Р Е Ш Е Н И
Е
№219
гр.Шумен, 25
Октомври 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. А. Карагьозян
2. Р.
Хаджииванова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа докладваното от
съдия Маринов В.гр.дело №154 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №135 от 11.02.2019г. по гр.д.№160/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕИК:,
иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/ за признаване за установено,
че С.А.А., ЕГН: **********,*** му дължи обща сума от 5028,82 лева /пет хиляди
двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, разпределена както следва: 3341,51 лева – главница по Договор за потребителски заем РLUS-12806029
от 17.02.2016г.., сключен между страните; възнаградителна лихва в размер
на 1312,97 лева, за периода
от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г., мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. до
11.04.2017 г. в размер на 374,34 лева, за които суми е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№3206/2017г. по описа на ШРС, като неоснователен. С
решението е осъден ответника С.А.А., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата 3129,63 лева /три хиляди
сто двадесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ – неизплатена главница /чистата
стойност/ по Договор за потребителски заем РLUS-12806029
от 17.02.2016г., и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 3341,51. Отхвърлени са и предявените от ищеца срещу ответника, искове по чл.240, ал.2 и чл.86,ал.1
от ЗЗД, за заплащане на сума 1312,97
лева /хиляда триста и дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ –
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г., и 374,34
лева /триста седемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ - мораторна
лихва за периода 20.05.2016 г. до 11.04.2017 г.
по Договор за потребителски заем РLUS-12806029 от 17.02.2016., като неоснователни.
Ответника е осъден да заплати на ищеца 345,34 лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд в частта с която са отхвърлени
предявените от него установителни искове за установяване на вземанията му по
процесния договор, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда
да го отмени в тази му част.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу С.А.А., в която излага, че с Договор за потребителски заем е номер РLUS-12806029 от 17.02.2016г. е отпуснал паричен кредит в размер па 3432 лв. на ответника, като същият се е задължил да погаси заема на 24 месечни вноски- всяка по 202,37 лв. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2016, като към тази дата бил погасил само една месечна вноска. Твърди, че към 20.05.2016, кредитът е станал изискуем в целия му размер. Сочи, че е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, в която е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Моли съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сума в размер на 3341,51 лв. – представляваща главница, сума в размер на 1312,97 лв. – възнаградителна лихва по договора, сума в размер на 374,34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.05.2016 до 11.10.2017г., ведно със законната лихва от момента на подаваме на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3206/2017г. по описа на ШРС. В условията на евентуалност е предявил осъдителни искове за посочените суми.
Предмет на настоящото въззивно производство е установителната претенция на ищеца, а решението, в частта с която съдът се е произнесъл по осъдителния иск е влязло в законна сила.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№3206/2017 г. /по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на сключения между страните Договор за потребителски заем е номер РLUS-12806029 от 17.02.2016г. Сочената от ищеца предсрочна изискуемост не е настъпила, но горното обстоятелство е ирелевантно за спора, предвид актуалната съдебна практика /и настъпването на падежа на всички дължими вноски към настоящия момент/, и въведените от ответната страна възражения за недействителност на договора. Основния спорен въпрос между страните е валидността на облигационното правоотношение във връзка с императивните изисквания на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съобразно която - договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От изготвената във въззивното производство съдебно - техническа експертиза се установява, че за текстовете в процесния договор /с изключение оторизационния код/ е използван шрифт "Garamond", кегел /размер/ 12. За буквите в оторизационния код в договора е използван същия шрифт и кегел 11. За заглавния ред в Сертификат №PLUS-12806029 е използван шрифт "Times New Roman", и кегел 7. За текстовете в сертификата е използван шрифт "Arial Narrow" и кегел 7. За текстовете в общите условия за застраховка "Защита на плащанията" на кредитополучателите на "Кредит Класик", и тези в общите условия за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти" е използван шрифт "Arial Narrow" и кегел 7.
Съобразно
чл.22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
приетата СТЕ е установено, че елементите на процесния договор не са с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, поради което и предвид
нарушението на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договора е недействителен, и
кредиторът не може да търси изпълнение по него. Ето защо предявения
установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователен, и като такъв
следва да се отхвърли. Решението в атакуваната му част е правилно и следва да
се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №135 от 11.02.2019г. по гр.д.№160/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявеният от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕИК:, иск по чл.422, ал.1 от ГПК
/чл.415, ал.1 от ГПК/ за признаване за установено, че С.А.А., ЕГН: **********,***
му дължи обща сума от 5028,82 лева /пет хиляди двадесет и осем лева и осемдесет
и две стотинки/, разпределена както следва: 3341,51 лева – главница по Договор за потребителски заем РLUS-12806029
от 17.02.2016г.., сключен между страните; възнаградителна лихва в размер
на 1312,97 лева, за периода
от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г., мораторна лихва за периода 20.05.2016 г. до
11.04.2017 г. в размер на 374,34 лева, за които суми е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№3206/2017г. по описа на ШРС, като неоснователен.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.