Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети декември, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Евгени
Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа гр.
д. 7 944/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 535, връзка с чл. 537 от Търговския закон, че В.И.П. дължи
на „В.“ ЕООД 28 000,00 лева по запис на заповед, издаден на 14.09.2014
г. плюс законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното изплащане. „В.“
ЕООД е със седалище ***, а В.П. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА В.И.П.
да заплати на „В.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- 2 014,76 лева разноски по исковото производство;
- 560,00 лева разноски в заповедното производство.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му.
[4] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 560,00
лева държавна такса по сметката на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По
исковата молба на ищеца
[5] В искова молба от 12.06.2020 г. „В.“ ЕООД (ВЕТОТ) заявява, че в негова
полза на 01.04.2014 г. ответникът В.П. е издал запис на заповед за
28 000,00 лева с падеж 30.11.2016 г. Записът на заповед е обезпечавал
вреди от неизпълнение на задължение на В.П. по договор за поръчка от 01.04.2014
г.
[6] В.П. не е изпълнил свое задължение по договора за поръчка и не е платил
сумата по записа на заповед на падежа. Затова ВЕТОТ е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед.
Съдът е издал такава заповед, но В.П. е възразил. Ето защо ВЕТОТ моли съда да
приеме за установено, че В.П. му дължи:
- 28 000,00 лева по записа на заповед;
- законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 4-8 от исковото дело на СРС).
2. По писмения
отговор на ответника
[7] В.П. е оспорил предявения иск. Той е заявил,
че:
1. на 13 и на 14.07.2016 г. той е превел по лична
сметка на управителя на ВЕТОТ 32 800,00 лева, с което е погасил
задължението си по записа на заповед;
2. процесният запис на заповед не е този, който е
обезпечавал вреди за ищеца от действия на ответника, описани в т. 18 от
договора за поръчка от 01.04.2014 г., защото мястото на издаване на записа на
заповед е в гр. Враца, а мястото на сключване на договора за поръчка от
01.04.2014 г. е било в гр. Криводол;
3. записът на заповед е обезпечавал задължение с
невъзможен предмет, защото В.П. не би могъл да проверява данъчната регистрация,
счетоводната и търговска документация на страни по изпълнителните сделки;
4. записът на заповед е обезпечавал задължение,
което е противоречало на добрите нрави, защото той не следва да отговаря за
нередовното водене на счетоводството на ищеца;
5. ответникът не дължи плащане по записа, защото
ВЕТОТ не е изпълнил свое задължение по договора за поръчка – да предаде на
ответника определени мебели;
6. ВЕТОТ не е претърпял вреди от евентуалното
неизпълнение на В.П. на договора за поръчка;
7. правото на иск за вземането по записа на заповед
е погасено по давност, която е тригодишна и е започнала да тече от 11.04.2016
г., когато на ВЕТОТ е бил връчен данъчно ревизионен акт. Затова В.П. моли съда
да отхвърли иска (писмения отговор, л. 6-11 от делото на СГС).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[8] ВЕТОТ е оспорил писмения отговор на В.П.. Той е
заявил, че:
1. действително управителят му е получил от В.П.
32 800,00 лева, но с тях В.П. е върнал взет заем, който също е бил
обезпечен със запис на заповед;
2. процесният запис на заповед е обезпечавал
изпълнението от ответника на задължението по договора за поръчка, а мястото на
издаването на записа на заповед и на сключването на договора за поръчка не оборват
това;
3. записът на заповед е обезпечавал валидно
задължение на ответника по договора за поръчка;
4. ВЕТОТ не е предал на В.П. мебелите, уговорени в
договора за поръчка, защото В.П. не ги е поръчал;
5. ВЕТОТ е претърпял вреди от това, че В.П. не е
изпълнил свое задължение по договора за поръчка;
6. правото на иск за вземането по записа на заповед
не е погасено по давност, защото тя е започнала да тече на 30.11.2016 г., а
ВЕТОТ е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.11.2019 г.
Затова ВЕТОТ моли съда да уважи иска му (становището, л. 22-24 от делото на
СГС).
4. На третото лице помагач на ответника – И.Т.
[9] И.Т. не е оспорил предявения иск. Той е
повторил оспорванията и доводите на ВЕТОТ, заявени в становището му по писмения
отговор на ответника (писмения отговор, л. 45-47 от делото на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът приема за установени
[10]
Не се спори, че седалището на ВЕТОТ е в гр. Враца. Не се спори, че на
01.04.2014 г. ВЕТОТ и В.П. са сключили договор. По него В.П. се е задължил от
името и за сметка на ВЕТОТ: периодично да закупува за ВЕТОТ дървен материал,
фурнир и други за производство на мебели; да осигурява транспорт и доставка на
закупеното до производствения цех на ВЕТОТ в гр. Криводол. Срещу изпълнението
на това задължение от В.П., ВЕТОТ се е задължил да изработи и предаде на В.П.
мебели (вж. и договора, л. 9-12 от исковото делото на СРС).
[11]
ВЕТОТ и В.П. са уговорили, че В.П. е бил длъжен при изпълнение на поръчката: да
проверява верността на счетоводната и търговската документация по сделките,
които е сключвал; да изисква допълнителни доказателства и гаранции за
извършването на доставките, когато продавачът е бил регистриран по ДДС. Ако
вследствие на неизпълнението на това задължение данъчните органи не са признали
за данъчни цели извършените доставки, В.П. е дължал на ВЕТОТ обезщетение за
претърпените вреди. За обезпечаване на изпълнението на задължението си В.П. е следвало
да издаде в полза на ВЕТОТ запис на заповед за не повече от 30% от стойността
на сделките, които В.П. е реализирал (чл. 11 и чл. 18 от договора, л. 10-11 от
исковото дело на СРС).
[12]
Не се спори, че в периода 09.07.2014 г.-18.12.2014 г. В.П. е предал на ВЕТОТ:
четири фактури от „К. Д“ ЕООД (К.); две фактури от „М.Г.И.“ ЕООД (М.); една
фактура от „П.Т.“ ЕООД (П.). Те са били общо за 109 350,00 лева закупен
дървен материал, (фактурите, л. 53-59 от делото на СГС). Не се спори, че В.П. е
заплатил за този дървен материал с пари, които е получил от ВЕТОТ.
[13]
Не се спори, че междувременно, на 14.09.2014 г. В.П. е издал в полза на ВЕТОТ
запис на заповед за 28 000,00 лева за обезпечаване изпълнението на
задължението му по договора от 01.04.2014 г. Записът на заповед е бил с падеж
30.11.2016 г. (записа на заповед, л. 7-8 от заповедното дело на СРС).
[14]
На 03.11.2015 г. е била издадена заповед за възлагане на ревизия на ВЕТОТ от
ревизори към Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите
(НАП) – Велико Търново. С постановление от 07.12.2015 г. те са наложили
обезпечителна мярка възбрана върху имоти на ВЕТОТ (стр. 1-2 от ревизионния
доклад, л. 27-28 от исковото дело на СРС).
[15]
На 21.03.2016 г. ТД на НАП – Велико Търново е издала ревизионен доклад. В него инспектори
на ТД на НАП са установили, че за 2014 г. ВЕТОТ е отчел 109 350,00 лева
разходи по четирите фактури от К., двете фактури от М. и едната фактура от П.,
които са били издадени в периода 09.07.2014 г.-18.12.2014 г. по покупки на В.П..
Инспекторите са установили, че К. и М. не са издавали фактури на ВЕТОТ, не са
имали търговски отношения с него и не са получавали плащания от него. Същото те
са приели и за П.. Затова инспекторите са завишили финансовия резултат на ВЕТОТ
с 109 350,00 лева (доклада, л. 27-41 от исковото дело на СРС).
[16]
Въз основа на ревизионния доклад на 11.04.2016 г. ТД на НАП – Велико Търново е
издала ревизионен акт срещу ВЕТОТ. С него ТД на НАП – Велико Търново е приела,
че ВЕТОТ дължи 38 304,25 лева данъци и лихви (акта, л. 21-26 от исковото
дело на СРС).
[17]
Не се спори, че на 13 и 14.07.2016 г. В.П. е превел 32 800,00 лева по
лична банкова сметка *** И.Т., който е бил управител и едноличен собственик на
капитала на ВЕТОТ (вж. и извлечението от банковата сметка, л. 12 от делото на
СГС). Като основание за превода В.П. е вписал „по запис на заповед“ (пак там). Това
не е било плащане по записа на заповед от 14.09.2014 г., който е бил за
28 000,00 лева.
[18]
На 30.11.2016 г. ВЕТОТ е предявил на В.П. за плащане записа на заповед, издаден
на 14.09.2014 г. (записа, л. 7-8 от заповедното дело на СРС). В.П. не е
заплатил на ВЕТОТ по този запис на заповед.
[19]
На 20.11.2019 г. ВЕТОТ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу В.П. за 28 000,00 лева по записа на заповед от 14.09.2014 г.
(заявлението, л. 2-4 от делото на Районен съд – Враца). На 19.12.2019 г. СРС е
издал заповед за изпълнение за: 28 000,00 лева, дължими по записа на
заповед; законната лихва върху тях от 06.12.2019 г.; 560,00 лева разноски по
заповедното производство (заповедта, л. 5 от заповедното дело на СРС). В срока
за това В.П. е възразил (л. 6 от заповедното дело на СРС).
[20]
ВЕТОТ е заплатил: 564,76 лева държавна такса по исковото производство (л. 2 от
исковото дело на СРС); 1 370,00 лева на адвокат (л. 3 от исковото дело на
СРС); 80,00 лева на вещо лице (л. 131 от делото на СГС). Общо разноските на
ВЕТОТ са за 2 014,76 лева.
[21]
В.П. е заплатил: 250,00 лева за вещо лице (л. 123 от делото на СГС); 500,00
лева на адвокат (л. 145 от делото на СГС. За останалите 800,00 лева, които са
били договорени, липсват доказателства за заплащането им и съдът приема, че те
не са били платени). Общо разноските на В.П. са за 750,00 лева.
2.
Обстоятелства,
които съдът не приема за установени
[22]
Спорно по делото е било, дали с преводите от В.П. към сметката на И.Т. на
32 800,00 лева В.П. е заплатил по процесния запис на заповед. Съдът
приема, че В.П. не е заплатил по процесния запис на заповед поради следното:
плащането е на сума, по-голяма от тази по записа на заповед. Нещо повече, то не
е било извършено по сметка на ВЕТОТ, а по лична сметка на И.Т..
[23]
Действително към момента на плащането ВЕТОТ е имал данъчни задължения, но още
през 2015 г. те са били обезпечени с възбрана. Затова съдът не вярва на
показанията на свидетеля К., че е консултирал И.Т. плащането към ВЕТОТ по
записа на заповед да бъде извършено по лична сметка на И.Т., за да не бъде
запорирано от НАП. Още по съществено, житейски неправдоподобно е търговец да
търси данъчен съвет чрез близък на свой длъжник. Затова съдът приема, че чрез
плащането на 32 800,00 лева В.П. не е заплатил на ВЕТОТ по процесния запис
на заповед.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[24]
ВЕТОТ е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535 от ТЗ. Искът е
основателен и съдът го уважава.
[25] Издателят на запис на заповед дължи плащане по нея на
падежа (чл. 535 и чл. 537 от ТЗ). Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. ответникът
да е издал запис на заповед в полза на ищеца;
2.
записът на заповед да е валиден;
3.
ответникът да не е платил на ищеца по записа на заповед.
[26] Съдът установи,
че В.П. е издал запис на заповед в полза на ВЕТОТ. Записът е валиден, защото
има необходимото съдържание. Обстоятелството, че мястото на издаване на записа
на заповед е в гр. Враца, където е седалището на ВЕТОТ, а мястото на
сключването на договора от 01.04.2014 г. е в гр. Криводол, където е бил
производственият цех на ВЕТОТ, не обуславя невалидност на записа на заповед. В.П.
не е заплатил на ВЕТОТ сумата по записа на заповед, въпреки че падежът му е
настъпил на 30.11.2016 г.
[27] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че В.П.
дължи на ВЕТОТ 28 000,00 лева по записа на заповед от 01.04.2014 г.
[28] В.П. е възразил,
че правото на иск на ВЕТОТ срещу В.П. е погасено по давност. Възражението е
неоснователно, защото: давностният срок е тригодишен (чл. 531 от ТЗ). Ако
установителният иск по чл. 415, връзка с чл. 422 от ГПК е предявен в срока за
това, се счита предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнения, като в този случай от този момент се прекъсва
и погасителната давност (т. 9 от ТР на ОСГТК на ВКС 4/18.06.2014 г. по т. д.
4/2013 г.).
[29] В случая падежът
на вземането е настъпил на 30.11.2016 г., а ВЕТОТ е подал заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 20.11.2019 г., като след това в указания
му от съда срок е предявил настоящия иск. Към 20.11.2019 г. не е бил изтекъл тригодишният
давностен срок, а след 20.11.2019 г. досега теченето на давността е било
прекъснато. Затова възражението на В.П. е неоснователно.
[30] В.П. е
направил няколко възражения, че не дължи плащане по записа на заповед, защото
той не дължи такова по договора от 01.04.2014 г., чието изпълнение записът на
заповед е обезпечавал. Възражения, основани на несъществуването на
задължението по каузалното правоотношение, биха били допустими, когато
поемателят по записа на заповед е недобросъвестен и злоупотребява с право
(Решения на ВКС: 17-2011-II Т. О. по т. д. 213/2010 г.;
120-2009-II Т. О. по т. д. 988/2009 г.).
Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице, когато поемателят по записа
на заповед знае за наличието на лични относителни възражения на длъжника по
каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, по което той е
кредитор. Тези възражения са свързани с недопускането на двойно плащане на
поемателя (решение на ВКС 103-2016-I Т. О. по т. д. 1598/2015
г.).
[31] Нито едно от
възраженията на В.П., свързани с недължимост на плащането по записа на заповед
поради недължимост на плащането по договора от 01.04.2014 г. не са свързани с
двойно плащане. Ето защо съдът приема, че са недопустими. Въпреки това те са и
неоснователно и съдът излага мотивите за това.
[32] В.П. е възразил, че записът на заповед е обезпечавал задължение:
- с невъзможен предмет, понеже В.П. не би могъл да
проверява данъчната регистрация, счетоводната и търговска документация на
страни по изпълнителните сделки;
- противоречащо на добрите нрави, понеже той не
следва да отговаря за нередовното водене на счетоводството на ищеца. Това
възражение също е неоснователно. Това е така, защото нарушенията, които НАП е
установил относно издаването на фактурите от К., М. и П. са могли да бъдат избегнати,
ако В.П. добросъвестно е изпълнил задълженията си по договора с ВЕТОТ. Тези
нарушения не са се дължали на осчетоводяването на фактурите от ВЕТОТ, а на
липсата на реални търговски сделки, осъществени от В.П. по тези фактури.
[33] В.П. е заявил, че не дължи по записа на заповед, защото ВЕТОТ не е
претърпял вреди. Това възражение също е неоснователно, защото съдът установи,
че ВЕТОТ е претърпял вреди вследствие на увеличения му финансов резултат и
начислените му данъци.
[34] В.П. е възразил,
че не дължи плащане по записа на заповед, тъй като ВЕТОТ не му е предал
мебелите, които са били възнаграждението на В.П. по договора от 01.04.2014 г. От
една страна съдът не установи ВЕТОТ и В.П. да са уточнили какви да са тези
мебели. Следователно ВЕТОТ не би могъл да предаде нещо без да знае какво точно
е то. От друга страна друга страна В.П. не е развалил договора от 01.04.2014 г.
поради неизпълнение от ВЕТОТ и следователно ВЕТОТ може да търси изпълнение по
него. От трета страна В.П. не търси прихващане на стойността на мебелите, които
ВЕТОТ му е дължал като възнаграждение, със сумата, която В.П. дължи на ВЕТОТ по
записа на заповед. Ето защо и това възражение на В.П. е неоснователно.
2. По разноските
[35]
ВЕТОТ търси разноски. Той е направил такива за 2 014,76 лева в настоящото
производство и 560,00 лева в заповедното производство.
[36] Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава изцяло иска. Затова съдът осъжда В.П. да заплати на ВЕТОТ
2 014,76 лева разноски за исковото производство и 560,00 лева разноски по
заповедното производство..
Съдия: