№ 134
гр. Велико Търново, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600283 по описа за 2022 година
Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т.3 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Н. Х. Д., чрез защитника му адв.
И. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 79/2022
г. по описа на Окръжен съд – Габрово, отмяна на влезлия в сила съдебен акт,
както и този по НОХД 380/2021г. на РС Габрово и при условията на
алтернативност признаване на осъдения за невинен с последващото от това
оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
В искането са изложени доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон. Според защитника задължението за издръжка по
гражданскоправен ред вече е погасено и не се дължи, то не подлежи на
принудително изпълнение. Поради това неправилно е реализирана
наказателна отговорност, тъй като Д. не дължи никакви суми за детето си Я.
1
Д.а. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния
закон е посочено още, че в случая не е налице изискуемото от закона
"съзнателно" неизпълнение на задължението на осъдения да изплаща
издръжка на своите низходящи. Твърди се допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като съдията разгледал делото е същият, пред
който в хода на ДП е извършван разпит на свидетел по реда на чл. 223 от
НПК. Не са направени усилия за събиране на всички относими към делото
доказателства. Претендира се и явна несправедливост на наложеното
наказание. В заключение се иска да бъде възобновено наказателното
производство, да бъде отменена влязлата в сила присъда и Д. да бъде
оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
В съдебно заседание осъденият Д. въпреки предоставената му от съда
възможност не се явява. Същият е призован на посоченият в искането адрес,
но призовката се е върнала с отбелязване, че живее на друг адрес.
Защитникът му – адв. С. – редовно призована не се явява и не сочи
уважителни за това причини.
Прокурорът от ВТАП дава заключение за неоснователност на
депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и
счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с
депозираното искане и материалите по НОХД 380/2021г на ГРС и ВНОХД
79/2022г. на ГОС, намира за установено следното :
Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК –
решението на ГОС е влязло в законна сила на 22.07.2022г., а искането –
депозирано на 30.09.2022г., подадено е от процесуално легитимирана страна
и по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава
тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните
съображения:
С Присъда № 9 от 07.03.2022 г., постановена по НОХД № 380/2021 г.
Районен съд - Габрово е признал подсъдимия Н. Х. Д. за виновен в това, че от
месец февруари 2006 г. до м. октомври 2018г., след като е осъден с влязло в
2
сила решение да издържа свои низходящи - малолетното си дете – Я. Н. Д.а,
чрез нейната майка и законен представител Татяна Евгениева Петрова,
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 153 месечни вноски на обща стойност 4 590 лв.,
поради което и на основание чл. 183, ал. 1 и вр. с чл. 54 от НК му е наложил
наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки с
продължителност от по седем месеца - задължителна регистрация по
настоящия адрес, с периодичност на явяване два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител.
По жалба на защитника на Д. е било образувано ВНОХД № 79/2022 г.
по описа на ОС - Габрово. С решение № 58/22.07.2022 г. по същото дело
присъдата е изцяло потвърдена.
Направените в искането възражения за наличието на нарушения на
процесуалния и на материалния закон са напълно идентични с изложените
във възивната жалба. Окръжният съд, след като е възприел приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е изложил
съображенията си за несъстоятелността на оплакванията, които се споделят и
от настоящият състав.
Неоснователно е твърдението за неправилно приложение на
материалния закон. По делото е безспорно установено, че имущественото
задължение на Д. произтича от осъждането му със съдебно Решение №
19/24.01.2006 г. по гр. д. № 607/2004 г. на РС – Севлиево за издръжка, която
след преустановяване на съвместното му съжителство със св. Т. П. той е
дължал на своето малолетно дете – Я. Д.а. От м. февруари 2006 г.,
включително и през целия инкриминиран период до месец октомври 2018 г.
Д. не е изпълнявал изобщо родителските си задължения и не е платил нищо в
полза на своето дете Я.. Практиката на ВКС е напълно еднопосочна, че
престъплението по чл. 183 от НК се осъществява чрез бездействие и намира
обективен израз в неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Действително, както е
посочено и в искането, неплащането следва да бъде "съзнателно", т.е. за
доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е
необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на
задължението за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които
3
да препятстват плащането, което следва да се установи във всеки конкретен
случай. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че
вътрешното убеждение на окръжен съд Габрово относно наличието на доходи
и съществуването на възможност Д. да изпълнява задължението си за
издръжка е изградено след внимателен и задълбочен анализ на доказателства,
събрани и проверени по реда на НПК. Обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Я. Д.а, Т. П. и Анжелика Д.а и писмените
доказателства относно имотното състояние на подсъдимия са обсъдени
съобразно действителния им смисъл и съдържание. След като е установено,
че макар да не работи по трудов договор, Н. Д. регулярно получава доходи от
дейност, която развивал в „сивата“ икономика и свързана с търговия с
кожени облекла и автомобили, т.е. липсват проблеми, които да
възпрепятстват възможността му от една страна да упражнява
общественополезен труд, от друга да плаща дължимата издръжка, която
според самия него е „нищожна“ и „никога не е била проблем за него“
обосновано е прието, че отсъстват обективни причини препятстващи
заплащането на дължимата издръжка.
Ето защо съставът на ОС Габрово убедително е защитил тезата, че Д.
е в състояние да заплаща дължимата издръжка на своята дъщеря. Като
допълнителен аргумент е изтъкнато обстоятелството, че подсъдимия е
собственик на недвижим имот – вилна постройка в местността „ Крушевски
баир“ около гр. Севлиево. Обстоятелството, че осъденият е правил подаръци
на дъщеря си също не изключва наказателната му отговорност за посоченото
престъпление. Коментираният факт представлява още един аргумент за
отхвърляне доводите на осъдения за субективна несъставомерност на
деянието. Освен това този факт не може да се приеме и като точно
изпълнение на задължението за издръжка, защото предназначението на
последната е да осигури средства за посрещане на ежедневните нужди на
детето. Именно поради това тя се дължи ежемесечно под формата на
периодично плащане, докато подаръците не се свързват непременно с
обичайните потребности на детето. При така установената фактическа
обстановка инстанциите по същество са приложили правилно материалния
закон, приемайки, че от обективна и субективна страна Д. е осъществил
състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Окръжният съд е отговорил задълбочено и на твърдяното от защитата
4
процесуално нарушение от кръга на съществените - че след като в хода на ДП
е проведен разпит на свидетел по реда на 223 от НПК, то не може същият
съдия да разгледа делото по същество. Това твърдение не намира опора в
процесуалния закон. Както правилно е посочил ГОС основанията за отвод са
изрично изброени в разпоредбата на чл. 29 ал.1 от НПК. Не може да се
приеме, че става въпрос и за основание за отвод по смисъла на чл. 29 ал.2 от
НПК, тъй като при провеждането на разпит на свидетел пред съдия в хода на
ДП, присъствието на съдия е единствено гаранция за законосъобразното му
провеждане. Той не взима никакво отношение по провеждането на разпита,
нито се запознава с ДП. Ето защо настоящият състав се съгласява изцяло с
отговора, даден на това възражение от окръжния съд – не е налице основание
за отвод и по чл. 29 ал.2 от НПК.
От мотивите на решението на ГОС се установява, че е даден подробен
отговор и на възражението за изтекла погасителна давност по гражданско
правен ред на задължението за издръжка. Като е приел, че давността в
наказателноправен аспект не е изтекла, позовавайки се на разпоредбата на чл.
81 ал. 3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НПК, ГОС е приложил правилно закона.
Погасителната давност е четири години и шест месеца и започва да тече от
края на продълженото престъпление – м. октомври 2018г., т.е. същата ще
изтече около средата на 2023г. На последно място, цитираното в жалбата
решение № 135/2016 г. на І н. о. на ВКС не дава основание да се направи
извод за несъставомерност на деянието, защото този съдебен акт е относим
единствено към фактическата обстановка, установена по конкретното дело.
Настоящият съдебен състав не установи и наличие на касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на
наказанието е посочена в жалбата, без да се изтъкват конкретни аргументи в
тази насока. Както беше посочено и по-горе, въззивната инстанция е
направила законосъобразен извод за съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна. В същото време не беше установено
Габровският окръжен съд да е игнорирал обстоятелства, имащи значение за
вида и размера на наказанието или да е надценил някои от тях за сметка на
останалите. Осъденият Д. е санкциониран едва с месец над минималното
наказание пробация, предвидено за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК,
поради което намаляването му би било възможно най- вече ако са налице
5
предпоставките на чл. 55 от НК. Съдът е обсъдил факта, че това наказание не
създава пречки пред Д. да работи. Оценил е обществената опасност на
деянието и на дееца – като завишена. Отчел е като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на дееца. Като отегчаващи факта, че
от момента на възникване на задължението за издръжка до неговия край –
навършването на 18г. от детето, осъденият не е заплатил нито една вноска.
Допълнително е обсъдено и обстоятелството, че и по отношение на другата си
дъщеря Д. също не е заплащал издръжка. Така е стигнал до извода за
правилност на първия съд при избора на вида наказани – пробация и неговият
размер. При това положение действително законосъобразен е и извода на
ГОС, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, тъй
като липсва многобройност или изключителност на смекчаващите вина
обстоятелства от една страна, от друга не може да се приеме, че и най-
лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко в
конкретния случай. В заключение и като намери наложеното наказание за
съобразено с целите на специалната и генералната превенция и за
справедливо, апелативният съд прие, че не е налице основанието за неговата
ревизия.
По изложените съображения ВТАС намира направеното искане за
възобновяване за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Великотърновски апелативен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Н. Х. Д. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 79/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6