Р
Е Ш Е Н И Е
№158/16.05.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на първи април,
две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Живка Ранкова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №721 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД-София, настоява съдът да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответника, че
дължи заплащане на сумата от 299,28 лева главница по договор за кредит „Бяла
карта“, сключен на 05.08.2016г. с „Аксес Файнанс”ООД, ведно със законна лихва
от 15.11.2017г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане; на сумата 31,85
лева-договорена лихва за периода от 09.08.2016г. до 06.02.2017г.; и сумата от
88,89 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 210,00 лева
разходи и такса за извънсъдебно събиране. Относно търсената сума от 19,24 лева
лихва за забава за периода от 07.02.2017г. до 31.10.2017г., иска е оттеглен с
молба вх.№5422 от 07.06.2018г. Претендира и разноски по делото. Иска
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от ИМ и
доказателствата.
Ответникът е призован по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител заявява, че предявения
иск е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Заявява, че видно от ИМ, с
която се иска връчване на уведомление за извършената цесия между ищеца и „Аксес
Файнанс“ООД , ответника не е уведомен за прехвърляне на вземането, така като
изисква ч.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД и ищецът-„АКПЗ“ООД не е активно легитимирана да
търси и претендира връщане на заетата сума. В съдебно заседание твърди още, че
претендираната неустойка за непредставяне на обезпечение при неплащане не е
88,89 лева, а съгласно договора е 10% от усвоената и непогасена главница и тя,
ако се приеме, че се дължи е в размер на 29,92 лева.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2683/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 299,28 лева главница, ведно със
законна лихва, считано от 15.11.2017г.; 31,85 лева договорена лихва за периода
от 09.08.2016г. до 06.02.2017г.; 88,89 лева неустойка за непредоставяне на
обезпечение; 210 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането и 19,24
лева законна лихва за забава за периода от 07.02.2017г. до 31.10.2017г. Със
заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 75
лева, представляващи 25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е
предявил настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за кредит
„Бяла карта“ на 05.08.2016г. между ответника и „Аксес Файнанс“ООД е сключен
договор за револвиращ потребителски кредит в максимален размер 300 лева, под формата на разрешен
кредитен лимит, усвоим чрез международна кредитна карта Бяла карта, като ответникът се е задължил да върне усвоения кредит включващ:
усвоена и непогасена главница; договорна лихва върху усвоената непогасена
главница и такси за ползване на картата по тарифа фигурираща на последна
страница от ОУ към рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна
карта Бяла карта-л.17-21 от делото. Договорът е сключен при ГПР-45,9% и
фиксиран годишен лихвен процент 43,2%, като върху усвоения размер на кредита се
дължи дневен лихвен процент 0,12%. За периода 09.08.2016г.-датата на първата
транзакция по кредитната карта до 06.02.2017г.-датата на обявяване на
предсрочна изискуемост по сметката на ответника е начислена 31,85 лева договорна лихва.
С чл.16
от договора заемателят се е задължил при неплащане на текущото си
задължение-2-ро число на текущия месец, в срок до три дни след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение-поръчител, които да
отговаря едновременно на следните условия: 1/лице над 21 години с минимален
осигурителен доход 1500 лева; 2/да работи от минимум 6 месеца по трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор; 3/ да няма кредитна история в ЦКР на
БНБ или да има кредитна история със статут „редовен“; 4/служебна бележка от
настоящия работодател на поръчителя и 5/ лицето да не е поръчител или
кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ООД,
като уведоми на посочения телефонен номер кредитодателя дали ще предостави
обезпечението. Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение
възниква при всеки отделен случай за забава, като в чл.21 от Договора е
уговорено, че при непредставяне на допълнително обезпечение се дължи 10%
неустойка, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на 6-то число на
месеца. Поради неизпълнение на посоченото задължение по сметката на ответника е
начислена неустойка в размер на 88,89
лева.
Съгласно
чл.22 ал.4 от Договора при забава на плащане кредитополучателят дължи и разходи
по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, а съгласно ал-5
на същия член при настъпила предсрочна изискуемост дължи и еднократно заплащане
на такса в размер на 120 лева, включваща разходите за дейност на служител,
заради което на ответника са начислени и 210
лева разходи и такси за извънсъдебно събиране.
На 12.09.2017г. между „Аксес
Файнанс“ООД и ищеца-„АКПЗ“ООД е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД, по силата на който вземането по процесния
договор е прехвърлено на ищеца с всички „привилегии, обезпечения и
принадлежности“.
В настоящото
производство лихва за забава в размер на 19,24 лева, присъдени в заповедното
производство, не се търсят. Ищецът е оттеглил иска си в тази част с нарочна
молба преди първото по делото заседание, заради което в тази част
производството следва да се прекрати, а издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело обезсили частично.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Няма спор, че ответникът е усвоил сумата по предоставената му
кредитна карта до максимален размер на кредитния лимит и той дължи връщането
им, ведно с договорената възнаградителна лихва. В случая, той дължи връщане на 299,28
лева главница плюс договорената лихва от 31,85 лева, която е в рамките на
допустимия размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. Върху главницата дължи законна
лихва, считано от 15.11.2017г.-датата на подаване на заявлението по заповедното
производство, до окончателното плащане. Неоснователно особеният представител на
ответника възразява, че ищецът не е активно легитимиран да търси и претендира
връщане на усвоената сума, поради неуведомяване на ответника за извършената
цесия между ищеца и „Аксес Файнанс“ООД, което уведомяване е предвидено в чл.99
ал.4 от ЗЗД. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
които следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство не може да бъде игнорирано и следва да се
отчете пред вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК- ответникът е получил
уведомление-л.8 от делото, за извършеното прехвърляне на вземането чрез
особения си представител с връчване на исковата молба и приложенията към нея. В
този смисъл е и решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г. на II т.о. и решение №3 от 16-04-2014г. на ВКС по
т.д.№1711/2013г.
Искът е
неоснователен по отношение на търсените суми: 88,89 лева неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение при неплащане при
всеки отделен случая на забава и за 210 лева разходи и такси за събиране.
Изчерпателно изброеното в Договора обезпечение, от една страна е неизпълнимо, а
от друга, явно оскъпява кредита много над допустимия таван на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК и и съдът приема тази
клаузи за нищожни като противоречаща на закона и добрите нрави.
За това
в тази част искът като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане и на направените
разноски и по исковото и по заповедното производство, които следва да се
изчислят съразмерна уважената част от иска. С исковата молба от ищеца се претендира
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350
лева, което съдът пред вид разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК и Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя на 50 лева или
направените в настоящото производство разноски са в размер на 375 лева: 175
лева държавна такса, 150 лева депозит за
особен представител и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, а тези по
заповедното производство са 75 лева или общо направените разноски са в размер
на 450 лева, а изчислени съразмерна уважената част от иска дължимите за двете
производства разноски са в размер на 229,50 лева. С оглед разпоредбата на т.11г
от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№676/2018г. следва да се обезсили в частта относно
присъдените разноски, както и в частта на присъдената лихва за забава в размер
на 19,24 лева, пред вид направеното оттегляне на иска в тази част.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на В.А.Н. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, бул.”Васил
Левски” №114, етаж Мецанин по договор за кредит „Бяла карта“ №476622,
сключен на 05.08.2016г. с „Аксес Файнанс“ООД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2683/2017г. по
описа на РРС и първия дължи на втория само сумата от 299,28 лева-главница, ведно със законна лихва, считано от 15.11.2017г.
до окончателното плащане, както и сумата 31,85
лева договорена лихва за периода от 09.08.2016г. до 06.02.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен и недоказан относно претендираните 88,89 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 210,00 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
ОСЪЖДА В.А.Н.
с ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, бул.”Васил Левски”
№114, етаж Мецани сумата от 229,50 лева разноски по настоящото и заповедно
производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.
Прекратява производството по делото в частта за сумата от
19,24 лева лихва за забава, поради оттегляне на иска в тази част и
ОБЕЗСИЛВА
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№2683/2017г.
по описа на РРС в частта относно присъдените разноски в размер на 25 лева
платена държавна такса и 50 лева юрисконсулстско възнаграждение и в частта
относно 19,24 лева лихва за забава.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :