Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 03.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава
Гюзелева като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 616 по описа
за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №1350 от 17.07.2019 г. по гр.д. №4011/2019 г. Плевенски Районен съд
е:
ПОСТАНОВИЛ МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН, като е:
ЗАДЪЛЖИЛ Й.П.Б., с ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В.А.Ч., с ЕГН: **********,***.
ЗАБРАНИЛ на Й.П.Б., с ЕГН: **********,***, да приближава на по-малко от 50
/петдесет/ метра В.А.Ч., с ЕГН: **********,***; жилището, което обитава В.А.Ч.,
с ЕГН: **********,***; местоработата на В.А.Ч., с ЕГН: ********** – ***, за
срок за срок от 10 /десет/ месеца, считано от влизане на решението в сила.
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за
наложените мерки за закрила.
РАЗПОРЕДИЛ ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕДИЛ на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Й.П.Б., с ЕГН: **********,***,
че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ОСЪДИЛ на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Й.П.Б., с ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 25 лева, както и
глоба в размер на 400 лева.
ОСЪДИЛ Й.П.Б., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Ч., с ЕГН: **********,***,
направените за адвокатско възнаграждение деловодни разноски в размер на 150 лева.
Недоволен от
решението е останал Й.П.Б. и е подал въззивна
жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно. Въззивникът
твърди, че има спор с В.А.Ч.,
провокиран от неспазването на режима на лични контакти с детето В., определен
по гр.д. №6166/2018 г. на Плевенски Районен съд. Счита, че не са съобразени
доводите му, изложени в отговора на исковата молба. Намира, че съдът неправилно
е кредитирал само гласните доказателства, ангажирани от В.А.Ч.. Съмнява се в
безпристрастността на съдията.
В жалбата не се съдържат
доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на В.А.Ч. и на 14.08.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да
бъде потвърдено обжалваното решение. Въззиваемата също не е направила
доказателствени искания.
С определение №1201 от 21.08.2019 г. Плевенски Окръжен съд е
приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за
разглеждането и.
На 11.09.2019 г. Й.П.Б.
е депозирал по делото „отговор на определение №1201 от 21.08.2019 г.“, в който иска въззивната
инстанция да се произнесе по въпроса изправна ли е В.А.Ч. като стана по съдебната спогодба,
постигната по гр.д. №6166/2018 г. на Плевенски Районен съд.
Въззивникът сочи, че при постановяване
на предишната заповед по ЗЗДН по гр.д. №6406/2018 г. на Плевенски Районен съд
не е взет предвид отказа на Плевенска Военна прокуратура да образува
дисциплинарно производство срещу него във връзка с инцидента, станал на
16.08.2018 г. пред дома му.
Й.П.Б. твърди, че и майка му Н.Й.Б.
търпи „обидно и унизително отношение“ от страна на В.А.Ч. при опитите и да се
вижда с детето В..
В о.с.з. на 20.09.2019 г. Й.П.Б.
допълва, че е с висше образование, работи, спортува и има „прилични“ отношения
с хората.
Пред
въззивния съд В.А.Ч. заявява, че е
поискала промяна в режима на лични контакти на Й.П.Б. с детето В., определен по
гр.д. №6166/2018 г. на Плевенски Районен съд, в посока – ограничаване. Твърди,
че делото е висящо. Счита, че
твърденията и исканията на въззивника са неотносими към предмета на
настоящия спор.
В.А.Ч. потвърждава, че търпи
психически тормоз от страна на Й.П.Б., който тормоз не е спрял въпреки
предходната ограничителна заповед.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 17.06.2019 г. в Плевенски Районен съд е постъпила молба
от В.А.Ч. с искане за защита от
домашно насилие, осъществено спрямо нея от бившия и приятел и баща на детето и В.
Й. Б. – Й.П.Б., с когото не живеят
заедно. В.А.Ч. е поискала защитата по
реда на ЗЗДН за себе си и детето В., без да конкретизира мерките. В пледоарията
си пред първоинстанционния съд процесуалният представител на В.А.Ч. е поискал защита само по отношение на нея
чрез мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН.
В молбата си В.А.Ч. твърди,
че Й.П.Б. е избухлив, агресивен и
конфликтен и че често злоупотребява с алкохол и други вещества, поради което тя
се страхува за себе си и за детето. Сочи, че въпреки предходна заповед за
налагане на мерки по ЗЗДН, чийто срок на действие е изтекъл през м. май 2019
г., тормозът от страна на Й.П.Б. е
продължил.
В.А.Ч. сочи,
че поредният случай на психически тормоз е бил на 14.06.2019 г., когато по
време на дежурството и в *** на ***- Плевен Й.П.Б. дошъл там да разговарят за детето, което трябвало да вземе на
следващия ден за свиждане. След като тя му казала, че имат тежко пострадал
пациент и не може да му отдели време, Й.П.Б. си тръгнал и се върнал пак след
половин час в нетрезво състояние. Говорел несвързано. Заплашвал я. След като си
отишъл, звънял по телефона и пак заплашвал.
В.А.Ч. твърди, че по-късно същата вечер се разбрала с родителите на Й.П.Б.
кога да вземат детето. На другия ден те дошли, но Й.П.Б. не присъствал.
Започнал да звъни по телефона и да я обижда и да я заплашва с убийство. Решила
да прибере детето и отишла на кръщенето в ресторант „Нестинарка“, където то
било по това време с баща си и баба си и дядо си. Последвали отново обиди и
заплахи. В.А.Ч. се разбрала с майката на Й.П.Б. да и помогне да прибере детето
вкъщи. След тръгването им Й.П.Б. провокирал скандал с бащата на братовчедка си,
извикали полиция и му бил съставен предупредителен протокол.
В подкрепа на твърденията си В.А.Ч. е приложила към молбата си задължително
изискваната от чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация. Поискала е да бъдат разпитани Г.И.Ц.
и В.А.Т., които са нейни колеги в *** на ***- Плевен.
Св.Ц. разказва за случай, в който имало „страшно
много работа“, „залата била пълна с пациенти – инсулти, инфаркти“, поради което
В. не отговорила на телефонните обаждания на Й.. Тогава той дошъл в залата да
се кара с нея защо не му е вдигнала
телефона. Държал се неадекватно. Викал, крещял насред противошоковата зала на ***.
Свидетелката твърди, че Й. и друг път е притеснявал В. и е пречил да изпълнява
служебните си задължения, звънейки по телефона и идвайки на работното и място.
Св. Т. твърди, че преди около месец Й. идвал да
търси В. в *** и с груб, неучтив тон го попитал: „Къде е оная? Що си я скрил?“
Свидетелят заявява, че В. е споделяла с него за проблемните си отношения с Й..
Й.П.Б. твърди, че В.А.Ч. многократно нарушавала постигнатото помежду им
споразумение по гр.д. №6166/2018 г. на Плевенски Районен съд. Търсил съдействие
от полицията, но не получил каквото очаква. Изпитвал болка, яд, безсилие. Бил
на предела на нервите си.
Относно процесния случай Й.П.Б. твърди, че е пожелал да отиде до работата
на В.А.Ч. да се разберат относно вземането на детето на другия ден и тя се
съгласила. Когато отишъл обаче, В.А.Ч. започнала да му се кара пред колегите си
и пациенти защо е дошъл и да го пита какво е толкова важно.
Й.П.Б. твърди още, че на другия ден задал два въпроса на В.А.Ч. във връзка
с детето, чиито отговори, според него, сочат за липса на нормална комуникация и
за неуважение към него като родител. Същия ден В.А.Ч. дошла на семейното
тържество, на което той и детето присъствали, и
си взела детето. Целта и била да го унижи „колко не става“, да го
дискредитира като родител.
Й.П.Б. също е поискал събирането на гласни доказателства. Св.Н.Б. е негова
майка и потвърждава твърденията му. Заявява, че на 14.06.2019 г. на
местоработата на В.А.Ч. не е имало конфликт, макар и да признава, че първо е пушила
цигара и след това е влязла в болницата, т.е. не е била през цялото време със
сина си. Свидетелката заявява, че на другия ден В.А.Ч. е дошла на кръщенето да
премери новозакупените сандали на детето след като преди това Й. и се обадил да
и каже, че старите сандали му убиват. Двамата родители разговаряли.
Свидетелката била наоколо и не ги подслушвала, но не чула Й. да нагрубява В..
Не уточнява за какво са разговаряли, но акцентира върху реплика на В. към Й.,
че я гледа като „изрод“, след която си поискала детето.
След изслушването на всички
свидетели В.А.Ч. обяснява, че
действително преди процесния случай на 14.06.2019 г. се чули с Й.П.Б. по
телефона, за да се разберат за вземането на детето на следващия ден. Той
пожелал да разговарят лично и тя се съгласила. Когато дошъл на местоработата и,
се влошило състоянието на пациент и тя му казала, че не може да му обърне
внимание. Й.П.Б. пожелал да дойде втори път. Когато направил това, нея я нямало
в залата и тогава разговарял със св.Т.. Като се върнала, започнал да говори
несвързано и го попитала дали е пиян, а той и казал, че е „терминална“. Тръгнал
си, но звънял отново и искал да дойде трети път. Този път тя го предупредила,
че ще повика полиция.
На другия ден родителите на Й.П.Б. взели детето. То било със
сандали, които действително му убивали, защото другите – закупени от бащата
били забравени в градината. Й.П.Б. започнал да и звъни по телефона и да я
обижда, че е некадърен родител. После продължил със заплахи как ще бъде убита
по различни начини. В.А.Ч. се ядосала и притеснила за детето. Купила сандали и
отишла на кръщенето да ги премери. Там се опитала да разговаря с Й.П.Б. – защо
я заплашва, какво му е направила, заслужава ли подобно отношение. Той я гледал
с „втренчен“ поглед, който била виждала и друг път при проява на агресия от
негова страна. Тогава го обидила /репликата че я гледа като „изрод“/, взела
детето и си тръгнали.
Й.П.Б. е осъждан, но реабилитиран по право. Срещу него са
налагани мерки по ЗЗДН.
При така описаната фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е
приел, че има акт на домашно насилие и е наложил адекватни мерки за защита.
В обжалваното решение е прието, че доказателствената стойност на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не е била оборена от Й.П.Б. посредством
ангажираните от него гласни доказателства – извод, който сам по себе си е
верен, но би имал решаваща тежест, ако нямаше други доказателства в подкрепа на
твърденията на В.А.Ч., освен декларацията и по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В случая показанията на свидетелите Ц. и Т. кореспондират с декларираното
от В.А.Ч.. Тя упражнява високо отговорната професия на лекар и то в особено
стресовите условия на Спешната медицинска помощ. Недопустимо е да бъде притеснявана
психически и възпрепятствана физически да изпълнява адекватно служебните си
задължения чрез телефонни разговори в работно време и посещения на работното и
място. Подобно поведение, при положение, че не е наложено от нетърпящи отлагане
причини, представлява психически тормоз, дори и да не е ясно съдържанието на
телефонните разговори и присъствието на работното място да не е белязано от
хипер конфликт.
Й.П.Б. не е дал обяснения, а още
по-малко е доказал за какво е искал да говори с В.А.Ч. лично – на работното и
място и неотложно – на 14.06.2019 г. в рамките на работното и време. Й.П.Б. не
отчита обстоятелството, че работната среда на В.А.Ч. е специфична и динамична и
очевидно не се съобразява с нейните професионални приоритети. Поведението му не
само допълнително стресира В.А.Ч., но и я злепоставя пред колегите и, които
очевидно без да искат са в течение на личните им драми.
Важно е да се отбележи, че независимо от поведението на Й.П.Б. на
14.06.2019 г., В.А.Ч. не е възпрепятствала свиждането му с детето на следващия
ден. На 15.06.2019 г. тя е предала детето на родителите на Й.П.Б., но една
безобидна нейна простъпка /като забравянето на сандалите на детето в градината/
е провокирала сериозен словесен конфликт по телефона. Очевидно комуникацията
между Й.П.Б. и В.А.Ч. като родители е обременена от негативните им лични
отношения, но причината не е само у В.А.Ч., както счита Й.П.Б.. В опит да
разреши конфликтната ситуация В.А.Ч. е закупила нови сандали на детето и отишла
да му ги занесе. Тогава при комуникация очи в очи конфликтът помежду им е
ескалирал. Това е показателно, че наложените мерки по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН са нужни,
за да не се стигне до по-тежка конфликтна ситуация.
Й.П.Б. се опитва да обясни генезиса на
влошените си отношения с В.А.Ч. с неизпълнението от нейна страна на спогодбата
по гр.д. №6166/2018 г. на Плевенски Районен съд. Видно от тази спогодба, тя е
постигната доброволно, подробна е и предвижда точен регламент, т.е. няма
предпоставки изпълнението и да поражда конфликти. Ако има неизпълнение на
едната страна, това по никакъв начин не позволява на другата страна чрез
психическо и/или физическо насилие да цели изпълнение на спогодбата. В рамките
на настоящото производство съдът не може да се произнася по въпроса за
изпълнението/неизпълнението на спогодбата по гр.д. №6166/2018 г. на Плевенски
Районен съд – той е извън предмета на спора. Ирелевантни са и отношенията между
В.А.Ч. и майката на Й.П.Б. – Н.Й.Б.. Не следва да бъдат обсъждани нито
съображенията на Плевенски Районен съд при постановяване на предишната заповед
по ЗЗДН по гр.д. №6406/2018 г., нито тези на Плевенска Военна прокуратура за
отказа и да образува дисциплинарно производство срещу Й.П.Б. във връзка с
инцидента, станал на 16.08.2018 г. пред дома му.
Важно е да се отбележи, че в молбата
си В.А.Ч. е поискала закрила за себе си и за детето, но в последствие е
поддържала искането само за себе си. Казано иначе – не е целяла прекъсване на
контактите между детето и баща му. Й.П.Б. следва да има предвид, че наложените
му мерки не възпрепятстват контактите с детето В.. Те могат да бъдат
осъществявани при добро желание, с посредничеството на трети близки лица, без
да се накърняват личния и професионалния живот на майката, както и нейното
психическо и физическо здраве.
С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №1350 от 17.07.2019 г. по гр.д. №4011/2019 г. по описа на Плевенски Районен
съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: