Решение по дело №371/2020 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Радомир, 19.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Радомирският районен съд, първи  състав, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                         Районен съдия: Ивета Павлова

 

при секретаря: Т.П.  като разгледа докладваното от съдията АНД № 371 по описа на Радомирския районен съд  за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

С наказателно постановление №7065/26.11.2020г.  началникът на отдел „Контрол РПМ“, Дирекция „АРОК“ при А. „П.и.“ г. е наложил на жалбоподателя П.Б.И., с ЕГН: ********** *** на основание чл. 53, ал. 1, т.2 от  Закона за пътищата, във вр. с чл.53, ал.2 от същия закон административно наказание глоба в размер на 5 000 лева за нарушение по  чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.

 Недоволен от така наложеното му наказание И.  по   подробно изложените във въззивната жалбата доводи моли съда да  отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочат допуснати от административно-наказващия орган съществени процесуални нарушения водещи до опорочаване на цялото административно-наказателно производство и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В жалбата се навеждат   доводи  и за неправилна правна квалификация, тъй като в разпоредбата  на чл. 53, ал. 1  и ал.2 от ЗП се предвиждат санкции, както за лицето, което управлява ППС така и за лицето, което е наредило да бъде извършено движение на такъв автомобил без разрешение на собственика или администрацията, стопанисваща пътя. Развиват се  и съображения, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за процесното адм.нарушение,  като  се сочи, че отговорността на И.,  като водач на МПС  следва да бъде ангажирана за нарушение по чл.139, ал. 2 от ЗДвП и подлежи на санкция на основание чл.177, ал. 3 от ЗДвП. В условията на евентуалност се моли от въззивника съда да измени наказателното постановление като намали размера на наложената глоба в минималния  размер предвиден от законодателя за съответния вид адм.нарушение.

         Въззиваемата страна – АПИ по подробно изложени правни съображения от процесуалния си представител  в представено по делото писмено становище и в с.з, моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски  за юрисконсултско възнаграждение.

         ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

На 30.10.2020 г., в 11.21ч., на път Ш-627, км. 48+500, на 100м. след разклона за с. Стефаново в посока с. Друган- гр. Радомир, при проверка от контролните органи на АПИ, а именно свидетелите А.М.А. и Е.Л.С. са установили, след направено измерване на ППС-то, че жалбоподателят П.Б.И. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „МАН“ модел „41.480Ф“, с peг. № . при надвишени норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно: При измерено разстояние между осите 1.39 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 37.090 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ на наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18 (5м.). В момента на проверката ППС е превозвало  фракция. За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностните лица от АПИ разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Предвид извършената  проверка и установеното от АНО административно нарушение,  свидетелят А.А. на длъжност „инспектор“ в  Дирекция „АРОК“ АПИ-София е съставил АУАН №007908/30.10.2020 г. в присъствието на свидетеля Е.С.   заемащ длъжност „инспектор“ в  Дирекция „АРОК“, АПИ-София.

 В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е  постъпило писмено възражение  от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административно-наказателната преписка административно- наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство  НП №7065/26.11.2020г., като е приел, че  жалбоподателят П.  Б.И. е извършил адм.нарушение  по   чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1,т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и на основание чл. 53, ал. 2 от  Закона за пътищата му е наложил административно наказание глоба в размер на 5 000 лева, тъй като нарушението  е извършено  повторно.

В хода на съдебното дирене актосъставителят А.А. на длъжност „инспектор“ изцяло потвърждава и поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. Сочи, че при проверка и измерване на ППС управлявано от жалбоподателя е установил, че предвид натоварването на осите му същото е тежко. Свидетелят по акта Е.С.  на длъжност “инспектор“ в АПИ дава показания, които напълно съвпадат с показанията на актосъставителя.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати  в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения  водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира  от правна страна следното:

При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл. 53, ал. 1, т.2, във вр. с чл.53, ал.2  от ЗАП въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът приема  за доказано, с оглед събраните в хода на административно- наказателното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и А., както и писмените такива, че И. управлява ППС, „тежко“ по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване натоварването на  осите на ППС.Същите стойности  са над допустимите максимални размери съгласно чл. 7, ал. 1, т.5, б.“в“ от цитираната наредба на МРРБ. Освен това в хода на съдебното следствие жалбоподателят не е ангажирал  никакви  доказателства установяващи, че измерванията направени от контролните органи на управляваното от него ППС са неточни и непълни и не отговарят на посочените в АУАН и НП стойности. Във връзка с направеното от жалбоподателя във въззивната жалба възражение относно измервателните уреди ползвани от контролните органи при проверката в хода на съдебното следствие са представени от наказващия орган писмени документи установяващи, че измервателните средства са надлежно проверени от съответните  оторизирани  органи, а именно Заявление и регистрация на извършени последващи провреки на електронна везна тип  DFW-KR № 118844, последната от 23.04.2020г.  в сила до 04.2021г. от РО на ГД „МИУ“ гр.Пловдив и ЕС декларация за съответствие  на джобни ролетки  и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1. С оглед на това се установява, че същите са технически годни за установяване на  тежината и дължината  на ППС-то.

Не се споделя от съда  и оплакването на въззивника, че приложимата административно-наказателна разпоредба, кореспондираща на установените в случая съставомерни факти е тази на чл. 177, ал. 3, от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването, въведено в чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението като се препраща към приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 11/03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде налице, респ. ще се реализира отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. В този смисъл наказващият орган правилно е приложил санкционната правна норма. Неспазването на въведената в чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" забрана представлява административно нарушение по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, предвиждащ налагане на наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за физическо лице, което извършва дейност движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари (дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП) без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, а при повторност на основание чл.53, ал.2 от ЗП глоба в размер от 200 лева до 7000 лева. За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че  санкционните норми по чл. 53 от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие.

По гореизложените съображения няма основание да се приеме тезата, изложена в жалбата, че санкционираното лице не е субект на нарушението, тъй като то носи административно-наказателна отговорност, за това, че е управлявало тежко ППС без разрешение, поради което и е санкционирано по чл. 53, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗП. Не е спорно, че нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение (при заплащане на определена такса), но в конкретния случай управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, предвиждаща това изключение.

Относно алтернатвното искане на жалбоподателя за намаляване размера на наложената глоба до съответния мининум, то съдът намира същото за основателно. За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗП  при повторно нарушение , какъвто е и настоящия случай се налага глоба от 2000 до 7000 лева. При определяне на размера на глобата  обаче АНО  следва да   вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административно-наказващият орган е определил глоба в размер на 5 000 лева, който е към максимума за това административно  нарушение.При преценката на размера на така наложената санкция, обаче, настоящият съдебен състав намери, че наказващият орган е определил същия в прекомерен размер. Предвидената такава в закона е глоба в размер от 2000 до 7 000 лева. При тези законови рамки, наказващият орган е определил санкция в размер на 5000 лева, без ясни мотиви и без да става ясно на какво основание санкцията е определена в посочения размер като само е посочено, че адм.нарушение е в условията на повторност. Според настоящия съдебен състав същият се несправелдливо определен, с оглед смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, който е водач на МПС на трудов договор и определено месечно трудово възнаграждени във фирмата- собственик на товарния автомобил.Освен това, не се констатират  допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция над законоустановения минимум, който в случая се явява 2000 лева. Съдът намира, че този размер се явява достатъчен за постигане на целите на наказанието и доколкото по делото не са налице основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изхода на делото  и предвид претендираните от въззиваемата страна разноски за юрискосултско възнаграждение  съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за  заплащане на правната помощ  съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на А. „П.И.“ г. сумата от 80 лева  за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №7065/26.11.2020г.,  с което  началникът на отдел „Контрол РПМ“, Дирекция „АРОК“ при А. „П.и.“ г. е наложил П.Б.И., с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 53, ал. 2 от  Закона за пътищата административно наказание глоба в размер на 5 000 лева за нарушение по  чл.26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ   КАТО НАМАЛЯВА  размера на „глобата“ на  2000 лева.

ОСЪЖДА П.Б.И., с ЕГН: ********** ***,да заплати на  Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес : гр.София, бул.“Македония“ №3 сумата от 80.00 лева / осемдесет  лева/, направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  гр. Перник по реда Административно процесуалния кодекс  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: