Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Р. СПАСОВА
при
секретаря Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1930 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с
чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Ищецът твърди, че на 20.12.2011 г. между страните е
подписан предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди. Предмет на договора е изграждане на
присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка на ищеца,
включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду ф 273, 2Ду ф114 и ф60 и
съответна дължина по трасе 51,40м, 35м и 5,50м, наричани за краткост по-долу
„съоръжението за присъединяване“. Посочва, че целта на това изграждане е да
бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване жилищната сграда – етажна собственост, находяща се на адрес гр.
София, УПИ ІХ-ІІ, 12 кв. 154, ул. „******. Съоръжението за присъединяване
представлява самостоятелен обект. С договора е уговорено, че собственик на
съоръжението за присъединяване /нар. в договора СТРОЕЖА/ до прехвърляне на
право на собственост върху същия на ответника /нар. в договора ДРУЖЕСТВОТО/,
ищецът е негов собственик. Твърди, че изпълнил точно договора за присъединяване,
съоръжението е изцяло завършено от него, изпълнено е съобразно одобрените
проекти за негова сметка, прието е от ответника, като последният го е въвел в
експлоатация на 10.01.2013 г. и от тази дата го ползва по предназначението му и
за целите на търговската си дейност. Счита, че съгласно изменението на ЗЕ – чл.
137, ал. 2 /редакция ДВ, бр. 74 от 2006г./, ответникът дължи цена за ползване
на съоръженията, изградени от ищеца. Посочва, че въпреки горното и без
основание ответникът неколкократно отклонява поканите на ищеца както за
изпълнение на задължението му за изкупуване на съоръжението, така и за
заплащане на дължимата цена за ползването на същото. Счита, че в качеството си
на енергийно дружество, ответникът има законоустановено задължение за изкупуване
на енергийни обекти, които са собственост на трети лица – без лиценз и право да
извършват дейности в областта на енергетиката. Твърди, че до настоящия момент
ответникът не е изпълнил задължението си да изплати изграденото от ищеца
съоръжение, да заплати разходите за изграждането му, както и цената за
ползването на това съоръжение. Заявява, че между страните няма постигната
никаква уговорка относно размера на цената на ползване. Не е налице договор
относно цената на ползване, но тъй като ответникът ползва съоръжението, то
същият дължи заплащането на стойността на това негово ползване на основание чл.
137, ал. 2 ЗЕ, представляващ проявление на принципа по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата 82 074,02 лева, представляваща дължима цена на основание
чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на съоръжението за присъединяване към
топлопреносната мрежа на горепосочената жилищна сграда за периода от 10.01.2013
г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че съгласно чл. 24 от
предварителния договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна
енергия за битови нужди има право да използва изградените от ищеца съоръжения
за развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови
потребители на топлинна енергия, без да нарушава договорената с потребителя
мощност към присъединителния топлопровод, предмет на този договор, независимо
от собствеността му. Посочва, че макар наистина чл. 137, ал. 2 ЗЕ да гласи, че
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1,
изградени от клиентите, то счита, че ищецът би се обогатил неоснователно
получавайки претендираната от него сума, което категорично разглежда като грубо
потъпкване на един от основаните принципи в правото, а именно, че „никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение“. Оспорва твърденията, че
неколкократно е отклонявал поканите на ищеца за изпълнение на задължението за
изкупуване на енергийния обект. Твърди, че ищецът не е представил императивно
заложените в чл. 31, ал. 3 от Наредба за топлоснабдяването документи, които
следва да бъдат неразделна част от договора за присъединяване, което е довело
до обективната невъзможност „Т.С.“ ЕАД да сключи окончателен договор за
присъединяване, в който на по-ранен етап да уреди отношенията относно
собствеността на енергийния обект с „Д.и Д.“ ООД. Прави възражение за изтекла
тригодишна давност по отношение на част от претенцията, като твърди, че се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Поддържа, че не
е доказано, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, тъй като
възложителите посочени в документацията са етажните собственици в жилищната
сграда. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за енергетиката в случай, че сделката по изкупуване не е
осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в
срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да
плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и
мощността на съоръжението. По делото не се доказа такова искане да е отправяно
от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към „Т.С.“ ЕАД, нито
дружеството необосновано да е отказало да изкупи процесните съоръжения. Предвид
изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и иска да се
отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2011 г. е подписан между „Т.С.“ ЕАД,
наричано за краткост ДРУЖЕСТВОТО и „Д.и Д.“ ООД, наричано за краткост
ИЗПЪЛНИТЕЛ, предварителен договор за присъединяване на енергиен обект към
топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД. Съгласно чл. 1, договорът обхваща
взаимоотношенията между ДРУЖЕСТВОТО и ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, свързани с изграждане на нов
енергиен обект и техническите изисквания за присъединяване на сграда – етажна
собственост УПИ ІХ-ІІ,
12 кв. 154, ул. „******. Предвидено е в чл. 2, ал. 1, че присъединяването се
извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него
и абонатна станция, наричани за краткост СТРОЕЖ, като в ал. 2, чл. 2 са
уговорени техническите параметри. Чл. 7 предвижда, че изпълнителят се задължава
да изгради за своя сметка СТРОЕЖА, съгласно техническите условия и изисквания,
посочени в предварителното проучвани за присъединяване и утвърдените проекти.
До прехвърляне на правото на собственост върху СТРОЕЖА на ДРУЖЕСТВОТО,
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е негов собственик. Съгласно чл. 13, изпълнителят е длъжен да
проведе 72-часова проба при експлоатационни условия на СТРОЕЖА, с участието и
под контрола на упълномощени представители на ДРУЖЕСТВОТО. С чл. 18 е
уговорено, че ДРУЖЕСТВОТО има право да използва изградените от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
съоръжения за развитие на топлопреносната мрежа, да разрешава присъединяване на
нови потребители на топлинна енергия, без да нарушава договорената с
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ мощност към присъединителния топлопровод, предмет на договора,
независимо от собствеността му.
На 10.01.2013 г. е издадено
разрешение за ползване № СТ-05-50/10.01.2013 г. от Дирекция за национален
строителен контрол, с което е разрешено ползването на строеж за „Жилищна сграда
с 23 апартамента, 2 магазина, подземен гараж, 10 гаража на кота 0,00, Външен
топлопровод по ул. „Цар Симеон“ с дължина 51,4 м, външен топлопровод по ул.
„Антим І“ с дължима 35 м, топлопроводно отклонение и абонатна станция на
жилищна сграда, Външно ел. захранване с кабели НН 1кV на жилищна сграда“, с
местонахождение: УПИ ІХ-11, 12, кв. 154, зона Б-3, р-н Възраждане – СО, с
административен адрес: ул. „******, гр. София.
Представена е Методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Приет е като доказателство
инвестиционен проект за процесното съоръжение, към който е приложен протокол за
проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.
На 24.02.2015 г. ищецът „Д.и Д.“ ООД
е подал до „Т.С.“ ЕАД заявление за сключване на окончателен договор за
присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на гр. София по
отношение на спорния обект.
От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че съоръженията за присъединяване на сградата
отоплителна инсталация на процесната СЕС към топлопреносната мрежа на С. „Т.С.“
ЕАД, в това число процесните топлопроводно отклонение и абонатна станция, са въведени
в експлоатация по смисъла на ЗУТ, съгласно техническите изисквания, на
10.01.2013 г. С договор № 238/27.12.2013 г. по реда на ЗЕ/НТ към
топлопреносната мрежа на ответника е присъединена процесната СЕС. Този акт
касае ползването на съоръженията от собственика им и с него са присъединени по
смисъла на ЗЕ/НТ към топлопреносната мрежа на ответника в качеството му на
топлопреносно предприятие. Стойността на цената за ползване на процесните ДМА,
определена помесечно в рамките на процесния период от 10.01.2013 г. до
21.02.2017 г. е 82 074,02 лева с ДДС. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че по предоставените му данни следва, че съоръженията за
присъединяване са изградени със средства /пари и материали/ на „Д.и Д.“ ООД.
При разпита свидетелят Б.Н.Н.заявява,
че работи в „С.п.“, което дружество било подизпълнител на „Д.и Д.“ ООД за
строително-монтажни работи на сграда и на топлопровод на ул. „******. Посочва,
че топлопроводът бил направен към края на 2012 г. – началото на 2013 г.
Топлопроводът бил приет от държавна приемателна комисия, като имало
представител на ответника „Т.С.“ ЕАД. Заявява, че присъединителното съоръжение
било прието в началото на 2013 г. Знае за подписания предварителен договор, тъй
като бил при подписването му с госпожа Д.. Не сключили окончателен договор.
Ответникът отказал. Пред 2015 г. той и госпожа Д. отишли в сградата на „Т.С.“
ЕАД и занесли в деловодството всички необходими документи за сключване на
договор за изкупуване. Викнали ги няколко пъти и искали да се плати с топлинна
енергия, което нямало как да стане. Доколкото си спомня, не са им казвали да
представят още документи. Топлопроводът се ползва от 2013 г. Не е спирал да се
ползва от 2013 г. насам. Към този топлопровод са присъединени още 2 сгради. Посочва,
че ищецът е разплащал на „С.п.“ сумите за топлопровода.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори
между страните, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства, че
между тях на 20.12.2011 г. е сключен предварителен договор. В изпълнение на
договора ищецът е изградил със собствени средства и за собствена сметка присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция за присъединяване на сграда – етажна собственост УПИ ІХ-ІІ, 12 кв. 154, ул. „******.
Установи се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че съоръженията
са надлежно изградени и са приети за ползване, за което е издадено разрешение
за ползване № СТ-05-50/10.01.2013 г. В чл. 7 от предварителния договор изрично
е предвидено, че изпълнителят е собственик на съоръженията до прехвърляне
правото на собственост на ответника. Не е спорно, че няма сключен договор за
присъединяване по чл. 137, ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно
цитираната разпоредба, собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърлят в срок до три години, като отношенията се уреждат с
договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответника,
че причина да не се сключи договор за прехвърляне собствеността върху
съоръженията е ненадлежното окомплектоване на необходимите документи от ищеца.
От приетите писмени доказателства, изслушаната съдебно-техническа експертиза и
показанията на свидетеля безспорно се доказа, че изграждането на енергийния
обект е станало след съгласуване с ответника и е извършено в изпълнение на
сключения през 2011 г. предварителен договор. Съоръженията имат строителни
книжа, разрешение за ползване, като в присъствието на представител на ответника
е извършена и задължителната 72-часова проба. Установи се също така, че на
24.02.2015 г. „Д.и Д.“ ООД е подало до „Т.С.“ ЕАД заявление за сключване на
окончателен договор за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа
на гр. София по отношение на спорния обект, но такъв не е сключен до датата на
подаване на исковата молба. Същевременно липсват доказателства, че това е
станало поради липса на представени документи, както се твърди от страна на
ответника.
Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното
предприятие и са негова собственост, а по силата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ в случай,
че изграждането на съоръженията се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие, то топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Цитираната
разпоредба, която е приложима в случая, санкционира разместването на
имуществени блага, до което би се стигнало при функциониращ обект, изграден за
сметка на потребителите, който все още не е собственост на топлопреносното
предприятие, но се ползва по предназначение. В този случай до изкупуване на
съоръженията от ответника, последният дължи цена за ползването им на лицето,
което ги е изградило.
В разглеждания случай от приетите по делото
доказателства се установи, че процесните съоръжения са изградени от „Д.и Д.“
ООД и за сметка на дружеството. Не се твърди, нито се доказа собствеността
върху тях да е прехвърлена на ответника. Ето защо следва да се приеме, че на
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ ответникът дължи цена за ползване на съоръженията.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че имал право да ползва съоръженията за развитие на топлопреносната
си мрежа. В действителност страните са предвидели такава уговорка в чл. 18 от
предварителния договор, а не както твърди ответникът в чл. 24, но никъде не е
уговорено, че ползването е безвъзмездно, още повече, че „Т.С.“ ЕАД не е
изпълнило задължението си да придобие собствеността в указания в договора, а и
в закона срок.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че
изградените от ищеца съоръжения са предадени на ответника в края на 2012 г.
началото на 2013 г. и оттогава се ползват непрекъснато, като към топлопровода
има присъединени още две сгради. Видно е, че 72-часовата проба при
експлоатационни условия е проведена в периода от 07.07.2012 г. до 10.07.2012 г.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза се
установи, че за процесния период 10.01.2013 г. до 21.02.2017 г. цената за
ползване на съоръженията възлиза на 82 074,02 лева.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения иск по чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ, тъй като при
условията на пълно и главно доказване се доказа, че ищецът е изградил за своя
сметка топлопреносните съоръжения; „Т.С.“ ЕАД не е изкупило съоръженията, но е
ползвало същите през спорния период и по този начин дружеството се е обогатило;
настъпило е обедняване за „Д.и Д.“ ООД, изразяващо се в цената за ползване на
съоръженията за съответния период; налице е връзка между обогатяването и
обедняването, като липсва правно основание за разместване на благата.
Нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ е пределно ясна и същата предвижда
задължение на топлофикационното дружество да заплаща обезщетение за ползването
на неизкупените от него съоръжения. Ето защо ответникът дължи на ищеца сумата
от 82 074,02 лева за ползване на съоръженията през спорния период.
Предвид основателността на предявения иск, следва да
се разгледа въведеното в процеса от ответника възражение за погасителна
давност. Вземането на ищеца представлява обезщетение за неоснователно
обогатяване, което се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В
случая процесният период е с начална дата 10.01.2013 г., като исковата молба е
подадена на 21.02.2017 г., което е в рамките на давностния срок. Не е налице уговорено между страните периодично
плащане, за да е приложима тригодишната погасителна давност, както твърди
ответникът. Ето защо възражението на „Т.С.“ ЕАД за погасяване по давност на
вземането, следва да се остави без уважение.
Неоснователни са и доводите на ответника, че
приложение следва да намери § 4, т. 4а от ДР на ЗЕ. Разпоредбата е
материалноправна и се прилага за в бъдеще. Тя е влязла в сила на 08.05.2018 г.,
поради което е неприложима към вземанията за периоди преди това, какъвто е
процесният.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер. Основателно е
също така искането за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
От негова страна са извършени разноски в общ размер на 7 323,60 лева, от
които 3 303,11 лева за държавна такса, 989,30 лева за депозити за вещо
лице, 31,19 лева за депозит за призоваване на свидетел и 3 000 лева за
адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар, заявено с отговора на исковата молба, за което съобрази
броя на проведените съдебния заседания, извършените процесуални действия,
фактическата и правна сложност на делото, и обстоятелството, че уговореният
хонорар е в минималния размер, определен по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: Обединена българска банка АД, IBAN: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***, да заплати на „Д.и Д.“ ООД, с ЕИК: **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 82 074,02 лева /осемдесет и две хиляди
седемдесет и четири лева и две стотинки/, представляваща дължима цена на основание чл. 137, ал.
2 ЗЕ за ползване на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа и
абонатна станция за
присъединяване на сграда – етажна собственост УПИ ІХ-ІІ, 12 кв. 154, ул. „******, за периода от
10.01.2013 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 21.02.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГП К„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „Д.и Д.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***,
сума в размер на 7 323,60 лева /седем хиляди триста двадесет и три лева
и шестдесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: