Р Е Ш
Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 06.02.2019
год.
Плевенският районен съд, VІІІ – ми наказателен състав в публично заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Тинка Гюрецова, като разгледа докладваното от съдия Чавдар Попов НАХД № 2753/2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0938-004997 от 01.11,2018г. на началник сектор към ОДМВР, С-р Пътна полиция Плевен на Й.С.Д., ЕГН: **********, от гр. Плевен на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, aл.1, т.6 oт ЗДвП; чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 150лв., глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца, глоба в размер на 10лв., глоба в размер на 10лв. и глоба в размер на 100лв.
Недоволен
от така наложените наказания останал жалбоподателя Й.С.Д., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М.Б. от АК- Плевeн, с пълномощно по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован ф не се представлява.
Актосъставителят Г.К.Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят С.Л.К., редовно призован, се явява лично.
С оглед датата на връчване, на наказателното
постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че
последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На Й.С.Д.
е съставен АУАН затова, че на 28.10.2018г. в 06:15 часа в гр. Плевен като водач
на лек автомобил ***с рег. № ***,
собственост на ***, управлява Й.С.Д.. Движейки се на кръстовището, образувано
от бул. „***“ и ул. „***“, с посока на
движение към ЖП гара Плевен, Й.Д. извършва следните нарушения: 1. Навлиза и
преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим и монтирана на същото кръстовище; 2. Не осигурява достатъчно
място на пътното платно и затруднява преминаването покрай него на следващия го
лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се на специален режим на движение
(пуснат звуков и светлинен сигнал) и създава реално опасност за ПТП; 3. След
като е спрян принудително на кръстовището, образувано от бул. „***“ и ул. „***“,
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест
7410 с фабричен № АRCN 0390
за установяване употребата и концентрацията
на алкохол в кръвта; издаден е талон за медицинско изследване с номер 0036481;
водачът пътува сам, не контролира своя говор и походка; отведен е в СПО-ЦСМП на
УМБАЛ „Г. Странски“ в 7:30, където пред дежурния лекарски екип и длъжностните
лица от О.н.М. *** отказва да даде кръв за лабораторно изследване за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта, като по този начин не изпълнява
предписанието за изследване; 4. Не представя СУМПС; 5. Не предоставя контролен
талон към СУМПС.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Г.К.Г. и свидетеля С.Л.К. като обективни, ясни и незаинтересовани. Oт тях се установяват времето и мястото на извършените нарушения и личността на нарушителя. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. На 28.10.2018г. актосъставителят Г.К.Г. и свидетелят С.Л.К. изпълнявали служебните си задължения. Те се намирали на кръстовището образувано от бул. „ ***“ и бул. „ ***“, когато забелязали лек автомобил ***“ с рег. № ***, който бил управляван от Й.С.Д.. Въпросният автомобил бил с размазана предница, криволичил по пътя и се движил в посока ЖП гара- Плевен. Г. и К. последвали автомобила, за да го спрат като включили звуковия и светлинния сигнал на управляваното от тях МПС „***“ с рег. № ***. Автомобилът, управляван от Й.Д. криволичел от лявото в дясното платно, като по този начин не давал възможност на служителите на реда да го изпреварят и да го спрат. Извършвайки това, жалбоподателят Д. виновно нарушил разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДвП, а именно при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение, не осигурил достатъчно място на пътното платно за безпрепятственото му преминаване. Достигайки кръстовището, образувано от бул. “ ***“ и ул. „ ***“, водачът на лекия автомобил ***“ Д. не се съобразил със светофарната уредба и преминал на червен забранителен сигнал. С това свое деяние той виновно нарушил чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, където е регламентирано задължението на водачите да съобразяват своето поведение със светлинните знаци, с пътните знаци и маркировката на пътя. Автомобилът бил спрян на кръстовището образувано от бул. „***“ и ул. „***“. Й.Д. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 за установяване употребата и концентрацията на алкохол в кръвта като през цялото време проявявал агресия и към служителите на полициято, и към дошлите в последствие негови близки. Бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0036481 и жалбоподателят бил отведен в СПО-ЦСМП на УМБАЛ „Г. Странски“. Пред дежурния лекарски екип и длъжностните лица от О.н.М. *** Й.Д. отказал да даде кръв за лабораторно изследване, което да определи концентрацията на алкохол в кръвта, като по този начин не изпълнил предписанието за изследване. В чл.174, ал.3 от ЗДвП императивно е установено, че за отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В наказателното постановление, административнонаказващият орган е описал извършените нарушения от жалбоподателя, изразяващи се в отказа му му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 и отказът да изпълни медицинското предписание за изследване на кръв и е привел отговорността под чл.174, ал.3, п.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е могъл да разбере коя точно законова разпоредба е нарушил съвсем ясно, както и вида и размера на предвидените санкции. В този смисъл, становището, изразено в жалбата, че фактологическото съдържание на наказателното постановление създава неяснота, е неоснователно. Вземайки предвид отказа на Д. да бъде проверен с дрегер за установяване употреба на алкохол, агресивното, опасно и неадекватно поведение на пътя, административнонаказващият орган правилно е определил срока за лишаване от право на управление на МПС, а именно 24 месеца, който срок е фиксиран. Глобата, предвидена в чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наказание което се налага кумулативно с лишаването от право на управление на МПС, нейният размер също е фиксиран и не подлежи на преценка от наказващият орган.
При направената проверка жалбоподателят Й.Д. не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наложена му е глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Видно от самия АУАН, като доказателство е иззето свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. В НП е ангажирана отговорност и за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП - за липса на такова, което не съответства с действителното положение – нито в АУАН, нито в обстоятелствената част на НП се съдържат такива констатации. В този смисъл, НП следва да бъде отменено в частта, в която на Й.Д. е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, тъй като не е доказано по безспорен начин да е извършено такова нарушение, предвид гореизложеното. По-скоро явно се касае за техническа грешка при изготвяне на санкционната част на НП, която няма как да бъде приета, тъй като е в ущърб на нарушителя - нарушава правото му на защита и е по същество разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на НП.
В жалбата си Д. твърди, че АУАН е нередовно връчен. Поддържа се и твърдение от повереника на жалбоподателя, че подписа върху акта не принадлежи на Й.Д.. Съдът счита, че безспорно е установено както редовността на АУАН, така и авторството на подписа. Видно от показанията на актосъставителя Г.К.Г. и на свидетеля С.Л.К., акта е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен за подпис. В началото той отказва да го подпише, което обстоятелство е отразено, но в последствие решава да стори това. В максимална степен е изяснено, че авторът на подписа е Й.Д.. Воден от горното, съдът счита, че порок в АУАН не съществува.
С оглед на извършените многобройни нарушения от страна на Д., които са продължили през продължителен период от време, съдът счита, че е невъзможно служителят на реда, съставил акта да определи точен час за всяко едно от тях. Поради това, актосъставителят е посочил ориентировъчен час, а именно 6:15, което само по себе си не влияе на законосъобразността на акта.
При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанията е фиксиран в ЗДП. Ето защо, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено частично, а именно - по отношение на наложеното в НП, точка 4, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и потвърдено в останалата му част.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0938-004997 от 01.11.2018г. на началник сектор към ОДМВР-Плевен, С-р Пътна полиция, в частта, в която на Й.С.Д., ЕГН: **********, от гр. Плевен, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10лв. за извършено нарушение по чл. чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-004997 от 01.11.2018г. на началник сектор към ОДМВР в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :