Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036
30.05.2024 година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3571 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на 17 ищци срещу 22 ответници, с която са предявени субективно и
обективно съединени претенции по чл. 108 и чл. 109 ЗС за премахването на 22
броя антипаркинг скоби, за осъждането на ответниците да предадат владението на
върху ид.ч. от тераса върху покривна плоча на сграда с идентификатор ………..,
представляваща свободна дворна площ, алтернативно за предаването на ид.ч. от
тераса-покрив на сграда с идентификато…….., като обща част по предназначение,
евентуална претенция за установяване съществуването на бреме (право на
въздействие) върху терена върху покривната плоча, изразяващо се в правото на
ищците да паркират и да преминават през нея, както и евентуална претенция за
премахването на сградата.
Ищците твърдят, че притежават правото на
собственост върху подробно описани самостоятелни обекти в сгради с
идентификатори .1, .2 и .3, всеки от тях ведно процент ид.ч. от правото на
собственост на поземлен имот в идентификатор ………. В последния били изградени
общо 4 самостоятелни жилищни сгради и едноетажна сграда представляваща подземен
паркинг с идентификатор .5. Земята била обща част и всеки от собствениците имал
право да я ползва. В сградите имало общо 64 апартамента, поради което за
одобряването на проекта бил необходим и същият брой места за паркиране. Такива
били осигурени, като 10 бр. от местата било предвидено в проекта да са от
открит тип и разположени в свободна дворна площ на поземления имот върху
покривната плоча на изградения подземен паркинг. Никой от ищците не притежавал
място за паркиране в гараж или подземен паркинг, поради което оставала
единствената възможност за използване на откритите места разположени на
покривната плоча. След закупуването на обектите всеки от ищците ползвал свободно
тази площ за паркиране на автомобила си. Изтъкват, че инвеститорът е построил
подземния гараж в отклонение от одобрения проект. Според него покривната плоча
е трябвало да бъде на кота 0, но реално изградената сградата била по-висока.
Поради това били изградени и две рампи, които позволявали слизането и качването
на автомобили. Считат, че покривната плоча представлява обща част, защото служи
за общо ползване- свободно паркиране, както и за преминаване на част от ищците,
за да достигнат до входа на сграда .3. Ответниците оспорвали правата им,
провели общо събрание на собствениците на сграда .5, на което разпределили
ползването на покриваната плоча, като обособили 22 места за паркиране и
поставили скоби.
При така изложените твърдения ищците
считат, че покривната плоча представлява свободна дворна площ по смисъла на ЗУТ
и искат ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на 14.33% ид.ч. от
нея. Алтернативно твърдят, че представлява застроена част от терена, но обща
част за всички собственици, заради предвиденото в проекта ползване, като отново
искат предаването на 14.33% ид.ч. от нея.
Твърдят, че с поставянето на скобите
ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост и искат
осъждането им да ги премахнат. Претендират разноски.
С молба от ……..ищците насочват претенциите
си срещу И.П.Х.И., с…… на ответника Н.И.И. и срещу М.И.Т..
С молба от …… ищците оттеглят евентуалната
претенция за премахване на сграда с идентификатор ………..
С молба от …………ищците насочват претенциите
си срещу Г.Ю.К.-К., с… на ответника А.К..
С определение от ………. са конституирани
новите ответници, производството е прекратено по отношение на иска за
премахване на сградата и исковата молба е върната по отношение на претенцията
за установяване съществуването на бреме (право на въздействие).
В срок е
постъпил отговор от ответниците И.Г., Й.С., Д.А., Н.И., Н.С., Р.М., И.М., В.Г., П.Д.,
Л.Г., А.Я., А.К., П.И., Ю.Д., Ю.Б., С.Б., С.Н., Ф.Ф., И.Ф., И.И., М.Т. и Г.К.,
с който се оспорват претенциите. Твърдят, че сградата 5 е напълно
самостоятелна, като в нея са разположени 22 самостоятелни обекта- гаражи,
собственост на част от ответниците. Тя, както и останалите сгради представлява
застроена площ от поземления имот, като етажът над нивото на земята бил
полуподземен. Твърдят, че ищците нямат никакви права в сградата, защото същата
е самостоятелна. Считат, че никоя от частите на сградата не представлява обща
част към никоя от другите сгради в обекта. В действителност съществували
описаните в исковата молба рампи, но те били разположени в прилежащата част на
сградата. Неоснователно било и твърдението, че площта на покрива на сградата
била необхоД.за допълване на местата за паркиране. Броят на жилищата във всички
сгради бил общо 60, като имало 24 гаража в самите сгради и 22 в сградата номер
5. Останалите 14 места за паркиране били налични, проектирани и изпълнени на
други места в имота. Невярно било и твърдението, че заемането на покривната
плоча пречело за ползването на обектите на ищците.
От
ответниците В.Х., Н.К. и О.С. не е постъпил отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Ищците са собственици на СОС в различните
сгради, като всички придобивни сделки са от ……… и в тях е включено и правото на
собственост върху идеална част от поземления имот. Всички нотариални актове са
съставени след месец…….. към който момент с категоричност се установява, че
сграда 5 е била изградена в груб строеж и е възникнала като самостоятелен обект
на правото на собственост- нотариален акт на лист 42 и 43.
От приложения протокол от………. се
установява, че част от ответниците, като собственици сградата, са взели решение
за ползването на местата за паркиране, разположени на нейния покрив- общо 22
броя. Дали посоченото решение има характеристиките на такова взето от етажна
собственост не е предмет на проверка и преценка в настоящото производство. Дори
да се приеме, че сградата се притежава в обикновена съсобственост, документът удостоверява
решение на съсобствениците за това как да се ползва част от нея по чл. 32 ЗС.
Поради това и конкретната правна природа на този акт е без значение за
възникналия правен спор, който се изразява в това дали ищците имат право да
ползват местата за паркиране и дали поставените скоби пречат за упражняване на
правото им на собственост. Този въпрос
следва да се реши като се направи преценка за това какъв всъщност е правния
статут и съответно на кого принадлежи правото на собственост върху плоския покрив
на сграда 5, изграден така, че да се ползва като паркинг.
За изясняване на този въпрос бе изслушана
комплексна СТЕ, от което се установява, че съгласно одобрените проекти в имота
е предвидено да бъдат изградени 5 сгради- четири жилищни и една представляваща
подземен паркинг с означение буква „Д“ (или сграда 5 по КК). По предвижданията
тя е следвало да бъде подземна с кота таван +0.00=165.00 и кота под
-3.30=161.70, като в нея е било предвидено да има 24 бр. паркоместа. Върху
покрива на сградата е предвидено обособяването на паркинг за 12 броя леки
превозни средства и част от зоната за рекреация на имота (озеленяване и кътове
за почивка). Тази сграда е предвидено да се изгради в пространството между
останалите 4 жилищни сгради, като достъпът до две от тях, означени с букви „В“
и „Г“ (идентификатори .3 и .1) се осъществява само от това вътрешно квартално
пространство. Съгласно заключението кота
+0.00=165.00 съвпада с котата на прилежащия терен на четирите жилищни
сгради и конструкцията на гаража е трябвало да бъде разположена изцяло под
земята. Поради това и застроената площ на този обект не е взета при определяне
на устройствените показатели. Достъпът до гаражите в секции „В“ и „Г“ се
осъществявала чрез алея с шИ.от 5 метра, разположена в югозападната част на
имота с понижаване на нивото на
прилежащия терен до -1.30 (кота 163.70). Достъпът до предвидения върху сграда
„Д“ открит паркинг е проектиран да се осъществява от същата алея с рампа до
достигане на котата на подземния гараж +165.00. (Тук следва да се добави, че
необходимостта от изграждането на рампа е породено от понижаването на нивото на
прилежащия терен за обслужване на гаражите в двете сгради, които са
проектирани, като полуподземни) По време на строителството била направена
преработка на проекта за сграда „Д“ (сградата 5), след която намалял борят на
обособените в нея паркоместа- от 24 на 22, но няма изменение в абсолютната кота
на тавана и пода на сградата. С категоричност се установява, че сградата е била
реализирана, но с отклонение спрямо одобрения и преработен проект. Между
сградите и около подземния паркинг е оформено дворно място задигнато по
височина спрямо улиците/алеите. Самото дворно място е разделено на много
участъци/площи с различни коти, като разликата между кота готов покрив на подземния
гараж и котите на тези участъци е различна и варира от 0.30 м. до 1.4 м. При
замерва се установило, че общо улиците/алеите в имота са на средна кота 165.00,
а кота покрив на подземния гараж е 166.40. В заключението е посочено, че в
имота са изградени и въведени в експлоатация 4 броя жилищни сгради, групирани
две по две и един брой полуподземен гараж. Подходът към осъществения паркинг на
покрива на полуподземния гараж е променен като вид и функционална организация,
като е оформен с три броя рампи с цел преодоляване на денивилацията. Котата на
покрива на обект „Подземе гараж“ е завишена и към момента е измерена на 166.40,
като се ползва за паркиране. Установило се, че са обособени 22 броя паркоместа,
като пред всяко от тях е поставена скоба за ограничаване на достъпа. Посочва
се, че достъпът до входа на жилищна сграда „В“ (сграда 3) е значително
затруднен с маркирането на паркомясто точно пред входа, монтираните устройства
за ограничен достъп и изградения борд (наречен ограда) на обекта. Най-тясното
разстояние между борда и входа е измерено на 1.66 м. Експертизата дава
заключение, че на място е реализиран полуподземен
гараж, което било с известни отклонения от одобрения архитектурен проект.
Същите се отнасяли до това, че обектът вече не бил подземен гараж, а
полуподземен, тъй като била променена котата на покривната плоча спрямо
прилежащия терен. Заключението е изготвено след оглед на място и запознаване с
документите в община П…… обосновано е и следва да бъде кредитирано.
Съгласно чл. 38
ЗС дворното място е обща част към етажната собственост. Това е така
обаче само, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното
място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Това
разбиране произтича от възможността, предвидена в чл. 63
ЗС, сграда или самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава
от правен субект
отделно от правото на
собственост върху терена. Щом собствеността върху сградата или част от нея може
да принадлежи на лица, притежаващи право
на строеж, различни от собствениците на терена, то и дворното място
придобива статут на обща част на етажната собственост само по волята на
собственика. В този случай собственикът на отделен обект от етажната
собственост притежава правото на
строеж за него, без да притежава идеална част от терена. / Решение № 661/02.11.2010
г. по гр. д. № 1437/2009 г. на І ГО на ВКС/.
От събраните по делото доказателства може
да се направи заключение, че всички собственици на обекти в жилищните сгради и
изградения полуподземен гараж имат право на собственост върху земята, доколкото
тя се прехвърля като неразделна част от всеки от продадените обекти. При това
положение в действителност дворното място е придобило характеристиките на обща
част и е общо за всички собственици на самостоятелни обекти в сградите,
независимо дали това са апартаменти, ателиета, офиси или гаражи. Правото на
ползване на общите части принадлежи на всички етажни собственици, но това
правило се отнася само до свободната
дворна площ и не важи за застроените площи на отделни сгради, върху които
отделни етажни собственици имат право да държат сградите, в които се намират
техните обекти. Ето защо, за да се даде отговор на възникналия между страните
правен спор, следва да се определи всъщност каква част от съсобствения поземлен
имот представлява свободна дворна площ.
Дефинициите за
"жилищна сграда", "сграда със смесено предназначение" и
"строежи" са дадени в § 5, т. 29, 29а и 38 от ДР на ЗУТ, тези за "етаж", "подземен етаж",
"полуподземен етаж" и "надземен етаж" в § 5, т. 47, 48, 49 и 50 от ДР на ЗУТ, като "подземен" е етажът, таванът на който е разположен под
котата на средното ниво на прилежащия тротоар /на прилежащия терен към улицата/
или до 0.3 м над тази кота; "полуподземен" е етажът, подът на който е
разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар /на прилежащия
терен към улицата/, а таванът - на повече от 0,3 м. над тази кота и до 1,5 м.
над нея; и "надземен" е етажът, таванът, на който е разположен на
повече от 1,50 м. над котата на средното ниво на прилежащия терен /на
прилежащия тротоар към улицата/. Застроена е площта, ограничена от външните
очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния
етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания;
в застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и
стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1.2 м от
средното ниво на прилежащия терен. Извън застроената площ е свободната дворна
площ (т. 16), представляваща разликата между площта на урегулирания поземлен
имот и застроената площ. За такава площ се считат и откритите използваеми тераси върху подземния етаж, както и
озеленените площи.
В настоящия случай от приетата СТЕ се
установява, че сграда „Д“ (сграда 5) е изградена като полуподземна, като
покривът й е разположен на кота 166.40 или с 1.4 метра повече от кора 165.00,
която съдът намира, че се явява средното ниво на прилежащия терен, съгласно
приетата СТЕ и представения проект за вертикално планиране. При това положение не може да се сподели становището на ищците, че
бетонната плоча на покрива на сградата представлява свободна дворна площ. Съгласно дефиницията на параграф 5, т. 16 от
ДР на ЗУТ това пространство е част от застроената площ на имота, защото само
площта на изцяло подземен етаж не
участва във формирането застроената площ. Поради изграждането на сградата в
отклонение с одобрения проект по отношение на височината, тя е възникнала като
самостоятелен обект на правото на собственост съобразно фактическото й
състояние и последната плоча, макар да притежава характеристиките на тераса,
всъщност представлява неин покрив. Характерът на покрива не се изменя от
използването му и като тераса, защото и в такъв случай запазва функцията си на
покрив, която е главната функция на този вид тераси. Щом като терасата обслужва
като покрив останалите под нея
обекти, тя представлява покрив на сградата и като такъв принадлежи на
собствениците на самата постройка.
Изложените до момента съображения, за
относими и към предявената евентуална претенция по чл. 108 ЗС за предаване на
владението като обща част. Тъй като горната плоча-
терасата или
покрива, на полуподземния етаж, съгласно параграф 5, т. 16 от ДР на ЗУТ не представлява свободна дворна площ,
собственикът на сградата, а не на земята притежава правото да ползва същата, но като не пречи на собствениците на
сгради, съответно на СОС, да упражняват правата си. Изложените от ищците
съображения, че на терасата е придадено предназначение за общо ползва са верни,
но за предвижданията в изготвения и одобрен проект, според който сградата да е
трябвало да е подземна и последната плоча да представлява свободна дворна площ.
Реализираната на място сграда обаче е полуподземна, в отклонение на този проект
и правото на собственост върху нея, съответно върху отделните елементи, които я
съставят (стени, плочи и други) е възникнало съгласно правилата на ЗС, а именно
в полза на собственика на земята на основание чл. 92 ЗС. В този смисъл е
Решение № 295 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2013 г., I г. о.
Към момента на изграждането на сграда 5 в
степен на завършеност „груб строеж“ никой от ищците не е притежавал права върху
поземления имот, поради което и никой от тях не може да претендира права върху
нея.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗУТ не може
да доведе до промяна на горните изводи. Нормата изиска при нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително
се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот, но не урежда
конкретния им вид- дали ще се обособят гаражи или паркоместа в проекта, нито
тяхната организация- в отделни обекти, в общ обект, върху земята/свободната
дворна площ или по друг начин, нито възникването и прехвърлянето на правото на собственост.
Ето защо не се установява
ищците да притежават право на собственост върху покриваната плоча (тераса) на
сградата 5 и предявените от тях искове по чл. 108 ЗС следва да бъдат
отхвърлени.
Относно исковете по чл. 109 ЗС:
Според установената съдебна практика материално
правната легитимация на ответника, по иск по чл. 109
ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна /или
поддържане на състояние/, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до
накърняване правата на другия собственик, без единствено фактът на извършване
на незаконно строителство да предполага уважаване на иска. Следва да бъдат
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109
ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на
правото на собственост на ищеца- Решение № 33 от
6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о.
Неоснователното действие не зависи само от
това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие
на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж,
реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109
ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о.
В исковото производство по чл. 109
ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т.
ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик,
чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на
собственика/другия съсобственик да се упражнява правото на собственост в
определена степен.
Макар по делото да не се установява,
ищците да притежават право на собственост върху покрива на сградата, са налице
данни, че действията на ответниците са довели до затруднения при упражняването
на правата на собствениците на обекти в сграда 3. В исковата молба ищците
изрично основават предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС и на тези обстоятелства,
а именно: затруднения при преминаването заради малкото разстояние между сградите
(1.6 м. според СТЕ) и невъзможността за транспортен достъп до входа. Това
състояние е предизвикано от разположението на сграда 5, изграждането й над
нивото на терена, поставянето на борд (ограда) по всичките краища на покрива,
обособяването на паркоместа върху него и в крайна сметка поставянето на скоби,
за да се гарантира ползването. Именно, за да се осигури достъп до входа на
сграда 3 в така изградения борд е оставен отвор, осигуряващ преминаване за
живущите. Ползването на притежаваните от ищците- собственици в сграда 3, обекти
по предназначение включва достъп до входа, външните стени на сградата като общи
части с оглед необходимостта от извършване на ремонти, събиране на паднали
предмети и др. В настоящия случай това ползване се препятства от ползването на
покрива за паркиране, но не в цялата му част, а единствено относно мястото
разположено точно пред входа на сградата, обозначено като № 4 на разположената
на лист 39 схема за паркиране. В тази насока е и заключението на СТЕ. Поради
това ответниците следва да бъдат осъдени да премахнат скобата, позволяваща
ползването на това пространство като място за паркиране. Материално правно
отговорни за извършването на това действие са всички ответници, защото тяхното
общо поведение- разпределението на покрива за паркиране, е довело до
възникването на пречките и отново с общото си поведения поддържат това
състояние. За премахването не отговаря единствено ответникът, на когото е
разпределено мястото, защото пречката не е създадена от негови самостоятелни
действия, а от колективното разпределение на ползването.
По отношение на останалите 21 антипаркиг
скоби искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, защото не се доказва тяхното
разположение върху покрива на сграда, върху която ищците нямат права, по
някакъв начин да засяга правото им на собственост. Както е прието в съдебната
практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на
ВКС, II г. о./ не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност
на негаторния иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта,
принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен
обем. Установените факти в настоящето производство не обосновават такъв извод,
тъй като отвентиците се легитимират като собственици на сграда 5 и поставянето
на скоби препятстващи паркирането върху покрива, принципно е в обема на техните
правомощия. Това действие не ограничава и не пречи на ищците (извън посоченото по-горе място с № 4)
като етажни собствени да ползват собствените си обекти в сградите. От
ангажираните доказателства не се установява останалите (извън № 4) поставени
скоби против паркиране да препятстват ползването, доколкото това е необходимо
за ползването на сградите, съответно на обектите в тях. От представената схема
за поставянето на скобите и приетата комплексна СТЕ е видно, че пречките се
отнасят само до обособеното място с № 4, разположено непосредствено пред входа
на сграда 3, като след неговото отстраняване ще има свободен достъп чрез
вътрешен път, обособен върху покрива на сграда 5, достигащ до входа на сграда
3. По него е възможно да се осъществява достъпа до сграда 3, както и при
необходимост да влизат превозни средства за осъществяване на конкретни
дейности- доставка на стоки или предоставяне на услуги. Съгласно чл. 51 ЗС, когато за извършването на работи в един недвижим имот е
необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде
достъп за това.
В заключение следва да се
посочи, че изводите за съществуващите пречки се основават само на въведените от
ищците обстоятелства по предявения от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на 22
броя скоби, препятстващи паркирането, доколкото съгласно диспозитивното начало
съдът е обвързан от отправеното от страните искане за защита. Дали сградата или
други елементи (борд, рампи) пречат за упражняване на правото на собственост не
е предмет на разглеждане по така предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищците собственици на апартаменти в сграда 3 следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 42.41 лева за КСТЕ и адв. възн. и
7.73 лева за д.т. и оценъчна експертиза. Разноските са определени съразмерно на
уважената част от искането, като са разпределени поравно между трите разгледани
иска и са разделени на 22, предвид уважаването на иска по чл. 109 ЗС само за 1
скоба.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
2757.58 лева. Сумата е определена на същия принцип, поравно за защита по трите
разгледани иска, след което 1/3 е разделена на 22 предвид уважаването на иска
по чл. 109 ЗС за 1 скоба.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.З., ЕГН **********, Д.В.Л., ЕГН
**********, В.К.В., ЕГН **********, Б.А.В., ЕГН **********, В.И.М., ЕГН
**********, Б.В.Ф., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН
**********, Р.Л.К., ЕГН **********, Т.П.И., ЕГН **********, П.П.П., ЕГН
**********, В.М.Щ., ЕГН **********, Д. П….. Щ….., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН
**********, Ю.Н.Т., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН
**********- ищци, срещу И…
В….. Г., ЕГН **********, Й.Г.С., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********,
Н.И.И., ЕГН **********, Н.К.С., ЕГН **********, Р.М.М., ЕГН **********, И.К.М.,
ЕГН **********, В. П…. Г., ЕГН **********, П.Г.Д., ЕГН **********, Л.Г.Г., ЕГН
**********, А.Б.Я., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, П.С.И., ЕГН
**********, Ю.Р.Д., ЕГН **********, Ю.К.Б., ЕГН **********, С.К.Б., ЕГН
**********, С.Н.Н., ЕГН **********, В.Г.Х., ЕГН **********, Н.С.К. ЕГН
**********, О.И.С., ЕГН **********, Ф.С.Ф., ЕГН **********, И.А.Ю.-Ф., ЕГН
**********, И.П.Х.-И., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН **********, Г.Ю.К.-К., ЕГН
**********- ответници, искове за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците, че ищците са собственици, на общо 14.33% ид.ч.
от следния недвижим имот: покривна
тераса на сграда с идентификатор……….. представляваща свободна дворна площ от поземлен имот с идентификатор
56784.383.556, по КК и КР на гр. П………. одобрени със заповед № …….. с адрес:
гр. П…, О…..- Т…. Т….., площ: …… трайно предназначение на територията-
земеделска, при съседни поземлени имот: ………. и ОСЪЖДАНЕТО на
ответниците да предадат на ищците, владението на 14.33% ид.ч. от описания
по-горе имот.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.З., ЕГН **********, Д.В.Л., ЕГН
**********, В.К.В., ЕГН **********, Б.А.В., ЕГН **********, В.И.М., ЕГН
**********, Б.В.Ф., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН
**********, Р.Л.К., ЕГН **********, Т.П.И., ЕГН **********, П.П.П., ЕГН
**********, В.М.Щ., ЕГН **********, Д. П…. Щ…….., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН
**********, Ю.Н.Т., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН
**********- ищци, срещу И…
В…. Г., ЕГН **********, Й.Г.С., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********, Н.И.И.,
ЕГН **********, Н.К.С., ЕГН **********, Р.М.М., ЕГН **********, И.К.М., ЕГН
**********, В. П…..Г., ЕГН **********, П.Г.Д., ЕГН **********, Л.Г.Г., ЕГН
**********, А.Б.Я., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, П.С.И., ЕГН
**********, Ю.Р.Д., ЕГН **********, Ю.К.Б., ЕГН **********, С.К.Б., ЕГН
**********, С.Н.Н., ЕГН **********, В.Г.Х., ЕГН **********, Н.С.К. ЕГН
**********, О.И.С., ЕГН **********, Ф.С.Ф., ЕГН **********, И.А.Ю.-Ф., ЕГН
**********, И.П.Х.-И., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН **********, Г.Ю.К.-К., ЕГН
**********- ответници, искове за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците, че ищците са собственици, на общо 14.33% ид.ч.
от следния недвижим имот: покривна
тераса на сграда с
идентификатор……….., с адрес: гр. П…., О…- Т…. Т……… застроена площ: ………..
разположена в поземлен имот с идентификатор ……….. като обща част по предназначение- място за свободно паркиране и ОСЪЖДАНЕТО
на ответниците да предадат на
ищците, владението на 14.33% ид.ч.
от описания по-горе имот.
ОСЪЖДА И…. В…….. Г., ЕГН
**********, Й.Г.С., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********, Н.И.И., ЕГН
**********, Н.К.С., ЕГН **********, Р.М.М., ЕГН **********, И.К.М., ЕГН
**********, В. П…….. Г., ЕГН **********, П.Г.Д., ЕГН **********, Л.Г.Г., ЕГН
**********, А.Б.Я., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, П.С.И., ЕГН **********,
Ю.Р.Д., ЕГН **********, Ю.К.Б., ЕГН **********, С.К.Б., ЕГН **********, С.Н.Н.,
ЕГН **********, В.Г.Х., ЕГН **********, Н.С.К. ЕГН **********, О.И.С., ЕГН
**********, Ф.С.Ф., ЕГН **********, И.А.Ю.-Ф., ЕГН **********, И.П.Х.-И., ЕГН
**********, М.И.Т., ЕГН **********, Г.Ю.К.-К., ЕГН **********- ответници
да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на А.Б.З.,
ЕГН **********, Д.В.Л., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН **********, Т.П.И., ЕГН
**********, П.П.П., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН **********, Ю.Н.Т., ЕГН
**********, А.Д.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН ********** да упражняват правото си на собственост
върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ………., като премахнат 1 брой антипаркинг елемент тип „скоба“, разположен
на паркомясто № 4, съгласно схема за паркиране на лист 39 от делото, обособено
върху покрив на сграда с идентификатор………., като ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.З., ЕГН **********, Д.В.Л., ЕГН
**********, В.К.В., ЕГН **********, Б.А.В., ЕГН **********, В.И.М., ЕГН **********,
Б.В.Ф., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН **********, Р.Л.К.,
ЕГН **********, Т.П.И., ЕГН **********, П.П.П., ЕГН **********, В.М.Щ., ЕГН
**********, Д. П… Щ…., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН **********, Ю.Н.Т., ЕГН
**********, А.Д.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН **********- ищци, срещу ответниците иск за премахване на още 21
антипаркинг елемента тип „скоба“, разположени,
съгласно схема за паркиране на лист 39 от делото, върху покрив на сграда с
идентификатор ……
Схема за
паркиране, лист 39 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част
от решението.
ОСЪЖДА И… В…….Г., ЕГН
**********, Й.Г.С., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********, Н.И.И., ЕГН
**********, Н.К.С., ЕГН **********, Р.М.М., ЕГН **********, И.К.М., ЕГН **********,
В. П….Г., ЕГН **********, П.Г.Д., ЕГН **********, Л.Г.Г., ЕГН **********,
А.Б.Я., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, П.С.И., ЕГН **********, Ю.Р.Д.,
ЕГН **********, Ю.К.Б., ЕГН **********, С.К.Б., ЕГН **********, С.Н.Н., ЕГН
**********, В.Г.Х., ЕГН **********, Н.С.К. ЕГН **********, О.И.С., ЕГН
**********, Ф.С.Ф., ЕГН **********, И.А.Ю.-Ф., ЕГН **********, И.П.Х.-И., ЕГН
**********, М.И.Т., ЕГН **********, Г.Ю.К.-К., ЕГН **********- ответници
да заплатят на А.Б.З., ЕГН
**********, Д.В.Л., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН **********, Т.П.И., ЕГН
**********, П.П.П., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН **********, Ю.Н.Т., ЕГН
**********, А.Д.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН **********, сумата от 50.14 лева- разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Б.З., ЕГН **********,
Д…. В.Л., ЕГН **********, В.К.В., ЕГН **********, Б.А.В., ЕГН **********,
В.И.М., ЕГН **********, Б.В.Ф., ЕГН **********, А.В.М., ЕГН **********, С.П.К.,
ЕГН **********, Р.Л.К., ЕГН **********, Т.П.И., ЕГН **********, П.П.П., ЕГН
**********, В.М.Щ., ЕГН **********, Д. П… Щ…….. ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН
**********, Ю.Н.Т., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и Т.А.А., ЕГН
**********- ищци, да заплатят на
И… В…. Г., ЕГН **********, Й.Г.С., ЕГН **********, Д.А.А., ЕГН **********,
Н.И.И., ЕГН **********, Н.К.С., ЕГН **********, Р.М.М., ЕГН **********, И…
К.М., ЕГН **********, В. П…….. Г., ЕГН **********, П.Г.Д., ЕГН **********,
Л.Г.Г., ЕГН **********, А.Б.Я., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, П.С.И.,
ЕГН **********, Ю.Р.Д., ЕГН **********, Ю.К.Б., ЕГН **********, С.К.Б., ЕГН
**********, С.Н.Н., ЕГН **********, В.Г.Х., ЕГН **********, Н.С.К. ЕГН
**********, О.И.С., ЕГН **********, Ф.С.Ф., ЕГН **********, И.А.Ю.-Ф., ЕГН
**********, И.П.Х.-И., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН **********, Г.Ю.К.-К., ЕГН
**********- ответници, сумата от
2757.58 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Тоско Ангелов.
Вярно с оригинала.
М.Х.