№ 5
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.
в присъствието на прокурора и Т. Люб. Н.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно
административно наказателно дело № 20241100607445 по описа за 2024
година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение № 963 от 22.02.2024 г., постановено по НАХД № 9294/2023 г. по
описа на СРС, НО, 147-ми състав, обвиняемият Л. И. П. е признат за виновен в
това, че на 27.10.2022 г., около 09.05 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – служебен автобус на „Столичен автотранспорт“
ЕАД, марка „Ман“, модел „Лион С Сити Г“ с рег. № СВ **** НМ, по бул.
„Панчо Владигеров“, с посока на движение от ул. „Д-р Петър Дертлиев“ към
бул. „Сливница“ и в района на СМГТ № 1715, нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, както
следва: чл. 68, ал. 2 от ЗДвП „водачът на пътното превозно средство от
редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява
възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“, като не осигурил
възможност за безопасно слизане на пътничката А.Я.Х. – потеглил преди
пътничката изцяло да е слязла от автобуса и с отворена трета врата и по
1
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване на дясната раменна кост“, което е
реализирало критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30 дни и средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване
на дясната бедрена кост в областта на шийката“, което е реализирало
критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение“ –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. С решението на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият Л. И.
П. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от
1332 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство, както и на
основание чл. 190, ал. 2 НК -в полза на СРС сумата от 5 лева, представляваща
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
адв. К. Д. – защитник на обвиняемия, с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че заявеното от пострадалата и
заключението на комплексната видео и автотехническа експертиза са
противоречиви и взаимно изключващи се. В този смисъл е изложено, че
според пострадалата същата е слизала от втора врата на автобуса и последната
е била затворена, докато експертното заключение твърди, че инцидентът е
станал на трета врата на автобуса и последният е потеглил при отворени
врати. На следващо място е изложено, че от заключението на видео и
автотехническата експертиза се установява, че автобусът не е бил в движение,
в който момент св. А.Х. се спъва и пада. Изложено е, че от показанията на св.
М. И.а се установява, че веднага след инцидента пострадалата е била
консултирана от нея в „Пирогов“, като е записала анамнестичните й данни, в
които е заявила, че се е спънала и е паднала при слизане. Изложено е, че по
делото не са събрани каквито и да е гласни доказателства чрез разпит на
свидетели от автобуса, които да потвърждават обвинителната теза. Твърди се,
че никога на обвиняемия и неговия защитник не е предоставян видеозаписът
от автобуса, който е бил обект на експертното изследване, с което е допуснато
съществено нарушение на процесуалните права на последните. С оглед на
това, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваното решение, като
2
оправдае обвиняемия по повдигнатото му обвинение или, в условията на
евентуалност, да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
С определение в разпоредително заседание от 25.11.2024 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и изслушването
на експертизи пред въззивната инстанция.
Пред въззивния съд защитникът на обвиняемия поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е
посочено, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение и
връщане на делото на първоинстанционния съд, доколкото липсват мотиви
към последното. Твърди се, че районният съд е преписал постановлението на
СРП от 04.07.2023 г., но със съответни правописни грешки, като в мотивите
изобщо не е посочено защо се кредитират или не се кредитират показанията
на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка М. И.а. Изложено е
на следващо място, че възпроизведеното от пострадалата е коренно различно
от възприетото като фактическа обстановка от съда, като не може
едновременно да се дава вяра изцяло на показанията на тази свидетелка и на
заключението на видео и автотехническата експертиза, които са взаимно
изключващи се относно това от коя врата е слизала пострадалата, дали
автобусът е потеглил с отворени или затворени врати. С оглед на това се
твърди, че е допуснато нарушение по чл. 14 НПК от страна на
първоинстанционния съд. Акцентирано е и на обстоятелството, че от
снимките от вътрешността на автобуса е видно, че има възрастни хора покрай
пострадалата, които по никакъв начин не са реагирали при падането й, което
оборва обвинителната теза относно допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на автобуса. В тази връзка, от
въззивния съд се иска да уважи подадената жалба, като отмени решението на
СРС и оправдае обвиняемия или върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Обвиняемият поддържа казаното от неговия защитник, като няма какво да
добави.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
3
В предоставеното му право на последна дума, обвиняемият иска да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира, че са налице основания за отмяната му и връщането на
делото на първоинстанционния съд поради необходимостта от отстраняване
на допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Съображенията за това са следните:
Видно от приложените в хода на първоинстанционното производство
материали, обв. Л. П. е бил редовно призован по телефон за явяване в
съдебното заседание от 22.01.2024 г. По делото обаче липсват доказателства за
това на обв. П. да е бил връчван препис от постановлението на СРП по чл. 375
НПК, с което е предложено на съда последният да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Именно
посоченият документ очертава фактическите и правни рамки на
обвинителната теза, поради което и на основание чл. 376, ал. 2 НПК препис от
същото се връчва на обвиняемия, който може в 7-дневен срок от получаването
му да организира защитата си, вкл. като направи искания и възражения срещу
вмененото му обвинение. В конкретния случай обаче няма никакви писмени
доказателства постановлението по чл. 375 НПК да е било връчено на обв. П..
Видно от протоколите от проведените пред първоинстанционния съд съдебни
заседания, последният не е бил запитан и не е заявявал, че е получавал препис
от постановлението по чл. 375 НПК, още по-малко, че е бил спазен 7-
дневеният срок по чл. 376, ал. 2 НПК. В потвърждение на това обстоятелство е
и изявлението на обвиняемия в хода на въззивното производство, който след
предявяване на постановлението по чл. 375 НПК, недвусмислено заяви, че не е
виждал посочения документ и не го е чел. В този смисъл съдът счита, че е
било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 376, ал. 2 НПК, като на
обвиняемия П. не е бил връчен препис от постановлението по чл. 375 НПК и
делото е разгледано без на последния да е била осигурена възможност да се
запознае в детайли с повдигнатото му обвинение.
Следва да се посочи, че действително от приложената на л. 18 от
4
първоинстанционното дело молба се установява, че адв. Д. е получил преписи
от част от документите по делото, вкл. и от постановлението по чл. 375 НПК,
които последният заяви пред въззвиния съд, че е предал впоследствие на обв.
П.. От посоченото твърдение на защитника обаче не може да се установи дали
обвиняемият реално е получил препис от постановлението на СРП по чл. 375
НПК и кога е станало това, още по-малко е доказано дали обвиняемият е
получил препис от постановлението по чл. 375 НПК повече от 7 дни преди
провеждане на съдебното заседание на 22.01.2024 г., в което е бил даден и ход
на съдебното следствие по делото. В този смисъл, разглеждането на делото в
по-кратък от предвидения 7-дневен срок не би било нарушение, само ако
съдът получи съгласието на обвиняемия, който изрично трябва да заяви, че е
наясно с обвинението, няма искания по доказателствата и няма възражения
делото да се разгледа преди изтичане на седмодневния срок. Неспазването на
посоченото императивно изискване представлява нарушение на
процесуалните правила, което винаги е съществено, доколкото ограничава
правото на защита на обвиняемото лице (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 96 от 28.12.1987 г. по н.д. № 87/87 г. на ОСНК на ВС и Решение № 163 от
02.05.2011 г. по н.д. № 1170/2011 г. по описа на ВКС, II н.о.). В настоящия
случай, както се посочи по-горе, обвиняемият нито е бил запитван от съда,
нито е отразено в съдебния протокол негово изявление, че е запознат с
постановлението по чл. 375 НПК и това е станало повече от 7 дни преди
датата на провеждане на съдебното заседание на 22.01.2024 г., респ. че не
възразява делото да се гледа въпреки неизтеклия седемдневен срок по чл. 376,
ал. 2 НПК. С оглед на изложеното, съдът счита, че в хода на
първоинстанционното производство е било допуснато съществено и
неотстранимо на настоящия етап от наказателното производство нарушение
на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемото лице. Същото представлява отменително основание по
смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
На следващо място въззивният съд счита, че е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд,
доколкото последният не е изложил мотиви относно това въз основа на кои
доказателства и по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение
относно възприетата от него фактическа обстановка. Правилни са
възраженията на защитника на обвиняемия, релевирани още пред
5
първоинстаницонния съд, че относно механизма на настъпване на процесното
ПТП показанията на пострадалата и заключението на видео и
автотехническата експертиза са взаимно изключващи се. Така св. А.Х. е
заявила, че е слизала от втора врата на процесния автобус, като вратата на
автобуса се е затворила, докато е слизала, заклещвайки крака й, след което
вратата е била отворена отново, в резултат на което е паднала за тротоара.
Обратно на това, от заключението на изготвената по делото комплексна видео
и автотехническа експертиза се установява, че пострадалата е слизала от
трета, а не от втора врата на автобуса, като последният потегля при отворени
врати, при което пътничката губи равновесие и пада. Тоест, налице е
съществено противоречие между показанията на пострадалата и способа на
доказване относно това от коя врата е слизала св. Х., както и относно точния
механизъм на настъпване на ПТП – дали е имало потегляне на автобуса или не
и затваряна ли е вратата в момента на слизането на пострадалата. Посочените
обстоятелства са съществени относно главния факт на доказване по делото,
доколкото касаят самото ПТП и механизма на настъпването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите към присъдата, в случая към
решението по Глава XVIII от НПК, съдът е длъжен да посочи въз основа на
какви доказателства приема установената от него фактическа обстановка, като
при противоречия на доказателствените материали, се излагат съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Неизпълнението на това
задължение на съда обуславя не само несъответствие на мотивите към
съдебния акт с изискванията относно неговото съдържание, но и нарушава
разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК (в този смисъл Решение № 190 от
13.01.2021 г. по н.д. № 920/2020 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 206 от
25.03.2021 г. по н.д. № 889/2020 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.). В настоящия
случай, първоинстанционният съд, в нарушение на горепосоченото
императивно изискване относно съдържанието на мотивите към съдебния акт,
не е изложил каквито и да е съображения относно това налице ли е
противоречие между посочените доказателства, ако е налице – кои от тях
кредитира и защо. Напротив, в мотивите си районният съд декларативно е
посочил, че кредитира изцяло показанията на св. А.Х., вкл. относно механизма
на настъпване на ПТП, като показанията й се потвърждават изцяло от
заключението на изготвената по делото комплексна видео и автотехническа
експертиза, която също е кредитирана изцяло. В контекста на горепосоченото
6
противоречие между показанията на св. Х. и експертното заключение,
първостепенният съд е следвало да посочи кои от тях кредитира и защо. Нещо
повече, в случая е имало и изрично възражение от страна на защитника на
обвиняемия в тази насока, което изобщо не е било обсъдено от контролираната
инстанция.
На следващо място, в хода на съдебното следствие е била разпитана в
качеството на свидетел М. Н. И.а – лекар от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
като от защитника на обвиняемия са изложени конкретни възражения относно
механогенезата на получаване на травматичните увреждания на пострадалата,
вкл. и с оглед снетата от св. И.а анамнеза от пострадалото лице. В мотивите
към атакуваното решение обаче изобщо не са обсъдени показанията на св. М.
И.а, както и отразената от последната в медицинска документация анамнеза от
пострадалото лице относно механизма за настъпване на процесното ПТП. Не е
обсъдено и възражението на защитника в тази насока. Следва да се посочи, че
съдебната практика е константна, че частичната липса на мотиви относно
решаващи въпроси касателно отговорността на обвиняемото лице винаги води
до пълна липса на мотиви на съдебния акт и представлява отменително
основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (в този смисъл Решение
№ 44 от 31.03.2021 г. по н.д. № 971/2020 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение
№ 267 от 30.05.2019 г. по н.д. № 1029/2018 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение
№ 66 от 07.03.2012 г. по н.д. № 28/2012 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.).
Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени и
неотстраними на настоящия етап на производството, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
районния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъде
извършен пълен и задълбочен анализ на събраната доказателствена
съвкупност с даване на отговор на релевираните от страните възражения. С
оглед на това е безпредметно обсъждането на обвинението по същество, както
и отговарянето на релевираните с въззивната жалба възражения в тази насока.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 1, вр.
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 963 от 22.02.2024 г., постановено по НАХД
№ 9294/2023 г. по описа на СРС, НО, 147-ми състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8