РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 914 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от В.Г.Х. ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на *** ЕГН ********** и двете с постоянен адрес *** срещу П.Х.Р. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д. №
377/2013 г. по описа на ПлРС, издръжка от 100 лева на 250 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне.
Твърди се в исковата молба, че с решение по гр.д № 377/2013 г. по описа на
ПлРС бащата на детето е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100
лева. Излага се, че от присъждане на издръжката досега са изменени обстоятелствата,
при които е определена издръжката. Сочи се, че детето е записано в седми клас
на ***, като в края на учебната година предстояли изпити с външно оценяване,
което изисквало допълнителна подготовка. Навеждат се доводи, че се бил изменил
и размера на минималната за страната работна заплата, която към 2013г. била в
размер на 310лв., а към момента на завеждане на настоящото производство
възлизал на 610лв.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на ищцата моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски. Твърди,
че размерът на търсената издръжка отговаря на нуждите на детето. Сочи, че от
определянето на издръжката до сега са нараснали нуждите на момичето. Излага, че
майката изпълнява своите задължения по отношение на детето си, но че бащата се
е дезинтересирал от него, дори напротив неговите действия са в разрез с
интересите на детето.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, чрез назначения особен представител адв.А.,
с който не оспорва твърденията за настъпила промяна в обстоятелствата, при
които бил определен размера на дължимата от бащата издръжка.
В проведеното по делото о.с.з. не
се явява и не се представлява. В нарочна писмена молба особеният представител
на ответника признава иска по основание, но не и по размер. Моли съда да
увеличи дължимата издръжка, като определи размера на същата съобразно
доказателствата по делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето *** се установява, че негови
родители са В.Г.Х. и П.Х.Р..
Видно е от представеното по
делото решение по гр.д. №528/2008 г. по описа на ПлРС, че родителските права по
отношение на детето *** са предоставени на майката В.Г.Х., а на бащата П.Х.Р. е определен режим на лични отношения.
Установява се от приобщеното по делото гр.д.
№377/2013 г., по описа на ПлРС, че бащата П.Х.Р. е осъден да заплаща в полза на детето си *** месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 29.01.2013
г. до настъпване на законови причини за нейното изменяване или прекратяване.
Установява се от приетото по
делото удостоверение № РД23-181/10.02.2020 г., издаденото от ***, че детето е
било записано като ученик в73 клас за учебната 2019/2020 г.
Видно е от представеното по
делото Удостоверение от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ и какви са доходите на майката
на детето за шест месеца назад преди депозиране на ИМ.
От представеното по
делото писмо от ТД на НАП гр. В. Търново, офис Плевен се установява, че в
информационната система на НАП към 03.08.2020 г. за ответника липсват данни за
наличие на действащи трудови правоотношения по подадени уведомления на
основание чл.62 КСО.
По делото е приобщен и социален
доклад, изготвен от Д. П. в който се
сочи, че при разговор с бащата същият е заявил, че докато не започне да се
спазва режима на лични контакти с детето той не желае да осигурява финансови
средства. Сочи, се че същият е заявил, че не може да плаща издръжка, тъй като
полага грижи за новото си семейство, но че ако отношенията му с *** са нормални
средствата ще бъдат неограничени извън стандартните. Прави се извод, че всеки
родител е длъжен да осигурява условия,
които да гарантират физическия, психическия и емоционален комфорт на детето,
запазвайки чувството му на сигурност и стабилност. Сочи се, че и двамата
родители следва да добри условия за живот на своите деца, необходими за
правилното им развитие. Счита се, че размерът на дължимата издръжка следва да
се определи от съда.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката *** /кръстница на детето/,
която свидетелства, че бащата не полага грижи за ***, а даваните от него
средства са забавени и проблематични. Твърди, че не знае каква издръжка плаща в
момента бащата, но че майката на кръщелницата й, й е споделяла, че тя не е
достатъчна. Разказва, че нуждите на детето са като на всяко дете на нейната
възраст. Споделя, че *** е ходила на уроци по плуване, но че същите са били
прекратени. Излага и, че във връзка с провежданите изпити след 7-ми клас детето
е посещавало и уроци по математика. Твърди, че бащата работи, но не знае къде.
Сочи, че е наясно, че ответникът има и друго дете.
По делото е изслушано и детето ***
*** в присъствието на социален работник. Същото споделя, че е посещавало уроци
по математика, във връзка с кандидатстването след 7-ми клас. Сочи, че е
посещавала и уроци по плуване, но поради липса на средства е прекратила
ходенето. Разказва, че желае да започне посещаване на уроци по химия и
биология, тъй като желае да учи медицина, след завършване на средното си
образование. Споделя, че баща й не й помага финансово, като знае че той работи
в своя и на брат си фирма, която се занимава със строителство.
Социалният работник, присъстващ
на разпита на детето *** свидетелства, че *** е говорило свободно по време на
изслушването. Сочи, че по време на разговора с бащата, проведен във връзка с
изготвения от Д.П. социален доклад същият се е държал агресивно и заявил, че ще
плаща издръжка каквато се иска, стига детето да си оправи отношението към него.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира издръжка е
ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че В.Г.Х. и П.Х.Р. са родители на непълнолетното
дете ***.
От събраните по делото доказателства /гласни и писмени такива/ не се
установи нуждите на детето са различни
от нормалните и обичайни за неговата възраст. Детето, с оглед правилното му
отглеждане и хармонично развитие и възпитание, се
нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с обучението му,
вкл. и за извън класни занимания, както и за разходите, свързани със
заболяванията, съпътстващи неговото развитие.
Изменението на размера на
присъдена издръжка, законодателят е обусловил от доказване наличието на трайно
и съществено изменение на обстоятелствата при които тя е определена, а именно
нуждите на издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя
да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени обстоятелствата, свързани със
задължението да се предоставя издръжка, е възможно нейния размер да бъде
увеличаван, респективно намаляван. Под промяна в обстоятелствата закона има
предвид да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на неговите
родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от присъждането на последната
издръжка до иницииране на настоящото производство са изминали седем години - период, през който неминуемо са настъпили
изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта, на която е в момента и
свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически пособия и извън класни
занимания и мероприятия. За изминалия период безспорно са се изменили и
социално-икономическите условия в страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я
дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, задължението му да осигурява издръжка на други лица и
други фактори, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно
минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 152,50 лева. При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, желанието от негова страна да посещава
извънкласни занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в
страната и доходите, които получават неговите родители, съдът счита, че
необходимата месечна издръжка на детето *** е в размер на 350,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че майката упражнява непосредствените ежедневни
грижи по отглеждане и възпитание на детето. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази, че няма официални данни той да
реализира доходи и, че дължи издръжка на друго дете /факт, за който не са
представени доказателства/. Фактът обаче, че бащата официално не реализират
доходи от своя труд не го освобождава от задължението да заплащат издръжка и на
детето си. Съдът счита, че и двамата родители, които имат безусловно задължение
да издържат непълнолетното си дете, са в трудоспособна възраст и могат да
реализират доходи от своя труд в размер близък до средния за страната, чрез
който да задоволяват потребностите на своите деца. Отчитайки обстоятелствата,
че именно майката полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема
непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането му, съдът намира,
че бащата следва да поеме по-голяма част от определения общ размер на издръжката,
а именно сумата от 200 лв. месечно, а останалата да бъде поема от майката.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката е основателен и доказан по размер и
следва да бъде частично уважен, като издръжката бъде изменена чрез
увеличаването й от 130 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне. За разликата над сумата от 200 лева до пълния предявен
размер от 250 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 100,80 лева.
С оглед изхода на спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС съобразно
уважената част от иска и разноски във връзка с назначения му особен
представител в размер на 80 лева.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 240 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определената по гр.д. №377/2013 г. по описа на
ПлРС издръжка, дължима от П.Х.Р. ЕГН ********** *** в полза на детето *** ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.Г.Х. ЕГН ********** и двете
с постоянен адрес ***, посредством
УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 130.00 /сто и тридесет / лева на 200.00 /двеста/ лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения размер от 200 лв. до претендирания размер от 250 лв., на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА П.Х.Р. ЕГН **********
*** да заплати на В.Г.Х. ЕГН **********
с постоянен адрес ***, сторените по делото
разноски в размер на размер на 240,00
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК П.Х.Р. ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от 100,80,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК П.Х.Р. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от 80,00,
представляваща дължими разноски за назначения му особен представител по
делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 21.08.2020 г г., пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: