РЕШЕНИЕ  

 

№                              01.11.2018 г.            Град  Велинград

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 РАЙОНЕН СЪД- Велинград,   граждански състав

 На  втори октомври,  две хиляди и  осемнадесета   година

 В   публично  заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

 

СЕКРЕТАР: Мария Димитрова            

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №400  по описа за   2018  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба от ищеца „ГЕОКОМ-2“ЕООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление – гр.Ракитово, ул.“Тодор Тупаров“№17, представлявано от управителя Н.И.С., срещу  Ш.А.Р.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 662.00лв. и правно основание чл.221,ал.2 от КТ.

С подадената искова молба е предявен  осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за заплащане на сумата 662.00лв., представляваща обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на безсрочно трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника, ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска до плащането. 

Ищецът „Геоком-2“ ЕООД твърди да е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника Ш.А.Р., което е прекратено поради дисциплинарното уволнение на ответника, наложено със заповед №005/1.12.2017г. на работодателя. Твърди заповедта да не е обжалвана в преклузивния срок. Поддържа на ответника да не е било удържано обезщетение за неспазено предизвестие при дисциплинарното уволнение в размер на една негова брутна работна заплата в размер на 662.00лв. Иска от съда да го осъди да заплати дължимото обезщетение, ведно с лихва за забава от предявяването на иска до плащането. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът оспорва допустимостта на иска по съображения, касаещи материалната легитимация на ищеца.  По същество твърди неоснователност на претенцията, тъй като обезщетението не е начислено от работодателя в уволнителната заповед. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение при твърдение за по-ниска брутната работна заплата, въз основа на която следва да се определи същото. Оспорва истинността на представените от ищеца документи, съставени в рамките на дисциплинарното производство. Не оспорва дисциплинарното уволнение.

 

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, като ответникът Р. е изпълнявал в ищцовото дружество длъжността „тракторист“  на основание Трудов договор №2 от 23.12.2015г. /приложен по делото/. Ответникът Р. е изпълнявал задълженията си при условията на 8 часов работен ден , пълно работно време, с основно трудово възнаграждение  в размер на 662.00лв.

Видно от приетата по делото Заповед №005 от 01.12.2017г.,със същата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника Р., като трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Фактическите обстоятелства, посочени в заповедта, за които се твърди,че са  свързани с извършеното нарушение, са напускане на работното място /картофена нива/ от страна на работника по време на прибиране на реколтата, както и неявяване на работа в продължение на 14 работни дни през м. октомври,2017г., както и през целия месец ноември,2017г. В уволнителната заповед е посочена като дата на връчването й – 01.12.2017г., но в същата не фигурира подпис на ответника Р.. Заповед №005 от 01.12.2017г. е била подписана от свидетел, на когото не е посочена самоличността.

В хода на производството, по делото е била допусната съдебно- счетоводна  експертиза,видно от заключението на която, ведомостите са били съставяни ежемесечно, като същите са оформени за изплащане на трудовото възнаграждение в брой , срещу подпис на ответника. Върху графата за подпис на ведомостта за месец юни съществува положен подпис, от което следва извода,че трудовото възнаграждение е било получено. Последният пълен отработен месец на ответника преди дисциплинарното уволнение е месец юни,2017г. с начислено брутно трудово възнаграждение 662.00лв.

По делото е била извършена и съдебно почеркова експертиза Протокол №48 от 20.09.2018г., видно от заключението по която,  подписът за „управител“, положен в Заповед №005 от 01.12.2017г. за дисциплинарно уволнение, обект на експертизата, не е положен от управителя на  ищцовото дружество – Н.И.С.,ЕГН-**********.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

Предявен е  осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за заплащане на сумата 662.00лв., представляваща обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на безсрочно трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника, ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска до плащането.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес  за ищеца от предявяване на процесният иск.

По отношение основателността на предявения иск- Претендира се заплащане от страна на ищеца  на обезщетение с оглед наложеното на ответника Р. дисциплинарно наказание  „уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.

Безспорно се установява от приложения трудов договор, че между страните е уговорено възникването на трудово правоотношение, което не е обвързано със срок. От представената заповед от 01.12.2017г. е видно, че това трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. В заповедта е визирано, че фактическите обстоятелства, посочени в заповедта, за които се твърди,че са  свързани с извършеното нарушение, са напускане на работното място /картофена нива/ от страна на работника по време на прибиране на реколтата, както и неявяване на работа в продължение на 14 работни дни през м. октомври,2017г., както и през целия месец ноември,2017г. В уволнителната заповед е посочена като дата на връчването й – 01.12.2017г., но в същата не фигурира подпис на ответника Р.. Заповед №005 от 01.12.2017г. е била подписана от свидетел, на когото не е посочена самоличността.

В самата заповед за прекратяване на трудовия договор на ответника работодателят не е посочил, че същият дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, което обаче според настоящият съдебен състав не представлява пречка за работодателя да претендира обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, а възражението на ответника в тази насока е неоснователно. Законът не вменява задължение на работодателя по отношение на това  търсеното обезщетение  по чл.221,ал.2 от КТ да е наложено, определено по размер и претендирано със заповедта за уволнение.

Предявеният иск с правно основание чл.221,ал.2 от КТ се явява  неоснователен обаче поради обстоятелството, че процесната заповед Заповед №005 от 01.12.2017г.,, с която ответникът Р. е бил уволнен, не е била подписана от  управителя на  ищцовото дружество – Н.И.С.,ЕГН-**********. Горното обстоятелство се установява по несъмнен начин от приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, видно от което, подписът за „управител“, положен в Заповед №005 от 01.12.2017г. за дисциплинарно уволнение, обект на експертизата, не е положен от управителя на  ищцовото дружество – Н.И.С.,ЕГН-**********. Установява се,че уволнителната заповед не е издадена от лице, което по закон разполага с правомощия да представлява ищцовото дружество, поради което Заповед №005 от 01.12.2017г. е нищожна и като такава, същата не е в състояние да породи целените с нея правни последици. Предвид изложеното, съдът споделя становището на ответната страна, съгласно което липсва правно основание за претендиране на обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ от страна на ищцовото дружество.

 Отделно от това,  липсват доказателства, от които да се установи, че на ответника е била  връчена по надлежния ред заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже възникнало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено с дисциплинарното уволнение на ответника, както и размера на претендираното обезщетение. От ищцовата страна не са ангажирани каквито и да е доказателства да това,че уволнителната заповед е била връчена на ответника Р. по надлежния за това ред, съотв.че същата е влязла в сила , поради което съдът намира за основателни възраженията на ответника за неправомерно извършено уволнение и съответно недължимост на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ.  

 Ето защо съдът намира,че не са налице предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и ответникът не дължи на ищцовото дружество обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал, 2 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай се твърди от ищцовата страна,че трудовото правоотношение на ответника Р. е прекратено въз основа на Заповед №005 от 01.12.2017г., но от приетите по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че подписът за „управител“, положен в Заповед №005 от 01.12.2017г. за дисциплинарно уволнение, обект на експертизата, не е положен от управителя на  ищцовото дружество – Н.И.С.,ЕГН-**********. Предвид изложеното, не следва да се приеме,че за ответника е  възникнало задължение да заплати на ищцовото дружество обезщетение, а предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

По разноските: Предвид изхода на спора, съдът следва да присъди сторените в настоящото производство разноски в полза на ответника, като вземе предвид представения списък по чл.80 ГПК - общата сума от 300,00 лева заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство.

 

            Воден от горното   Районен съд- Велинград,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГЕОКОМ-2“ЕООД,ЕИК-********* със седалище и адрес на управление – гр.Ракитово, ул.“Тодор Тупаров“№17, представлявано от управителя Н.И.С., срещу  Ш.А.Р.,ЕГН-********** ***,  иск с правно основание чл.221,ал.2 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество  сумата от 662.00лв. /шестотин шестдесет и два лева/, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /20.03.2018г./ до окончателното й изплащане, като неоснователен  и недоказан.

 

 

 

 

         ОСЪЖДА „ГЕОКОМ-2“ЕООД,ЕИК-********* със седалище и адрес на управление – гр.Ракитово, ул.“Тодор Тупаров“№17, представлявано от управителя Н.И.С., ДА ЗАПЛАТИ на Ш.А.Р.,ЕГН-********** *** , сумата от  300.00 лв  /триста лева /, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК, представляваща  сторените от ответника по делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство.

 

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.   

                              

                                                                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: