Решение по дело №242/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 162

гр. Видин, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Петнадесети януари

през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 242

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 27, ал. 6, вр. чл. 23, т. 2 от ЗЗДет.

Образувано по жалба на П.М.И., като майка и законен представител на детето Й.Й.Ц., против Заповед № 3Д/Д-ВН-122/12.09.2023 г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" /Д"СП"/ - Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-0066/30.10.2023 г. на Директора на РДСП Видин, с която е наредено насочване на детето Й.Й.Ц. да ползва средносрочна социална услуга за срок от една година в Център за обществена подкрепа към ФУДВ – гр.Видин, във вр с чл.23, т.2 от Закона за закрила на детето, за срока предвиден в чл.16, ал.2, т.2 от Закона за социалните услуги в средата предвидена в чл.17, ал.1, т.2 от ЗСУ за работа с психолог и социален работник по дейностите предвидени в чл.15, т.4 и т.5 от ЗСУ.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради отсъствие на основание за издаването й. Оспорва мотивите за постановяването й, като излага, че определеният от съда режим за личен контакт между бащата и детето Й. се спазва.

В съдебно заседание оспорващата лично и чрез пълномощника адв. И., поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за отмяна на оспорения акт. Претендират разноски.

Ответникът - Директор Д "СП" – Видин оспорва жалбата. Излага съображения, че оспорената заповед е форма на подкрепа, тъй като на този етап конфликтите между родителите не са преодолени и детето се явява потърпевшо, поради което и заповедта е издадена. Твърди, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като е в синхрон и с нуждите на детето.Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Заинтересована страна – бащата Й.Ц.А., лично и чрез пълномощника адв. Г., оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е в интерес на детето, тъй като има за цел подкрепа, която несъмнено е необходима с оглед влошените отношение между двамата родители и противопоставянето, предприето от майката към момента на издаване на заповедта за осъществяване на лични отношения между бащата и детето. На изложените основания счита жалбата за неоснователна и моли отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от представените по делото доказателства, процесната заповед е съобщена на И.. Същата е предприела оспорване по административен ред в законоустановения срок, като с Решение № 05-РД06-0066/30.10.2023 г. на Директора на РДСП Видин жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на И. на 09.11.2023 г. /л. 94/, а жалбата против заповедта е подадена до съда, чрез Дирекцията СП на 15.11.2023 г. От изложеното следва, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.

По основателността:

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка:

От фактическото съжителство на П.М.И. и Й.Ц.А. имат едно родено малолетно дете Й.Й.Ц., родена на ***г. С Решение №381/05.05.2023 г. по гр.дело №1552/2022 г. упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й.Й.Ц., родена на *** г. е предоставено на майката П.И., живуща ***. На бащата Й.А. бил определен режим за лични контакти, а именно всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 15.00 часа в неделния ден, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката /която към момента не работи/, както и през четните години през Коледните празници, а през нечетните години през Великденските празници, както и на рождения ден на бащата, след което да го връща по местоживеенето му.

По повод постъпило съобщение от Държавен съдебен изпълнител при ВРС по повод изп.д № 96/23 година по молба на Й.А., срещу П.И., във вр. с описаното по-горе гр.дело, с което е определен режим на лични контакти е започнало административното производство. След проверка на информацията за детето Й.Й.Ц.,*** се самосезира за наличието на индикации за родителско отчуждение на момичето от бащата. Майката П.И. е поканена на среща в ОЗД Видин писмено с писмо №СГ/Д-ВН/164-001/20.07.2023 г. с цел разясняването на нея и на детето на предимствата на доброволно изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение за отстраняване на пречки за своевременно изпълнение на режима на лични отношения между бащата Й.Ц.А. и детето Йоанна Й.Ц. съгласно издаден изпълнителен лист. Получени са два сигнала от ОЗД Кула на 15.08.2023г. СИГ/Д-ВН/202 и 25.08.2023Г. СИГ/Д-ВН/217.

АО установява съществено затруднение в комуникацията между родителите. От една страна майката постоянно подава сигнали за недостатъчно добри грижи за детето, които са обвързани с лица, които вредят на нея самата, а не конкретно на детето и при проверка не се потвърждават рискове за малолетното, а от друга става известно, че минимализира възможността на Й. да контактува с баща й. От работата по случая става известно, че съществува риск детето да се отчужди от бащата. Взаимоотношенията между родителите са нарушени. Майката отказва да разговаря с бащата по телефон и това прекъсва напълно комуникацията помежду им.

С писма с № СГ/Д-ВН/164-001/20.07.2023 г. и писмо №СЛ/Д-ВН/1223-002/01.08.2023 г., майката е поканена за посещение на ОЗД Видин, за да бъде запозната с наличните социални услуги на територията на града и съвместно изготвяне на план за действие по случая на дъщеря й, Й. ***. Поради неявяването й, и неоткриването й на адреса на който живеете видно от множеството протоколи ОЗД към ДСП Видин в законоустановения срок е изготвил План за действие, който отново е изпратен по пощата за сведение и изпълнение. Писмата с обратна разписка се връщат в цялост.

Поради липса на заявено желание от страна на майката за ползване на социална услуга от детето Йоанна Й.Ц., с цел улесняване връзките между родителите, между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията, последното се насочва да ползва социална услуга - работа с психолог в ЦОП към ФУДВ гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин, ул. " Княз Борис I" № 32 по административен ред.

Социалната работа с детето не е осъществявана в пълен обем поради възпрепятстване на социалните работници от майката да контактуват с детето и пълния и отказ да го води в ДСП Видин. Напълно възпрепятства контакта на социален работник от ОЗД с детето и с нея самата.

От доказателствата по делото се установява, че в подадена до РП-Видин жалба П.И. е заявила, че бащата А. не спазва режима на лични контакти с детето, определен с съдебното решение. Посочила е, че на 17.07.2023г. е предала детето на бащата в гр.Кула за определените 30 дни през лятото. Според жалбоподателката на 11.08.2023г. срокът от 30 дни е изтекъл, но бащата категорично е отказал да и върне детето. Твърди, че от 08.08.2023 г. не е имала контакт с него, като се е наложило да поиска съдействие от РУ Кула, за да разговаря с детето си. Освен това е посочила, че на 15.08.2023 г. е получила обаждане от класния ръководител на Ц., който я е уведомил, че А. е посетил училището и е заявил, че ще премести детето да учи в гр. Кула. Последното е извършено без знанието и съгласието на майката.

В хода на извършената проверка е снето сведение от Й.А., който е заявил, че И. много често възпрепятствала взимането на детето за събота и неделя под предлог, че е болно. На 17.07.2023 г. Й. била при баща си, като И. звъняла по няколко пъти на ден. На 17.08.2023 г. детето било върнато на майката на П.И. *** от дядото по бащина линия, тъй като А. имал ограничителна заповед и не можел да доближава И. и определения от съда 30 дневен срок бил изтекъл. Когато Й. била при баща се през месец юли за уикенда, И. подавала сигнали с твърдения, че А. боядисвал, а детето било с алергия, не можело да диша и си го е взимала. Отрича да е посещавал училището на детето с цел снабдяване с удостоверение за преместване в друго училище.

А. е предупреден с протокол на осн.чл.65 от ЗМВР да не осуетява личните контакти на майката с детето и да спазва режима на лични контакти според съдебното решение.

Видно от приложените по делото документи  от двамата родители са постъпвали жалби към всички институции и случаят е познат на отдела за закрила. След раздялата на родителите, майката се преместила с детето да живее в гр. Видин. П.И. възпрепятствала някои от контактите и срещите на детето с бащата. Много често майката давала информация, че при всяко гостуване на детето при бащата то веднъж се връщало държано гладно и на студено, втори път му било ограничено пространството, трети път било неправилно лекувано до степен на натравяне, щяло да бъде отровено от материалите, с които А. ремонтирал жилището си, като на детето му се приписвали неконстатирани до момента от лекар алергии и здравословни проблеми.

Сочи се от ДСП, че е налице липса на самокритичност и нежелание за извършване на каквото и да е действие от страна на майката, което да подобри взаимоотношенията с бащата, така че те да не рефлектират негативно на детето. До момента детето е контактувало с баща си, посещавало е домът му по режим на лични контакти. При посещенията не е имало здравословни и емоционални проблеми. Според социалните работници, съществува риск детето да се унифицира с поведението на майката и да загуби идентичност. Има риск от родителско отчуждение към бащата за Й. и въвличане на детето в родителски конфликт.

Установява се, че жилището на А. *** е собственост на родителите му. При посещението си социалните работници не се установили миризма от ремонтни дейности или латекс. За Й. има обособена стая, която обитава само тя при престоя си в гр. Кула. В стаята е извършен основен ремонт през лятото на 2022 г. След обстойна проверка по подаденият сигнал от И., от А“СП“ не са събрани достатъчно данни за наличие на риск за детето и данните посочени в сигнала за извършван ремонт/боядисване с латекс, към който детето имало алергия не се потвърдили.

По делото са разпитани няколко свидетеля. Св. Б.Р.Н., която е социален работник в Център за обществена подкрепа към ФУДВ – Видин, която е трябвало да работи с майката и детето, но майката е отказала среща категорично, а детето не е виждала. Св.П.Л.К.-Ч. заяви, че работи от 13.07.2023г. по случая с детето Й.. Написала е доклад, с който майката да бъде задължена да посещава социална услуга и детето също. Сочи, че са направени няколко опита да се свърже с майката, да я покани за разговор чрез телефонни обаждания и писма, на които тя не се отзовала. Направени са няколко опита за посещение на домашния адрес на семейството, които също не довели до резултат. До настоящия момент контакт с детето  не е осъществен.

Св.Цветан А. Дичов, който е баща на заинтересованата страна Й.Ц.А., т.е. дядо на Й. сочи, че той лично е вземал детето от гр.Видин, разказва за случая с ремонта и за това, че е викана полиция тогава. Твърди, че детето се чувства добре при тях и те се грижат добре за него, има всички условия, но след като Й. говори с майка си настават проблеми в поведението на детето спрямо тях.

Св. В.М. И., който е брат на И., сочи, че лично той е водил детето до гр.Кула и че не винаги бащата е идвал да го взима. Сочи, че детето там спи много, съмнява се че са му давани лекарства, за да спи. И той разказва за престоя през лятото на Й., както и за сигнали до полицията и социалните и от двете страни. За получен СМС, с който Й. го моли да я вземе спешно, тъй като социалните щели да дойдат.

По делото е изслушано детето Й. в присъствието на психолога Франческа Романова Трифонова-ДСП Видин. При изслушването на детето, което говореше много хаотично и прескачаше от тема в тема, Съда стига до извода, че то не излага свои чувства и мисли свободно, идентифицира се с майката и нейните проблеми в отношенията и с другия родител. Безспорно е привързано към майка си, като дори заявява, че не желае да ходи при баща си често. Твърди, че там се държат лошо с нея, дават и лекарства за спане с храната, заключват я, блокират й телефона, както и че баща и се прибира в неадекватно състояние.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесната заповед е постановена от изискуемата от закона писмена форма и е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет.

Жалбоподателката не твърди и при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена след покана, разговори и осигурена възможност за изразяване на становище; извършена оценка на случая от съответните компетентни лица; изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание; изготвени заключителни и социални доклади и установена необходимост от ползването на социалната услуга при заявено нежелание от майката на детето да ползва предлаганата социална услуга. Същата съдържа, както правни така и фактически основания за нейното издаване, които кореспондират с материалите по административната преписка.

Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и съответства на целта на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 2 от ЗЗДет. дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години, чиято закрила /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет. / се основава на изрично изброени в чл. 3 от ЗЗДет. принципи, конкретно - отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, грижа в съответствие с потребностите на детето; насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството /т. 2 - т. 4, т. 9, т. 11 - т. 12/. Дете в риск е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие /§ 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет. /, каквото безспорно представлява Й.. Рискът е безспорно установен, а не е вероятен. Затова и с издадената заповед се цели именно преодоляването на този риск.

Този извод се налага от установените в хода на административното производство обстоятелства, свързани с нежеланието на майката да съдейства за изпълнение на режима на лични отношения /РЛО/ с бащата. В тази връзка следва да се отбележи, че опасността от увреждане на психическото, нравствено и социално развитие на детето в случая е обусловена от създадената ситуация, при която то израства и формира личностните си качества без участието на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Тези обстоятелства, преценени едновременно със специфичната възраст на детето, която по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически промени, налагат извода, че за него е налице необходимост от оказване на психологическа подкрепа за преодоляване на несигурността и стреса, породени от раздялата между родителите и развилите се впоследствие отношения между тях, включително свързани с упражняването на родителските права и полагането на грижи, за възстановяване на емоционалната връзка между Й. и нейния баща.

Мерките на закрила са разписани чл. 4 от ЗЗДет. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет. родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето. Целта е да са защитени и гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот /чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет/. "Грижата" е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси /§ 1, т. 6 от ДР на ЗЗДет. /.

Една от предвидените в ЗЗДет. мерки за закрила е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда /чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. /. В нормата на чл. 23 от ЗЗДет. е определено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, като съгласно чл. 23, т. 2 от същия закон мярката се изразява в насочване към подходящи социални услуги. Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Д "СП по искане на родителите или на самото дете, както и по преценка на Д "СП" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от ДСП /чл. 24, ал. 1 ЗЗДет. /. Мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвен план за действие., като същите могат да се осъществяват и чрез социални услуги /чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от ППЗЗДет. /, като в случай, че няма заявено желание от страна на родител, който полага грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на съответната Д "СП" или съдебно решение – чл. 20, ал. 1, т. 1 от ППЗЗДет.

Анализът на гореописаната нормативна уредба води до извод, че за да се издаде заповед следва да е възникнала необходимост от насочване към социална услуга и родителя, който полага грижи за детето, да не е съгласен да я ползва и да води детето. Втората предпоставка безспорно налице, предвид отказа на И. тя и детето да ползват социалната услуга. Фактите по настоящия казус, водят до извода, че се установява и първата предпоставка. В конкретният случай ползването на социална услуга е наредено като вид мярка за закрила. За да пристъпи към подобна мярка, административният орган се е позовал на възможността неспазването на режима на лични отношения, разписан от гражданския съд, както и взаимните обвинения между родителите, породени от неспазването на режима на лични контакти и неполагането на необходимите грижи от другия родител, съществува риск от нарушение на връзката родител-дете, чието влошаване ще доведе до отражение на бъдещото развитие на детето. Мерките следва да бъдат предприети и с оглед предотвратяване на евентуални бъдещи рискове по отношение на психическото и емоционалното развитие на малолетната Й. и формирането й като личност. В заповедта е записано, че е констатирано поставяне на детето в риск от родителско отчуждение.

Приетото от административния орган се установява безспорно от събраните по делото доказателства.

На практика жалбоподателката оспорва констатацията за неспазване на установения със съдебното решение режим на лични отношения /РЛО/ на бащата с детето. Същата обаче твърди, че детето е с влошено здравословно състояние има алергии, но това не се доказа по делото. Според настоящия съдебен състав режима на лични контакти, дори да има несъществени нарушения в изпълнението на същия по съществото си, като дни и часове, не е същинския проблем по делото. Като дни от месеца, след множеството жалби и от двамата родители, намесата на Полицията и социалните работници и то многократно, към настоящия момент РЛО  се е канализирал. Проблемът с липсата на емоционална връзка между детето и бащата и отчуждението на Й. от баща й, както и въвличането на детето в конфликта и влошените взаимоотношения между родителите  е налице. Предвид непосредствените възприятия при изслушването на детето, Съда прави извод, че то е много объркано и не изразява със свои думи това, което се случва в отношенията му с бащата. Говори разпокъсано и пресъздава чужди възприятия за случващото се. Й. по-скоро се идентифицира с майка си и пресъздава нейните виждания за отношенията й със бащата, респ. с всички негови близки. Правилно органа е преценил, че е необходима промяна в поведението на Й. и създаване на емоционална връзка между нея и баща й, която не се свежда само до формално спазване на РЛО, тъй като следва да говорим, именно за отношения, а не за режим, т.е. необходимо е подпомагане на детето, с оглед осъзнаване ролята на бащата, развитие на умения за комуникация с него, разрешаване на емоционалните конфликти, което е залегнало в мотивите на акта. Налице са множество доказателства за влошени взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесата на държавни институции относно възникнали между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на пълноценен контакт между детето и бащата

Категоричния отказ на жалбоподателката да изпълни мерките – не става въпрос само за спазване на РЛО, а и за допускане на бащата в решаването на въпроси свързани с развитието на детето, е допълнителен аргумент за целесъобразността на мярката. Тя не се е опитала и да предложи друг вариант или време за изпълнение плана на социалните.

Всяко дете има нужда от пълноценен контакт с двамата родители, а те са длъжни да му го осигурят.

Съдът намира за несъстоятелен аргументът на жалбоподателката, че не е съгласна с мярката заради мястото където се изпълнява социалната услуга и където ще се провеждат срещите и липсата на психолог. В центровете за предоставяне на социални услуги е създадена подходяща среда за децата, а доказателства, че в ЦОП няма психолог не се представиха, още повече, че мерките са и за срещи със социален работник. Възражението, че в плана за действие, който жалб.И. не е обсъдила изобщо със социалните работници са предвидени срещи, които ще възпрепятстват ходенето на детето на училище и подготовката на уроците на същото са неоснователни. При евентуално изразено желание от страна на майката детето да ползва социалната услуга, същите биха били съобразени с режима не детето. Освен това, липсва изобщо изявена воля за изпълнение на услугата, в който случай жалбоподателката можеше да договори друго място или начин за оказване на социалната услуга. Възражението, че плана за действие възпрепятства и започването на работа от страна на майката, която е трайно безработна също е неоснователно. Посещението и разговорите на Й. с училищния психолог, за които настоява майката като алтернатива, Съда определя като положителни, те биха били в полза на детето и биха подпомогнали мерките предвидени в заповедта.

Възникването на необходимостта от насочване на детето и майката към ползване на социална услуга, е продиктувано от поведението на последната. Майката със своите действия е ограничавала контакта на детето с бащата. Препятствала е работата на социалните работници, като не се е отзовавала на телефонни обаждания, не ги е допускала в дома си за посещения, отказала е ползването на социална услуга, която сама тя определя като ненужна.  Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс, всички те гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите, а разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от СК установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права. Родителското отчуждение по см. на чл. 59, ал. 6 от СК) на детето спрямо родителя, на когото е определен режим на лични отношения, е поставено в зависимост от поведението на упражняващия родителските права родител. Възпрепятстване на контактите на детето с другия родител са предпоставка за възникване и затвърждаване на отчуждението. Това поведение се определя като дефицит на родителския капацитет. Тези обстоятелства могат да доведат до поява на Синдрома на родителското отчуждение и до разрушаване на връзката между детето и бащата, което е във вреда и на двамата.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието и на първата предпоставка за издаване на процесната заповед, от което следва изводът, че същата е постановена при правилно приложение и на материалния закон.

Спазена е и целта на закона, тъй като със социалната услуга се цели осигуряване възможност за диалог между родителите по повод въпроси касаещи малолетното им дете, за да се обезпечи неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, и да се защитят неговите гарантирани и от закона права и интереси – на лични контакти и с двамата родители, които да са пълноценни и да водят до осъзнаване на ролята на възрастния за детето.

Детето е обременено от невъзможността на родителите ясно да поставят граници между техните отношения и отношенията към детето, като техните неразбирателства се прехвърлят директно и върху Й., чиято психика е неподготвена и незаслужено обременена с раздорите между двамата родители. Именно поради това държавната намеса, обективирана с издадена заповед, е възможност да се освободи детето от травмиращите семейни отношения, като му се предостави възможност самостоятелно, без намесата на който и да било от неговите родители, да осъзнае, разбере и приеме ситуацията, в която е поставено, като направи своя самостоятелен избор за поведение и начин на общуване с майка си и баща си, провеждайки срещи с психолог и социален работник.

Следва да се осъзнаване необходимостта от ползването на социална услуга за постигане на горните цели, предоставяна от съответните компетентни органи и организации. Според практиката на Съда по правaта на човека и основните свободи (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, par. 69), държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси.

Предвид гореизложеното съдът счита, че нареждайки ползването на посочената социална услуга от страна на оспорващата и в настоящия процес от детето Й., съобразявайки същата с най-добрия интерес на малолетното дете, административният орган е издал акта си в съответствие с материалния закон. Изложените обстоятелства сочат, че при постановяване на оспорваната заповед, са преценени всички критерии по ЗЗДет. и ППЗЗДет., а определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето, което има право да контактува и с двамата си родители. Мярката е съобразена с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве.

Следователно оспорената заповед като постановена при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона се явява законосъобразна. Жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

                                                   Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.И. като майка и законен представител на детето Й.Й.Ц., против Заповед № 3Д/Д-ВН-122/12.09.2023 г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" /Д"СП"/ - Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-0066/30.10.2023 г. на Директора на РДСП Видин, с която е наредено насочване на детето Й.Й.Ц. да ползва средносрочна социална услуга за срок от една година в Център за обществена подкрепа към ФУДВ – гр.Видин, във вр с чл.23, т.2 от Закона за закрила на детето, за срока предвиден в чл.16, ал.2, т.2 от Закона за социалните услуги в средата предвидена в чл.17, ал.1, т.2 от ЗСУ за работа с психолог и социален работник по дейностите предвидени в чл.15, т.4 и т.5 от ЗСУ.

ОСЪЖДА П.М.И., като майка и законен представител на детето Й.Й.Ц. да заплати на Дирекция "Социално подпомагане" /Д"СП"/ - Видин съдебни разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на  100.00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: