Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Р.Аврамова, разгледа търговско дело № 289 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
Предметът на предявените от прокурор при Софийска градска
прокуратура /СГП/ обективно, кумулативно съединени искове е очертан от
конкретните твърдения в исковата молба и се ограничава до проверка наличието на
основанията по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. б от Закона за юридическите лица с
нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, вр. чл. 44, ал. 2, предл.
четири, шест, седем и десет от Конституцията на Рупублика
България и чл. 13, ал. 1, т. 3, б. б вр. чл. 30, ал. 1, изр. първо ЗЮЛНЦ и по –
конкретно: извършване на дейност от страна на ответното сдружение, която
противоречи на Конституцията като насочена към разпалване на расова, етническа
или религиозна вражда, както и поради това, че сдружението е създало
военизирана структура, както и съществува и осъществява дейност, която
противоречи на закона - чл. 30, ал. 1, изр. първо от ЗЮЛНЦ, поради това, че
след 27.01.2020 година Управителния съвет /УС/ не отговоря на изискванията на
закона относно установения минимум на членствения му
състав. Тоест, в случая, само посочените конкретни нарушения на чл. 44 от Конституцията изпълват съдържанието на бланкетната
норма на чл. 13, ал. 1, т. 3, б.“б“ от ЗЮЛНЦ и са предмет на доказване от
страните и на иска, по който съдът дължи произнасяне.
Предявен е конститутивен иск с
правно основание чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл. 44, ал. 2, предл. четири, шест, седем и десет от Конституцията на
Република България и вр. чл. и вр. чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ за прекратяване
на сдружение с нестопанска цел поради извършване на дейност, която противоречи
на Конституцията, тъй като е насочена към расова, етническа или религиозна
вражда и чрез създаване на военизирана структура, както и извършване на дейност
с представляващ орган- УС- който няма необходимия по закон брой членове в
състава си.
Ищецът – Софийска градска прокуратура - твърди в исковата
молба, че ответникът е сдружение, което е регистрирано като юридическо лице с
нестопанска цел в частна полза през 2001 година, като от 2010 година в
регистъра е вписана промяна относно състава на УС, който се състои от три лица
/съобразно устава и закона/ и е с 5-годишен мандат, като сдружението се
представлява от избрания за Председател на УС – А.. Твърди, че поради смърт на
единия от вписаните членове на УС, считано от 27.01.2020 година, последният е с
под изискуемия по закон и устав брой членове, което е в противоречие със
закона.
Сочи, че на интернет страницата на сдружението, както и в
рубриката „често задавани въпроси“ на сайта /https://bgnes.net/ са отправяни
изявления, които имат расова, религиозна и етническа насоченост, с негативен
заряд. Твърди и че сдружението организира и участва в мероприятия, свързани с
национални и регионални исторически личности, в които активисти и симпатизанти
са облечени във военни униформи, както и че сдружението участва в обединение от
европейски националисти, което има за цел премахване на Европейския съюз в
сегашния му вид и замяната му със защитаваща националните общности структура.
На следващо място твърди и че сдружението е организатор на т.нар. Л. марш,
който се провежда ежегодно, като участниците са в униформи, с факли и под
строй, а също така в марша участват и чуждестранни националистически
организации, някои от които забранени в други държави. Маршът се провеждал
поради заявената от сдружението позиция за идейната му близост със Съюза на
българските национални легиони, воден от генерал Л., което Председателят на УС
е заявявал и в телевизионно предаване, който Съюз от своя страна е бил
авторитарно насочено движение, което вкл. е било със залегнала в основата
фашистка и нацистка идеология, против чужденците, антисемитски идеи и идеи за
еднопартийна водаческа държава. В допълнение сочи, че по време на извършвана от
ДАНС проверка се самоубива членът на УС – Е.К., в хода на разследване на което
самоубийство в дома на К.са открити незаконни оръжия, камуфлажни и дрехи с
полицейски обозначения, боеприпаси, книгата „Моята борба“ на Адолф Хитлер и
снимка на последния. Сочи и че К.е осъждан за придобиване и държане на оръжие
без надлежно разрешение. Допълва и че военни униформи само два пъти е
установено да са използвани при организирани от сдружението спортни дейности /еърсофт игри/, но във всички други случаи униформите са
ползвани, без това да е упоменато и съответно, ищецът прави извод за това, че
военните униформи не са ползвани за игра. Отделно твърди и да са ползвани
военни звания при заявяване на мероприятия пред Столична община. Намира и че,
макар само пет да са приетите по съответния ред членове на сдружението, реално
същото се подкрепя от многобройни външни лица– идейни съмишленици, които пък
дават интервюта от името на сдружението, представляват го пред институции,
задържани са от полицията. Твърди, че лицата Д..и Л.са изразявали негативно
мнение и обиди /чрез социални мрежи и в телевизионно интервю по отношение на
Димитров/ относно малцинствени етнически групи, лица, ползващи се със статут на
емигранти, с комунистически възгледи, различна сексуална ориентация, спрямо
лица с конкретни религиозни убеждения и принадлежащи към различна от
европеидната раса. Твърди, че такива позиции са заявявани и в интернет
страницата на сдружението, а в телевизионно предаване самият председател на УС
е имал негативни изказвания относно малцинствени етноси и хора с различна религиозна
ориентация.
Предвид всички изложени по-горе факти, ищецът намира, че
сдружението не изпълнява целите по устав, а осъществява дейност в противоречие
на цитираните конституционни и законови норми, тъй като споделя фашистката и
нацистка идеология на Съюз на българските национални легиони, като членовете и
активистите на сдружението отправят обидни квалификации на расова, етническа и
религиозна основа, която дейност, предвид държаните в дома на един от членовете
на УС, незаконни оръжия и боеприпаси е и реално опасна за живота и здравето на
лицата, обект на обидните нападки и има за цел разпалване на вражда и у други
лица с радикални разбирания. Още повече, че според ищеца, сдружението е създало
и военизирана структура.
Ответникът оспорва иска, намира го за неоснователен. Като
не оспорва достоверността на посочените в исковата молба и преповторени в
отговора цитати, изявления, публикации в социални мрежи и изказвания в
телевизионни интервюта, сочи, че не намира в същите вложения от ищеца смисъл и
насоченост. Възразява сдружението да осъществява дейност в противоречие на
Конституцията или закон. Възразява по интерпретацията на фактите, изложени от
ищеца, както и твърди, че са невярни твърденията, че
сдружението, чрез дейността си, е изразявало подкрепа на фашистка или нацистка
идеология, поради изразено сходства с възгледите на Съюз на българските
национални легиони, чиито идеи споделя и действаща политическа партия. Сочи, че
цитирани от ищеца публикации от името на сдружението нямат за цел да подбуждат
към насилие или омраза, а са израз на принципите на свобода на словото и
изразяването, както и част от използваните определения и квалификации всъщност
не са обидни и се използват широко в общественото пространство, вкл. от
длъжностни лица от изпълнителната и съдебната власт. Не оспорва, че на
мероприятия, организирани от сдружението се носят военни униформи, но
възразява, че това се случва само на специални чествания по годишнини и
личности, както и при организиране на игри, като намира носенето им за въпрос
на личен избор на участващия и поддържа, че никога не е било налагано от
сдружението. Отделно сочи, че не съществува и законова забрана. Относно
членството си в Съюз „Крепост Европа“, възразява някои от участниците в същия
да е забранена в собствената си страна организация, както и целта да е
противоречаща на конституционна норма. Възразява и в т.нар. Л. марш,
организиран от сдружението, да участват чуждестранни, забранени,
националистически организации, както и сдружението да знае или да е било
уведомявано за такова участие /предвид свободния достъп до мероприятието/.
Допълва, че при организиране на събитието от 2003 година и досега са спазвани
всички норми на вътрешното право, вкл. и международните договори и шествието
няма за цел изразяване на антисемитски или други подобни идеологии, а
единствено е в памет на герои от българската история. Оспорва изцяло
твърденията за това сдружението да е създало и военна структура, като намира,
че фактите в тази връзка са интерпретирани тенденциозно в исковата молба.
Твърди и че в последните години К.не е взимал реално участие в дейността на
сдружението, а относно намерените боеприпаси и други вещи в дома му, възразява
същите да имат връзка с дейността на ответното сдружение.
В заключение добавя, че отговорността на сдружението не
може да бъде ангажирана с изказвания, публикации или изразено мнение чрез
медия, социална мрежа или други подобни, с които не е изразена позицията на
юридическото лице с нестопанска цел, а личното мнение на членове, симпатизанти,
участници, организатори на събитието. Сочи, че сдружението не е имало
възможност да предприеме действия по привеждане в съответствие с Устава и ЗЮЛНЦ
представителния си орган и формата на управление и представителство.
Относно доказателствената тежест и нуждаещите се от
доказване факти по исковете по чл. чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл.
44, ал. 2, предл. четири, шест, седем и десет от
Конституцията на Република България и вр. чл. и вр. чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ.
Общоизвестен и ненуждаещ се от доказване е фактът, че с
последната вписана към датата на подаване на исковата молба промяна относно
членския състав на УС на сдружението, членове на същия са З.А., Л.Л.и Е.К..
Ищецът носи тежест да докаже следните факти:
- че
ответникът осъществява дейност, която противоречи на Конституцията и на
законите и в частност: конкретните твърдени в исковата молба прояви на тази
дейност /действия, изразяващи се в публикации, публично изразяване на идеи и
виждания, организиране на мероприятия и др./, които имат специфична насоченост
– насаждане на религиозна, етническа или расова вражда; че тези действия се
свързват и изхождат от дейността на юридическото лице; създадена от сдружението
военизирана структура.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е
да докаже, че:
- към датата
на устните състезания са отстранени основанията за прекратяване и техните
последици;
- включително,
че към датата на устните състезания вписаните в регистъра членове на
управителния му орган са в съответствие със законовите изисквания и
предвиденото в устава, тоест - минимум три лица или съответно – вписан един
управител при условията на чл. 30, ал. 3 от ЗЮЛНЦ.
По основанията, наведени в исковата молба по иска по чл.
13, ал. 1, т. 3, б.б ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3, б. б от ЗЮЛНЦ, юридическото
лице с нестопанска цел се прекратява с решение на окръжния съд по седалището на
юридическото лице с нестопанска цел, когато извършва дейност, която противоречи
на Конституцията, на законите и на добрите нрави.
В чл. 30, ал. 1 от ЗЮЛНЦ /в Раздел „Сдружения“/ е
предвидено, че управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на
сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години.
Нормата по императивен път определя изискуемия минимален брой членове на УС, за
да може сдружението да извършва дейност в съответствие със закона – с
управителен орган, отговарящ на изискванията. В случая, в срока, предоставен по
реда на чл. основание 13, ал. 3 ЗЮЛНЦ, като общоизвестно /вписано в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията/ е установено
обстоятелството, че ответникът преди даване ход на устните състезания е привел
в съответствие със закона членствения състав на УС,
което съдът взима предвид по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК. Следователно, това
наведено от ищеца основание за прекратяване на сдружението е отстранено и
съответно- не може да обоснове приложение на последиците по чл. 13 ЗЮЛНЦ.
По останалите основания за прекратяване на сдружението,
свързани с твърдения за противоконституционна дейност, следва да се посочи предварително
следното.
На първо място, следва да се разкрие същността на сдружение
с нестопанска цел – в основата, на каквото е готовността на учредители и
членове да полагат лични усилия за постигане на нестопанските му цели. Последните,
съответно, са от особена важност при преценка извършваната от юридическото лице
нестопанска дейност. Видно от действащия устав на сдружението, основните цели
са за популяризиране на ценности като родолюбие и патриотизъм, насърчаване
младите хора към туризъм, опазване на културно-историческото наследство на
България, както и спомагане за интеграцията към демократичните и общоевропейски
ценности. Осъществяване на дейност при горните цели може да се обективира в многообразни активни действия, насочени към
популяризирането им и достигане до по-широк кръг от лица и последователи–
използване на интернет пространството, вкл. социални мрежи, участие в радио и
телевизионни предавания, организиране на публични и общодостъпни мероприятия от
различен тип – събирания, състезания, шествия, демонстрации, игри и т.н. За да
бъдат обвързани такива действия с извършваната от сдружението дейност, те
следва да са организирани, подкрепени или безспорно свързани с неговото наименование.
Следва да бъде, също така, направено уточнение, че учредителите и
представляващите сдружението, както и неговите членове, освен самоопределящи се
като част от тази организация и нейните идеи, имат и самостоятелно битие като
отделни личности, поради което следва да се направи ясно разграничение кога те изразяват
мнение и участват в публичното пространство като представители и заявяват
позиция от името на сдружението и кога изразяват собствените си обществени,
политически или други възгледи. Именно по тази разграничителна линия следва да
се преценява и кои действия, извършвани от лицата, учредители или членове и
симпатизанти на сдружението, може несъмнено да се определят и свържат с
дейността на сдружението и съществуването му в правния мир и обществен живот. Доказателствената
тежест, за установяване на връзката между действията на отделните физически
лица и дейността на сдружението носи ищецът, при това при условията на пълно и
главно доказване.
Изчерпателно предвидените в закона основания, обвързани с
прилагане на най-тежката санкция по отношение на юридическото лице - принудителното
му прекратяването като правен субект - са свързани предимно с активност на
юридическото лице, която води до нарушаване на императивни правни норми. Следователно,
точно конкретните действия, осъществени от името на сдружението и
противоречащи на Конституцията, следва да се установят в процеса и същите в
своята съвкупност да могат да бъдат определени като противоречаща на закона
дейност.
Наведените в исковата молба основания за прекратяване на
сдружението, предмет на иска и подлежащи на доказване в процеса се съдържат в
нормата на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Общото за първата група от тях
/свързани с твърденията за дейност, насочена към насаждане на расова, етническа
или религиозна вражда/ е, че дейността, която е недопустима от основния ни
закон трябва да се установи и да има конкретна, определена насоченост – за разпалване
на вражда по някой от изброените критерии. Под разпалване следва да се разбира
подбуждане, създаване на предпоставки, засилване, а в термина вражда следва да
се търси значението на противопоставяне и нетърпимост към различните по
убеждения, вяра и произход хора. Такава дейност, забранена от Конституцията и
санкционирана от ЗЮЛНЦ, засяга едни от най-важните ценности на демократичното
общество, свободата на изразяване и правата на гражданите.
Първото от посочените в исковата молба основания за
прекратяване е за извършване на дейност по разпалване на расова вражда - чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл. 44,
ал. 2, предл. четири от Конституцията на Република
България. В този аспект, ищецът се
позовава на справка от ДАНС, според която представители на сдружението са
употребявали обидни квалификации към емигранти от Азия и Африка, като са
ползвани личните профили в социалните мрежи от лицата П.Д..и Л.Л.. Това е и единственото представено доказателство за установяване
извършването на дейност по разпалване на расова вражда. Дори да се приеме, че
посочените факти са установени, предвид липсата на конкретното им оспорване на
ответника /тъй като справката няма материална доказателствена сила за
отразените в нея факти или мнения/, същите не доказват хипотезата на извършване
на дейност, която противоречи на основния закон, представляваща основание за
прекратяване на сдружението. Доказано е само публично изразено лично мнение на
цитираните в справката на ДАНС лица, но липсват доказателства за това,
че изявленията представляват позиция, заявена от името на сдружението или
подкрепена от него. На следващо място, визираните действия не изпълват и
съдържанието на понятията за разпалване на вражда, тъй като не се установи да
са отправени като призив или внушение към определена група хора или обществото
като цяло, при това с изразен стремеж за противопоставяне и предизвикване на
омраза на расов признак. Тоест, твърденията на ищеца в тази връзка са недоказани.
Второто от основанията за прекратяване на сдружението,
посочено в исковата молба е за дейност по разпалване на етническа вражда
- чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл. 44, ал.
2, предл. шест от Конституцията на Република България.
Като доказателства за твърденията си в тази връзка ищецът отново е представил единствено
справка от ДАНС, която, обаче, както беше посочено вече, в гражданския процес
няма обвързваща съда материална доказателствена сила и отразените в нея факти
подлежат на самостоятелно доказване посредством допустимите в ГПК доказателствени средства, а в конкретния случай при тежест
на доказване за ищеца. Такова пълно и главно доказване той не проведе. Изложените
по-горе мотиви относно личните изказвания на отделни физически лица са относими
и тук, като следва да се добави, че съдържащите се на страницата на сдружението
квалификации и словосъчетания като „цигански орди“ и др. не се отличават като
насаждащи омраза или ненавист. Затова, макар използваните от учредителя и
председател на сдружението от регистрирането му- А.- в телевизионен ефир квалификации
относно малцинствени групи в действителност да имат неприемлиев
за демократично общество и несъвместим със заявената програма на сдружението
характер, същите не могат да се определят като действие, насочено към разпалване
на етническа вражда. Още повече, предвид представените доказателства, се касае
до инцидентна проява на председателя. Поради това и при липсата на други
доказателства, ищецът не установи в процеса елементите от фактическия състав на
хипотезата по чл. 44, ал. 2, предл. шест от
Конституцията като основание за прекратяване на сдружението в условията на чл.
13, ал.1, т. 3 ЗЮЛНЦ. Тук е мястото още веднъж да се отбележи, че в случая под
дейност следва да се разбира множество действия, обединени от специфична цел и
подчинени на определена идеология, тенденциозно осъществявани в определен
период от време. Тази дейност следва и да се свързва по несъмнен начин като
изхождаща явно или скрито от името на сдружението. Това от представените по делото доказателства не се установява.
В Република България официално мирно съжителстват няколко
самоопределящи се етнически групи, вкл. българи, цигани, турци и др. Макар
същите да имат своите културни и религиозни особености, всички те са граждани
на Република България. От представените по делото доказателства /устав, извадки
от официалния сайт на сдружението/ може да се направи извод, че сдружението
по-скоро застъпва идеите на т.нар. политически национализъм, при който хората,
населяващи една територия, доброволно обединени като граждани на същата, следва
да са основния движещ механизъм при формиране волята на нацията – държавата. В
този смисъл е и заявеното от А. в предаването Офанзива по Канал 3 от 11.05.2019
година /с оглед неоспорената част от цитираните от ищеца извадки от предаването- л. 21 от делото/, това прозира
и от краткото представяне на сдружението в официалния сайт /достъпен до
широката общественост/, като основният акцент е върху родолюбието и запазване
на българщината, популяризирани мирно, чрез личен пример за интелектуално,
духовно и от друга страна – физическо развитие. Сами по себе си тези идеи не
противоречат на върховния закон, като при изразяването им, обаче, винаги следва
да се зачитат основните, предхождащи гражданските, човешки права, вкл.
съблюдаване на заявения от самото сдружение мирен, образован и възпитан словесен
изказ и диалог, а идеологията следва да бъде излагана ясно, без необходимост от
тълкуване и преценка дали същата е в противоречие с установени правила в закона
или Конституцията. Като се остави настрана въпросът дали ответникът излага по
подходящ, спокоен и цивилизован начин своите идеи, доказателства за извършени
конкретни действия от името на
сдружението, насаждащи етническа нетърпимост, извън цитираните в исковата молба изказвания на
председателя в предавания, не са
представени /справката на ДАНС, становища, мнения и др. подобни, както беше
отбелязано нямат обвързваща съда доказателствена сила
за отразените в тях факти, а последните подлежат на самостоятелно доказване с
допустимите в ГПК средства/.
Следва за пълнота да се добави, че съхранението на
българската история, език, бит, култура, традиции, ценности, би следвало да е в
съзнанието на българския гражданин, но при стриктно съблюдаване ненарушаване на
правата и на гражданите, които проповядват незабранени от закона, различни
религиозни и културни виждания. Борбата за общодостъпно образование, добра
социална политика, популяризиране на българската култура и привързаност към
родината, в никакъв случай не се свързват със забранени от Конституцията
дейности, а напротив – са цели, залегнали в Преамбюла на същата. Необходимо е,
обаче, средствата за постигане на заявените в този дух в програмата на
сдружението цели да са съответни – словесните внушения да се осъществяват чрез умерен,
възпитан и образован тон, обществените изяви да се случват по мирен,
добронамерен, спокоен и съобразен с установения в страната ред и начини и във
форма, приемлива за всички членове на обществото.
По отношение основанието за
прекратяване на сдружението поради осъществяване на дейност по насаждане на
религиозна вражда –
по чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ е във
вр. чл. 44, ал. 2, предл.
седем от Конституцията на Република България - доказателства също не са ангажирани. В справката, представена от ищеца, се твърдят действия,
насочени към възбуждане на негативни настроения срещу конкретни религии, но
тези твърдения не се доказаха, не се установиха конкретни прояви или
изяви от името на сдружението или на лица, ясно идентифицирани със същото с
такава насоченост.
В обобщение отново следва да се посочи, че публични
изказвания или изразено мнение на симпатизанти или членове на сдружението,
които не са направени от името на сдружението и които не могат да бъдат
идентифицирани по категоричен начин с него, не могат да попаднат в обхвата на
действията, за които ищецът търси санкцията на закона спрямо ответното
юридическо лице, основна предпоставка за което е незаконната дейност да е свързана
с името и целите му. Не може да се ангажира отговорността на сдружението за
публикации на страници в социалната мрежа, които не са поддържани и
администрирани от него, нито заради изказвания на частни лица в това им
качество, а не като изразяващи воля от името на сдружението. Представените по
делото справки, мнения, становища, публикации, сигнали и др. нямат характер на
официални документи с материална и обвързваща съда доказателствена
сила по отношение на отразените факти, а други доказателства за реализиране на твърдените
от ищеца и отразени в такива документи факти в обективната действителност не са
ангажирани от ищеца, чиято е тежестта на доказване. По тази причина и при
липса на други доказателства, не се доказа в процеса връзка или участие на
сдружението и в цитираните от СГП обединение Бял фронт или Крепост Европа /за
съществуването, дейността и идеологиите на които също не са представени
доказателства/.
Основен акцент в спора е безспорно организираният и
провеждан в дълъг период /от 2003 г. и
понастоящем/ от време от сдружението на т.нар. Л. марш, както и участието на
представители, членове и симпатизанти на сдружението /обстоятелство, което
ответникът не оспорва/ в различни мероприятия и чествания в името на различни
личности из българската история – ген. Л., Д.С., Т.А., Левски, М.Б.и др.. Тези повтарящи
се действия, извършвани многократно и тенденциозно във времето, несъмнено могат
да се дефинират като извършвана от сдружението дейност, свързана с определена
идеология. Спорен е въпросът дали тя е от характер да попадне в някоя от
хипотезите на чл. 44, ал. 2 от Конституцията, които са в очертания предмет на
делото.
За да се отговори на този въпрос на първо място, следва
да се изясни какво представлява Л. марш, как и защо се организира и под каква
форма се осъществява, каква е заложената символика, както и по отношение на
останалите изяви на сдружението, свързани с организиране и участие в чествания
по повод личности из българската история, а на второ място - следва да се
изясни и какво е мястото и значението на тези личности, с каква идеология се свързват,
е ли тя широко известна, свързва ли се сдружението с техните идеи и с кои от
тях конкретно.
Безспорен по делото факт е, че сдружението е организатор
на факелни шествия в памет на ген. Л.. От събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Л., Д..и П., които съдът
кредитира като непротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност,
се установява, че за период от почти десет години назад всеки от свидетелите
има лични впечатления от провеждане на т.нар. Л. марш. И тримата свидетели
заявяват, че при провеждането не са допускани прояви, с които да се наруши
обществения ред, като самите организатори винаги са били в сътрудничество с
органите на реда и сами са контролирали недопускане на такива, вкл. недопускане
използването на забранени /напр. нацистки, фашистки/ символи, знаци, лозунги,
знамена или такива, свързани със забранени от закона идеологии, основани на
религиозна, етническа, расова или верска дискриминация. Свидетелите
потвърждават да са използвани единствено стари български знаци – напр. родовия
знак на рода Дуло, цветето Еделвайс, трибагрена лента и др. Шествията са
организирани, видно от представените писмени доказателства, при съблюдаване на
административните и нормативни изисквания и процедури и при съобразяване с
предписанията и забраните на съответните компетентни органи. Следва да се
отбележи, че останаха недоказани твърденията на ищеца, че в мероприятията,
наречени Л. марш, са участвали по покана или по инициатива на сдружението
представители на незаконни формирования, вкл. забранени в други държави или лица,
вкл. и такива, по отношение на които се извършват разследвания за престъпна
дейност. В тази връзка СГП отново е ангажирала единствено становища, заповеди и
др. подобни /л. 147 и сл. от делото/, които по отношение посочените в тях факти
и мнения също нямат обвързваща съда доказателствена
сила и при липсата на други доказателства – тези факти останаха недоказани,
дори напротив - същите се опровергаха от показанията на разпитаните свидетели. Дори,
обаче, да беше установено участието на такива лица или обединения в
мероприятията на ответника, при безспорно установения отворен достъп до
същите, ищецът следваше да докаже и че тези субекти изрично са обвързани с
дейността на сдружението или са присъствали по негов почин, което също не е
сторено в настоящия спор.
Според свидетелите, в случаите, когато шествието е
провеждано като факелно и под строй, символиката е за неугасващото дело на Л. в
защита териториалната цялост на родината и укрепването на българската армия и
въведените от него ред и дисциплина. Следва да се добави и че забрана за
подобна проява съдът не констатира да съществува в нормативната уредба. Отделен
и извън предмета на доказване остава въпросът дали това е подходящата форма на
изразяване на споделяните от сдружението идеи и дали не създава дискомфорт, страх и безпокойство в останалата част от
обществото, макар и незасягащи законосъобразността на проявата.
Щом е доказано, че маршът и честванията, визирани в исковата
молба, са организирани от сдружението, следва да се отговори на въпроса дали
личностите, в памет на които са извършвани, са такива, единствено и еднозначно свързани
с действия по налагане на омраза на расов, етнически или религиозен признак.
Най- спорната личност, в памет и под чието име са организирани чествания, е
тази на ген. Х.Л.. От заключението на вещото лице Г., в която част съдът го възприема
като изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, но и при
съобразяване посоченото за липсата на достатъчно категорични от научна гледна
точка данни, се установява, че Л. е спорна и митологизирана историческа
личност. Безспорно, от документите, съхранявани в Централния държавен военно-
исторически архив се установява само, че Л. е възпитаник на Военното училище
във Варна и целият му живот е преминал в отдаденост на военното дело, като е
носител и на отличия за бойни заслуги. Същевременно, генералът в по-голямата
част от кариерата си е бил встрани от политическия живот, като през 1935 година
става министър на войната, в който период е насочил и усилия за укрепване и
превъоръжаване на българската армия. В тази насока, съгласно заключението, той
е черпел опит от германския образец, но що се касае до физическата, спортна
подготовка и организация на армията и подрастващите, за което са ползвани и
немски инструктори, както и промяна в униформите. По това време става патрон и на
скаутското движение /известно основно с идеите за живот и оцеляване в
природата/. Тоест, предвид експертното становище, в този етап Л. е разпознаваем
основно с експертната си дейност като военен. След навлизането му в
политическия живот и оттегляне в запаса, за Л. се смята, че е имал конфликти с
короната, но официално не е преставал да засвидетелства вярност към династията.
В този период вещото лице сочи, че на Л. започва да се гледа с доверие от
Берлин, но отново във връзка с започналите военни действия и опит за намиране
на съмишленици за задържане на България в Оста. В
съдебно заседание вещото лице Г. уточнява и че предприетото от Л. преустройство
на армията се води в националистически, но не и в националсоциалистически
/нацистки или краен национализъм/ дух.
Следователно, до този момент в автобиографията на Л. не
се разкриват, каквито и да е факти, определящи го като безспорен последовател на
забранени идеологии, а напротив – същият по-скоро участва в обществения живот с
военните си познания и в защита на държавността чрез укрепване на българската
армия, като гарант за запазване на териториалната цялост и независимост на
Царство България. Следва изрично да се подчертае и че самият Л., както е видно
от приетото заключение, не е изразявал, нито подкрепял антисемитски възгледи и
не може да се свърже с разпространяваните в страната по това време такива
брошури, лозунги и др. или поне преки доказателства за това няма.
След 1942 година вещото лице сочи, че Л. установява по-
засилени връзки с легионерите, като през тази година той оглавява и едно от
крилата им, а впоследствие става и „велик водач“ на Съюза на българските
национални легиони /СБНЛ/. Именно в тази му позиция и във връзка със заявената
в сайта на сдружението привръзка с част от идеите на
Съюза, ищецът обосновава извършването на противоконституционна дейност от
сдружението при организиране на спорните шествия и чествания. Това е и
следващия спорен момент по делото – доколко и коя част от идеологията на съюза
се споделя от сдружението и какво всъщност представлява СБНЛ. СБНЛ се заражда
първоначално под друго наименование и като малка група от средношколци и
студенти, обединени в борбата срещу комунистическата пропаганда в края на 20-те
и началото на 30-те година на 20-ти век и срещу разпокъсване на родината
вследствие Ньойския мирен договор. Впоследствие изграждат мрежа от съмишленици-
младежи из всички градове и се определят предимно като антикомунисти. В
действителност, вещото лице сочи, че около 1934 година организацията възприема
за модел еднопартийното диктаторско управление и ползва нацистки атрибути в
публични изяви, като през цялото време правителството се опитва с различни
методи да поддържа конфликти сред легионерите и недопускане засилване на
тяхното влияние. Според вещото лице, за кратко време под водачеството на Л.
през 1942 година, легионерите изживяват подем, но и се приближават до практики
и възгледи на европейски квазинацистки организации. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че основно легионерите се самоопределят
като националисти преди всичко, но от историческа гледна точка се свързват и с
антисемитските възгледи и прояви. Същевременно, обаче, от изложеното от
експерта при разпита в съдебно заседание, се установява, че научните данни относно
антисемитската пропаганда от СБНЛ не са категорични, като има теории и за това,
че пропагандните материали с тази насоченост може да не изхождат /макар и
подписани/ от легионерите, както и че разпространението им не е съгласувано с
генерал Л.. Вещото лице пояснява и че определянето на СБНЛ като квазинацистка организация идва основно от въвеждане на
униформи по времето на водачеството на Л. /които обаче са рядко ползвани и то
на мероприятия на организацията/, като същевременно са обозначени със знака на
легиона. Посочено е също така, че не са
налице доказателства за това, че СБНЛ се идентифицира с италианските
фашисти или с германските националсоциалисти. За основна тяхна цел /на СБНЛ/
вещото лице сочи припознаването им в българското общество като носители на
националистически идеи, основно в името на каквито подражават на чуждия пример.
Гореизложеното налага извод за това, че категорични
доказателства от гледна точка на историческата наука за участието на СБНЛ под
водачеството на Л. в прояви с антисемитски или нацистки характер няма, като
данните са противоречиви и общи, като за такава дейност най-вече информацията
се съдържа в полицейски сводки и доклади. Едновременно с това, обаче, вещото
лице изтъква факта за наличието на напрежение между организацията и държавата и
непрекъснатите опити на последната да отслабва позициите на съюза. Тоест, това
компрометира в известна степен достоверността на тези източници. Същевременно
един от водачите на легионерите – И.Д.– за когото са налице данни да е имал
лични срещи с Хитлер и да е правил опит за преустройване на легионите по модела
Хитлерюгенд, според посоченото от доц. Г., се е
компрометирал пред легионерите и загубил позиции сред тях именно в периода,
когато Л. е излезнал начело на същите. Ето защо,
предвид липсата на конкретно посочени от вещото лице факти в мотивната част на изложението и посоченото от него в
о.с.з., определящи еднозначно СБНЛ като квазинацистка
организация, както и липсата на конкретни факти, от които да се установи, че именно
ген. Л. я е превърнал в такава, не може да бъде споделен крайният извод на
вещото лице в този смисъл.
Както личността на Л., така и същността на СБНЛ не са
еднозначни и са многопластови в исторически аспект, като търпят развитие с
годините, поради което автоматичното привързване на идеологията на сдружението
единствено с историческите анализи за извършвана от СБНЛ антисемитска дейност и
при подражаване на нацисткия модел по отношение на организацията и униформите,
е необосновано. От една страна, предвид заслугите на Л. като военен експерт и
приносът му за укрепване на българската армия в периода между двете войни,
както и липсата, на каквито и да е доказателства за антисемитска дейност на
същия или нацистка пропаганда, генералът, както сочат и свидетелите е
митологизиран именно заради военните си заслуги за запазване териториалната
цялост на държавата чрез осигуряване защита чрез укрепване на българската
армия. От друга страна, СБНЛ също се свързват и като носители на родолюбиви
идеи за единение на нацията и държавната територия. Следователно, не може
автоматично да се приеме, че организираните шествия и чествания са проводник на
забранени идеологии и разпалват към етническа, расова или верска омраза.
Именно поради това следва да се разкрие и каква част от
отразени в историческите анали идеи на Л. или СБНЛ, се споделят от сдружението
и почитат при осъществяваните от него прояви. В сайта на сдружението
действително е отразена идейна връзка със СБНЛ, но изрично е посочено и че се
касае за съюза, воден от Л., в който период, както беше посочено, категорични
данни за антисемитска или друга насаждаща омраза дейност на съюза няма. Изрично
е конкретизирано и че сходството в идеите е само относно отхвърляне на
крайностите – както либерален капитализъм /при който държавата няма никаква
роля при определяне цените на стоките и услугите и търговията и производството
се управляват от частни собственици/, така и марксизъм /в основата на чиято
идеология е заменяне на частната собственост върху средствата за производство с
форма на обществена собственост/ и поддържане на идеята за самостоятелно
развитие на страната – чрез утвърждаване на националните ценности и традиции и
социална справедливост. Свидетелят П. изрично уточнява, че идеологията на
сдружението, която споделя и го мотивира да участва в организираните от него
мероприятия е за утвърждаване на българската култура и история, вкл. чрез
опазване на техните символи и паметници, почитането им и възхваляване на
родолюбието и хората, допринесли за развитието на България, в какъвто и да е
аспект, вкл. възстановяване на българската армия, каквато заслуга има Л., както
и вкл. родолюбивите идеи, споделяни от членовете на СБНЛ.
Следователно, ищецът не доказа и твърдяната от него конкретна
връзка между идеологията на сдружението с идеологиите на организации и лица
/СБНЛ и ген. Л./, основани върху целта за насаждане на расова, етническа или
верска омраза.
По отношение на останалите личности от българската
история, в памет на които ответникът не оспорва да е организирал чествания – Д.С.
/известен в историята като спортист и военен пилот, загинал при героични
обстоятелства във военна битка/, Т.А. /основно посветен на учебното дело, революционер
– участник и впоследствие ръководител на ВМРО, участник в Балканската война,
радетел на българщината и в помощ на българската армия и население/, В.Ч.и др.
– същите не се свързват по никакъв /дори и спорен/ начин с разпалване на омраза
на расов, етнически или религиозен принцип.
По отношение на визираните в справката международни
прояви с участието на представляващи ответното сдружение, не са ангажирани
доказателства за това те да са свързани с прокламиране и насаждане на забранени
от закона идеи и цели, а самият ищец сочи, че в основата им по негови данни стои
борбата за съхраняване на националните и християнски ценности в държавите –
членки на Съюза, както и несъгласие със съществуването му като обединение с
актуалния му формат и начин на функциониране.
И тук следва да се отбележи, че е отделен въпросът за
начина, по който се провеждат шествията и честванията. Отделен е въпросът и
дали същите, макар и в законовата рамка, успяват да допринесат за спокойно и
добронамерено изразяване на заложените в идеологията на сдружението
образователни /за духовно и физическо развитие и здравословен, природосъобразен начин на живот/ цели, при протичане на
проявите във формат, който да не буди страх, безпокойство и негативизъм у останалите членове на обществото, вкл.
представители на малцинствата, съжителстващи мирно в условията на етническо,
религиозно и расово многообразие. Относим, обаче, към
предмета на доказване е фактът, че предвид свидетелските показания, при провеждане
на спортните мероприятия, т.нар. Л. марш и други чествания, не е имало прояви,
с които да се наруши обществения ред, както и не са използвани забранени /напр.
нацистки/ символи и знаци /които биха могли да се възприемат като израз на
омраза на верски или етнически и расов признак/, а единствено са ползвани
униформи на българската армия и стари български знаци – напр. родовия знак на
рода Дуло, цветето Еделвайс, трибагрена лента и др.,
забрана за ползване на които няма. В този смисъл необоснована е препратката на
ищеца към ЗПП и постановено от настоящия съдебен състав решение във връзка с
изрично установената забрана по чл. 5, ал. 1 ЗПП.
Тук е мястото да се разгледа и последното от посочените в
исковата молба основания за прекратяване на сдружението, а именно– поради
причина, че същото е създало военизирана структура- чл. 13, ал.1, т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл.
44, ал. 2, предл. десет от Конституцията на Република
България.
И тези твърдения на ищеца останаха недоказани в производството посредством допустимите в гражданския
процес доказателствени средства. За наличието на създадена военизирана
структура следва да се установи, че под инициативата и ръководството на
сдружението е организирана такава наподобяваща военна сила организация,
характеризираща се с определена структура, йерархия, членствен
състав, оборудване /вкл. униформи, оръжия и т.н./, с определени възможности за
насилствено налагане на определена воля или цел под ръководството на конкретни
лица/организации. Следва да се установи и че тя е изградена до степен да има
потенциал да създаде или участва във вътрешен или международен военен конфликт.
Тоест, структура, която не е само символична, но представлява реална, незаконна
/извън армията на държавата/ единица, която може да извършва незаконни,
наподобяващи реални военни /паравоенни/ действия –
пр. снабдяване с оръжия, групиране по места, създаване на йерархия и т.н. Ищецът
доказа в процеса /с оглед разпитаните по делото свидетели/ единствено, че
членове и симпатизанти на сдружението на доброволен
принцип са използвали униформи /вкл. военни/ при публичните си изяви и
камуфлажни униформи /широко разпространени на свободна продажба и ползвани от
лица от всякаква възраст и пол/ при организирани спортни мероприятия и излети в
планината. От свидетелските показания се установи, че униформите, ползвани при
честванията на различни исторически личности се свързват с придаване на параден
и тържествен характер и оказване на почит и не се носят постоянно от членове,
симпатизанти или други лица, свързани със сдружението, нито пък е имало
установено задължение за носенето им.
Доказа се също така от свидетелските показания и
писмените доказателства, че официално членове и симпатизанти на сдружението са
се назовавали коменданти и помощник – коменданти. Но свидетелите твърдят и че
тези звания са възприемани от ползващите ги като за лица, които организират
провеждане на публично мероприятие. В действителност, с комендант, освен за
обозначаване на длъжностно лице при военните, което отговаря за контролиране на
реда и дисциплината в гарнизон и офицер от армията, който се грижи за реда във
военно време, се обозначава и началник на обществена сграда, лагер и др. или
има значение на организатор, що се касае до цивилната му употреба. А както
правилно е посочил ищецът, по този начин се определят и назовават и част от
организаторите на протестно шествие – срещу провеждането на Л. марш, което е
видно от представените по делото писмени доказателства.
При направените по-горе уточнения, инцидентното ползване
на различни по вид униформи и употребата на ползвани и в гражданския оборот
звания не могат да обосноват извод за създадена военизирана структура. Такъв
извод не следва и от организираните, както се установи от свидетелите, спортни
игри, излети в планината, състезания и мероприятия, вкл. и тези, имитиращи
бойни действия игри /еърсофт игри/, силно
наподобяващи широко разпространената, вкл. сред деца игра на пейнтбол, които
имат основно състезателен и развиващ спортната и двигателна култура характер. Не
се установи и относимост на твърденията на ищеца
относно местопровеждането на тези игри в изоставени
военни гарнизони, доколкото не са ангажирани доказателства за това там да са
провеждани паравоенни обучения, тренировки или друго
подобно. Доказателства в такъв смисъл няма.
За доказване на факта на създадена военизирана структура,
ищецът изтъква и самоубийството на К.през 2020 година, със самоделно оръжие,
като действащ тогава член на УС на сдружението и откритите в дома му боеприпаси
и незаконни огнестрелни оръжия, както и книгата на Хитлер „Моята борба“. Тези
факти са безспорни между страните, но от тях не следва извод, че сдружението е
създало паравоенна структура или че откритите
боеприпаси и оръжия са свързани с неговата дейност. От разпита на тримата свидетели
се установява, че те не са виждали в последните 10-тина години Е.К.като деятел
в сдружение или участник в организирани от последното мероприятия, не са знаели
какво същият е държал вкъщи, нито пък да е поклонник на крайни идеологии. При
липсата на други доказателства, не се установява К.да е участвал или поддържал
връзки с членове и симпатизанти на сдружението, да е участвал активно в
неговата дейност, поради което нито откритите в дома му оръжия и боеприпаси,
нито литература, могат да се свържат по какъвто и да е начин с дейността, името
и споделяната от сдружението идеология. Отделно от това се установява и че К.е
осъждан за придобиване и държане на незаконно оръжие още преди регистриране на ответното сдружение, а не може да не се
отрази и посочения от самия ищец факт, че лицето Крум е бил на отчет и е имало
поставена диагноза за наличието на психично заболяване.
Следователно, ищецът не проведе пълно и главно доказване
и на твърденията си за създадена от сдружението военизирана структура.
Така, при недоказаност от страна на ищеца, на никое от
основанията за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел, посочени в
исковата молба, искът следва да бъде отхвърлен. При констатиране на последващи действия, които могат да се квалифицират като
дейност, противоречаща на закона или конституцията, правото на иск по чл. 13,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ може да бъде упражнено
отново от всеки заинтересован или прокурора.
По разноските.
Адвокатското възнаграждение на ответника, предвид направеното от ищеца
възражение и правната и фактическа сложност на делото, е прекомерно и следва да
бъде намалено до предвидения в НМАРВ минимум от 700 лева – чл. 7, ал. 1, т. 4 и
ал. 9. Същото следва да бъде присъдено при условията на чл. 78, ал. 3, вр. ал.
11 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Софийска градска прокуратура срещу СДРУЖЕНИЕ
Б.Н.С.Е., ЕИК: ******иск
с правно основание чл. 13, ал.1, т. 3, б.б т. 3, б.б от ЗЮЛНЦ, вр. чл. 44, ал.
2, предл. четири, шест, седем и десет от
Конституцията на Република България и вр. чл. и вр. чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ
- за прекратяване на сдружението с нестопанска цел поради извършване на
дейност, която противоречи на Конституцията, тъй като е насочена към расова,
етническа или религиозна вражда и чрез създаване на военизирана структура,
както и извършване на дейност с представляващ орган- УС- който няма необходимия
по закон брой членове в състава си, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 11 ГПК Държавата, представлявана от
министъра на финансите да заплати на СДРУЖЕНИЕ
Б.Н.С.Е., ЕИК: ******,
сума в размер на 700 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: