№ 25595
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110147907 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 47907/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Амиго Финанс“ ЕООД срещу Б. Т. К., като се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение, което било възникнало по сключен
Договор за финансов лизинг от 21.05.2021 г. между „Мого България“ ЕООД и ответника.
Поддържа, че по силата на договора като лизингодател е придобил собствеността на лек
автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ......, който е бил предоставен на ответника за ползване в
качеството му на лизингополучател. Излага съображения, че автомобилът бил оценен на
сумата от 5000,00 лева, като по договора била предоставена сумата от 4500,00 лева, при
уговорен фиксиран лихвен процент от 41,16 % и месечни вноски в размер на 794,56 лева за
36 месеца. Навежда доводи, че лизингополучателят не бил изправна страна по договора,
като не бил заплатил дължимите вноски, поради което бил изпаднал в забава. Твърди, че е
предприел действия за разваляне на договора, за което имало уведомление до насрещната
страна от 19.09.2022 г., като на 04.10.2022 г. лизингополучателят бил върнал предоставения
автомобил. Поддържа, че за периода за който вещта е била ползвана се дължат лизингови
вноски в размер на сумата от 302,15 лева за периода 10.08.2022 г. до 13.12.2022 г. Инвокира
доводи, че се дължала неустойка за разваляне на договора, съобразно уговореното между
страните в размер на сумата от 508,65 лева. Развива съображения, че освен това
лизингополучателят дължал сума за заплатена застрахователна премия в размер на 169,92
лева, която била заплатена от ищеца на основание чл. 483 КЗ, като с оглед уговореното в
договора, ответника дължал възстановяване на дължимата сума. Твърди, че съгласно общите
условия на договора, ответника дължали сума за разходи по възстановяването на лизинговия
1
актив в размер на 396,00 лева. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявените искове. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за допускането на ССчЕ по задачи поставени в исковата
молба. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
нямало ясен метод по който да се изчисли дължимите вноски, за което прави обосновка от
фактическа и правна страна. Поддържа, че с оглед фактическите твърдения на ищеца не
било налице неизпълнение, като напротив би се достигнало до хипотеза не неоснователно
обогатяване. Навежда доводи, че след като са неоснователни вземанията за главница, то
такива били и акцесорните вземания за лихва. Развива съображения, че не се дължали
претендираните вземания за възстановяване на лизинговия актив, което извежда с аргументи
от уговореното в договора, а освен това не било ясно какви точно разходи са извършени,
нито дали действително последните са сторени. Твърди, че процесният договор за лизинг е
нищожен с оглед уговорената стойност и размера на ГПР, като развива съображения, че
възнаградителната лихва е в пъти по-голяма от законната такава. Поддържа, че с оглед
посоченото в договора всичко било уговорено в абсолютни проценти без да е ясна
методиката за формирането на ГПР. Инвокира съображения за нарушаване на императивни
правила на ЗПК. Иска отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материални право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно сключен договор за лизинг; 2) вещта предмет на договора да е предоставена за
ползване; 3) клаузите от договора да са валидни, като не противоречат на императивните
материалноправни норми; 4) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 5)
наличието на валидно уговорени неустоечни клаузи; 6) да е надлежно упражнено
потестативното право на разваляне на договора от страна на ищеца, т.е. същият да е поканил
ответника, като му е дал достатъчен срок с писмена покана да изпълни задълженията си,
като ясно и точно му е указал, че след изтичането на срока договора се разваля; 7) в
договора да е било уговорено, че ищецът следва да заплати, респ. действително са заплатени
вземанията за застрахователни премии, съответно данъчни задължения, както и суми за
връщане на лизинговата вещ.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), а ответника следва да докаже, че е
заплатил претендираните вземания.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването
на правния спор предмет на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че е основателно доказателственото искане на
ищеца за допускане изслушването на заключението на ССчЕ. Доказателствените искания са
направени своевременно, поради което са процесуално допустими, а с оглед предмета на
правния спор, разпределената доказателствена тежест и направените оспорвания, искането
се явява и относимо и необходимо. На следващо място, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което към задачата на ССчЕ, следва да се
2
допусне от съда служебно поставени задачи, а именно да се посочи размера на чистата
възнаградителна лихва, като се посочи и съотношението на същата с дължимата главница по
договора, съответно да се посочи размера на вземането за главница и размера на общо
дължимите суми – лихви, такси разноски по договора, като същите се определят в
процентно съотношение и се посочи дали са в съответствие с уговореното по договора ГПР,
както и по пера да се посочат какви са компонентите включени в ГПР.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.07.2025 г. от 10:00 ч. за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца и служебно формулираните задачи от съда в
мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на 600,00 лева, вносими
от ищеца в размер по сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М.М., която да бъде уведомена.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3