РЕШЕНИЕ
№ 1368
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.. Т.
при участието на секретаря Х.. И.
като разгледа докладваното от С.. Т. Гражданско дело № 20213110117326 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от П. В. Е., с ЕГН
********** и К. С. Е., с ЕГН ********** и двамата с адрес с. ***, чрез пълномощника им
адв. А.Х. Д. – АК ***Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.***, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество
да заплати на П.Е. сума в размер на 3053.88 лева, представляваща неизплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети
по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***възникнали при
ПТП настъпило на ***г. около 21:50 часа в с. *** по вина на В.И.С., като водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането – ***г. до
окончателно изплащане на вземането и
да заплати на К.Е. сума в размер на 2623.72 лева, представляваща неизплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети
по собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***възникнали
при ПТП настъпило на ***г. около 21:50 часа в с. *** по вина на В.И.С., като водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
1
застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането – ***г. до
окончателно изплащане на вземането.
С протоколно определение от 28.03.2022г. е допуснато изменение в размера на
исковата претенция на К. С. Е..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около 21:50 часа в с. *** настъпило ПТП между лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с ДКН ***и паркиралите МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с ДКН ***, собственост на П.Е. и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***,
собственост на К.Е..
За настъпилото произшествие бил съставен протокол с пострадали лица № ***г. от
мл. инспектор М.А. дежурен ПТП в сектор ПП при ОД на МВР – ***, в който като виновен
водач бил посочен В.И.С., управляващ лек автомобил „***“.
Лекият автомобил, управляван от виновния за настъпване на произшествието
водач, бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество със застрахователна полица № ***, със срок на
действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г.
Ищците подали искане за изплащане на застрахователно обезщетение до ответното
дружество за причинените им имуществени вреди. Въпреки описа на застрахователя и
подадените многократно документи към него, ответното дружество заплатило
застрахователни обезщетения в размер на 1196.12 лева в полза на П.Е., платено на
04.08.2021г. и в размер на 1653.16 лева в полза на К.Е., платено на 26.08.2021г.
Ищците поддържат, че сумата необходима за да бъдат пуснати отново в техническа
изправност леките им автомобили надвишава справедливата пазарна стойност на
автомобилите към датата на произшествието, поради което репарирането на щетите
следвало да се извърши по Методиката за определяне на справедлива пазарна стойност по
сравнителен метод.
Справедливата пазарна стойност на лекия автомобил на П.Е. към датата на
произшествието била 4250 лева, поради което неизплатената част от дължимото
застрахователно обезщетение била в размер на 3053.88 лева.
Справедливата пазарна стойност на лекия автомобил на К.Е. към датата на
произшествието била 3200 лева, поради което неизплатената част от дължимото
застрахователно обезщетение била в размер на 1546.84 лева.
Ищците правят искания по доказателствата, молят за уважаване на предявените
искове и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
2
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоонотшение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „***“ с ДКН ***.
По искане на ищците били заведени щета по ГО № ********** от ищеца П.Е. и
щета № ***от ищеца К.Е.. След предявяване на преписката и преглед на документите бил
съставен ликвидационен акт за щета и в полза на ищците били определени застрахователни
обезщетения. На 04.08.2021г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1196.12 лева в полза на П.Е. и на 26.08.2021г. изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1653.16 лева в полза на К.Е..
Ответникът счита, че с направените плащания е изпълнил изцяло задълженията си
за изплащане на застрахователни обезщетения на ищците.
Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и присъждане на
разноски, прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат
изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата К.Е. изменя размера на предявения иск, като го увеличава съобразно приетото по
делото заключение на вещо лице. Ответното дружество не изпраща представител, в писмена
молба постъпила преди съдебното заседание моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 28.03.2022г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към ***г. лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН
***е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, настъпването на ***г. на ПТП в с. *** между
застрахования в ответното дружество автомобил, управляван от В.И.С. и паркиралите МПС
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на П.Е. и лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на К.Е., както и изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 1196.12 лева в полза на П.Е. на 04.08.2021г. и
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 1653.16 лева в полза на К.Е. на
26.08.2021г.
Настъпването на произшествието по описания в исковата молба механизъм се
установява от представените по делото заверени копия от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ***г. и влезлите в сила наказателни постановления №№ ***г., с които
на водача на лек автомобил „***“ с ДКН ***са наложени административни наказания във
връзка с настъпилото ПТП /л.111-116/.
Ответникът не оспорва, че по собствените на ищците автомобили са възникнали щети
от процесното ПТП, настъпването на произшествието по вина на водача на лек автомобил
„*** с ДКН ***и наличието на валидна застраховка на автомобила на виновния водач в
ответното дружество към датата на инцидента.
3
Спорът между страните е дали изплатените на ищците застрахователни обезщетения
репарират в пълна степен претърпените от тях имуществени вреди.
За изясняване на фактите по спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза /л.85-110/.
В заключението си вещото лице определя пазарната стойност на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с ДКН ***към датата на произшествието в размер на 4241.20 лева.
Стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени е определена в размер на
3386.04 лева и надвишва 70 на сто от пазарната му стойност. Пазарната стойност на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***към датата на инцидента е определена в
размер на 4276.88 лева, като стойността на ремонта по средни пазарни цени надвишава
пазарната стойност на автомобила. Вещото лице посочва, че собствениците на процесните
автомобили са физически лица и не са оторизирани да извършват демонтиране на части и
тяхната продажба, като не могат да се определят точни стойности на детайлите като
употребявани резервни части. Всеки автомобил се състоял от множество отделни
компоненти и детайли, като сборът от стойностите им би надхвърлила многократно
стойността на автомобила. Монтираните по автомобила детайли не могат да се реализират
като нови части, а по отношение на резервни части втора употреба не е налице утвърден
ценоразпис и реализацията им се извършва в по-продължителен период от време. Съгласно
чл.17 от Наредба за излезлите от употреба МПС, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013г.
дейността по събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба МПС се
извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 ЗУО. При изслушването си вещото
лице пояснява, че е определило пазарната стойност на процесните автомобили по
сравнителния метод при използване на пазарни аналози със същите двигатели и екстри като
тези по процесните. Определянето на пазарните цени на труд за отремонтиране на
автомобилите е извършено без да се използват цени на труд в оторизирани сервизи на
марките „***“ и „***“. Използван е метод за изчисление по площ за самия автомобил, а не за
работа на час, поради което по-високата цена на час по „***“ се умножава по по-малко
нормовреме и отговаря на цените определени по Наредба № 24 и дори давала по-нисък
краен резултат. При определяне на цените на частите за отремонтиране на автомобилите
били използвани цени за алтернативни части, като само за 2-3 позиции за ***нямало
алтернативни части. Цени на части втора употреба не били използвани при изготвяне на
заключението, като такива не били приложими нито по „Ауратекс“, нито по Наредба №24.
При установяване на запазените части по автомобилите и оценяването им можело да се
достигне да стойности надвишаващи в пъти стойността на автомобилите, а на вторичния
пазар клиента нямал право да продава, разкомплектова и продава части, поради което не
можело да се определи цена на запазените части.
Съдът кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно дадено. Вещото
лице подробно и мотивирано разяснява защо не може и не следва да бъде определяна цена
на запазените части по автомобилите на ищците, като съдът не споделя становището на
ответника, че ако не може да се определи такава, то следва да се приеме, че действителната
4
им стойност е 25% от пазарната стойност на автомобила. Наличието на запазени части по
автомобилите на ищците не води до извод, че същите разполагат със специални знания и
умения за да разкомплектоват автомобилите в нарушение на чл.17 от Наредба за излезлите
от употреба МПС, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013г. и да реализират приходи от продажба
на такива части.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявен е искове с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинени на ищците вреди от процесното ПТП, като
основен спорен момент между страните е каква е действителната стойност за отстраняване
на вредите настъпили следствие на застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането
им.
Не се спори, че са налице всички предпоставките по чл.45 от ЗЗД за пораждане на
отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищците за причинените им вреди.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според
константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209
от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1
КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не
подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ е
5
императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие
на страните.
Съгласно чл.390 КЗ „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност“. В тези случаи дължимото от застрахователя обезщетение се
определя в размер на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователната сума.
Съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице стойността на разходите
за отстраняването на причинените вследствие на произшествието щети по автомобилите на
ищците надхвърля 70 на сто от действителната пазарна стойност на автомобилите към
датата на настъпване на произшествието и е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390
КЗ. Дължимото от ответника застрахователно обезщетение е в размер на пазарната стойност
на автомобилите към датата на произшествието – 4241.20 лева за автомобила, собственост
на ищеца П. В. Е. и 4276.88 лева за автомобила на ищцата К. С. Е.. С изплащането на
застрахователни обезщетения в по-нисък размер ответното дружество не изпълнило в
цялост задължението си по застрахователния договор и исковите претенции се явяват
доказани по основание и размер за разликата между дължимото и изплатеното
застрахователно обезщетения за всеки от ищците – 3045,08 лева за ищеца П.Е. и 2623.72
лева за ищцата К.Е..
По отношение на дължимото застрахователно обезщетение в полза на ищцата К.Е.
застрахователят е изпаднал в забава след прекратяване на регистрацията на автомобила –
***г., с което са изпълнени всички условия за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. Застрахователят отговаря и дължи законна лихва за забава за собствената си
забава, като е налице разлика в периодите на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от деликвента на основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от
застрахователя по чл.429, ал.3, изр. 2 КЗ, като в този смисъл е и Решение № 128/04.02.2020г.
по т.д № 2466/ 2018г. по описа на ВКС, I т.о.
Неоснователна е претенцията на ищеца П. В. ЕН. за присъждане на законна лихва
върху дължимото застрахователно обезщетение.
Представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за
началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение) при установена тотална щета. Поради това и поставянето в
диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към
главницата /Решение по т.д. №439/2018г. по описа на ВОС/.
По делото липсват представени от ищеца Е. доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила, поради което ответникът не е изпаднал в забава по отношение
на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви върху подлежащото на изплащане застрахователно
6
обезщетение от датата на предявяване на иска - Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.
о.. В посочените решения е прието, че задължението на застрахования по чл.193, ал.3 КЗ
(отм.) за представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията
на застрахованото МПС има значение за началния момент на забавата и за правото на
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, осъдителният
диспозитив на съдебното решение в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би
следвало да е съобразен с този факт - Определение №144/16.03.2020 по дело №1681/2019 на
ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изхода на спора страните имат право на поискани и доказано сторени
разноски – ищците за уважената част от исковете, а ответникът за отхвърлената. Ищцата
К.Е. е направила разноски в общ размер на 531.32 лева ( 106.32 лева внесена държавна такса,
300 лева заплатена адвокатско възнаграждение и 125 лева за депозит за вещо лице), като
същите следва да се възложат изцяло в тежест на ответника при извод за пълна
основателност на исковата претенция. Направените от ищеца П.Е. разноски са в общ размер
на 547.16 лева. Исковата претенция е предявена в размер на 3053.88 лева, като същата е
намерена за основателна до размер от 3045.08 лева съгласно заключението на вещото лице
по назначената по делото съдебна автотехническа експертиза. Разноските на ответното
дружество включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с включен
ДДС и депозит за вещо лице в размер на 250 лева. Основателно се явява възражението на
ищците за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение, като при присъждане на разноските между страните същото следва да бъде
редуцирано съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора до размер от
740 лева с включен ДДС, който е максимално близък до минималния размер по Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските на
ответника в общ размер на 990 лева съдът приема, че са направени по равно за защита по
двата предявени срещу него иска – по 445 лева за защита по всеки от исковете. С оглед
изхода по спора между П.Е. и ответното дружество, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 545.58 лева, а в полза на ответника в размер на 1.28 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. Е., с ЕГН ********** и адрес с. *** сумата от 3045.08 лв. /три хиляди
четиридесет и пет лева и осем стотинки/, представляваща неизплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на
ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***възникнали при ПТП настъпило
7
на ***г. около 21:50 часа в с. ***по вина на В.И.С., като водач на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
***, със срок на действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 3045.08 лева до пълния претендиран размер от 3053.88 лева, както и искането
за присъждане на сумата ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
увреждането – 01.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на К. С. Е., с ЕГН ********** и адрес с. *** сумата от 2623.72 лв. /две хиляди
шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – щети по собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН
***възникнали при ПТП настъпило на ***г. около 21:50 часа в с. Р*** по вина на В.И.С.,
като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.06.2021г.
до 28.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата прекратяване
на регистрацията на автомобила – ***г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на сумата ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата увреждането – 01.07.2021г. до датата на прекратяване на
регистрацията на автомобила.
ОСЪЖДА ***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. Е., с ЕГН ********** и адрес с. *** сумата от 545.58 лв. /петстотин
четиридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на К. С. Е., с ЕГН ********** и адрес с. *** сумата от 531.32 лв. /петстотин
тридесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА П. В. Е., с ЕГН ********** и адрес с. *** ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 1.28 лв. /един лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9