Р Е Ш Е Н И Е
№
/10.12.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И. В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 516/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 3135/06.07.2020 г., подадена от И.Д.Р. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята
майка М.В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:*** против
А.Ю.В., с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права спрямо малолетното Д. А.Ю.; определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на лични отношения на
бащата с детето, по чл. 143 от СК - за осъждане на ответника да заплаща на
детето Д., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 160
лева, с падеж – 25-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на предявяване иска, както.
В исковата молбата и уточнителната такава са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Ищецът
твърди, че
с ответника са родители на малолетното дете Д. А.Ю., родена на *** г. в гр. *****,
за което е съставен акт за раждане № 1805 от 26.09.2018 г. на Община *****.
Майката била все още непълнолетна и като дете се подлъгала по думите на ответника
за това, че я обича, че иска да гради дом и семейство с нея. По детски наивна
се съгласила, макар и в крехка възраст, защото и тя имала чувства към него. Заживели
на семейни начала в неговия дом. Всичко било добре, имало хармония и
разбирателство между тях. Забременяла и родила детето им. Започнала да се учи
да отглежда Д., като ѝ обръщала повече внимание отколкото на А.. Това го
вбесявало. Започнал да я обижда, да вдига скандали за всичко, заплашвал я.
Ответникът довел друга жена, с която заживял. Тя не могла да издържи, нямало
как да живее с другата жена под един покрив и напуснала дома им на 07.06.2019
г. Твърди, че с нищо не е предизвиквала това унизително поведение, продължавала
да е добра и отзивчива и за неговите нужди, но така и отношенията им не се подобрили.
След като напуснала дома им търсила контакти с детето многократно. Бащата обаче
не ѝ давал да вижда детето си. Не я допускал до него, въпреки че е
родител, ограничавал всички нейни опити за контакт с Д.. На молбите ѝ той
отговарял с обиди, гонил я и не ѝ давал да вижда дъщеря си. Посочва, че е
купувала дрехи и др. неща на детето, но когато ги занесла, А. не ги взел и пак
я отпратил със закани и обиди. Твърди, че е ходила веднъж за съдействие в
полицията и Агенция „Закрила на детето", но не получила помощ от никъде.
Това била причината да заведе настоящото дело.
Твърди
също, че новата жена на ответника също я обиждала и ругаела, и не я допускала
до собственото ѝ дете. Счита, че тази среда е вредна за дъщеря ѝ,
че такива хора не следва да отглеждат и възпитават едно дете, че същите нямат
родителски капацитет за това, нямат възпитателски качества. Излага, че за нея
детето е най-ценното, което има. Обичала го много и искала то да расте в
семейна среда с много любов. Мислила за Д. през цялото време, тревожела се за
здравето ѝ. Тя много ѝ липсвала и ѝ тежало това, че не може
да я вижда. Счита, че едно дете на такава възраст има нужда от майка си
ежедневно, че в интерес на дъщеря ѝ е тя да живее при нея и майката да
упражнява родителските права по отношение на нея, а на бащата да бъде определен
режим на лични контакти. Твърди, че тя, като майка, имала добри родителски
качества, а връзката между бащата и детето не била такава, че да дава
възможност родителските права да бъдат предоставени на него. Сочи, че провинение,
което съдът следва да обсъди в изводите си при кого да остане детето, бил фактът,
че бащата ограничавал и напълно я е лишил от възможността да осъществява
контакти с детето.
Моли съда да постанови решение, с
което да ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. А.Ю., а на ответника да се определи режим на лични отношения, както
следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 08:00ч. до 18:00ч., пет дни
през пролетната ваканция на детето и един месец през лятната ваканция на
детето, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Моли да бъде определено
местоживеене на детето при нея на адрес: с. *****, общ. *****, област *****,
както и да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на детето, чрез
неговата майка и законен представител И.Д.Р., в размер на 160 лева, с падеж
25-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на
исковата молба до отпадане на основанието или изменение на същото, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира разноски.
С допълнителна молба вх. №
260715/16.10.2020 г. моли, в случай че съдът предостави упражняването на
родителските права на бащата, да определи един по – разширен режим на лични
контакти на майката с детето, което ще е в интерес на детето, като същият да
бъде, както следва: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя. Един месец през лятото, когато другият родител
не ползва платен годишен отпуск, пет дни за Коледа и Великден, един ден за
рождения ден на детето и един ден за рождения ден на майката.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител, поддържа исковата молба и оспорва отговора, подаден
от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, подаден от ответника, в който изразява становище за допустимост на
предявените искове, но оспорва същите изцяло, като неоснователни.
Заявява, че твърденията, наведени от ищеца в
исковата молба, не отговаряли на действителността. Признава фактите, че с ищеца
Р. са живели няколко месеца на семейни начала и от тази връзка се родила дъщеря
им Д. А.Ю.. Сочи, че след един семеен скандал И. напуснала ответника и дъщеря им
с думите: „Оставям ти детето, да видим колко време ще го гледаш“. Така, майката
на детето го оставила да се грижи сам за него. Твърди, че в грижите за малката им
дъщеря, бил подпомаган от своята майка. Няколко месеца след като И. ги напуснала,
той се събрал с друга жена, която от този момент нататък полагала грижи за Д..
Излага, че в първите месеци, след като
напуснала детето, И. и майка ѝ на няколко пъти му се обаждали по
телефона, за да кажат, че ще дойдат да я вземат. Той винаги показвал готовност
и не искал да пречи на контакта на дъщеря им с нейната майка. Около 3-4 пъти
приготвяли бебето с всичко необходимо и чакали те да се появят с часове, но те
така и не идвали.
През месец септември 2019 година, И. отново
се обадила, че иска да вземе детето за няколко дни. Жената, с която сега
съжителствал, и той приготвили детето за посещението при майка ѝ. За
първи път И. наистина дошла и взела Д.. Върнала я след три дни, но състоянието
след престоя в нейния дом било повече от неприемливо. Д. била мръсна, некъпана
откакто е напуснала дома му, с дрехите, с които я изпратили, а за негов
най-голям ужас, вследствие на факта, че не е къпана три дни, тя била получила и
обрив по тялото, който трябвало да лекуват. Състоянието, в което И. върнала
детето в дома му, силно го разгневило и взел решение, че няма да дава малкото
си момиче повече, докато няма постановено съдебно решение за това. Така, когато
през месец ноември И. отново пожелала да вземе Д., той отказал. Сочи, че от
този момент нататък, до получаване на призовката и документите по настоящото
дело, И. не е ходила в дома му нито веднъж и не е търсила дъщеря си. Свързала
се веднъж с жената, с която той живее, в социалните мрежи, за да я нагруби и
обиди, но не и да попита как е детето.
Твърди, че от раждането на дъщеря му до
настоящия момент, средства за нейната издръжка осигурявал само и единствено той.
Непълнолетната И. никога не била работила - нито през периода, в който са
съжителствали, нито след това. Тя или нейни близки не били давали средства на
издръжката на общото им дете. Детето дори не получавало подаръци от нея за
рождения си ден или по повод други празници.
Категорично се противопоставя упражняването
на родителските права по отношение на малолетната им дъщеря да бъде предоставено
на майката на детето. Навежда, че И. живеела в дома на майка си, която също била
безработна и средствата за издръжката на И., на майка ѝ, а и на другите
обитаващи това жилище, идвали само от възнаграждението, което съжителят на
майка ѝ получавал. И. била непълнолетно лице без каквито и да било доходи
и не била в състояние да осигури собствения си жизнен минимум, а още по - малко
да осигури средства за отглеждане на малко дете. Освен това към момента
непълнолетната майка на дъщеря му била бременна с второ дете, което
допълнително усложнявало нейното финансово положение. Отглеждането на две
невръстни деца от майка, която не само е непълнолетна, но няма нито трудови
доходи, нито дом, нито каквато и да установеност в живота, било изключително
рисковано и не следвало да се толерира. Счита, че за всяко дете е от съществено
значение средата, в която живее и расте. Твърди, че в дома му в град ***** имало
всички необходими условия за отглеждане на малко дете. В грижите за Д. помощ му
оказвали, както жената, с която в момента живеел, така и майка му, която живеела
в същата къща. В град *****, Д. щяла да
има по-добър достъп до детска градина и училище, както и до медицинска помощ,
отколкото в село *****.
Той работел в строителството и заплащането му
било редовно и стабилно, което му позволявало да посреща изцяло разходите по
издръжката на малолетната си дъщеря, дори и без финансовата помощ на майка ѝ,
която никога не била считала за нужно да дава пари за издръжката на своето
дете.
По
изложените съображения моли съда да отхвърли така предявения срещу него иск,
като неоснователен и недоказан и да предостави упражняването на родителските
права на него - бащата на детето, да определи местоживеенето на детето при него на адрес: гр. *****,
ул. “Академик Андрей Сахаров“ № 19 и режим на лични отношения на майката с
детето, както следва: две седмици през лятото всяка година, когато бащата не ползва платен годишен отпуск /уточнение, направено
с молба вх. № 260659/12.10.2020 г./; по 1 ден за
Великден, Коледа и Нова година, всяка втора седмица от месеца от събота 10:30
до неделя 17:00 с преспиване, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка
между родителите, както
и да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 155 лева на
малолетната им дъщеря, считано от деня на предявяване на исковата молба, с
падеж 1-во число на текущия месец. Заявява, че няма претенции за издръжка за
минало време.
В съдебно заседание ответникът, лично
и чрез своя процесуален представител, оспорва предявените искове. Моли за тяхното
отхвърляне и за уважаване на искането да му бъдат предоставени родителските
права по отношение на дъщеря му и да бъде определена издръжка в минимален
размер, която майката следва да заплаща на детето. Представя писмена защита.
В съдебно заседание не се явява представител на
Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия. Становища на Дирекция
”Социално подпомагане” – Провадия е изразено в представени по делото социални
доклади.
В производството по
привременни мерки, развило се по молба на ищеца, с протоколно определение на
съда от 09.07.2020 г. същата е оставена без уважение, като със същото
определение родителските права и местоживеенето на детето са предоставени на
бащата. На майката е определен режим на лични отношения с детето, както следва:
всяка
втора и четвърта събота от месеца, за първия месец и половина, от 10:30 ч. до
15:30 ч., както и 10 дни през лятото – от 01.08.2020 г. до 10.08.2020 г. С
последващо протоколно определение от 17.11.2020 г. отново по искане на ищеца
така определените привременни мерки са изменени, поради настъпила промяна в
обстоятелствата, в частта относно режима на свиждане на майката с детето, както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване от 10:00
ч. в събота до 16:00 ч. в неделя.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото като
писмени доказателства удостоверение
за раждане на Д. А.Ю., издадено
въз основа на акт за раждане № 1805/26.09.2018 г. от Община *****; служебна
бележка изх. № 22/10.11.2020 г., издадена от Детска градина „Детелина” – гр. *****,
трудов договор № Д111-2020/12.05.2020 г. и трудов договор № 016/23.11.2020 г.,
служебно направени справки в НБД „Население”, се установява, че детето Д. А.Ю. е родена на *** г. от
родители И.Д.Р. и А.Ю.В.. Детето е записано в първа възрастова група 2-4 г. в Детска градина
„Детелина” – гр. ***** на 12.10.2020 г. и към момента на издаване на документа
редовно посещава детската градина. Бащата работи, като трудовият му договор, сключен на
12.05.2020 г. с работодателя „Солей 06” ООД, ЕИК *********, на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 от КТ и с основно месечно трудово възнаграждение 610 лева, е
прекратен и ответникът е сключил на 23.11.2020 г. трудов договор с работодател
„Миро Билд Строй” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ,
с основно месечно трудово възнаграждение 610 лева.
Според
представените по делото социални доклади /л. 20, л. 47, л. 56 и л. 66/, изготвени
от Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия, основни грижи за детето полагат
неговия баща и съжителката му. Всички потребности на детето от храна, подслон и
здравеопазване са задоволени. Детето няма здравословни проблеми. Жилището, в
което се отглежда детето представлява двуетажна къща, като бащата, неговата
съжителка, детето Д., синът на съжителката – Р., и новороденото дете на бащата
и неговата съжителка живеят на втория етаж. Хигиенно – битовите условия в
жилището са добри. Детето е записано в ДГ „детелина” – гр. *****. От
проведеното социално проучване е установено, че детето има изграден режим на
отглеждане, който е подходящ за възрастта му. При осъществяване на режима на
лични отношения майката взима и връща детето в добро състояние. Бащата е
посочил, че работи, но към момента на проучването нямал действащ трудов
договор, тъй като предходният му такъв бил прекратен на 27.10.2020 г.
съжителката му получавала месечна помощ за отглеждане на дете от неосигурена
майка в размер на 100 лева и месечна помощ за двете си деца в размер на 90
лева. Детето е ценено и значимо в семействата и на двамата си родители. Към
момента родителите му, които са разделени, не са в добри отношения, тъй като не
могат да постигнат споразумение кой да полага грижи за Д.. За детето се е
осигурена сигурна и стабилна среда, предразполагаща правилното развитие,
израстване и възпитание в дома на бащата. Грижите, които се полагат за детето,
са адекватни и задоволяващи всичките му потребности. Изводът на социалните
работници е, че бащата е силно привързан към детето и притежава нужния
родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното израстване и развитие
на детето си. Майката на непълнолетната И. – М.В. получава социална помощ по
чл. 9 от ЗСПД в размер на 137.75 лева и месечна помощ за непълнолетното си дете
в размер на 40 лева. Съжителят на В. също работи без трудов договор и получава
възнаграждение в размер на 300 лева. Непълнолетната И. е завършила 6-ти клас и
не желае да продължи образованието си. Към настоящия момент същата е бременна и
очаква дете от пълнолетния А.О.С., който към момента на социалното проучване се
е намирал във Великобритания, където работи и изпраща парични средства на И..
Пред социалните работници И.Р. е заявила, че детето Д. ще се отглежда в дома на
нейната майка – М.В., където за детето има обособена самостоятелна стая, а тя
самата има подкрепата на майка си. И. е споделила, че купува на детето играчки
и дрехи ги предава на бащата, както и че трудно осъществява контакти с детето
си поради неразбирателство между нея и бащата., като след определяне на режима
на лични отношения между нея и детето няма проблеми при взимането и предаването
на детето. Жилището на майката на И. представлява двуетажна постройка, първият
етаж от която се обитава от И., нейната майка и съжителя на майка ѝ.
Хигиенно – битовите условия в жилището са добри. Становището на социалните
работници е, че в интерес на детето е да поддържа емоционална връзка с двамата
си родители и разширените им семейни кръгове, ако това не застрашава живота и
здравето на детето.
Проведено
е социално проучване и е изготвен социален доклад за условията в дома на
съжителя на И. – А. С., предвид наличните по делото данни и твърдения, че по
време на неговото пребиваване в страната И. и Д., както и детето, което
предстои да се роди, ще живеят в дома на родителите на С.. При проучването
социалният работник е установил, че домът е собственост на М. С.а – майка на А.
С.. В него живеят четири от децата ѝ, от които три са непълнолетни.
Жилището е във видимо лошо техническо състояние. Представлява едноетажна
кирпичена постройка със счупен прозорец, поради което жилището трудно би могло
да се отоплява през зимния сезон. Прозорците в жилището са стари и пред
разпадане. В жилището има общо три стаи и няма баня и тоалетна. Същото е
електрифицирано и водоснабдено. Обитаваната от И. и А. С. стая в жилището е с
добра битова хигиена. Обзаведена е с детска кошара, маса, диван и секция.
Отоплява се с печка на дърва. Установено е, че стаята е освежена, ремонтирана и
подготвена за бъдещото дете на И. и А. С.. Останалите две стаи се обитават от М.
С.а и четирите ѝ деца, като в тях не се поддържа необходимата битова
хигиена. Според доклада в жилището няма възможност за осигуряване на лично
пространство, предвид големия брой съжителстващи лице в него. А. С. е в добро
общо здравословно състояние, а също и останалите членове на семейството. По
данни на И., А. С. работел в цех в с. ****, община **** с месечно трудово
възнаграждение в размер на 350 лева. Становището на ОЗД/ДСП – Провадия е, че в
жилището няма необходимите битови условия за отглеждането на детето Д. в него.
По делото са разпитани
две групи свидетели, доведени съответно от ищеца и от ответника, а именно
свидетелите А.О.С. – съжител на ищеца и В.С.А. – дядо на ищеца, както и
свидетелите П.Н.М. – приятел на ответника и А.Д.Х. – брат на съжителката на
ответника.
От показанията на
свидетеля С. се установява, че живее с ищеца от около една година и познава
детето ѝ. Правили опити няколко пъти да видят детето, но ответникът не им
разрешавал. И. искала да е с детето и била известно време с него след като се
разделила с ответника, но му върнала детето, защото била твърде малка и не е
имала възможност да се грижи сама за него. Заминала за *****, за да спести
пари, с които да отглежда детето. В ***** двамата работили заедно в ресторант,
като тя работила в кухнята. Заявява, че винаги ще ѝ помага. Посочва, че
домът, в който живеят, когато той е в България е на неговите родители. В него
живеели той, И., майка му и двамата му по –малки братя. Той купил
къща до нейните родители, но тя била в процес на ремонт. Работата му в България
е постоянна. Нямал други деца, но чакал дете от И.. Месечният му доход
надвишавал 2000 лв., като получавал пари и от *****, тъй като след като бил
затворен обектът там, тези пари се полагали на работниците. Засега нямал
намерение да се връщам в *****. Заявява, че ще може да се грижи за децата. Д. му
се радвала, когато са заедно. Тя била щастлива с тях. Д. нямало да бъде чужда
за него. Твърди, че майката и детето много се обичат. Детето се радвало на
майката и няколко пъти при раздялата с нея се разплаквала. И. нямала трудов
стаж. Свидетелят наскоро се върнал от ***** и И. живеела с него. Когато
свидетелят е в ***** И. живеела при майка си. Тя не е пращала пари на бащата за
детето. Купувала ѝ дрехи, като той е изпращал пари на И. за детето.
Майката се виждала с детето от започването на делото. Свидетелят не знае дали
след постановяване на привременните мерки И. е заплащала издръжка на детето. Не
му е искала пари. Посочва, че И. ще живее с него и детето в тяхната къща, а
когато той замине – дома на нейните родители.
Според показанията на свидетеля А. в
момента И. живеела при майката на А.. Те си купили къща, на която не е правен
ремонт. Свидетелят бил от гр. *****, но е идвал на гости в с. *****. Сега
живеел от два месеца в с. ***** и е виждал, че майката си взема детето. И. си
тръгнала без детето, защото А. не го е давал. Не знае дали тя е живяла в чужбина.
И. не ходела на работа. Била бременна. Идвала при майка си и се хранила при
нея. Не знае дали И. е изпращала на бащата пари за Д..
Свидетелят М. дава показания, че се
познават с ответника от малки и са приятели. Живеят на една улица. Двамата с А.
си гостували и когато А. живеел с ищеца двамата добре се грижили за детето. А.
му правел храна, сменял му памперсите. Не знае защо страните са се разделили.
Сега за детето се грижили А. и втората му жена, която не го деляла от другите
деца. Съжителката на А. и детето се разбирали. Д. имала детска стая на втория етаж. Там имало играчки, колелета. В тази стая
живеело и детето на неговата приятелка. В стаята не спели възрастни хора.
Стаята била отоплена. Твърди, че А. работел в строителство и на седмица
получавал около 400-500 лв. А. не му е споделял майката да е изпращала пари за
детето. А. му е споделял, че разрешава на детето да се вижда с майката, като е
давал детето и на бабата. Свидетелят познава детето. То било спокойно и се
чувствало щастливо в дома на баща си. Детето ходело на детска градина. Детето
на А. и съжителката му спяло при родителите си.
От
показанията на свидетеля Х. се установява, че се познава с А. от около година и
половина. Посещавал дома му около 2-3 пъти в седмицата. А. се грижел за детето
с помощта на жена му. Тя си била вкъщи и се грижела за децата. Изпращала ги на
детска градина, готвела и чистела. Твърди, че в къщата
на А. условията за детето били добри. Твърди също, че Д. била щастлива при баща
си и се чувства добре. Детето се радвало на баща си при завръщането му в къщи.
Детето и сестрата свидетеля се разбирали. То много я слушало и обичало, не
можело без нея. Свидетелят и А. работели заедно в строителството на постоянен
договор. Водели ги на минимална работна заплата, но получавали всяка седмица различна
сума. Средно на месец вземали около 1805 лв. Виждал е майката на Д., но не е
общувал с нея. Знае, че И. е непълнолетна и че сега е бременна. Не знае тя да е
пращала пари за детето. Разбрал е, че е изпратила подарък за рождения ден на
детето. А. давал детето на майката. Не
знае, че А. е давал детето на бабата, когато И. е отсъствала от страната. Присъствал
е веднъж, когато И. дошла да вземе детето и двамата с А. се скарали. Не е видял
детето да е тръгнало с майката, но то било в къщата.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК са
изслушани родителите на детето.
При изслушването майката И.Д.Р. заяви,
че не заплаща издръжка на детето, защото не знаела, че трябва да плаща. Твърди,
че ако даде пари за детето те нямало да ги вземат. Признава, че след
привременните мерки не е имала проблеми с вземането на детето. Спазвала часа за
връщане на детето. При връщането на детето то е плакало около 2-3 пъти, но сега
вече не плачело. Посочва, че сега майка ѝ работела във фирма за билки,
която била сезонна работа. Имала брат, който е женен с едно дете, но той и
семейството му били повече в Германия. Майка ѝ имала имала дете на 5
години, което живеело при нея. Съпругът на майка ѝ работел на постоянна
работа. Майка ѝ купувала храна, а А., след като заминел за *****, ѝ
изпращал пари всяка седмица около 300 – 400 лева. Тези пари тя ги заделяла за Д..
Купувала ѝ храна, сокчета, дрехи, обувки. Връщала детето на баща ѝ
със закупените дрехи. Когато напуснала А. искала да вземе детето, но той не
ѝ го дал. Същевременно посочва, че му дала детето като си е мислила, че
може да се съберат, но той я взел и
повече не ѝ е дал Д.. Когато била в *****, писала на бащата по Фейсбук –
искала да ѝ изпратят снимки, но той я блокирал. Твърди, че сега имат
емоционална връзка с детето. То било много щастливо с тях. Твърди, че има
условия и средства да се грижи за двете деца. Когато дошли социалните в дома на
майка ѝ, те правели ремонт на детската стая на Д. и тя казала, че ще
живее при майка си, докато оправят новата къща, защото майка ѝ казала, че
ще гледа детето. Посочва, че е на 17 години и че ѝ предстои раждане на ***
г. Заявява, че няма как да работи с две деца. Майка ѝ и приятелят ѝ
щели да я издържат.
При изслушването бащата А.Ю.В. заяви,
че на 24.08.2020 г. му се родило дете от жената, с която живее. То спяло при
тях. Другите две деца си имали стаи. Д. се радвала на бебето. Д. не била
разстроена, когато майка ѝ я връщала. Детето било общително и бързо
свиквало с всеки. Посочва, че предишният му трудов договор е прекратен и е
подал документи за нов. Заявява, че няма финансово затруднения да отглежда
децата. За отглеждането на децата им помагала майка му, но тя сега била в
чужбина и сега майката на съжителката му им помагала. Тя живеела в ****и като
дойдела оставала 2-3 дни, за да ѝ помага. Съжителката му се държала еднакво към
всички деца, не ги деляла. Д. ходела на градина. Детето се разбирало със сина
на Г.. В семейството се разбирали всички. Признава, че детето е доволно, че е
било при майка си. И. връщала детето в добро състояние - чисто и с добра
хигиена. И. връщала детето с играчки и с нови дрехи, които му купувала.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според
нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, спорът се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
Производството
по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от
закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127,
ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването
им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както
в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Спорната
съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде
възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост,
каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на детето и
държавната политика за осъществяването ѝ.
Отношенията между родители и детето имат важно значение, както за
семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в
тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички
обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановеният от него съдебен
акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези отношения, с
оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно нормално
гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и
законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен
случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да
предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на детето в по – голям
обем и упражняването на родителските функции.
По делото не е спорно, а и от събраните
доказателства се установява, че страните са живели на съпружески начала; че от съвместното
им съжителство имат родено едно дете - Д. А.Ю., малолетна, родена на *** г.; че
родителите са се разделили, като майката е напуснала дома на бащата, в който са
живели заедно, и е оставила детето на грижите на бащата, че понастоящем то се
отглежда от бащата, подпомаган от неговата майка и жената, с която живее на
съпружески начала; че през месец септември 2019 г. майката е взела детето за
три дни с разрешението на бащата; че през месец ноември 2019 г. майката отново
е поискала да вземе детето, но бащата е отказал. По безспорен начин се установи
и обстоятелството, че след постановяване на привременните мерки и двамата
родители стриктно спазват определения режим на лични отношения на майката с
детето.
Основният спорен момент по делото е този относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето.
Решаващо значение
при определяне местоживеенето на детето и предоставянето на родителските права
имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило силата си, примерно са изброени
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от
родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са
възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и
отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата,
привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети
лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.
В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че
за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на
всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от
значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/. Посочените в постановлението
обстоятелства, които съдът следва да прецени с оглед на интересите на детето,
са възпроизведени и в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съблюдаването на интересите на
децата при разрешаване разногласията между техните родители, освен прокламираните
в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, е проглА. принципът, че висшите интереси на
детето са от първостепенно значение за всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Задължение на държавите - страни по Конвенцията, а съответно и на държавните
институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са
необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето
според чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър
интерес. В §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт е определено, че „най-добър интерес на детето”
е преценка на: неговите желания и чувства, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Отделно от това следва отново да се посочи, че за разлика от исковото
производство, в производство по чл. 127, ал. 2 от СК не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебната намеса е с цел
охрана интересите на детето, поради което съдът не може и не следва да бъде
ограничен от исканията на страните. Администрацията на тези граждански
правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително
от интереса на детето. В същото производство, след като страните не могат да
постигнат съгласие по въпросите, изброени в ал. 1 на чл. 127, те следва да
заявят насрещните си позиции, както в конкретния случай.
В
доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове е посредством пълно и
главно доказване несъмнено да установи наведените от нея положителни твърдения и в частност тези
относно ограниченията и пречките, които създава бащата за контактите ѝ с
детето; наличие на нужния родителски капацитет по поемане грижите за детето от
нея и възможности да прави това в бъдеще. В тежест на ответника е да
установи наведените от него положителни твърдения
и в частност неглижиране на родителските
задължения и отговорности от страна на
майката; че разполага с нужния родителски капацитет и че е по – пригодния
родител за отглеждане и възпитание на детето; възможностите си да
обезпечи всичко необходимо за нормалното израстване и развитие на
детето – добри жилищни и битови условия, достатъчно храна, дрехи, внимание и не
на последно място образование и здравеопазване.
Съдът не се нуждае
от специални знания или доказателствена обусло-веност,
за да приеме, че правилното развитие на едно дете предполага пълноценно
общуване и контакти с двамата родители, тогава когато никой от тях не
представлява опасност за детето. Тази негова потребност не следва да страда от
факта, че родителите по някакви причини са преустановили съвместното си
съжителство, какъвто е настоящият случай. Напротив, в името на детето те следва
да превъзмогнат личните си преживявания и разочарования, разногласия и
противоречия, за да компенсират онези липси, които са се породили в живота на
детето вследствие от раздялата им - необходимостта от привикване към различна
семейна среда, в която преимуществено присъства само единия родител, фактическо
отсъствие на другия родител, липсата на сигурността, която му дава "пълното"
семейство.
Главният въпрос обаче е кой от двамата
родители има качествата, потенциала и отговорността да се грижи и възпитава
детето, така че то да израсне здраво - физически и психически и възпитано в
обществено признати като добри ценности.
Както вече беше
посочено основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор,
авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание,
готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, като
здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото
дете. Правилното възпитание на детето зависи от личността и
възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре
да направлява детето в живота и да му дава положителен пример, да му внушава
правилни постъпки и т. н.
От показанията на разпитаните
свидетели и приетите социални доклади се
установява, че и двамата родители са еднакво привързани към детето, както и то
към тях, че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка, а
прекъснатата такава с майката е възстановена в хода на процеса. Всеки един от
родителите може да разчита на помощта на членове на разширеното семейство и
настоящите си партньори при отглеждане на детето, но с различен интензитет и
възможности на визираните лица. Налице е и съществена разлика в необходимите за
отглеждане и възпитание на детето социално – битовите и жилищно - битовите условия,
с които разполагат двамата родители. Следва да се отбележи, че е налице такава
разлика в материалните възможности на родителите на детето и техните близки. Към настоящия момент майката е
непълнолетна и съответно не работи, не получава и не разполага с никакви лични
доходи. След раздялата същата не е подпомагала финансово, нито е предлагала
такава помощ на бащата за отглеждането на детето, а пред съда заявява, че не е
знаела, че трябва да плаща издръжка. Впрочем, тя не би била и в състояние да го
направи, доколкото за собствената си издръжка разчита на доходите на майка си която
няма постоянни трудови доходи, а и има задължения да издържа и се грижи за още
едно малолетно дете. Другото лице, на чиято финансова помощ и подкрепа ищецът
разчита е нейният съжител. Двамата обаче очакват раждането на собственото си
дете и независимо, че съжителят ѝ работи и има желание да помага на
майката в грижите ѝ за Д., това би било по – скоро проява на един морален
ангажимент, поради което и перспективата за неговото поемане не е сигурна, а не
задължение по закон, каквото е вменено на родителите. От друга страна бащата
работи на постоянен трудов договор, който макар и сключен с уговорено основно
месечно трудово възнаграждение, равняващо се на минималната работна заплата за
страната за 2020 г., получава фактически трудово възнаграждение в три пъти по –
голям размер. Действително той също има задължение да се грижи и издържа за
новороденото си дете, като е поел и моралния дълг да се грижи за сина на
настоящата си съжителка. Налице е обаче сигурност и стабилност в доходите,
които той получава лично и на които може да разчита. Освен това още от
раздялата на родителите бащата е бил подпомаган в отглеждането на Д. от своята
майка, а впоследствие и от своята съжителка. Последната не работи и се е
посветила изцяло на грижите за децата и домакинството.
На следващо място,
при съпоставката на жилищно - битовите условия, с които разполагат двамата
родители, на фона на неустановеното трайно местоживеене на майката – в дома на родителите
на съжителя си при неговото пребиваване в България, в което според становището
на ОЗД/ДСП - Провадия няма необходимите битови условия за отглеждането на
детето Д., и в дома на майка си при неговото отсъствие, в значителна степен
се открояват тези в дома на бащата. Последното се установява както от
социалните доклади, така и от показанията на свидетеля М., които съдът
кредитира, отчитайки възможната тяхна заинтересованост, доколкото кореспондират
помежду си и взаимно се допълват. При преценката си съдът взема предвид
обстоятелството, че в момента Д. обитава една стая със сина на съжителката на
баща си, който е на 6 години, но местоживеенето на детето в дома на баща му е
постоянно, а и момичето е едва на две години. В този дом Д. живее и е
отглеждана от самото си раждане. От друга страна, в дома на съжителя на майка
си би делила една стая с още двама възрастни и едно бебе.
Налице са
доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от родителите е
полагал лични усилия за отглеждането на детето за краткия период от раждането
на детето – 22.09.2018 г., до раздялата им - 07.06.2019 г. След раздялата на
страните основни грижи за детето се полагат от неговия баща. Установява се също,
а и страните са категорични, че след постановяване на привременните мерки по
настоящото дело, страните стриктно спазват определения режим на лични отношения
на майката с детето. В резултат на това е възстановена емоционалната връзка
между майката и детето. Освен това и двамата
родители многократно са заявили изричното си желание да отглеждат детето. Няма
данни желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – страните
не претендират родителските права единствено заради издръжка. Същевременно по делото са събрани достатъчно
доказателства, които са в насока, че към настоящия момент детето е еднакво
привързано и към двамата си родители и има емоционална връзка с тях. Впрочем,
този извод е и напълно логичен, доколкото е нормално детето да е привързано към
родителите си, а по делото не се установяват факти, които да разколебават
извода за привързаността му.
Съдът намира обаче,
че до момента повече грижи за детето са полагани от бащата, което му дава
известно предимство при преценката на този показател, т. е. към момента
безспорно А.В. е развил в по-голяма степен уменията по отглеждане на детето,
което е и логично с оглед обстоятелството, че след раздялата между страните, той
е този, който го отглежда. Същевременно по делото няма данни, дискредитиращи
възпитателските качества на бащата. Този извод не се разколебава от единственото
наведено от ищеца твърдение, признато от бащата, че преди завеждане на делото е
имало случаи, в които той е отказвал да даде разрешение майката да види детето.
В тази връзка следва да се посочи, че ответникът изтъква основно две причини за
това си поведение: първата – че многократно И. и майка ѝ са се обаждали,
че ще дойдат да вземат детето, те го приготвяли, но никой не идвал, и втората –
че при едно от вземанията на детето, майката го е върнала в лошо хигиенно
състояние и с обрив по тялото, което е наложило лечение. Безспорно така наведените
причини не са от естество да се отрече правото на майката да вижда и взема
детето, доколкото при наличието на добра воля, разбирателство и диалог между
родителите, майката, която е едва на 17 години, би могла да коригира
поведението си и да съблюдава за добрата хигиена на детето. От друга страна, горепосочените
твърдения на бащата не се оспорват от майката. Същевременно обаче по делото
безспорно се установи, че понастоящем и двамата родители са преосмислили в
някаква степен поведението и постъпките си, и най – вече интересите на
собственото си дете, което има за резултат спазване и от двамата родители на
определения от съда привременен режим на лични отношения на майката с детето.
Съобразявайки представените по делото социални доклади и събраните гласни
доказателства, съдът приема, че бащата разполага с необходимия родителски
капацитет и качества, за да осигури нормалното израстване и развитие на да
детето. От раждането на детето и към настоящия момент бащата
полага всички необходими грижи за отглеждането на детето, което обстоятелство също
не се оспорва от майката.
В съдържанието на
понятието „упражняване на
родителските права“, според постановките на ППВС №1/74 г.,
възприети в мотивите на ТР 1/2016 г. от 3.07.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д.
№ 1/ 2016 г., се включват ежедневно осъществяваните права /предоставяне на
фактически грижи за детето, надзор, защита и контрол/ и права, с които се защитават основни,
дълготрайни интереси на детето /образование, лечение, управление на имуществото
и други/, действия по закрила и попечителство.
Обсъждането на всички
релевантни факти и обстоятелства, установени в настоящото производство, формира
убеждението, че титуляр на родителските права и задължения следва да
бъде бащата А.В., който е показал желание и възможност да изпълнява
своите задължения в пълен обем, и качества на отговорен родител от
раждането на детето до настоящия момент. Подкрепящо в този смисъл е становището
на ДСП - Провадия, в социалния доклад от 06.11.2020 г. /л. 56/.
В конкретния случай е
налице доминиращ критерий за оценка за родителската пригодност, свързан с възрастта
на майката, което не ѝ позволява да работи и да осигурява доходи за себе
си и Д.. Предстои ѝ раждане и на друго дете, което, както тя самата
признава, не би ѝ дало възможност да започне работа и след навършване на
пълнолетие. Всичко това я прави напълно зависима от желанието и възможността на
близките ѝ и лицето, с което тя съжителства на съпружески начала, да
ѝ осигуряват средства за съществуване, което на още по – голямо основание
би поставило под въпрос възможността на тези лица да я подпомагат за един
некратък период от време в отглеждането на Д. и бъдещото ѝ дете, дори и
при най - голямо желание от тяхна страна. Установена е и липсата на постоянно
местоживеене на майката, което не би представлявало особен проблем, ако по
нейни твърдения и тези на съжителя ѝ, не се налага част от времето,
когато последният е в България, тя, Д. и новороденото да живеят в дома на
родителите на съжителя ѝ. Както вече се посочи по – горе, според
социалния доклад от 19.11.2020 г. /л. 66/ това жилище се обитава от още пет
човека и се състои от общо три стаи, две от които в много лошо хигиенно –
битово състояние, със счупени или разпадащи се прозорци, поради което в него
няма необходимите битови условия за отглеждане на Д..
Според настоящия съдебен
състав гореизложените обстоятелства са несъвместими с интересите на детето да
живее и се развива в сигурна и благоприятна среда. В подобна ситуация няма
алтернатива, защото нито голямото желание на майката да отглежда и се грижи за
детето си, нито положителните данни за възстановената в хода на процеса
емоционална връзка между майката и детето, нито присъствието на
близки – майка, съжител, могат да компенсират липсата на възможност да му
осигури такава среда към настоящия момент.
В сравнение с майката
бащата демонстрира по-висока житейска зрялост и последователност, които са
базови за правилното възпитание на подрастващото дете. От средата на 2019 г.,
бащата участва активно с непосредствени грижи към него, подпомаган от своята
майка и съжителката си. Привикването на бащата към нуждите на детето е
естествен процес в съвместния им живот, но изисква повишено внимание
за неговото психическо, емоционално и образователно развитие, първите две от
които са неразривно свързани с присъствието и на майката в живота на детето. Като
родител, който ще упражнява родителските права в бъдеще, той следва
да съобрази и необходимостта от изграждане на правилен подход към
възпитанието на малолетното дете, съобразен с индивидуалните му особености и
потребности.
Ето защо
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А.Ю. следва да
бъде предоставено на бащата А.Ю.В.. В тази връзка и местоживеенето на
детето следва да бъде определено при неговия баща на адрес: гр. *****,
област *****, ул. „Добри
Чинтулов” № 27, на който адрес е домът на бащата,
според направената служебно справка в НБД „Население“ и социалния доклад /л.
56/, а не на адрес: гр. *****, ул. „Академик Андрей Сахаров“ № 19, посочен в
отговора на исковата молба. С оглед на това исковите претенции на майката за
предоставяне на родителските права и определяне местоживеенето на детето при
нея следва да бъдат отхвърлени.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права:
На майката, поради
гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични отношения
с детето. Определяйки режима на лични отношения между детето и родителя,
съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето
на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние,
както и с другите обстоятелства свързани със средата, в която се
отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е
ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното, с оглед естествената
привързаност на детето към майката и желанието на последната да се грижи за
него, съдът намира че на майката следва да бъде определен един разширен режим
на лични контакти, а именно: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване. Един месец през лятото всяка
година, когато другият родител не ползва платен годишен отпуск. По отношение на
празничните дни: Коледни празници – от 24.12. до 28.12., включително, всяка
четна година детето да прекарва при майка си, а всяка нечетна година – при баща
си, Новогодишните празници – от 29.12. до 02.01., включително, всяка нечетна
година – при майка си, а всяка четна година – при баща си; великденските
празници – всяка нечетна година при майка си, всяка четна година – при баща си,
всяка нечетна година - един ден за рождения ден на детето, всяка година - един
ден за рождения ден на майката детето да прекарва с нея, и съответно всяка
година на рождения ден на бащата детето да прекарва с него, както и по всяко
друго време по взаимна уговорка между родителите, като при осъществяване на режима на лични
отношения взема детето от дома на бащата и го връща там.
Изпълнението на режима е
важно условие за сигурността на детето и отговорност на родителите. Всеки от
тях трябва да положи усилие за възстановяване на доверителната връзка -
майката, чрез преодоляване на непоследователността в поведението си спрямо
детето и израстването ѝ като родител, бащата - с приобщаването ѝ
към живота на детето, което безусловно се нуждае от присъствието, обичта и подкрепата
на двамата, за пълноценното му израстване като личност.
Относно издръжката в
полза на детето:
В чл. 143, ал. 1 от СК е
посочено, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на
нормалните за възрастта разходи, като няма данни същото да има специфични
нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото
на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите за неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно
съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитието на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК
размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в
размер на 152.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2
от ПМС
№ 350 от 19.12.2019 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2020 г.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК
задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за детето си, поради което съдът следва преди всичко да
определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване на
вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна
ръка и размера на минималната работна заплата (610 лв.), предвиден да покрие
основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните
нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към настоящия момент за
задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна издръжка в рамките
на около 300 лв. По делото не се събраха доказателства за наличието на
изключителни нужди извън общоприетите, които да налагат определянето на завишен
размер на издръжката на детето. По аргумент от чл. 143 от СК размерът на
издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но и от възможностите на
лицето, което я дължи. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази
връзка следва да се отчете фактът, че майката е непълнолетна и към настоящия
момент не може да осъществява трудови функции. Освен това тя очаква дете, което
не би ѝ позволило да работи и след навършване на пълнолетие, но за нея ще
възникне още едно алиментно задължение. Ето защо може да се направи извод, че майката
не би била в състояние да заплаща издръжка в по – висок размер от 155 лева
месечно. Бащата следва да осигурява останалата по – малка част от общата
издръжка, тъй като при упражняването на родителските права, дава част от
същата в натура и неизбежно върху него ляга тежестта от възпитанието и
ежедневните грижи за детето. Впрочем и страните по делото са съгласни, че
издръжка около този размер, която да се заплаща от родителя, който не
осъществява родителските права, е достатъчна за нуждите на детето. Този извод
произтича от обстоятелството, че всяка от страните претендира присъждане на
издръжка приблизително в такъв размер.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че майката
следва да бъде осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен
представител, месечна издръжка в размер от 155 лева месечно, с падеж 1- во
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане на решението в
сила до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска. Ответникът не е предявил насрещен иск, за да
претендира издръжка от датата на подаването на исковата молба.
При този изход на делото ответникът има право
на разноски, но такива не се претендират, поради което не следва да се
присъждат.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Провадия държавна такса в размер на 223.20 лева върху уважения
размер на претендираната издръжка.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Р. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята
майка М.В. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против А.Ю.В., с ЕГН **********,***
обективно съедини искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
на родителските права спрямо малолетното Д. А.Ю., ЕГН **********, родена на *** г.; определяне на местоживеенето на детето Д. А.Ю., ЕГН ********** при неговата майка И.Д.Р. с ЕГН **********, определяне на режим на лични отношения на бащата А.Ю.В., с ЕГН ********** с детето
Д. А.Ю., ЕГН **********, по чл. 143 от СК - за осъждане на бащата А.Ю.В., с ЕГН ********** да заплаща на детето Д. А.Ю., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И.Д.Р. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 160
лева, с падеж – 25-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на предявяване иска.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Д. А.Ю.,
ЕГН **********, родена на *** г., на бащата А.Ю.В.,
с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д. А.Ю., ЕГН **********, при бащата А.Ю.В., с ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на майката И.Д.Р.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на своята майка М.В. Ж. с ЕГН **********, с детето Д. А.Ю., ЕГН **********, както
следва: всяка втора и
четвърта събота на месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с
преспиване. Един месец през лятото всяка година, когато другият родител не
ползва платен годишен отпуск. По отношение на празничните дни: Коледни празници
– от 24.12. до 28.12., включително, всяка четна година детето да прекарва при
майка си, а всяка нечетна година – при баща си, Новогодишните празници – от
29.12. до 02.01., включително, всяка нечетна година – при майка си, а всяка
четна година – при баща си; великденските празници – всяка нечетна година при
майка си, всяка четна година – при баща си, всяка нечетна година - един ден за
рождения ден на детето, всяка година - един ден за рождения ден на майката
детето да прекарва с нея, и съответно всяка година на рождения ден на бащата
детето да прекарва с него, както и по всяко друго време по взаимна уговорка
между родителите, като при осъществяване на режима на лични отношения взема детето от дома
на бащата и го връща там.
ОСЪЖДА майката
И.Д.Р. с
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на своята майка М.В. Ж. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д. А.Ю., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Ю.В., с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155 /сто
петдесет и пет/ лева, с падеж 1- во число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
влизане на решението в сила до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 143, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА
И.Д.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, непълнолетна, действаща лично и
със съгласието на своята майка М.В. Ж. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Провадийския районен съд дължимата по
делото държавна такса съобразно присъдената издръжка, в размер на 223,20 лева /двеста двадесет и три лева и двадесет
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в
едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението, да се издаде
изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: