№ 3313
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20211100106261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Софийски градски съд е сезиран с искова молба от Т. В. Ч. срещу „А.М.Г.“
ООД, с която се предявява иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение на
ищеца с цел репариране на претърпени неимуществени вреди от твърдяно непозволено
увреждане.
Ищецът твърди, че на 01.05.2021г. на фона на снимка на ищеца, в популярната
интернет-медия „А.“ /https://www.anteni.bg/ е публикувана редакционна статия под
заглавие „Уволненият заместник-кмет Ч. в скандална схема с рушвети“. В ИМ се
релевира, че с въпросната статия се разпространяват изключително цинични и
безотговорни клевети по отношение на ищеца. В процесната статия е поместено
следното съдържание: „В скандалната схема, от която е прибирал огромни суми всяка
година, дълбоко бил нагазил заместник-кметът на София Т. Ч.. Става дума за рушвети
между 5 и 10 хиляди лева на дете, в зависимост от самата забавачка, нейното
местоположение, общия брой свободни места за конкретния район и набор, за който
малчуганите кандидатстват. След класирането директорите били принудени да си
затварят очите за фалшиво заявените критерии и да записват децата. Според колегите
от Lupa.bg само определени директори, близки до Ч. са били в схемата. На родителите
се казвало, че могат да вкарат децата си с фалшиво заявени критерии, които вдигат
точките на децата им и така ги класират. Разбира се, срещу рушвет.“.
В ИМ изрично се подчертава, че макар и процесната публикация формално да
се позовава на друга медия, след извършена от ищеца справка същият установил, че
съдържащите се в процесната статия твърдения не са идентични с публикуваните
твърдения на сайта „Лупа“. Посочва се още, че издател на процесния сайт „А.“ е
„А.М.Г.“ ООД. Ищецът изтъква още, че процесната статия има редакционен характер
/не е посочен автор/, поради което пряко ангажира издателя на медията като в
конкретния случай е без значение от кое физическо лице или група лица е създадена тя
и дали това е станало в рамките на трудово правоотношение или по друг начин.
В ИМ се посочва, че ищецът се чувства засегнат от заглавието на статията,
1
което е обидно и манипулативно: приписва му се участие в схема за вземане на
рушвети и то при положение, че по негово време в Столична община са полагани
изключителни усилия за преодоляване на хроничния проблем с недостига на места в
детските градини, включително сигналите за нарушения са били разследвани от
специален екип начело с известния криминалист Б.Б.. Посочено е още, че ищецът се
чувства засегнат и от общия негативен подтекст на процесната статия, насочена към
уронване на репутацията му, честта и личното му достойнство, както и от конкретните
изрази в процесната статия /съчетани със заглавието/, с които директно се твърдят
абсолютно неверните позорящи „факти“, че вземал „огромни рушвети“ „между 5 и
10000 лева на дете“, че директорите на детски градини „били принудени да си затварят
очите“ и „само определени директори, близки до Ч. са били в схемата“. В резултата на
посочените твърдения доверителят счита, че е бил обвинен в корупция,
представляващо престъпление по Наказателния кодекс, което не е извършил. В тази
връзка заявява още, че процесната статия цели да злепостави и унижи ищеца пред
неограничен кръг лица в интернет, както и да атакува и урони публичната му
репутация.
С оглед изложеното, ищецът моли съдът да му присъди обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 25001 лв.,
ведно със законната лихва от 01.05.2021г. /датата на деликта/ до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който заявява, че искът е неоснователен, предвид следните съображения: не са налице
предпоставките от фактическия състав на предявения иск; публикацията
възпроизвежда информация, която е разпространена и в други медии. С оглед
изложените съображения счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се
установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав:
правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо се в
реализирането на телевизионни предавания, репортажи и коментари; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
С изготвения по делото доклад /л. 38, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: обстоятелството, че ответникът издава електронна медия „А.“ и
обстоятелството, че на 01.05.2021г. е публикувана статия със съдържание, отразено на
приложените към исковата молба извлечения на хартиен носител /л. 11 и сл./. В тази
връзка съдът приема, че ответното дружество, като доставчик на медийни услуги има
качество на възложител по отношение на автора на статията, която е публикувана на
електронния адрес на „А.“ /https://www.anteni.bg/, собственост на дружеството –
ответник, защото като възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се
третира натоварването на други лица с извършване на действия, които спадат към
2
областта, в която възлагащия упражнява собствената си дейност – в случая дейността
по представяне и разпространение на информация чрез медиите. Тази дейност се
извършва в интерес на издателя на електронното произведение, което дефинира
положението му като възложител по отношение на автора на публикувания материал.
Възлагането на работата не предполага непременно зависимост между възложителя и
изпълнителя, поради това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и
издателят на електронното произведение са в трудово правоотношение. В случая от
съществено значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и
разпространител на информация, чрез електронен сайт, е имало възможност да
контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, поради
което е без значение наличието или липсата на трудов договор между него и автора на
статията. В този смисъл съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение №
581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение №
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., в които е възприето, че
издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за
верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на
основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на електронни материали. Дали авторът на публикацията се намира в
трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно
практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя
по чл. 49 ЗЗД.
С оглед гореизложеното съдът приема, че „А.М.Г.“ ООД има качество на
възложител по отношение на автора на статията, поради което е пасивно легитимирана
страна по предявения иск. В тази връзка съдът приема, че „А.М.Г.“ ООД отговаря за
вредите, причинени от съдържащите се в статията клеветнически твърдения по
отношение на ищеца.
В константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен
външнопроявен акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като
накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на
лично достойнство на личността чрез неправомерно и необосновано психическо и
емоционално негативно въздействие, без законово основание за това. Разпоредбата на
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да
изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго
(ал.2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това
всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно,
ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост,
дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени
оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – такива съждения
съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията
за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят
3
адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са
верни.
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения
иск – наличието на противоправно поведение от ответника, следва да се изложи
следното:
В настоящия случай претендираните неимуществени вреди произтичат от
няколко фрази, представляващи части от публикация от 01.05.2021г. на електронния
адрес на „А.“, собственост на дружеството – ответник със заглавие „Уволненият
заместник-кмет Ч. в скандална схема с рушвети“.
Във връзка с настоящия спор следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
с решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС е прието, че
оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения,
но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им
за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността (т. е. ако не съставляват обида).
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е
конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването
на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и
интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2
от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените
текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие над личността.
Чрез публичното слово лицата упражняват основното си защитено
от конституцията право на мнение и реализират свободата си на изразяване на
възгледи и идеи. Безспорната ценност на това право дава основание на Европейския
съд по правата на човека да допусне, че "журналистическатаа свобода обхваща също
така и възможно прибягване до определена степен на преувеличаване или дори
провокация, което единствено може да гарантира истинската свобода на словото" (10).
Подобна е и позицията, която защитава нашият КС в РКС № 7 от 04.06.96 г. по конст.
дело № 1/1996 г. В решение № 7/1996 г. Конституционният съд (КС) е дал обстойно
тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и
свободи, прогласени от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на случаите, когато са
допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема, че правото на свободно
изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и
това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което Конституцията също
защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията). Разглеждайки въпроса за
съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел разграничение между
информация и идеи, които се правят публично достижение в контекста на
политическия и въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст,
като е постановил, че принадлежащите към първата категория определено се ползват с
по - висока степен на защита.
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени
същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде
ограничавана. На основание тълкуването на нормите на Европейската конвенция за
4
защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) се приема, че правото
на свободно изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на получаване и предаване
на информация не са само основополагащи права в едно демократично общество, но са
и предпоставка за упражняване на голям брой други права и свободи. Правото на
свободно изразяване, гарантирано от чл. 10 от Конвенцията, обаче не се отнася само
към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също информация и идеи,
които накърняват, шокират или обезпокояват. ЕСПЧ намира този елемент от обхвата
на чл. 10 за особено важен и в практиката си последователно го защитава.
Както се посочи сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при
нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински,
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство
и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване
на мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството
на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични,
цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице.
Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите
твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност
като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да
позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на
издателя. В случай, че са неверни - издателят носи отговорност доколкото засягат
неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги изнася не е проявило дължимата
грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки конкретен случай
следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на
ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение по чл. 39-41 от КРБ и
оценъчните съждения, които са извън този обсег. Не е противоправно поведението по
повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно
лице, когато името му се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие (в този смисъл е решение на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. №
1438/2009 г.).
Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ,
колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги
дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана – те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Съжденията ангажират отговорността на издателя само
ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. (в този смисъл решение № 62
от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Предвид посочената практика, настоящият състав счита, че при преценка
основателността на предявения иск, мненията и оценките не подлежат на проверка за
вярност, тъй като те представляват само коментар на факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави само
ако представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството и честта на личността.
Разграничителният критерий между деянията съставляващи обида и клевета,
които подробно е обсъдил съгласно НК, е характерът на информацията отнасяща се до
засегнатото лице. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
5
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва
престъпление, което не е извършил.
В случая ищецът твърди, че използваните в процесната статия изрази:
„уволненият заместник-кмет Ч. в скандална схема с рушвети“; „огромни рушвети“
„между 5 и 10000 лева на дете“; директорите на детски градини „били принудени да си
затварят очите“ и „само определени директори, близки до Ч. са били в схемата са били
употребени по отношение на личността на ищеца.
В настоящото производство съдът следва самостоятелно да изследва думите на
автора в процесната статия, така както са възпроизведени в електронната медия и не
може да извършва тълкуване на думите на ищеца в един или друг смисъл, според
личните тълкувания или възприятия на ищеца или според тълкуванията на думите на
ответника от трети неучастващи в спора лица, каквито са разпитаните по делото
свидетели К.С.К.-У. /л. 65/ и С.М.К. /л. 66/.
Специфичното в настоящия случай е обстоятелството, че видно от процесната
статия, представена от самия ищец /л. 11/ се установява, че отразената информация в
статията е получена от „Lupa.bg”. В тази връзка следва да се прецени дали
съдържанието на процесната статия представлява коректно предадена информация от
друга медия, липсва съзнание за оклеветяване и няма основание да се ангажира
отговорността на автора на препредадените чрез публикувания материал изявления /в
този смисъл е Решение от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1599/ 2009г. на ВКС, III ГО/.
Във връзка с гореизложеното по делото е представена и разпечатка от
електронния сайт на „Lupa.bg”от 29.04.2021г. /л. 25-л. 26/, както и разпечатки от други
електронни сайтове /л. 29 и сл./, в които поместената информация е с идентично
съдържание, както и настоящата статия. По делото е представено и влязло в сила
Решение с № 21/05.01.2023г. по гр. дело № 2452/2022г. по описа на САС, 12 с-в /л. 85 и
сл./, с което е потвърдено Решение с № 663/29.03.2022г. по гр. дело № 6262/2021г. по
описа на СГС, I-8 с-в /л. 95 и сл./, от които се установява, че настоящият ищец е
предявил срещу „Н.М.У.“ ЕООД /собственик на интернет медията „Лупа“/ осъдителен
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 25001 лв. като
съдът е уважил частично предявения иск. Видно от решенията се установява, че
настоящият ищец в производството пред СГС е твърдял, че на 30.04.2021 г., на фона на
огромна негова снимка, в интернет медията “Лупа” (https://lupa.bg/), която била
издавана от ответното дружество „Н.М.У.“ ЕООД била публикувана статия под
заглавие: “Само в Lupa.bg: Ето я схемата “Ч.” в детските градини”. В исковата молба
се посочвало още, че статията следвало да се счита за редакционна на изданието на
„Н.М.У.“ ЕООД, тъй като нямала обозначен автор и била подписана от lupa.bg. В
споменатата статия били поместени следните фактически твърдения /цит/: “Схемата,
заради която заместникът на столичната кметица Й.Ф. Т. Ч. е бил уволнен, е свързана с
огромни рушвети”; “Определени директори, близки до Ч., са в схема с него”; “На
определени родители се казва, че могат да вкарат децата си с фалшиво заявени
критерии, които вдигат точките на децата им и така ги класират. Разбира се, срещу
рушвет. Говори се, че стойността му варира между 5 и 10 000 лева, в зависимост от
самата забавачка, нейното местоположение, общия брой свободни места за конкретния
район и набор, за който малчуганите кандидатстват. След класирането (независимо
кога е то - б.р.) директорите са принудени да си затварят очите за фалшиво заявените
критерии и да записват децата”. В депозираната пред СГС искова молба настоящият
ищец изрично заявил, че процесната статия била общодостъпна в интернет
пространството, поради което била възприета лично от ищеца – още в деня на
публикуването й, но същата статия била възприета от негови близки и познати, както и
от неограничен кръг непознати лица, доколкото според брояча на интернет страницата
- към момента на подаване на исковата молба, публикацията е била видяна от повече от
11 000 души.
6
При извършена от настоящия състав съпоставка между съдържанието на
процесната статия и съдържанието на статията, поместена на електронния сайт на
„Lupa.bg”от 29.04.2021г., съдът счита, че двете статии са с напълно идентично
съдържание.
С оглед посочените съображения настоящият съдебен състав счита, че в случая
авторът на статията не е съзнавал евентуалната невярност на отразените факти,
получени като информация от друг електронен сайт – lupa.bg и е действал със
съзнанието, че същите отговарят на истината. Поради това не следва да бъде
ангажирана отговорността му, нито тази на възложителя на работата.
С оглед гореизложеното, следва да се посочи, че при обсъждане на показанията
на свидетелите на ищеца – К.С.К.-У. /л. 65/ и С.М.К. /л. 66/ се установява, че ищецът се
е запознал с процесната статия и че същата е оказала сериозно негативно въздействие
върху емоционалното му състояние като е засегнала силно честта, достойнството и
репутацията му, доколкото съдържа обстоятелства и данни, касаещи личния му живот,
професия и трудово развитие. Същевременно обаче, доколкото съдът установи, че нито
един от използваните в процесната статия изрази не може да обуслови необходимостта
от ангажиране на отговорността на ответника /доколкото възпроизвежда дословно
информацията в друг електронен сайт – lupa.bg и това обстоятелство изрично е
посочено в процесната статия/, то не е налице една от императивно необходимите
предпоставки за уважаване на иска, а именно – противоправността на
деянието. Противоправността би била налице ако с изказванията си ответникът е
нарушил законова забрана, респ. общото задължение да не се вреди другиму, в случая –
да вреди на личността на ищеца. Липсата на противоправност води до отсъствие на
деликт, поради което въпреки наличието на доказани по делото вреди, искът се явява
неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника, но
доколкото няма направено искане в тази насока, то не следва да се присъждат
разноски.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Ч., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** срещу „А.М.Г.“ ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул.
**** иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника за сумата от 25001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията му, ведно
със законната лихва от 01.05.2021г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на
вземането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7