Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2020г.
гр.Варна 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17060/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцеца А.В. твърди, че е в
договорни отношения с ответника „Електроразпределение Север“
АД доставка на електрическа енергия за обект с клиентски № **********.
Твърди, че при проверка на месечните си задължения за електроенергия е
установил вписване на задължение в размер на 2630,40лв. със срок на плащане
14.10.2019г., претендирана от ответника като цена на електрическа енергия, която не е определенае по показания на СТИ, а по друг начин. Твърди,
че не дължи сумата.
Предявява
искане, съдът да постанови решение с което да приеме за установено, че не дължи
на „Електроразпределение-Север“ АД, сумата от 2 630,40лв. представляваща
цена на електроенергия, изчислена за периода от 09.02.2017г. до 20.08.2019г. за
апартамент № 21, находящ се в гр.Варна, ул.“Доктор
Петър Скорчев“ №3, вход Д, по фактура № ********** от 04.10.2019г.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, в който възразява,
че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че при проверка на измервателната
система в обекта на ищеца са извършени замервания с еталонен калибриран уред и
е установено, че в невизуализиран регистър 1.8.3 на процесния
електромер с фабр. № 1114021666902978 има показания в
размер на 14157 квтч., като същия е демонтиран,
подменен с нов и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Твърди, че за извършената експертиза е съставен
констативен протокол, като при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Твърди, че процесната
проверка е извършена на 20.08.2019г. за което е съставен констативен протокол
№1202965/20.08.2019г. Твърди, че е установено точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистър 1.8.3 -14157 квтч.,
като твърди, че този вид вмешателство има за цел част от консумираната
ел.енергия да бъде отклонявана в регистър който не се визуализира на
електромера. Твърди, че при ежемесечно отчитане на количеството ел. енергия
няма как да се установи натрупване на ел. енергия в невизуализирания регистър,
тъй като това става само със специализиран софтуер с който инкасаторите не
разполагат. Твърди, че ищецът и ответника са страни по облигационно правоотношение
по договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните
мрежи на ответника. Твърди, че ответното дружество изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение. Твърди, че на 04.10.2019г. ответника е издал фактура с която е
определена цената на реално консумираната ел.енергия натрупана в скрития
регистър в размер на 2630,40лв. за периода от 09.02.2017г. до 20.08.2019г.
Твърди, че е извършена корекция на основание чл.55 от ПИКЕЕ електрическата
енергия натрупана в не визуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во
от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в случая е
получена чрез направената доставка на ел. енергия. Моли да се отхвърли
предявения иск и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №1202965/20.08.2019г.;
констативен протокол №1934/27.09.2019г. на БИМ РО Русе, становище за начисление
на ел.енергия от 03.10.2019г., фактура №**********/4.10.2019г. и приложение А, писмо
на „ЕРП север“ от 4.10.2019г., справка за потреблението от 30.10.2019г., извлечение
фактури и плащания от 30.10.2019г., протокол за монтаж/демонтаж №11193044/8.02.2017г.
и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявения установителен иск възлага върху ответника задължението да
докаже, че ищеца е негов абонат, че е ползвал ел.енергия на стойност равна на
корекцията и че това е станало в процесния период на
посочения адрес, докато за ищеца е нужно само да докаже, че ответника
претендира от него посочената в исковата молба сума.
Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от
страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищеца се явява потребител
на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕРП Север“ АД.
Съгласно
представената по делото копие от констативен протокол №1202965/20.08.2019г.
служители на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на адрес гр.Варна, кв.Бриз-юг,
№1059 и СТИ е свалено за проверка извършена в последствие от БИМ където е
констатирано отчитане на ел.енергия в тарифа 15.8.3, която не се визуализира от
устройството и е невидима при регулярна проверка.
По
посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от
2 630.40лв. за времето от 9.02.2017г. до 20.08.2019г. представляваща
коригирана стойност на ползваната за периода ел.енергия.
Въпреки
изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че
такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи
нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на
ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г.
Ответникът
за доказване на твърденията си, че СТИ на ищеца е било монтирано по надлежния
ред е представил констативен протокол №11193044/8.02.2017г. Посоченият документ
не съдържа отразяване на информация за тарифните показатели, като при това
положение не може да се приеме, че тарифите на СТИ са били нулеви.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи
на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Следва да
се има предвид също така, че периода за който е начислена корекцията е твърде
дълъг като през него са настъпили няколко промени на цените на доставяната
ел.енергия като води до невъзможност да се извърши обективна преценка за
стойността на отчетената в скрит регистър ел.енергия.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Нужно е да
се отбележи, че и двете страни са допуснали технически грешка посочвайки, че
корекцията е за имот с административен адрес гр.Варна, ул.“Доктор Петър
Скорчев“ №3, , вх.Д, ап.21, а от посочените абонатни номера и представените
доказателства се установява, че всъщност корекцията е за имот собственост на
ищеца с адрес гр.Варна, м-ст Боровец-юг, №1059, 21 с абн.№**********, като съдът приема, че следва при произнасянето
си да посочи правелния адм.адрес
на имота.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат
уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи
съответно на 712.50лв. при отчитане възражението за прекомерност направено от
представителя на ответника.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ищеца А.М.В.
ЕГН********** *** и ответника „********, ЕИК***, адрес
гр.Варна, бул.“****“ №**, Варна *** кула * че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 2 630.40лв.
претендирана от ответника като корекция на сметката
на ищеца за обект находящ се в гр.Варна, кв.***, №***, 21 начислена за времето от 9.02.2017г. до 20.08.2019г. за абонатен №**********, с клиентски №********** за което е издадена
фактура №**********/4.10.2019г., на осн. чл.124,
ал.1, от ГПК.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК104518621, адрес гр.Варна, бул.“***“ №**, Варна *** кула ** да заплати на А.М.В. ЕГН********** *** сумата от 712.50лв. разноски по
делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: