№ 1591
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502564 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно
наименование „4 Финанс“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52- 54, против решение №
2443/04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 18173/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, ІХ гр. състав, с което същият е осъден да заплати на К. В. Й. с ЕГН
********** сумата от 177,23 лв., представляваща недължимо заплатена сума
при начална липса на правно основание по клауза за заплащане на такса за
експресно разглеждане по договор за кредит от 14.12.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че решението е неправилно и необосновано, тъй като
не е налице неоснователно обогатяване, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД. Счита се, че таксата за експресно разглеждане не се отнася до
действия, касаещи усвояване и управление на кредита, а представлява
възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която дружеството е
предоставило на ищцата преди сключване на договора и която няма връзка с
условията и параметрите на договора за кредит. Ето защо се иска отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго решение по същество, с
което искът да се отхвърли. Моли се за присъждане на разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна К. Й., чрез адв. Д. Б., оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Застъпва
становището, че клаузата, определяща заплащането на такса експресно
1
разглеждане, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, тъй като очевидно е уговорена във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо.
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и
доводите на страните районният съд е приел за установено, че между ищцата
К. В. Й. и „4 Финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит № ***/*** г., като
възникналото между страните правоотношение е такова за предоставяне на
кредит от разстояние /по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР/. По силата на
сключения договор за кредит ответникът е предоставил на ищцата сумата от
750 лв. срещу задължението и да му върне сумата в размер от 952,50 лв. в
срок до 13.01.2017 г., като в посочената сума е включено и задължението за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита в размер на 177,23 лв. В договора за кредит бил уговорен годишен
лихвен процент от 40,99 % и годишен процент на разходите от 49,70 %. В
клаузата на чл. 2.4. от Специалните условия към договора било предвидено,
че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане
на кандидатури за кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно
разглеждане спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Ищцата
била упражнила право за получаване на допълнителен кредит от 250 лв., като
размерът на дължимата главница бил 1 000 лв., а на 20.01.2017 г. ищцата
погасила изцяло своето задължение по договора за кредит, като е заплатила
на ответника сумата от 1 246,07 лв.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
С решението си районният съд е приел, че по отношение на процесния
договор освен общите нормативни правила, установени със Закона за
задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за
потребителския кредит, като е направил извод за недействителност на
клаузата за заплащане на поради противоречието и с чл. 10а ЗПК.
Настоящият съдебен състав също приема, че са налице основания за
приемане за недействителност на посочената клауза, по следните причини:
Както се каза, страните са уговорили задължение за ответницата като
кредитополучател да заплати на ищеца като кредитор възнаграждение за
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, в
размер на 177, 23 лв. Така уговорената такса за експресно разглеждане на
2
заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на
заемополучателя, свързано с усвояване на кредита.
Нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит дава
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Ето защо съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че
посочената клаузата е уговорена във вреда на кредитополучателя –
потребител и е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което
същата е нищожна на основание чл. 146, ал.2 ЗЗП, както и поради
противоречието и с чл. 10а ЗЗП. Заплатеното въз основа на същата от страна
на ищцата е заплатено при начална липса на основание и затова подлежи на
връщане. Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на
адвокатско дружество „Г.“ адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално
представителство на въззиваемата К. В. Й. във въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2443/04.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 18173/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав.
ОСЪЖДА Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“
ЕООД), ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Пловдив, ул. “Райко даскалов ” № 68, ет. 3, офис 4, сумата от 360 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
К. В. Й. във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3