Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр.Габрово,
20.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО......... в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ................................, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 87 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата и е образувано по
жалба от Г.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 19-0341-000055 от 18.03.2019 г., издадена от *** – полицейски
инспектор в ОП към ОД на МВР Габрово, с която на жалбоподателя Ш. на основание
чл.171, т.2а от е наложена ПАМ – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство л.а.“***“ срег.
№ ЕВ *** ВК, за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗДвП, отнето е СРМПС, част II № ********* и два броя регистрационни табели на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ЕВ 6585 ВН, който
автомобил е собственост на жалбоподателя Ш..
Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания акт
като незаконосъобразен. Твърди, че в хода на административното производство по
издаване на оспорената заповед са
допуснати съществени на административно производствените правила и материалния
закон, както и несъответствие с целта на закона. В заповедта се твърдяло, че Ш.
е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество, но очертаната в
заповедта фактическа обстановка не съответствала на действителното фактическо
положение, т.к. на посочените в заповедта дата и час не е управлявал въпросното
МПС и не е бил под въздействието на наркотично вещество. По рано през деня бил
употребил лекарственото вещество „паракордал“ и вероятно
по тази причина извършеният при направената му проверка тест е положителен.
Наред с това органът издал заповедта не е посочил и точната разпоредба на
закона ,въз основа на която е издадена заповедта. Като правно основание бил
посочен чл.171, т.2а от ЗДвП, но тази разпоредба предвиждала две основни групи хипотези, оформени в б.“а“
и б.“б“, като издалият заповедта орган не е посочил буквата въз основа на която
е издал заповедта, с което е опорочена
формата на акта изискваща се съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
По тези съображения считат, че оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалния закон и неспазване на установената от закона форма, поради което
молят същата да бъде отменена, ведно с произтичащите от това материално правни
и процесуално правни последици, като им бъдат присъдени извършените в хода на
делото разноски.
В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, същият се представлява от упълномощен представител – адвокат Н.Г. от
ГАК, която поддържа жалбата по същество, претендира присъждането на направените
по делото деловодни разноски.
Ответникът- *** – полицейски инспектор в ОП към ОД на МВР Габрово,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт И.С.,
която оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи в тази насока.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК и от лице притежаващо правен интерес, поради което е допустима за
разглеждането и по същество.
Разгледана по същество, същата е основателна.
По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване
на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 860716 от 18.03.2019
г., констатациите по който се свеждат до следното:
На 18.03.2019 г., около 21:35
часа, в гр.Севлиево, на ул.“***“ пред № 101, в посока кръговото движение Г.В.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** управлява собствения си лек автомобил "***"
с рег. № ЕВ*** ВК, като при извършената му проверка
за употреба на наркотични вещества с еднократен наркотест
Drug Chek 3000, същият е
отчел положителен резултат към опиати /ОРI/. Изпробван с
техническо средство Алкотест
Дрегер 7510/0078 за употреба на алкохол, последният е
отчел нулев резултат. Изаден му е
талон за
медицинско изследване № 0024691, както и 8 броя холограмни
стикери, с което е извършил нарушение на чл.5, ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е
издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки,
с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а от е постановено прекратяване регистрацията на пътно превозно средство
л.а.“***“ срег. № ЕВ ***ВК, за срок от шест месеца,
за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, отнето е СРМПС, част II
№ ********* и два броя регистрационни табели на лек автомобил „***“ с рег.№ ЕВ *** ВН.
Представени и са приети като доказателства по делото и Заповед №
264з-1455 от 02.08.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Габрово/л.9/,
издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от полицейските инспектори в звената „Пътен
контрол“ в РУ на МВР са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни марки; талон за
изследване бланков № 0024691/л.6/; Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества/л.7/; ЗП ПАМ № 19-0341-000055 от 18.03.2019 г., издадена от *** – полицейски
инспектор в ОП към ОД на МВР Севлиево /л.4/; АУАН № 860716 от 18.03.2019
г./л.34/, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.06.2019
г. на Т.П. – Прокурор при РП Габрово/л.35/, препис от Протокол за извършена химикотоксикологична експертиза/л.31/.
По делото и административната преписка липсва оспорване на годността на
използваното техническо средство Дрегер Друг Тест,
използвано към момента на извършване на теста. Поради несъгласието на водача с
резултата от техническото средство е съставен представения талон за изследване,
който е описан и в оспорената заповед, както и в приложеното по делото
Постановление за прекратяване на наказателното производство, както и
извършената по същото химико-токсикологичната експертиза от ВМА София, съгласно
която е установено, че „в иззетата и представена за изследване кръвна проба,
отговаряща за изследване в ХТЛ-ВМА, взета от лицето Г.В.Ш.,
ЕГН **********, се установява присъствие
на 0.07mg/ml кодеин.
Също така от експертизата е видно, че от извършеното изследване на
предоставената проба урина, се установява положителен резултат към опиати и
отрицателен към наркотични вещества и техните аналози. В
заключението по експертизата е посочено, че веществото „кодеин“ се съдържа в
продукта паракордал.
Оспорваната заповед е издадена в деня следващ този на съставяне на АУАН,
като в нея е отбелязано издаването на талон за медицинско изследване, но не и
данните дали е проведено такова и с какъв резултат.
Установява се, че водачът в указания срок и място се е явил да даде
кръвна проба-изрично описано в представената експертиза. Приложеният Протокол е
съответен на образецът от приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от НАРЕДБА № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от
09.05.2019 г. на Т.П. – Прокурор в Районна прокуратура гр.Севлиево, срещу жалбоподателя
Ш. е било образувано досъдебно производство № 111/2019
г. по описа на РУ Севлиево- ОД на МВР Габрово, образувано по пр.пр. № 248/2019
г., водено срещу Ш. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. От същото
постановление е видно също, че от събраните доказателства и в частност от
Протокол за извършена съдебна химикотоксикологична
експертиза, са налице предпоставки за прекратяване на наказателното
производство, поради липса на извършено престъпление от страна на Ш. и по която
причина на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1 от НПК,
образуваното наказателно производство срещу Г.В.Ш. е прекратено, което
постановление е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорваната
заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.
На първо място
следва да се посочи, че според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки,
предвидени в закона, включително от категорията на процесната
такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения. В случая правното основание за налагане на конкретната принудителната
административна мярка е чл. 171, т. 2а, б. "б" от . Съгласно тази
разпоредба в релевантната за спора редакция "За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се предприемат следните принудителни
административни мерки:.... т. 2а, б. "б" прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози /за каквато именно хипотеза
се касае в случая/, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози
– за срок от 6 месеца до една година". От казаното става ясно, че
разпоредбата на чл.171, т.2а предвижда две групи хипотези, съответно тези по
б.“а“ и тези по б.“б“ – една от които касае конкретния случай, в които случай
се прилага ПАМ, с която се прекратява
регистрацията на МПС за определен срок. В конкретния случай административният
орган не е конкретизирал правното основание, като е посочил единствено и само
като правно основание за прилагане на мярката разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, с което е допуснато нарушение на изискването за форма съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед
издадена от съответните длъжностни лица съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 е извършено от правоспособен водача на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Необходимата
предпоставка за налагане на процесната ПАМ към
момента на издаване на заповедта действително е била налице, тъй като по
надлежния ред е установено от контролните органи управлението на МПС от
жалбоподателя, под въздействието на наркотични вещества, обстоятелство
установено към този момент с техническо средство. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от АУАН се
ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.
Такъв акт е
съставен на Ш., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира че същият е
и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при
подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на
констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Съответно, на основание
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, се издава принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: б.“б“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивационната
част на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с тест.
Показанията на техническото средство обаче са били оспорени и е дадена кръвна
проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда
именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1 б.
"б" от ЗДвП. От представеното по делото Постановление за
прекратяване на наказателното производство, в което се съдържа и коментар на
извършената по досъдебното производство химико-токсикологична експертиза от ВМА
– София, препис от от протокола за която експертиза е
приложен и по делото, се установява по категоричен начин, че жалбоподателят не
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня
на проверката и съответно на съставяне на АУАН, съответно на изземване на
СУМПС. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже
пред съда наличието на извършено административно нарушение, за
преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка, в
която връзка безспорно е представен редовно съставен АУАН, който се ползва с
предвидената от закона доказателствена сила /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/, но лицето разполага с всички процесуални
средства за нейното оборване. В конкретния случай това е и сторено посредством
проведеното медицинско изследване на кръвната проба и урина, при което
безспорно се установява твърдението му за липса на употреба на наркотични
вещества от негова страна към момента на извършената му проверка и че
действително положителният тест към този момент е в резултат на употребеното
лекарствено средство „паракордал“.
Предвид посоченото се налага извода, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява липсата на условията, с
възникването на които относимата правна норма в
случаи като процесния свързва настъпването на
определени правни последици, изразяващи се във временно прекратяване на
регистрацията на превозното средство собственост на Ш.. Ето защо съдът намира,
че не са осъществени и не са налице материалноправните
предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде
заповед за налагане на процесната принудителна
административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП. Следва също да се отбележи, че административния
орган, в хипотези като процесната /когато лицето е
оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при
спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и което в случая е
безспорно, е удачно преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. "б"
предл. последно от ЗДвП да се изчакват резултатите от изследването на
кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия,
включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната,
още повече, че в случая при проверката Ш. е заявил още на този етап, че по рано
през деня е употребил лекарствения продукт „паракордал“.
Безспорно е че всяка принудителна административна мярка, с оглед
правилото на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б.“б“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози" има цел да преустанови извършването на административно нарушение
- управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не
съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на
вредни последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това
административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците
в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение
на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т.
е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага.
Така разпоредбата на чл. 172, ал. 4, във вр.
с ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда възможността за изземване на СРМПС и
регистрационните табели на автомобила при установяване на нарушението по чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП,
т. е. само при установяване на основанията за прилагане на мярката от органите,
компетентни да установят административното нарушение /в случая посредством
проведения на място тест с техническо средство, въз основа на който се съставя
и самия АУАН, а не от органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените
по-горе цели на този етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен
да приложи мярката, да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката,
при безспорно установени кумулативни предпоставки за това, включително и в
аспекта на правилото на чл. 171, т. 2а, б.
"б" предложение второ от ЗДвП. Съгласно същата тази разпоредба „В случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м",
"н" и т. 2а свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта
за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното
превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и
табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното
средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к",
"л" , "м" и "н" се
определя с наредбата по чл. 140, ал. 2.
Аргументи
за това могат да се почерпят и от правилата на чл. 18б, ал.5, във вр. с
ал.1,т.9 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /Загл. изм.
и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., бр.67 от 2012
г., бр.20 от 2018 г./. Съгласно ал.5 от същата разпоредба, „За прекратяване на регистрацията по ал.
1, т. 9 структурното звено, където е установено нарушението, изпраща в
отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС
екземпляр от заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) по чл. 171, т. 2а . Отнетите табели с регистрационен номер
и част втора на свидетелството за регистрация на ПС се съхраняват в съответното
структурно звено, където е установено нарушението“, а съгласно т.9 на ал.1 по чл. 143, ал. 11
при отнемане на част втора на свидетелството за регистрация и табелите с
регистрационен номер в случаите по глава шеста от ЗДвП“
тоест при налагане на ПАМ.
Независимо от горното и предвид изложеното, а именно, че в случая се
установява безспорно липсата на употреба на наркотични вещества от *** при
извършената му проверка, то не са налице съответно и необходимите материално
правни прадпоставки за прилагане на ПАМ спрямо
жалбоподателя Ш., а също и предвид допуснатото и посочено по горе нарушение на
административно производствените правила, съдът намира жалбата за основателна,
а оспорената Заповед съответно за незаконосъобразна именно поради липсата на
необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно
издадена при неправилното приложение на материалния закон и като такава, същата
следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 410 лева -
заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса, които процесуалният му
представител – адв. Н.Г. е поискал за присъждане
своевременно.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.второ, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0341-000055
от 18.03.2019 г., издадена от *** –
полицейски инспектор в ОП към ОД на МВР Габрово, с която на жалбоподателя Г.В.Ш.,
ЕГН ********** на основание чл.171, т.2а от е
наложена ПАМ, с която е постановено прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство л.а.“***с“ срег. № ЕВ *** ВК, за
срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП,
отнето е СРМПС, част II № ********* и два броя регистрационни табели на
лек автомобил „***“ с рег.№ ** ***ВН, като неправилна
и незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово, да заплати на Г.В.Ш., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, деловодни разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5
от ЗДвП.
СЪДИЯ: