РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. *****, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. П.
при участието на секретаря Ж. Т. Б.
като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело №
20233130101215 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: ********** срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
общ. ****, обл. ***, с която е заявен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/6
идеална част от дворно място, находящо се в село ****, общ. ****, обл. ******,
представляващо УПИ XVII-275, кв. 31, по регулационния план на **********,
одобрен със Заповед № 3223/01.08,1969 г., цялото с площ от 1000 кв.м. по данъчна
оценка, с площ от 990 кв.м. по документи за собственост и с площ от 969 кв.м. по
скица, както и от построените в него – жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м.
и навес с оградни стени с площ 50 кв.м., при граници на мястото по скица: улица, УПИ
XVIII 276, II-274, III-273, XVI-275, съчетано с искане, на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт № 167, том II, рег. № 1754, дело №
347/2010г., съставен от нотариус З. А.. с рег. № *****, вписан в СВ под акт № 122, том
IV, вх. рег. № 1617 от 13.05.2010 г., дело № 732/2010 г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения
изложени от ищеца в исковата молба: Ищцата твърди, че съгласно Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение
№ 77, том III, дело № 938/22.11.1966 г. на **** народен съд нейният дядо Р. Г. Р., ЕГН
********** е признат за собственик на следните недвижими имоти: къща и навес с
дворно място от 990 кв.м., представляващо парцел V-44, кв. 59 по плана на село ****,
обл. ****** и дворно място от 1060 кв.м., представляващ парцел XIV-44 в кв. 59 по
плана на село ****, обл. ******. Твърди се, че след като Р. Г. Р. е починал, е оставил за
наследници: Н.С. Р. /починала на 12.06.1995 г./ и синовете си Г. Р. Г. /починал на
10.06.2009 г./ и Й. Р. Г. /починал на 27.06.2001г./. За наследници на Г. Р. Г. ищцата сочи:
Г.К. Г., ЕГН **********, Р. Г. Р., ЕГН ********** (себе си) и Н. Г. Р., ЕГН **********
(ответника), а за наследници на Й. Р. Г.: С.В. Р. /починала на 16.04.2023 г./, Н.Й.Б., ЕГН
1
********** и В.Й.Р., ЕГН **********. Ищцата се легитимира като собственик на 1/3
идеална част от оставеното й наследство от покойния й баща Г. Г., който е притежавал
½ ид.част от имота, придобито по наследство, респективно ищцата заявява, че има
право на собственост върху 1/6-та ид. части от спорния недвижим имот. При
извършена проверка в имотния регистър ищцата посочва, че е установила, че с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 122, том
IV, дело 732, вх. рег. № 1617 от 13.05.2010 г. на СВ *****, брат й Н. Г. Р. е признат за
собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в село ****, общ.
****, обл. ******, с площ от 1000 кв.м. при граници: улица, ПИ XVIII-276, III-274,
XVI-275, включено в УПИ XVII-275 в кв. 31 по плана на селото и построените в това
дворно място жилищна сграда с площ от 73 кв.м. и стопанска постройка с площ от 50
кв.м. Твърди идентичност между парцел V-44 в кв. 59 по плана на село ****, обл.
****** и УПИ XVII-275, кв.31 с площ 969 кв.м. Моли за уважаване на иска, отмяна на
издадения КНА и присъждане на стоР.те по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Г. Р., с който се
изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Ответникът посочва, че е във владение на описания в исковата молба имот от повече
от 25 години, като владее напълно необезпокоявано от преди 2000-та година, което е
било явно и непрекъснато, както за всички роднини, така и за всички в селото.
Потвърждава, че през 2010 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Заявява, че и до настоящия момент единствено той владее напълно и
необезпокоявано от никого процесния имот, в който отглежда животни и сее различни
култури. Счита, че сестра му – ищцата в производството винаги е възприемала този
имот като негов и никога не е предявявала никакви претенции спрямо него до
момента. Посочва, че през целия си живот е живял заедно със семейството си и майка
му в *****, а сестра му била установена трайно в чужбина. Твърди, че от издаването
на нотариалния акт за собственост през 2010 г. до момента никой не е оспорвал
правото му на собственост върху процесния имот, макар и този факт да е бил известен
на всички, включително и на сестра му. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители. Ищцовата страна моли за уважаване на иска и присъждане на
разноските по делото. Ответникът оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна.
Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ищеца, с
които се обобщава доказателствения материал по делото, съпоставя се със
законодателната уредба и се обосновава извод за основателност на предявения иск.
Писмени бележки са изготвени и от ответната страна, с които се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция, поради настъпила в полза на ответника
придобивна давност спрямо претендираната идеална част от ищцата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от удостовеР.е за наследници на Р. Г. Р., ЕГН ********** негови
наследници са: Г.К. Г., Р. Г. Р., Н. Г. Р., Н.Й.Б. и В.Й.Р.. А съгласно удостовеР.е за
наследници на Г. Р. Г., ЕГН ********** негови наследници са съпругата му Г.К. Г., Р. Г.
Р. и Н. Г. Р..
По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
2
наследство и давностно владение № 77, том III, дело № 938/1966 г. от 22.11.1966 г. Р. Г.
Р. е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в село ****, обл.
******: къща, кухня с навес и дворно място от 990 кв.м. – парцел V-44, кв. 59 по плана
на селото и дворно място от 1060 кв.м. – парцел XIV-44 в кв. 59 по плана на селото.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност №
167, том II, рег. № 1754, дело № 347/2010 г. по описа на нотариус З. А.., вписан под вх.
№ 1617/13.05.2010 г., акт № 122, том IV, дело № 732/2010 г. в СВ при РС ***** Н. Г. Р.,
ЕГН ********** е признат за собственик на дворно място, находящо се в **********
с площ от 1000 кв.м., включено в УПИ № XVII-275 в кв. 31 по плана на селото, ведно
с построените в това място жилищна сграда с площ от 73 кв.м. и стопанска постройка
с площ от 50 кв.м. Представено е и копие от разписен лист, в който за собственик на
имот под № XVII-275 в кв. 31 по плана на селото е записан Н. Г. Р. по силата на
посочения нотариален акт от 2010 г.
Видно от скица № 641/20.12.2023 г., издадена от община ****, обл. ******, имот
УПИ XVII-275 в кв. 31 е с площ 969 кв.м. Издадена е и данъчна оценка за УПИ
XVII-275, кв. 31 по плана на селото. Представена е извадка от кадастрално-
регулационния план на село ****, одобрен със Заповед № 4885/11.12.1933г. за парцели
V-44 и XIV-44 в кв. 59 по плана на село ****.
Ангажирани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, водени от двете
страни, а именно: Й. Д., С.С. и Й. Л. от ищеца, а С.М., Д.Н. и Н.Н..
Свидетелят Й. И. Д. излага, че е непосредствен съсед на Н. и живее в имот №
12 от 7 години, който граничи със западния имот на Н. с площ от около 900 кв.м.
Посочва, че между имотите им и от страната на улицата имотът на Н. е ограден с
каменен зид, а от другата страна граничи със стопански сгради, собственост на Н..
Свидетелят описва Н. и семейството му като трудолюбиви хора, които поддържат и
ремонтират селскостопанските сгради в процесния имот, построили навес за овце,
оранжерия. Отглеждали животни и зеленчуци. Семейството на Н. живеели в другия
имот, който се явявал по-долния от процесния. В горния /процесния/ имот имало стара
къща, която той частично ремонтирал, като големият му син планирал да довърши
ремонта и да живее там. Счита, че всички хора в селото знаят, че този имот е
собственост на Н., който притежава общо два имота в ****. Съседът споделя, че не
познава сестрата на Н. и никога не я е виждал. Други хора не е виждал да са работили
в имота.
Според свидетелските показания, дадени от свид. С.Ж.С., който се явява
съсед – през една къща с имота на Н., процесният имот представлявал двор с къща и
стопански постройки с площ от около един декар. Свидетелят споделя, че живее цял
живот в селото и познава Н. откакто се помни. В имота имало оранжерия и асмалък.
Свидетелят споделя, че в селото е общоизвестно, че имотът принадлежи на Н..
Свидетелят излага, че знае, че Н. има сестра, но не я е виждал поне от 15 години,
виждал само майка му и децата му. Свидетелят споделя, че имотът е бил собственост
на бащата на Н., който е починал след дядо му. Познавал е бабата и дядото на Н. – Н. и
Р., които починали преди много години. Бащата на Н. починал преди повече от 10
години, от когато Н. започнал да стопанисва имота. В него отглеждал растения и
животни – телета, овце и зайци. Свидетелят отрича да е чувал за уговорки относно
наследството на имотите.
Съгласно свидетелските показания, дадени от свид. Й. Т. Л., жител на с.
****, Н. се грижи и стопанисва имота повече от 15 години. Описва, че имотът граничи
3
с главния път и е ограден добре, като в него имало ниска къща със стопанска
пристройка, разположени в източната и северната част. Излага, че къщата е обърната с
лице към пътя и е оградена откъм улицата с каменна ограда. В имота Н. отглеждал
животни – малки телета, овце, кучета, грижел се и за оранжерия, имало и трактор.
Според свидетеля къщата е годна за живеене и е била обитавана от работник на Н..
Свидетелят излага, че познава сестрата на Н., но не я е виждал в селото от поне 15
години и не знае къде живее. За имота се грижел Н., съпругата му и децата им, в който
свидетелят не е виждал друг човек. В селото било общоизвестно, че къщата е на Н..
Свидетелят излага, че Н. със семейството си и майка си живеят в съседната къща, а
въпросният имот е негово наследство от дядо му. Споделя, че наскоро е чул за първи
път, че сестрата на Н. има претенции към имота, което го е изненадало. Той смятал
това за несериозно, тъй като бил убеден, че тези въпроси са уредени отдавна
документално и физически, предвид че Н. стопанисвал и се грижил за имота толкова
дълго време.
Видно от свидетелските показания на свид. С.К.М. която в продължение на 9
години от 1982 г. работила в с. ****, се установява, че Р. и Н. имали наследствен имот
от баба си, който бил в съседство с къщата, в която живеели родителите им. Майка им
понастоящем живеела с Н. в една къща. Свидетелката споделя, че знаела, че бабата е
започнала да подготвя документи за прехвърляне на имота на името на Р. преди много
години, но внезапната смърт е оставила нещата недовършени. В имота имало двор и
къща, която е започнала да се руши. Н. построил селскостопански постройки в имота,
а Р. е искала да ремонтира къщата и да я ползва, за което брат й нямал нищо против.
Въпреки това, тя не е предприела стъпки за ремонта, тъй като е нямала средства.
Затова заминала *****, за да събере пари за ремонт. Отношенията между Р. и Н. са се
влошили преди около две години, когато тя е научила, че брат е станал собственик
на имота, след което те престанали да контактуват. Свидетелката споделя, че през 2022
г. Р. последно е посетила имота, а преди това ходела всяко лято. Свидетелката посочва,
че след 1991 г. е посещавала имота на всеки два месеца. След това виждала имота поне
веднъж годишно и си спомня, че е бил ограден. Къщата не била в добро състояние, но
Р. живяла там с приятеля си две години след 1999 г., а през 2011 г. заминала *****,
където се установила трайно.
Според свидетелските показания на свид. Д.Я.Н. – снаха на ищцата, чийто
показания се преценяват съобразно чл. 172 от ГПК, процесният имот, наследствен от
бабата на свекърва й, бил обещан за нея. Чувала от брат й, че имотът ще остане за нея.
Свекърва й заминала за чужбина, тъй като къщата била в лошо състояние, с цел да
събере средства и да си изгради къща там. Когато е събрала необходимата сума, е
установила, че брат е единствен собственик на имота. Свидетелката споделя, че е
посещавала имота по празници от 2008 г. до 2023 г. и всяко лято, но след като
свекърва е разбрала от брат си, че той не желае да прехвърли частта, са спрели да
ходят. Братът на Р. живеел в друга семейна къща, а тази, разположена в процесния
имот не била годна за живеене. Свекървата на свидетелката посещавала имота два
пъти годишно, като единствено през лятото на 2024 г. не е ходила. Събирала пари за
построяване на нейна собствена къща в имота, като имала намеР.е да живее в тази
къща след пенсионирането си. Свидетелката не е чувала Н. да възразява срещу
ремонта, дори предлагал да го направи, но впоследствие се оказало, че имотът е негова
собственост. Споделя, че свекърва й е живяла известно време в имота, след което в с.
****, като през 2011г. багажът й бил преместен в процесния имот.
Съгласно свидетелските показания на свид. Н.А.Н. – син на ищцата, преценени
4
съобразно чл. 172 от ГПК, имотът в с. **** бил на бабата и дядото на майка му.
Прабаба му Н. била обещала, че имотът ще остане за майка му Р., но докато уреждали
нещата, бабата починала внезапно. Уговорка имало и между Р. и Н., съгласно която
брат й щял да прехвърли дела си на нея. Р. възнамерявала да извърши ремонт на
къщата, но не разполагала със средства. След това научила, че имотът е прехвърлен с
констативен нотариален акт на Н.. Споделя, че майка му е живяла в имота поне 5
години, като го е напуснала през 2002 г., но нещата й още стоели там. Прабаба му
починала през 1995 г., когато бил на 12-13 г. и чувал за споменатите уговорки от майка
си. Не знае, дали майка му е поддържала имота и е посрещала задълженията за
данъци. Споделя, че преди постоянно е посещавала имота, докато научила за
констативния нотариален акт.
Съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза УПИ XVII-275 в кв. 31
по кадастрален и регулационен план на селото от 1969 г. попада и обхваща части от в
парцел V-44 кв. 59 по кадастрален и регулационен план на селото от 1933 г., като заема
от него площта от 989 кв.м. и в парцел XIV-44 в кв. 59 по кадастрален и регулационен
план на селото от 1933 г., като заема от него площта от 39 кв.м. Експертизата дава
заключение и по въпроса за действалите през годините планове за процесните имоти, а
именно: кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със заповед №
4885/11.12.1933 г., кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със заповед №
3223/01.08.1969 г. Експертното заключение сочи, че имотът, предмет на настоящото
производство съгласно разписен лист към плана на с. ****, одобрен със заповед №
3223/01.08.1969 г., е записан на Н. Г. Р.. Изводите на вещото лице са онагледени в
изготвени комбинирани скици, приложени към заключението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Процесният имот, находящ се в село ****, общ. ****, съгласно писмените
доказателства и съдебно-техническата експертиза, представляващ УПИ XVII-275 в кв.
31 по кадастрален и регулационен план на селото от 1969 г. попада и обхваща части от
парцел V-44 кв. 59 по кадастрален и регулационен план на селото от 1933 г., като заема
от него площта от 989 кв.м. и в парцел XIV-44 в кв. 59 по кадастрален и регулационен
план на селото от 1933 г., като заема от него площта от 39 кв.м. От представения
нотариален акт се установява, че собствеността спрямо парцел V-44 кв. 59, ведно с
построените в него постройки и парцел XIV-44 в кв. 59 е принадлежала на Р. Г. Р.. След
смъртта му на 11.10.1989 г., видно от удостовеР.ята за наследници, негови наследници
са неговата съпруга Н.С. Р. /починала на 12.06.1995г./, синът му Г. Р. Г. /починал на
10.06.2009г./ и синът му Й. Р. Г. /починал на 27.06.2001г./, а понастоящем наследниците
на последните, а именно: Г.К. Г., Р. Г. Р., Н. Г. Р., Н.Й.Б. и В.Й.Р.. Съгласно удостовеР.е
за наследници на Г. Р. Г., ЕГН ********** негови наследници са съпругата му Г.К. Г.,
Р. Г. Р. и Н. Г. Р.. Следователно по наследство ищцата се легитимира като собственик
на 1/6-та идеална част от процесния имот.
Противопоставимо на нейното право на собственост се явява възражението,
направено от ответника, който се легитимира като собственик на целия имот по
придобивна давност въз основа на КНА № 122/13.05.2010 г., издаден след
обстоятелствена проверка. Легитимиращото действие на констативния нотариален акт
е оспорено от ищцата, което предполага опровергаване фактите, обуславящи
придобивното основание посочено в него, в случая - осъществявано от ответника
давностно владение.
Безспорно се установява, че ищцата и ответникът са наследници на Р. Г. Р. и
5
техните квоти по наследство спрямо притежавания от наследодателя им имот възлиза
в размер на по 1/6-та идеална част, но същевременно от доказателствата по делото
става ясно и че ответникът упражнява фактическата власт върху целия имот в
продължение на няколко години. Ето защо, съдът следва да се занимае с изследване на
правопрекратяващото възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност.
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен
установителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното
право.
В качеството им на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищцата
следва да установи по пътя на главното и пълно доказване, че е собственик по
наследство на твърдяните идеални части от процесния недвижим имот и че е
упражнявала необезпокоявано правото си на собственост. Наследственото
правоприемство безспорно бе установено, но упражняването на правото на
собственост по непрекъснат и явен начин е спорният по делото момент. Ответникът от
своя страна носи доказателствената тежест да установи, че е владял изцяло процесния
имот от 2000-та година насам и че владението е било явно, демонстрирано на
ответника, необезпокоявано, непрекъснато с намеР.е за своене.
Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. По силата на пар. 4 ПЗР ЗС, се прилагат разпоредбите на
ЗС, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от
предвидения в ЗС.
За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се
осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а
именно: да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на
предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намеР.ето за
придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68 ЗС.
Разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда оборима презумпция относно намеР.ето за
своене. Тази презумпция дефакто ползва владелеца дори и в отношенията му с лице,
което е притежавало правото на собственост върху вещта към началния момент на
давностния срок и му възлага доказателствената тежест по установяване основание за
упражняваната фактическата власт, т.е. че вещта е била своена. Съгласно ТР № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намеР.ето да владее
техните идеални части за себе си. Трайно обобщените необходими признаци на
владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл. 81
ЗС и спокойно.
Ответникът, отхвърляйки претенцията на ищцата, се позовава на придобиване
на материални права върху процесната идеална част от имота въз основа на
оригинерно основание, а именно – изтекла в негова полза придобивна давност
вследствие на упражнявано върху имота владение, продължило в рамките на
6
законоустановения срок. Доколкото възражението му се обосновава с твърдения за
недобросъвестно владение, то с изтичане на предвидения в закона десетгодишен
давностен срок би придобил материални права върху владяната от него недвижимост.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че ответникът е във владение на имота за продължителен период от време,
продължаващ и до днес. Това владение, според свидетелските показания на съседите
Й. Д. и С.С. и жителя на селото Й. Л., ответникът е установил от повече от 10 години и
то е било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Спорно по делото се явява
обстоятелството, дали така упражняваната фактическа власт има признаците на
владение, годно да го направи собственик, или има характеристиките единствено и
само на държане. Свидетелските показания на тази група свидетели съдът намира за
последователни, достоверни, изразяващи преки впечатления за състоянието и
стопанисването на имота и подкрепящи твърдението за дългогодишно фактическо
владение и грижа за имота от страна на Н. и неговото семейство. От тях се установява
и субективното отношение на владелеца Н., а именно грижа за имота като за свой
собствен такъв. Те от своя страна споделят и за общоизвестността в селото за
принадлежността на имота на Н.. Всички свидетели единодушно потвърждават, че Н.
отглежда растения и животни в имота, поддържа стопанските постройки и ежедневно
го посещава и обработва в продължение на повече от десет години. Същевременно
отричат да са виждали сестра му в имота от повече от 15 години и да са узнавали за
уговорки относно собствеността спрямо имота в нейна полза. Свидетелските
показания, според съда, имат значителна тежест за установяване на фактическото
владение, стопанисването и собственическите възприятия на ответника спрямо имота.
С тях се доказват твърденията на ответника, че той е упражнявал фактическото
владение върху целия имот поне от 2010 г. /след смъртта на баща му/ насам, с намеР.е
и манифестирайки явно и необезпокоявано пред третите лица, включително и неговата
сестра, че имотът е единствено негов. Разполагането на инвентар, животни, растения в
имота, както и снабдяването му с констативен нотариален акт през 2010 г. са
недвусмислено заявление за своенето му. Не се установиха и периоди, в които това
владение да е било прекъсвано или отблъсквано.
В противоречие на доказателствената установеност в полза на ответниковото
възражение са гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, водени от
ищцовата страна. Анализирайки ги, съдът дължи преценка достоверността им по
критерии убедителност, последователност, непротиворечивост, обективност и
съвместимост с останалите доказателства. Показанията на свид. С.М. подкрепят
установеното от представените писмени доказателства, а именно, че ищцата е
наследница на Р. Г. Р., който е бил собственик на процесния имот. Свидетелства се и за
обитаването на имота от ищцата в определен период за две години, считано от 1999 г.
Свидетелските показания на С.М., Д.Н. и Н.Н. потвърждават, че ищцата е извършвала
ежегодни посещения в имота до 2022г., когато е научила за това, че ответникът се е
снабдил с констативен нотариален акт. Тази група свидетелски показания предимно
пресъздават споделеното им от ищцата за обещания и уговорки, направени от нейната
баба, както за и намеР.ята на Р. във връзка с имота. Техните възприятия не се базират
на непосредствени впечатления, а на предадена информация, поради което тежестта
им в тази насока не се възприема от съда като твърде висока. Същевременно предвид
родствената връзка на свидетелите Д.Н. и Н.Н. с ищцата показанията им се преценяват
съобразно чл. 172 ГПК и съдът отчита тяхната евентуална заинтересованост. За
периода 2011 г. – понастоящем се установи, че ищцата е живяла в Италия, като е
7
посещавала имота веднъж годишно. Това е възпрепятствало упражняването на
непосредствена фактическа власт върху притежаваната част от имота, но
същевременно не изключва субективното й възприятие, че идеалната част й
принадлежи по право. През годините обаче ищцата не ангажира доказателства да е
предприемала действия по стопанисване на имота или отблъскване осъществяваното
владение от страна на брат й спрямо нейните права. Единствено се установи такова
намеР.е, споделено от нея със свидетелите. Вписването на изготвения констативен
нотариален акт, издаден в полза на ответника, има оповестително действие, което
означава, че то се смята за съществуващо за третите лица, независимо от
добросъвестността им. Това ще рече, че от 2010 г. насам за ищцата е била налице
възможността да възприеме намеР.ята на брат си, обективирани не само фактически –
чрез стопанисването и разполагането с имота, а и документално - чрез сдобиването му
с титул за собственост, и да защити своите собственически права. След като това не е
сторено, то от тогава /2010г./ до момента на подаване на исковата молба е изтекъл в
полза на брат й периодът от време, с изтичането на който се пораждат промени в
правоотношенията между страните по отношение на процесния имот и по-специално в
съсобствеността им, след като придобивният ефект спрямо нейната идеална част е
настъпил в негова полза.
От изложеното за съда следва изводът, че ответникът е придобил по силата на
давностно владение собственически права върху идеалната част, претендирана от
ищцата в процесния имот, като е осъществил явно, несмущавано и непрекъснато
владение в периода 2010г. до 2023 г. /иницииране на настоящото производство/ с
намеР.е за своене. Всички действия по стопанисване, използване на имота,
поддържането му и сдобиването с констативен нотариален акт следва да се възприемат
като действия по упражняване на фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, като
реално запълващи съдържанието на правомощията на собственика и свидетелстват за
намеР.ето му да държи имота като свой. Следователно в случая в полза на ответника е
изтекъл нужният 10-годишен период, поради което и следва да приеме, че същият е
придобил собствеността върху имота на въведеното в процеса основание изтекла
придобивна давност. Осъществяването на посоченото придобивно основание е довело
до изгубване правото на собственост от ищцата /чл. 99 ЗС/. Искът за собственост като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Доколкото е налице отхвърляне на исковата претенция по установителния иск и
не се установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право, то
съдът не следва да се произнася по искането констативният нотариален акт № 167, том
II, рег. № 1754, дело № 347/2010г., съставен от нотариус З. А.. с рег. № *****, вписан в
СВ под акт № 122, том IV, вх. рег. № 1617 от 13.05.2010 г., дело № 732/2010 г. да бъде
отменен. Причина за това е и че отмяната на констативния нотариален акт, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е винаги последица от постановяването на съдебно
решение, с което се признават права на третото лице.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на присъждане на стоР.те от него разноски, като ищецът следва да бъде осъден
да заплати сумата в размер на 1500 лева – претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: **********
срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. ***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от дворно място, находящо се в
село ****, общ. ****, обл. ******, представляващо УПИ XVII-275, кв. 31, по
регулационния план на **********, одобрен със Заповед № 3223/01.08,1969 г., цялото
с площ от 1000 кв.м. по данъчна оценка, с площ от 990 кв.м. по документи за
собственост и с площ от 969 кв.м. по скица, както и от построените в него – жилищна
сграда със застроена площ от 73 кв.м. и навес с оградни стени с площ 50 кв.м., при
граници на мястото по скица: улица, УПИ XVIII 276, II-274, III-273, XVI-275.
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. *** сумата от 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/, представляваща стоР. в производството разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
9