РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330114072 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД
срещу Н. М. Н., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 1400 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ***,
сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от 03.08.2020 г. към Рамков договор за
цесия от 01.12.2016 г., 245.38 лева – договорна лихва за периода 17.10.2018 г. до 14.06.2019
г. и 82.02 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 15.06.2019 г.
до 19.02.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.03.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4783/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват исковете. Не оспорва, че договорът е сключен, както и че е предоставена заемната
сума, както и че е уговорена възнагардителна лихва в размер на 245.38 лева фиксиран за
целия срок на договора. Не се спори относно съдържанието на договора, както и че сумите
по него не са заплатени от ответника. Излагат се доводи за ищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, доколкото противоречи на добрите нрави и надхвърля трикратния
размер на законната лихва. Излага доводи за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Счита, че доколкото договорът е
недействителен исковата сума не може да се присъди на договорно основание, поради което
исковете следва да се отхвърлят, евентуално счита, че се дължи единствено главницата.
Счита, че от дължимата по договора главница следва да се приспадне сумата в размер на 330
лева, доколкото е платена без основание. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4783/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК,
във вр. чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията,
размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при
наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът носи насрещно доказване, при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви по
договора за заем, че е изпълнил задълженията в срок. Следва да докаже възраженията си за
недействителност на договора за кредит и клаузата за възнаградителна лихва по него.
С Определение от 12.11.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между
ответника и „Вива кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на
който на ответника е предоставен кредит в размер на 1400 лева, в който е уговорена
възнаградителна лихва във фиксиран размер от 245.38 лева, със съдържанието, посочено от
ищеца. Не се спори и относно размерът на задълженията. Не се спори, че ответникът не е
заплатил претендираните по договора за кредит суми. Не се спори, че вземанията са
прехвърлени с договор за цесия на ищеца, за което длъжникът е уведомен.
С молба от 13.10.2021 г. /л.39/ ищецът признава, че по договора за кредит е заплатена
от ответницата сума в общ размер на 330 лева, от които 245 лева – разходи за събиране на
вземания, 63.75 лева – такса за експресно разглеждане на документи и 21.25 лева –
неустойка по чл.4, ал.2 от договора.
Спорно по делото е дали договорът за кредит е валидно сключен и дали валидно е
постигната клаузата за възнаградителна лихва.
От представения по делото договор за паричен заем № *** /л71/ е видно, че между
„Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало
заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер
на 1400 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2 от договора удостоверява, че е
получил с подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40.29 %, като договорна лихва е в размер на 245.38 лева. В договора е
предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 573.75 лева,
разпределена в седмичните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 264.18
лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и
такса експресно разглеждане е в размер на 2219.13 лева. В договора в чл.4, ал.1 е
предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/
или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение
на това задължение се начислявала неустойка в размер на 573.75 лева, разпределена в
2
месечните погасителни вноски, като с нея размера на дължимата сума по договора става
2792.88 лева. Срокът на кредита е до 14.06.2019 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от
договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от
договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като
същите се съдържат в договора.
Съдът не открива и нарушения на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно
която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на
разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР.
Видно от договора в чл.2, т.8 е посочен годишния процент на разходите в размер на
49.45 %, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на 2219.13 лева –
чл.2, т.7, от кои вземания е формирана общо дължимата сума, а именно предоставен кредит
– 1400 лева, възнаградителна лихва – 245.38 лева и такса експресно разглеждане – 573.75
лева. В чл.4, ал.2 от договора е посочено какъв е размера на дължимата за връщане сума,
при условие, че се начислява неустойка – 2792.88 лева.
В чл.2, т.8 са посочени и взетите предвид допускания при изчисление на ГПР и какво
включва същия – възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля
размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора такса за експресно разглеждане и неустойка
следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тези клаузи, а
не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19,
ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са
включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е
била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по
3
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства
над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.45 %, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, размер на таксата за
експресно разглеждане и неустойка, при какви условия се начислява такава, които формират
и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора
няма никаква неясно каква сума ще следва да връща длъжникът по него, за да се чувства
заблуден от посочения ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения
размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си не води до създаване на някакви
задължения за потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата такса за
експресно разглеждане и неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
В чл.5, т.1 – предпоследно изречение от договора е посочено и правото на заемателя
по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, поради което е спазена и тази разпоредба.
Не са налице и нарушения по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е
посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба –
лихвен процент и условията за прилагането му.
Видно от договора за кредит уговорения между страните лихвен процент е 40.29 %,
фиксиран за целия срок на договора и доколкото е фиксиран за целия срок на договора,
същия е неизменен и не подлежи на промяна, поради което не следва да се посочват
условията по прилагането му, доколкото такива условия няма.
Наред с това съдът не открива и неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 245.38 лева при
лихвен процент от 40.29 % годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, цитирана и в исковата молба, която указва в
кои случаи възнаградителната лихва по договори за потребителски кредит е недействителна,
а именно когато надхвърля два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти –
при необезпечени кредити. Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди
изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени
преди изменението.
4
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е
допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е
единственият разход по кредита. В процесния договор възнаградителната лихва е
уговорено, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната
лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и
автономията на волята. Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е
включена възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че договорът за кредит е сключен валидно,
както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна лихва.
С оглед изложеното предявените искове за главница и договорна лихва се явяват
доказани по основание и размер.
По отношение на обезщетението за забава, претендира се такова върху непогасената
главница от 1400 лева за периода 15.06.2019 г. до 19.02.2021 г., което изчислено по реда на
чл.162 ГПК от съда, с помощта на онлайн калкулатор, възлиза на сумата от 239.57 лева.
Падежът на последната вноска за главница по договора за кредит е настъпил на 14.06.2019
г., видно от договора, ответникът изпада в забава от следващия ден – 15.06.2019 г. Ищецът
претендира по-малка сума и с оглед диспозитивното начала, именно тя ще се уважи.
По възражението на ответника, че при установява, че договорът е валидно сключен
то от дължимата главница в размер на 1400 лева следва да се приспадне сумата от 330 лева,
платена по нищожни клаузи, съгласно чл.23 ЗПК.
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена клаузата за такса експресно разглеждане на
заявка в размер на 573.75 лева, а в чл.4, ал.2 - неустойката за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 573.75 лева, както и събрана от ответника такса за
събиране на вземания.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
5
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което е
недействителна, противоречаща на добрите нрави.
Клаузата за такса експресно разглеждане съдът счита за нищожна поради противоречие
с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за
сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка
означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при
необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е
във фиксиран размер – 573.75 лева или в случая приблизително 1/2 от размера на получения
заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има за цел
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В чл.12 от договора, длъжникът се е съгласил, че е запозната с Тарифата на събираните
такси от заемодателя. Таксата е начислена за забава на плащанията на ответника.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира,
че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в пряко противоречие с
чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва
да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът
намира, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по
същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи
задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.
С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени
6
в Тарифата на „Вива Кредит ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в
тарифа, която не е подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се
съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези
разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19,
ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора има за
цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР,
поради което и на това основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не
са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която
заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.
С оглед изложеното сумата, платена от ответника по тези нищожни клаузи в размер
на 330 лева, е недължимо платена и съгласно чл.23 ЗПК, вр. с чл.19, ал.6 ЗПК следа да се
приспадне от дължимата главница, съгласно искането на ответника.
С оглед всичко изложено искът на ищеца за главница ще се уважи за сумата от 1070
лева /1400 лева – 330 = 1070 лева/, за възнаградителна лихва за 245.38 лева и за обезщетение
за забава в размер на 82.02 лева.
С оглед уважаване на иска за главница е основателно и искането главницата да се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2021 г.
до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
От страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноските за ДТ в
размер на 65.45 лева.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото. Общо направени от ищеца разноски в
исковото производсвто са в размер на 165.45 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ще се присъдят разноски в размер на 133.84 лева, съобразно уважената част.
В заповедното производство са направени разноски 34.55 лева – държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще се
присъдят разноски в общ размер на 68.40 лева.
Ответникът се е представлявал по делото от Адвокатско дружество „***“, като е
сключен договор за безплатна правна помощ /л.53/. Адвокатското възнаграждение съдът
определя на основание чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а от Наредбата в размер на 421.09 лева с
ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на Адвокатско дружество „***“ ще се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 80.45 лева
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Т. Я. К. сумата в размер на 1070 лева – главница, дължима по договор за
паричен заем № ***, сключен с „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с Приложение № 1 от 03.08.2020 г.
към Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., 245.38 лева – договорна лихва за периода
17.10.2018 г. до 14.06.2019 г. и 82.02 лева – обезщетение за забава върху непогасената
главница за периода 15.06.2019 г. до 19.02.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2021 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4783/2021 г.
по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено вземането за главница
за разликата над уважения размер от 1070 лева до пълния предявен размер от 1400 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.
Я. К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 133.84 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 68.40 лева – разноски по ч.гр.д. № 4783/2021 г. на ПРС,
съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Т. Я. К., на основание ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество ***, БУЛСТАТ: *********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 80.45
лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8