Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1059 Година 04.10.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на двадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Вяра Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1256 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от Д.П.Д. с ЕГН: **********, чрез адв.Б.П. ***,
със съдебен адрес *** против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-0769-000722/13.06.2022г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която му е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 11.06.2022г.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с целта
на закона и прави искане на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, да се реши делото
по същество и да се измени атакуваната заповед, в частта на нейния срок, като
същият бъде намален от една година на шест месеца.
Ответникът – Полицейски инспектор
към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ – В. Н.С., редовно уведомен, представя
административната преписка по издаване на обжалваната заповед и прави искане
жалбата да бъде оставена без последствие.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Акт за установяване на
административно нарушение серия АД бл.№
072522 (л.11 от делото) е съставен на Д.Д., за това, че на 11.06.2022г. около
01:50 часа, в гр.Бургас по ул. „Рилска“ управлява собствения си лек автомобил
БМВ 523, с рег.№ А7347НТ, с концентрация на алкохол 1,50 промила, установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM-0788. В акта е посочено, че на водача е издаден талон за
изследване №136852.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0769-000722/13.06.2022г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ (л.7 от делото), на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена на Д.Д. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.“б“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, считано от
11.06.2022г. В мотивите на заповедта е посочено, че срокът от една година се
определя, тъй като установената концентрация на алкохол е висока и деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност
Заповедта е връчена на 07.07.2022г.,
видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 76900-16523/08.07.2022г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
По делото е представен протокол
№ 262/28.06.2022г. от проведено открито съдебно заседание по н.о.х.д.№
2230/2022г. по описа на БРС, видно от които Д.Д. е сключил споразумение, с
което той се е признал за виновен за това, че на 11.06.2022г. е управлявал МПС
– лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,50 промила алкохол, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. Определени са му посочени наказания, сред които е и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 7 месеца.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.18 от делото),
на основание чл.43, ал.4, вр., ал.3, т.1 от ЗМВР, вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП, са
делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително, той не е
бил уведомен за образуваното производство, но това в случая не е процесуално
нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има
преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на
съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни
фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо,
изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 11.06.2022г.,
когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения
АУАН. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за
уведомяване на заинтересуваните лица за образуваното административно
производство.
Заповедта е издадена в
предвидената от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба,
тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно
превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че Д.Д. е собственик
на превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно той е
определен като адресат на заповедта. Законодателят изрично в нормата на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на
автомобила, който управлява МПС, каквато е настоящата хипотеза.
Жалбоподателят не оспорва, че в
случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, а от събраните по
делото доказателства се установява безспорно, че същият е установен да
управлява личния си автомобил с концентрация алкохол в кръвта над разрешената
от 0,5 промила. Единствените му възражения касаят продължителността на срока за
който е наложена принудителната административна мярка, по повод на което се иска
изменение на заповедта в тази ѝ част, като излага доводи за намаляването
му от 1 година на 6 месеца, предвид несъответствие с целта на закона.
Така направените възражения са неоснователни.
Предвид вида на деянието, за което се
налага процесната ПАМ, концентрацията на алкохол в кръвта е съставомерен
елемент от фактическия състав, доколкото тя служи и да се определи дали се
касае за административно нарушение или престъпление, съответно тя е от значение
при определяне на размера на административното наказание което се налага, с
оглед изрично предвидените хипотези в нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП. В
случая, е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,5 промила, като в
допълнение се касае за управление на МПС в тъмната част на денонощието – около
01:50 часа, в централната част на гр.Бургас ЦГЧ, които обстоятелства обосновават
извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е
основание за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ. При издаването на процесната заповед правилно административният
орган е съобразил тези обстоятелствата и е мотивирал определянето на срока на
наложената мярка именно с установена висока концентрация на алкохол и висока
степен на обществена опасност на деянието,
поради което възраженията на жалбоподателя в този
смисъл са неоснователни и не са налице основания да бъде намален срока на наложената
ПАМ. В този смисъл, управлението на МПС след употреба на алкохол е достатъчно укоримо от
правния ред поведение, поради което законодателят освен налагането на санкция
за него е предвидил и временно прекратяване регистрацията на моторното превозно
средство посредством налагането на процесната мярка, за да се препятства
занапред подобна възможност за водача. Мярка с по-кратък срок не би постигнала своя превантивен
ефект, още повече, че по проведеното наказателно производство, се е достигнало
до налагане на наказание лишаване от свобода на жалбоподателя Д., макар и
изпълнението на същото да е било отложено.
В случая, не са налице и отменителни основания
по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона. Наложената
ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на
чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от
водач, който управлява МПС след употреба на алкохол, тоест тя има и преустановителен
ефект.
С оглед на изложеното, правилно административният
орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка
в максимално предвидения от закона срок, след като е установил наличието на
материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а жалба на Д.Д. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание
чл.172, ал.2 от АПК.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д. с ЕГН: **********,
чрез адв.Б.П. ***, със съдебен адрес *** против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-0769-000722/13.06.2022г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: