неразбирателствата
помежду им. Твърди се, че в Центъра с
непълнолетната се провеждат ежеседмични консултации с психолог и социален
работник, насочени към осъзнаване на вредата от употребата на забранени
вещества и афетамини, превенция на ранни бракове и ранна бременност и въвличане
в злоупотреби. Поради изложеното се прави извод, че употребата на възможността
за шестмесечен престой в КЦ-Плевен би послужила за поставянето й в подходяща
сигурна, но и ограничаваща поведението среда с цел корекционно-възпитателна
дейност чрез работа със съответните специалисти - социален работник и психолог
при КЦ”Център отворена врата” гр.Плевен. Поради изложеното се
отправя искане до съда депозирана молба да бъде уважена.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, чрез ю.к. В. моли
съда да уважи молбата. Счита, че в интерес на детето е то да бъде настанено в Кризисен център за жени и деца преживели насилие
гр.Плевен. Твърди, че към настоящия момент
няма положителна промяна в детето, като то продължава да не спазва реда в
Кризисния център. Сочи, че доколкото към настоящия момент няма друга социална
услуга, където да може да се осигури живота и здравето на детето, настаняването
му КЦ е най- подходящо за него. Излага се, че в семейната среда в момента не са
налице условия, които да осигурят сигурност и безопасност на детето.
В проведеното по делото о.с.з. назначения особен
представител на детето А. –адв. Д. моли съда да уважи молбата. Счита че по –
стимулиращо за детето е срокът да не бъде пълния – 6 месеца, а по – кратък.
Майката на детето- Ш.Г.Р. моли съда да не
уважава молбата. Изразява желание детето да се отглежда в семейна среда.
Подробно обяснява какво е провокирало дъщеря й да избяга от вкъщи. Сочи, че
разговаря с дъщеря си за проблема, както и, че „вярва“, че от сега нататък
разговорите им ще дадат резултат и, че те ще са по – полезни за детето си от
психолозите. Твърди, че прави всичко по силите си да преодолеят проблема с А..
Счита, че дъщеря й не по собствено желание е взела опиати. Твърди, че „вярва“,
че ще се справи с проблема с А., като сочи, че са готови да се преместят в друг
град. Обяснява обаче,че това е голяма стъпка и се изисква време. Излага, че
престоят в Центъра не се отразява добре на детето, защото то деградира. Сочи,
че действително КЦ помага, но че в един
момент когато децата са заедно мисленето на едното дете се прехвърля на друго.
Изразява желание да ходи на консултации. Подробно обяснява защо А. не посещава
училище.
Бащата
на детето Д.А.Г. моли съда да не уважава молбата. Изразява желание да полага
грижи за детето си в семейна среда. Твърди, че това е най добрия вариант детето
да се лекува и да получи образование. Излага вижданията си за справяне с
проблема като „ да бъдат заедно с нея и, ако се налага да сменят града и
средата, в която живеят, стига и тримата да го пожелаят“. Сочи, че ако останат
в гр. Плевен ще се редуват със съпругата си на работа, за да може един да е с А..
Твърди, че той и жена му общуват с дъщеря си, както и, че същата е лесно
податлива на влияние и затова се е подвела по приятеля си. Обяснява, че не е
имало кога да разговарят с детето си за бягството й, тъй като е била настанена
в КЦ. Излага, че до края на 2017 г. са посещавали психолог, но че през новата
година са ходили само веднъж. Сочи, че КЦ не е защитен, защото и от там дъщеря
му е успяла да избяга. Обяснява, че познава част от приятелския й кръг. Сочи,
че мечтите й са да завърши образованието си.
В проведеното по делото о.с.з.
заинтересованата страна „Кризисен център за жени и деца, преживели
насилие“ гр.Плевен изпраща
представител – директорът Д.Д., която сочи, че от настаняването на детето с
него работят психолози във връзка с необходимостта от откъсването му от средата
и подобряване на взаимоотношенията с родителите му. Излага, че при предходното
настаняване на детето родителите са ползвали социална услуга, но че по тяхно
настояване същата е прекратена. Твърди, че родителите трябва да посещават
такава услуга с цел повишаване на родителския си капацитет и осъществяване на
ефективен контрол върху детето. Излага, че не е налице положителна промяна в
детето от настаняването му през януари до сега, както и, че този вид услуга е
изчерпана за него, поради което следва да се търси друга алтернатива. Твърди,
че спрямо детето е имало възпитателно дело в комисията за противообществени
прояви на малолетни и непълнолетни и, че А. е с мярка „предупреждение за
настаняване във ВУИ“. Излага, че въпреки решетките, паник бутона и
контролиращата дейност на дежурния персонал не може да се предотвратят
контактите на детето през прозореца с нейния приятел и други лица, които идват.
Разказва, че А. ежедневно нарушава
правилника и се държи арогантно. Сочи че пуши на прозореца, но е, че освен
цигари внася и трева. Твърди, че услугата за детето е изчерпана, както и, че
настаняването й за по – дълъг срок няма да е в интерес за детето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане на
детето А.Д.А. е, че негови родители са Ш. Г. Р.Д.А.Г..
Установява се от приложената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-057/06.02.2018 г., на Директора на ДСП
Плевен е, че детето А.Д.А. е настанена по спешност в
„Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие“ гр.Плевен до
произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗакрДет.
По делото е приложен и формуляр за приемане на устен
сигнал от 05.02.2018 г. за бягство от детето.
Видно е от представената по делото Заповед за предоставяне
на полицейска закрила на дете, че на 05.02.2018 г. спрямо А. е предприета мярка
за закрила. В обстоятелствената част на заповедта се сочи, че родителите не са
в състояние да упражнят строг контрол над дъщеря си, защото се страхуват за
нейната безопасност. Сочи се, че детето има неподчинително поведение, не зачита
авторитета на родителите си, не спазва правилата в къщи и често влиза в
конфликти с тях. Излага се, че е налице риск за живота и здравето й, както и
риск от попадане в неблагоприятна среда.
Установява се от представения по делото приемо –
предавателен протокол за предаване на дете, на което е предоставена полицейска
закрила, че на 06.02.2018 г. в 16.00 часа А. е предадена на своите родители.
По делото е представено и обяснение от детето, в което
същото обяснява защо е напуснало дома си. В обясненията си детето сочи, че не
му харесва „начина на живот на родителите му“.
Видно е от представеното по делото решение по гр.д.
№8807/2017 г., по описа на ПлРС, че спрямо детето е предприета мярка за
закрила, чрез настаняването му за отглеждане и възпитание в „Кризисен център за жени и деца, преживели
насилие“ гр.Плевен за срок от три месеца, считано от датата на настаняване
по административен ред или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако
са в негов интерес.
В представения по делото социален доклад от 20.10.2017
г. се правят следните изводи: спрямо детето е предприета спешна мярка за
закрила, с цел осигуряване на сигурна и безопасна среда, близка до семейната,
както и осигуряване на психо- социална подкрепа, развиване на социални умения и
справяне с негативни емоции и стрес. Сочи се, че от проведената до настоящия
момент работа по случая на детето е установено, че то поддържа контакти с
криминално проявени лица, принуждаващи я да употребява наркотични вещества,
както и, че родителите й не могат да се справят с поведението й. Прави се
извод, че детето е дете в риск по смисъла на §1, б. „в“ и „д“ от ДР ЗЗДет.Прави
се препоръка за извършване на постоянна работа с непълнолетната в посока
спазване на определени норми и правила на поведение, разпознаване на рисковата
среда и рискови ситуации с цел превенция от въвличане в трафик и формиране на
сексуално отговорно поведение с цел предотвратяване въвличането в ранно брачно
съжителство и ранно родителстване, както и осигуряване на сигурна и безопасна
среда на живот. Прави се извод, че настаняването на детето в„Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие“ гр.Плевен е в негов интерес.
От приобщения по делото Доклад от КЦ относно детето А.
се установява, че от настаняването й до момента на изготвянето му не се
наблюдава положителна промяна в поведението й, въпреки проведената интензивна
социална и психологическа работа. Излага се, че детето среща трудности при
спазване на правила и поемане на задължения и отговорности. Сочи се, че липсата
на време от страна на родителите й да упражняват адекватен родителски контрол е
вероятно причината детето да злоупотребява със свободата и доверието им. Излага
се, че от страна на родителите липсва заинтересованост за отглеждането и
възпитанието на детето, както и, че същите не желаят да посещават социална
услуга. Твърди се, че А. не е техен приоритет и не съдействат на екипа на КЦ,
като предоставянето на храна на детето е тяхна единствена грижа за него. Твърди
се, че родителите често предоставят невярна информация. Сочи се, че детето не
посещава училище, тъй като майка му го е отписала. Моли съда, ако уважи молбата
да е за три месеца.
По делото е изслушано и детето А.Д.А..
Същото споделя, че прибързала като мислела, че може да живее сама. Твърди, че
често не обмисля постъпките си. Разказва как е избягала от КЦ и как са я
открили в г. Ловеч. Твърди, че знае, че не са приемливи действията й. Желае да
е в семейството на родителите си. Подробно разказва какво в КЦ не я кара да се
чувства добре. Разказва, че от настаняването й в КЦ само майка й е идвала на
среща. Обяснява, че мечтае. Първоначално отрича да пуши цигари в КЦ, но в хода
на разговара споделя, че пуши цигари, които й носят родителите. При
изслушването си същата си противоречи и относно факта дали идват да я посещават
нерегламентирано и други лица, както и дали е правила опити да отключва
прозорците. Разказва, че „прави глупости, защото не мисли“. Сочи, че шест месеца
е дълъг срок, като по малко време в центъра е „приемливо“.
Социалният
работник П.М., присъствала при изслушването
на детето сочи, че при отговорите
на въпросите детето не е било коректно, като си е противоречала за срещите с
приятеля си, както и за времето, през което не е употребявала наркотици.
Твърди, че детето осъзнава какво прави, но че не осъзнава последиците. Сочи,
че настаняване за срок от 3 месеца е
малко, но и че за 6 месеца не е добре за детето. Твърди, че всичко зависи от родителите
как ще съдействат и дали ще посещават консултации.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни
случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите,
когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Установи се
безспорно по делото, че както към датата на настаняване на детето по
административен ред в „Кризисен център за жени и деца, преживели
насилие“ гр.Плевен, така
и към настоящия момент, че възможностите за отглеждането му са в семейна
среда са изчерпани. Родителите на детето към настоящия момент не са в състояние
да се справят с отглеждането му, предвид на неговото психично състояние и данните
за употребата на наркотици и бягствата от къщи. Съдът отчита факта, че
действително същите имат желание да полагат грижи за дъщеря си в семейната си
среда, но и, че са в невъзможност да се
справят с проблема на детето си. При изслушването им същите не посочиха как
точно считат, че ще се справят с проблема на А.. Намеренията им да напуснат
града, ако и тримата решат това и „вярата“, че ще се справят не е решение на
проблема на детето. Съдът отчита факта и, че родителите отказват да посещават
консултации, при които ще им бъде помогнато да се справят с дефицита в
родителските си способности, за да овладеят поведението на А..
С оглед на
събраните по делото доказателства и с
оглед липсата на по –добра алтернатива съдът намира, че в полза на детето е то
да бъде настанено в Центъра, където в момента с него работят психолози с цел
приучване на същото да спазва определени норми и правила на поведение, да може
да разпознава рисковата среда и рискови ситуации, както и осигуряване на сигурна
и безопасна среда на живот. Времето, през което детето ще е в Центъра от
своя страна ще помогне на родителите при ползваната от тях социална услуга да
се подготвят как да помагат на дъщеря си с цел избягване занапред на рискови
ситуации.
Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за
закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е
основателна и детето следва да бъде настанено в „Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие“ гр.Плевен за срок от четири месеца, считано от датата на
настаняване по административен ред или до промяна на обстоятелствата свързани с
детето, ако са в негов интерес, като за горницата до пълния срок молбата следва
да се остави безуважение. Съдът счита, че това е оптималния срок за настаняване
на детето в КЦ предвид факта, че социалната услуга е изиграла своята роля и
оставането му там за по – дълъг срок няма да има положително влияние върху
него.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето А.Д.А.,
с ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ
за отглеждане и възпитание в „Кризисен център за жени и деца, преживели
насилие“ гр.Плевен
за срок от четири месеца, считано от датата на настаняване по административен
ред или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако са в негов интерес,
като ОТХВЪРЛЯ молбата за горницата
над определяния срок от четири месеца до претендирания от шест месеца.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: