Р Е Ш Е Н И Е №
1551
гр.Пловдив, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1994/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Х.Б.
и Х.А.Б., чрез пълномощника адв.В.Б. от ПАК и по въззивна жалба на И.Н.Р., чрез
адв.А.Б. от ПАК срещу решение № 1780/09.05.2019г. на Пловдивски районен съд-
ХІV граждански състав, постановено по гр.дело № 11066/2018г. С обжалваното
решение се осъжда по предявения от И.Н.Р. срещу Х.А.Б., С.Х.Б., Б.П.Т., П.П.Т.
и М.А.Т., иск по чл. 109 ЗС, Х.А.Б. и С.Х.Б. да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на И.Н.Р. да упражнява правото си на собственост върху
6/20 ид.ч. от УПИ VII-33,
кв. 53 по плана на село *****, с площ от 996
кв.м. при граници: УПИ XV-32,
УПИ VIII-32, УПИ IX-30,32 и УПИ VI-34,
като премахнат пристройка с площ от 25 кв.м., разположена по точки
2,3,4,5,6,7,2 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. № 11106/2016г.
на ПРС, X гр.д. и вътрешна ограда от бетонни колове и мрежа
с дължина 20 метра, разположена по точки 1 и 24 на скица приложение № 1 към
СТЕ, лист 53 от гр.д. № 11106/2016г. на ПРС, X гр.д.
С обжалваното решение се отхвърля претенцията на И.Н.Р.
относно премахването на: масивна сграда на едно ниво, състояща се от гараж, две
стаи и навес, разположена по точки 19, 18, 16, 13, 14, 15, 17, 19 на скица
приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. № 11106/2016г. на ПРС, X
гр.д., стопанска постройка- дървена барака с площ от 47 кв.м., разположена по
точки 21, 22, 23, 24, 25 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. №
11106/2016г. на ПРС, X гр.д. и на вътрешна ограда от бетонни колове и
мрежа с дължина 17.20 метра, разположена по точки 5, 11, 12 на скица приложение
№ 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. № 11106/2016г. на ПРС, X гр.д. Съдът се е
произнесъл и по разноските по делото.
Решението се обжалва само в осъдителната му част от
С.Х.Б. и Х.А.Б.. Жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно, тъй
като страните са в производство по делба, което се намира за преюдициално
спрямо настоящото и се иска на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК да се спре настоящото производство до
приключване с влязло в сила решение на производството по делба, което се води
пред Районен съд - Пловдив. Алтернативно се сочи, че неправилно районният съд е
приел, че постройките пречат за осъществяване правото на собственост и не е
посочено с какво точно се засяга правният интерес на ищцата за ползването на
този имот с горната постройка. Позовават се на
ТР № 4 по т.д. № 4/2015 година на ОСГК на Върховен касационен съд. Иска се отмяна на решението в
тази част и цялостно отхвърляне на иска. Претендират се разноските по делото.
Решението се обжалва само в отхвърлителна му част
от И.Н.Р..
Сочи се, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с постройките, по
отношение на които е отхвърлен искът, не се накърнява правото на собственост на
ищцата. Сочи се, че има практика, че всяко едно незаконно строителство
накърнява правата на собствениците в пълен обем да упражнят правото си на
собственост. Иска се отмяна на решението на Районен съд - Пловдив в обжалваната
му част. Претендират се разноски по делото и за двете инстанции.
Постъпило е становище-отговор от въззиваемите М.Т.,
Б.Т. и П.Т., с който молят да се уважи жалбата на И.Р., а жалбата на С. и Х. Б.
да се остави без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма. Висящият иск за делба
на процесния имот не би могъл да се приеме за преюдициален по отношение на
настоящото дело по чл.109 от ЗС, та да се налага спиране на делото до
приключването на делбата.
Предявени са субективно съединени
искове с правна
квалификация чл. 109 ЗС от И.Н.Р. срещу Х.А.Б., С.Х.Б., Б.П.Т., П.П.Т. и М.А.Т..
Безспорно по делото е прието от РС Пловдив, че по
силата на нотариален акт №83, том 15, дело 6533/98г. от 22.05.1998г. на
нотариус при РС Пловдив /л.6 от гр.д. №11106/2016г. на ПРС/ 1/2 ид.ч. от
дворното място, заедно с южната част от построена с мястото стопанска сграда и
1/2 ид.ч. от тухления клозет и всички останали подобрения, е придобита от
ответника Х.Б. и прехвърлен на дъщеря му С.Б. с дарение на 25.04.2017г. /л.58
от гр.д. №11106/2016г. на ПРС/.
От нотариален
акт № 45, дело 5882/1992г. на нотариус при ПРС се установява, че М. С. е продала на ищцата И.Р. и съпруга й по това време- П.Т. 9/10 ид.ч., а на М.А.Т.
1/10 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от процесното дворно място заедно с целия първи етаж от
едноетажната с изба масивна жилищна сграда, две паянтови постройки към етажа,
северната част на стопанска сграда- навес и 1/2 ид.ч. от тухлена тоалетна. След смъртта на П.Т. и
прекратяването на СИО, неговата 1/2 част от имуществото е придобита от
наследниците му: ищцата – И.Н.Р., и ответниците Б.П.Т. и П.П.Т.. Така ищцата се
легитимира като собственик на 4.5/10 от 1/2 ид.ч. от земята (или 4.5/20 ид.ч.
от цялото дворно място) на основание договора и на 1.5/20 ид.ч. от цялото
дворно място на основание наследяване от съпруга си. Б.Т. и П.П.Т. притежават
по 1.5/20 ид.ч. от двора. М.Т. е притежавала 1/20 ид.ч. от двора, която след
смъртта й е наследена поравно от М.Т. (0.5/20 ид.ч. от двора), която замества на
основание чл.10 ал.1 ЗН починалия преди наследодателката неин син- А. Б. Т. и
от Б.Т. и П.П.Т. (общо 0.5/20 ид.ч. от двора), които заместват на основание чл.
10, ал. 1 ЗН починалия преди наследодателката неин син- П. Б. Т..
Правата върху построената в имота
едноетажна сграда и част от навес се разпределят по същия начин, но върху
знаменател 10, тъй като е прехвърлена цялата собственост. Така ищцата притежава
4.5/10 на основание сделката и 1.5/10 ид.ч. на основание наследяване, Б.Т. и П.П.Т.
притежават по 1.5/10 ид.ч. по наследство от баща си и общо 0.5/10 ид.ч. по
наследство от М.Т., а М.Т. притежава 0.5/10 ид.ч. по наследство от М.Т..
Видно от приетата по делото СТЕ /л.50-53, от гр.д.
№11106/2016г. на ПРС/ в процесния УПИ VII-33, кв.
53 по плана на село ****, с площ от 996 кв.м. са открити следните постройки, за
които няма строителни книжа, нито по делото, нито в община ****, не са открити
и документи с посочено време на построяването им. А именно.
1. Стопанска пристройка-навес с
площ от 31 кв.м., разположена по точки 7,8,9,10 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53.
2. Масивна сграда на едно ниво, състояща се от
гараж, две стаи и навес, разположена по точки 19, 18, 16, 13, 14, 15, 17, 19 на
скицата. С площ за гаража – 25 кв.м., двете стаи – 42 кв.м., навеса -21 кв.м..
тоест с обща площ 88 кв.м.
3. Пристройка с площ от 25
кв.м., разположена по точки 2,3,4,5,6,7,2 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист
53.
4. Стопанска
постройка-дървена барака с площ от 47 кв.м., разположена по точки 21, 22, 23,
24, 25 на скицата.
5. Вътрешна ограда от бетонни колове и мрежа с
височина 1,50 метра в два участъка първия с дължина 22,20 метра, разположена по
точки 1,24,25 и втория с дължина 17.20 метра, разположена по точки 5, 11, 12 на
скицата.
Предмет на делото, съобразно уточнението на иска
/л.5-6 от делото на ПРС/ са само строежите с номера 2,3,4 и 5, като по строеж
№1 не е завеждан иск по това дело.
Видно от разпитаните по делото свидетели В. Ф. и Т.
М., които не са роднини на страните, а техни съседи и на които съдът е дал
вяра, горните строителни обекти са построени след 2000 година от ответника Х.Б.,
когато същият е дошъл да живее в процесния имот и са се ползвали от него и за
нуждите на семейството му.
Съобразно Тълкувателно решение № 4/2015г. от
06.11.2017г. по т.д. №4/2015г. на ОСГК за уважаването на иска по чл.109 от ЗС е
необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на имота, че върху този имот
ответникът е осъществил въздействие /действие или бездействие/, което създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл.50 от ЗС/. Като преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.
В казуса безспорно е правото на собственост
/съсобственост/ на ищцата върху процесния УПИ. Безспорно е че строежите предмет
на делото са незаконни. Спорно е дали същите са основателно действие на
съсобственика-ответник или неоснователно действие и дали пречат на ищцата да
използва имота си. РС Пловдив приема, че построяването
на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот само по себе
си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС,
тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно
място разполага с правомощието и да го застроява. Въззивният съд приема, че едноличният собственик
притежава такова право да строи в собствения си имот, но подобно право да строи
в съсобствения си имот без да се съобразява със съсобствениците си един
съсобственик не притежава. Право да се ползва от имота съсобственика има дадено
по чл.31 от ЗС, но право да строи в него, съобразно частта си в съсобствеността
нашето право не му предоставя видно от позитивната уредба на съсобствеността в
нашето право – чл.30-чл.36 от ЗС. Напротив при регламентацията на правото на
строеж в съсобствен имот нашето право винаги е приемало, че съсобственика няма
такова право без изричното съгласие на всички останали съсобственици,
обективирано в учредяване на право на строеж, така е било в миналото по нормата
на чл.56 ал.3 от ЗТСУ. Такова абсолютно субективно право не е съществувало за
съсобственика дори и по чл.55 от ЗПИНМ. Съгласието на всички останали етажни
собственици за строежи в имоти в режим на етажна собственост към настоящия
момент е изрично предвидено по силата на действащия чл.17 ал.2 т.1 от ЗУЕС. ЗУТ
в чл.153 ал.1 също сочи правото на собственика да получи строително разрешение,
като никъде не е предвидено съсобственик да може да получава разрешение за
строеж в съсобствен имот за такава площ която да съответства на правата му в
съсобствеността. Поради което се налага извода, че съсобственика няма право да
строи в съсобствен имот без съгласието на всички останали съсобственици, дадено
по законовия ред. Съгласно чл.30 ал.1 от ЗС съсобствеността е право на
собственост, която принадлежи общо на повече от едно лице. Тази общност на
правото на собственост не позволява тълкуване на закона, която да придава на
всеки съсобственик отделно право да застроява имота по свое усмотрение, без да
се допитва изобщо до останалите си съсобственици. Вярно е че построеното в
съсобствения имот по силата на чл.92 от ЗС принадлежи на всички съсобственици,
но един или няколко от тях не могат против волята си да бъдат принудени да
търпят своеволните строежите на един съсобственик в техния общ урегулиран
поземлен имот. Най-малкото в закона такива правни норми не съществуват. Тоест
строежите извършени от ответника Х.Б. са неоснователни действия по чл.109 от
ЗС. Същите нарушават правото на собственост за съсобственичката на имота И.Р.,
която по силата на чл.109 от ЗС, чл.17 ал.3 от Конституцията на РБ и чл.1 от
Първи протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи има право да защити правото си да се ползва от своята
собственост, която принадлежи общо на повече от две лица.
Въззивният съд приема, че тези незаконни строежи,
които са неоснователни действия на един от съсобствениците в този имот създават
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50
от ЗС/. Това е така, защото частта на съсобственика в съсобствеността не се
изчислява в реална и точно установена по местоположение площ на имота, та
строежа в тази част да не засяга правото на собственост на съсобственика в другата
реална и точно установена като площ част от съсобствеността. Правото на
съсобственост по нашето право се изчислява в идеални части – дробни числа,
които представляват части от една цяла единица, а именно общата площ на
съсобствения имот. Когато се намалява общата площ на имота, макар и идеалната
част на съсобственика да си остава същата, то тя реално също се намалява,
поради намалената обща площ за ползване на имота. Ето защо със застрояването на
сгради с обща площ от 88 кв.м. и 47 кв.м. върху съсобствения УПИ се намалява
общата площ, от която има право да се ползва ищцата с общо 135 кв.м. Това води
до значително намаляване на свободната площ от УПИ, от която има право да се
ползва ищцата съответно на своята идеална част от правото на собственост. Тоест
създават се пречки за ползване на имота по-големи от обикновените. С
поставянето на огради в този УПИ при липсата на каквото и да е договорно или
законово разпределение на правото на ползване в него между съсобствениците,
също се нарушава правото на съсобственика да ползва имота.
Ето защо решението в частта, с
която е частично уважен иска по чл.109 от ЗС е правилно и следва да се
потвърди, а решението в частта в която искът е частично отхвърлен е неправилно
и следва да се отмени, като иска се уважи изцяло, така както е предявен. С
оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в която ищцата
И.Р. е осъдена да заплаща разноски в полза на Х.Б. за 625 лв. и С.Б. – 250 лв.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно
на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на жалбоподателкта Р. следва
да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в
производството пред ОС-Пловдив в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса
/л.17/ и 400 лв. за платен адвокатски хонорар /л.44/ или общо 425 лева. Такива
направени в производството пред РС-Пловдив в размер на сумата от 500 лв. /л.61/
за платен адвокатски хонорар и депозити за вещи лица от 30 лв./л.64/. Или общо
за тази инстанция 530 лева от които се приспадат вече частично присъдени от
първата инстанция съразмерно на уважения
иск 198,75 лева или общо за присъждане на разноски направени пред
първата инстанция остават 331,25 лева.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 1780/09.05.2019г. на Пловдивски районен съд- ХІV граждански състав,
постановено по гр.дело № 11066/2018г., В ЧАСТТА В КОЯТО с което е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията на И.Н.Р., родена
на ***г., гражданка на ****, паспорт № **** срещу Х.А.Б., ЕГН ********** и С.Х.Б., ЕГН **********, относно премахването на: масивна сграда на едно
ниво, състояща се от гараж, две стаи и навес, разположена по точки 19, 18,
16, 13, 14, 15, 17, 19 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. №
11106/2016г. на ПРС, X гр.д., стопанска постройка- дървена барака
с площ от 47 кв.м., разположена по точки 21, 22, 23, 24, 25 на скица приложение
№ 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. № 11106/2016г. на ПРС, X гр.д. и на
вътрешна ограда от бетонни колове и мрежа с дължина 17.20 метра,
разположена по точки 5, 11, 12 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от
гр.д. № 11106/2016г. на ПРС, X гр.д., както и В
ЧАСТТА В КОЯТО И.Н.Р., родена на ***г., гражданка на ****, паспорт № **** е осъдена да заплати на Х.А.Б.,
ЕГН ********** сумата от 625 лв.
разноски по делото и да
заплати на С.Х.Б., ЕГН ********** сумата от 250 лв. за разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.А.Б., ЕГН ********** и С.Х.Б., ЕГН **********, да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на И.Н.Р. да упражнява правото си на собственост
върху 6/20 ид.ч. от УПИ VII-33,
кв. 53 по плана на
село ****, с площ от 996 кв.м. при граници: УПИ XV-32, УПИ VIII-32, УПИ IX-30,32 и УПИ VI-34, като премахнат масивна сграда на
едно ниво, състояща се от гараж, две стаи и навес, разположена по точки 19, 18,
16, 13, 14, 15, 17, 19 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. №
11106/2016г. на ПРС, X гр.д., стопанска постройка- дървена барака с
площ от 47 кв.м., разположена по точки 21, 22, 23, 24, 25 на скица приложение №
1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. № 11106/2016г. на ПРС, X гр.д. и вътрешна
ограда от бетонни колове и мрежа с дължина 17.20 метра, разположена по
точки 5, 11, 12 на скица приложение № 1 към СТЕ, лист 53 от гр.д. №
11106/2016г. на ПРС, X гр.д.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
част.
ОСЪЖДА Х.А.Б., ЕГН ********** и С.Х.Б., ЕГН ********** да
заплатят на И.Н.Р., родена на ***г., гражданка на ****, паспорт № **** сумата от 425 лева за разноски пред настоящата
инстанция и сумата 331,25 лева за
оставащи неприсъдени разноски направени пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.