№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 501 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. №18746/13.03.2019г., подадена от „Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД чрез ю.к. Велина Якимова срещу Определение №
2541/20.02.2019г. по ч.гр.д. № 7722/2018г. по описа на ВРС, с което е осъдил на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
жалбоподателя да заплати на С.Г.И.сумата от 534.59 лева – разноски през
заповедния съд по ч.гр.д. № 7722/2018г. по описа на ВРС, съразмерно на
прекратената част от производството.
В частната жалба се
твърди, че нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е неприложима в заповедното
производство, тъй като липсвало диспозитив за прекратяване на делото, както и
че С.И. нямала качеството ответник в специалното производство по чл. 410 от ГПК. Аргументира се с това, че заповедното производство не предвиждало правна
възможност длъжникът по него да претендира разноски, вкл. се извежда аргумент
от неприсъствения характер на самото производство, което било без участие на
страните. Посочва се също така, че
попълването на формуляра „Възражение“ по смисъла на чл. 414 от ГПК не изисквало
специални правни познания, за да е необходимо процесуално представителство на
длъжника в заповедното производство. Навеждат се доводи и че исковият съд в
производството по чл. 422 от ГПК вече се е произнесъл по разноските в
заповедното производство, поради което неправилно заповедният съд е присъдил
допълнително такива. Моли се за отмяна на определението на районния съд.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият съдебен
състав счита, че частната жалба следва да бъде върната, а делото – прекратено,
за провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК, като аргументите за това са
следните:
Районен съд – Варна
е постановил Определение № 2541/20.02.2019г. по ч.гр.д. № 7722/2018г. по описа
на ВРС, с което обезсилил на основание чл. 415 ал. 2 ГПК заповед за изпълнение
№ 3674/28.05.2018 год. издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7722/2018
год. по описа на ВРС, В ЧАСТТА Й за разликите над сумите предмет на предявения
иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК - 103,85 лева за ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 13.06.2016 г. до 12.07.2017г., по партида с абонатен номер
1277179 и 13,80 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 14.08.2016г. до 17.05.2018г. върху главницата от
103,85 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
23.05.2018 г., до пълния претендиран
размер от 609.50 лева (шестстотин и девет лева и петдесет ст.) - главница,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на консумирана вода по
партида с абонатен № 1277179, за периода от 05.11.2007 г. до 12.07.2017 г.
и 469.74 лева (четиристотин шестдесет и
девет лева и седемдесет и четири ст.) - лихва за забава, начислена за периода
от 11.01.2008 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 23.05.2018 г.
Предвид горното,
ВРС е прекратил производството по ч.гр.д. № 7722/2018г. съответно на обезсилената
част от заповедта и се е произнесъл за първи път по разноските в заповедното
производство, като е осъдил на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД да заплати на С.Г.И.сумата от 534,59 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част.
Настоящият съдебен
състав счита, че подадената от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД частна
жалба, с която се оспорват единствено присъдените от районния съд разноски в
размер на 534,59 лева, представлява по своята същност молба по чл. 248 от ГПК
за изменение на постановения акт досежно присъдените разноски. Предметът на
определението на районния съд е свързан с обезсилване на издадената заповед и
прекратяване делото в съответните части, за които не е предявен иск по реда на
чл. 422 от ГПК, а произнасянето на съда относно дължимостта на разноските в
заповедното производство има акцесорен, несамостоятелен характер и представлява
последица от прекратяването на делото – арг. от чл. 81 от ГПК. Поради тази
причина и доколкото настоящият случай не попада в обхвата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, следва да се приеме, че определението на ВРС в частта за разноските не
подлежи на самостоятелно обжалване пред въззивния съд, а следва да се проведе
процедурата, предвидена в чл. 248 от ГПК.
По горните
съображения, жалбата следва да бъде върната на районната инстанция за
произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК с акт по същество на спора за разноските,
дължими в заповедното производство и едва след евентуалното му обжалване компетентен
да се произнесе е въззивният съд.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.д. № 501/19г. по
описа на ОС-Варна.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Варна за произнасяне по частна жалба вх. №18746/13.03.2019г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД чрез ю.к. Велина Якимова, имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК
за изменение на Определение № 2541/20.02.2019г. по ч.гр.д. № 7722/2018г. по
описа на ВРС в частта за разноските.
След произнасяне на акт по същество от
районния съд и евентуалното му обжалване пред Окръжен съд-Варна – делото да
бъде разпределено и докладвано на настоящия състав за разглеждане на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: