№ 138
гр. ****** , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100630 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - ******, с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл.
25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, постановяване на мярка за закрила по
отношение на непълнолетния АС. Р. М., ЕГН ********** - настаняване на детето за
ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” – с. *****, община
******, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-019/28.05.2021 г. на директора на ДСП
– ***** по отношение на детето АС. Р. М. е предприета административна мярка за закрила -
настаняване за ползване на социална услуга - резидентен тип „Преходно жилище” – с. *****,
община ******. Това се е наложило, поради следните обстоятелства:
Детето АС. Р. М. е родено на 06.06.2007 г. от съжителството на ЕМ. Б. АТ., ЕГН
********** и Р. АНГ. М., ЕГН **********. До средата на 2019 г. детето е отглеждано от
двамата си родители, заедно с тримата му братя и една сестра. След раздялата на родителите
му непосредствените грижи за детето са поети от неговата баба по бащина линия – Ф. А. А.,
която трудно се справяла със задоволяване на потребностите му и занижила контрола над
поведението му.
На 20.05.2021 в ОЗД към ДСП – ***** са постъпили сигнали за А.М. и още двама от
братята му от инспектор в ДПС към РУ *****, че децата се отглеждат в много лоши
социално – икономически условия, без родителска грижа и не посещават училище. Детето
живее при баба си при лоши битови условия, родителите му са разделени, като бащата
работи в Германия, а майката е създала ново семейство и не полага грижи за децата си. А. е
записан в пети клас в СУ „Васил Левски” – гр. *****, но не посещава учебните занятия.
Твърди се, че родителите са информирани за поведението на сина си, но не са предприели
действия по изпълнение на родителските си задължения. От страна на ОЗД при ДСП – *****
е изразено становище, че е налице реална опасност за нормалното развитие на детето.
Поради това А. е изведен от рисковата среда, в т.ч. тази на баба си. Проведените срещи с
1
роднини, както и проучването на възможности детето да бъде настанено в професионално
приемно семейство не са дали резултат. От страна на ДСП – ***** е преценено, че с оглед
най – добрия интерес и с цел запазване живота и здравето на А.М., следва да бъде издадена
заповед, с която той да бъде настанен в Преходно жилище – с. *****, където ще получи
необходимото внимание и адекватна грижа според възрастта си. Със заповедта е предприета
мярка за закрила – „предоставяне на социални услуги от резидентен тип – „Преходно
жилище” – с. *****, до намиране на по – благоприятна мярка по смисъла на чл. 4 от ЗЗДт.
От непосредствените наблюдения при срещите с детето социалните работници са
констатирали, че в Преходното жилище за него се полагат адекватни грижи и се
задоволяват потребностите му. За детето са осигурени – храна, облекло, топъл дом и лично
пространство. Задоволена е и нуждата му от емоционална привързаност – момчето
поддържа приятелски отношения с другите деца, а и брат му И. също е настанен в
Преходното жилище. Детето е в добро общо здравословно състояние и не е
освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Становището на ОЗД е, че настаняването на детето в
„Преходно жилище” – с. ***** е изцяло в негов интерес.
Моли се съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – ******, представлявана от
социален работник Д.Ж., твърди, че в момента в „Преходно жилище“ – с. ***** се
задоволяват всички потребности на детето. А. се явявал на изпити, за да може да завърши
учебната година и да бъде записан в по – горен клас. Поддържал контакти с братята си по
телефона и баща му също поддържал връзка с него по телефона. Поддържа молбата и моли
същата да бъде уважена. Отделно от това, с писмено становище директорът на ДСП –
****** също поддържа молбата.
Процесуалният представител на детето адвокат Д.И., преупълномощена от назначения
от съда такъв – адвокат В.В., пледира за уважаване на разглежданата молба.
При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето АС. Р. М. в присъствието на
социален работник Ж.. Момчето посочва, че се чувства добре в ***** и му харесва, че там е
нахранен и се наспива. Имал вече приятели там и брат му бил в *****. Той, брат му и още
едно момче спели в една стая. Възпитателите и другите деца се държали добре с него.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-Д-019/27.05.2021 г. на
директора на ДСП – *****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 1198/25.06.2007 г. на Община Варна; Декларация за съгласие/несъгласие по чл.
24, ал. 3 ППЗЗДт от Ф. А., социален доклад за работа по случай на дете в риск на ДСП -
*****, се установява, че непълнолетният АС. Р. М. е роден на 06.06.2007 г. от майка ЕМ. Б.
АТ. и баща Р. АНГ. М.. След раздялата на родителите му и напускането им на страната А. е
останал на грижите на баба си по бащина линия, но впоследствие се оказало, че с нарастване
на възрастта на момчето, тя не може да се справи с поведението му и не може да
осъществява контрол над постъпките му. От страна на социалните работници е установено,
че А. и братята му имат нужда от непрекъсната грижа и внимание, възпитание, родителска
грижа и качествено задоволяване на основните потребности, което е нарушено на този етап.
Момчето е изостанало в образователното развитие. Родителите трайно са абдикирали от
родителската си отговорност и са оставили момчетата на грижите на баба им по бащина
линия. За детето не била осигурена адекватна закрила от вредни фактори и опасности.
2
Липсвала безопасна среда и в дома му, в който нямало необходимите хигиенно – битови
условия. Често пъти за детето липсвала здравословна храна. Липсвал надзор от възрастен и
децата обикаляли по цял ден кв. Повеляново в гр. ***** и те се събирали с неподходяща
компания, като правили дребни бели. С декларация за съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3
ППЗЗДт баба му по бащина линия Ф. А. е заявила, че не е съгласна детето да бъде
настанено в семейството , а и няма приемни семейства, отговарящи на профила на детето,
които да поемат ангажимент спрямо него. Предвид изложеното е изразено становище за
необходимостта от предприемане на мерки за закрила с цел опазване живота и здравето на
детето, а именно настаняване в „Преходно жилище” с. *****.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, намира от правна страна
следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т.
2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” – *****, обективирани в Заповед № ЗД/Д-
В-Д-019/27.05.2021 г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на
детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила,
както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
установените родители, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл. 28,
ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето няма близки и
роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за него, и при които то да бъде
настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – ****** мярка за закрила по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно: настаняване за ползване на социална услуга –
резидентен тип „Преходно жилище” с. *****, община ******, за срок до навършване на
пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, е в интерес на детето, поради което са налице предпоставките за
положително произнасяне по искането.
Ето защо молбата на ДСП - ****** се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето АС. Р. М., ЕГН **********, за ползване на социална услуга –
резидентен тип „Преходно жилище” с. *****, община ******, за срок до навършване на
пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, на основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25,
3
ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – ******.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4