РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110203630 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. П., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-001390/31.01.2024г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено в нарушение на
материалния закон, като не е установена реалната фактическа обстановка. В
жалбата се твърди, че настъпилото по-рано ПТП не е било обезопасено по
никакъв начин, аварийните светлини на автомобилите не са били пуснати,
пътният участък не е бил осветен, поради което ударът е бил непредотвратим.
Предвид тези аргументи се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят К. П., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител – юрк.
Пашунов, в които се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление, въз основа на които се иска съда да остави
депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските, предявени от страна на жалбоподателя.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.01.2024 г., около 19:00 часа, в гр. София, на бул. „Александър
Малинов“, в района под мостовото съоръжение на бул. „Цариградско шосе“, в
крайна лява лента на платното за движение в посока от ул. „Ана Ахматова“
към бул. „Брюксел“ възникнало ПТП между лек автомобил, марка/модел
„БМВ 320Д“, с рег. № СА1320ХН, управляван от свидетелят М. И. и
движещия се пред него автомобил, марка/модел „СААБ 900“, с рег. №
СА6569РН, управляван от свидетеля В. З.. Водачите на автомобилите подали
сигнал за настъпилото ПТП и изчакали пристигането на екип на Пътна
полиция, който да обслужи местопроизшествието. Автомобилите останали
неразместени на платното за движение в крайна лява лента, с включени
аварийни светлини. Пътната настилка била мокра. На мястото на ПТП
пристигнал приятелят на свидетеля З. – свидетелят Д. В. с лек автомобил
марка/модел „Хонда Сивик“, с рег. № СВ2912СА, който паркирал на
разстояние няколко метра пред автомобила на свидетеля З.. Поради
преживения стрес от ПТП, свидетелят З. не се чувствала добре и седнала в
багажника на автомобила на свидетеля В., като краката й останали извън
багажника и били подпрени на задната броня на автомобила.
Докато чакали пристигането на екип на Пътна полиция, около 19:30
часа, жалбоподателят К. П., който управлявал личния си лек автомобил,
марка/модел „Опел Астра“, с рег. № СВ7279СТ се движил в крайна лява лента,
в която се намирали автомобилите на участниците в настъпилото малко преди
това ПТП. Жалбоподателят П. не съобразил, че пътната настилка е мокра и че
в лентата, в която се движи е настъпило ПТП и не намалил скоростта си на
движение, поради което реализирал ПТП в задната част на спрелия в лентата
му за движение лек автомобил, марка/модел „БМВ 320Д“, с рег. № СА1320ХН.
В резултат на удара, автомобилът на свидетеля И. се преместил напред, ударил
този на свидетеля З., който отскочил напред и се ударил в автомобила на
свидетеля В., като краката на свидетелката З. останали затиснати между двата
автомобила.
Непосредствено след това, свидетелят И. подал сигнал на тел. 112 за
настъпилото ПТП. На място се отзовал полицейски екип, който обезопасил
мястото на ПТП чрез поставяне на конуси и оказал съдействие на участниците
в него. Малко след това пристигнал и екип на отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, в чийто състав бил свидетелят Е. К. Малко след това пристигнал и екип
на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, в чийто
състав били свидетелят П. В. и А. Т.. Същите обезопасявали мястото
посредством специална сигнализация на служебния автомобил и изготвили
снимки на мястото на произшествието.
Свидетелят Костов тествал участниците в ПТП за употреба на алкохол и
наркотични вещества като пробите им били отрицателни. Свидетелят Костов
бил наряд заедно с колегата си Ж. Йо., който по подадените декларации от
жалбоподателя П., свидетеля В. и свидетеля И. съставил протокол за ПТП, а
свидетелят Костов съставил скицата към него.
2
За настъпилото ПТП, свидетелят Костов съставил против жалбоподателя
П. АУАН, серия GA № 39432/19.01.2024 г., в който отразил като нарушена
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя П., като в графата за възражения такива не са отбелязани. Не
са постъпили и писмени възражения в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ издал обжалваното НП 24-4332-001390/31.01.2024г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Същото било връчено на санкционираното лице на
12.02.2024 г. срещу негов подпис.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Писмени доказателства – заповеди за компетентност, справка-картон
на водача, протокол за ПТП и скица към него, писмени декларации,
попълнени от участниците в ПТП, представените медицински документи във
връзка с прегледа на свидетеля З., справка от Столична община, веществените
– 5 броя фотоснимки, както и заключението на изготвената по делото СТЕ.
Гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. К.,
М. И., Д. В., В. З., П. В. и А. Т.;
Съдът приема показанията на свидетеля Е. К. – актосъставител, за
достоверни, тъй като са вътрешно непротиворечиви и не се разколебават от
други доказателства по делото. От показанията на този свидетел се
установява, че именно той е съставил АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП. Установява се и това, че скицата на настъпилото ПТП е
съставена по данни от попълнени писмени декларации на участниците в ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И., З. и В., тъй като
същите са непротиворечиви и не се опровергават от други достоверни
доказателства. От показанията на свидетелите И. и З. се установява, че между
управляваните от тях автомобили е било реализирано ПТП по вина на
свидетеля И., като вследствие на настъпилото ПТП са останали на място да
изчакат екип на Пътна полиция. Безспорно се установява и това, че докато са
чакали на мястото на ПТП, автомобилите са били с включени аварийни
светлини. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И., в частта, я която
твърди, че непосредствено след настъпване на произшествието на мястото на
ПТП е имало поставен светлоотразителен триъгълник, който е част от
обезопасителното оборудване. Това твърдение не се споделя, тъй като
свидетелите В. и З. заявяват пред съда, че мислят, че е имало поставен, но не
са го видели. Освен това твърдението на свидетеля И. се оборва и поради
факта, че свидетелят Костов е съставил акт именно за това, че И. не е поставил
светлоотразителен триъгълник след настъпване на произшествиетоп. По-
нататък, от показанията на свидетелите И. и З. се установява, че на място е
пристигнал приятелят на свидетеля З., мястото на което същият е паркирал
автомобила си – пред този на свидетеля З., както и обстоятелството, че същата
3
е седяла в багажника на автомобила. Твърденията на свидетелите относно тези
обстоятелства се намират в пълна корелация с показанията на свидетеля В. и
тези на актосъставителя – свидетелят Костов, който е заварил автомобилите в
неразместено положение, когато е посетил мястото на ПТП. Съдът кредитира
показанията на свидетелите З., И. и В. по отношение на обстоятелството, че
жалбоподателят П. се е движил с висока скорост. За това, че жалбоподателят
се е движил с висока скорост сочат последиците от ПТП, за които тези
свидетели-очевидци излагат подробни и еднопосочни показания, а именно, че
след ПТП, реализирано от П., двата автомобила пред него са се преместили,
вследствие на което са затиснали краката на свидетеля З.. Достоверни са
показанията на коментираната група свидетели и в частта, която твърдят, че
краката на свидетелката З. са били притиснати, като същите намират
категорично потвърждение в медицинските документи от лечебното
заведение (УМБАЛ „Света Анна“), в което свидетеля З. е била приета
непосредствено след произшествието. Същите са приобщени в хода на
съдебното следствие като годно писмено доказателство по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и Таранджйиски, тъй
като същите са логични, последователно изложени и намиращи се в корелация
с останалите доказателствени материали по делото, поради което съдът ги
кредитира с доверие. От същите се извеждат данни за мястото на
произшествието, положението на автомобилите, участвали в ПТП, както и че
от ПТП е причинена травма на краката на свидетелката З.. Установява се и
това, че при пристигането им, мястото на произшествието е било обезопасено
с конуси, поставени от полицейските служители, както и че свидетелите В. и
Т. са били на място с цел обезопасяване периметъра на ПТП.
Съдът кредитира изготвената по делото СТЕ, като намира, че същата е
изготвена от компетентно лице и отговаря пълно и ясно на поставените
въпроси, допринася за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване.
От заключението на СТЕ, назначена в хода на съдебното следствие се
установява, че мястото на ПТП е в гр. София, на бул. „Александър Малинов“
под мостовата конструкция на бул. „Цариградско шосе“, с указаната в НП
посока на движение. Вещото лице е категорично в заключението си, че
кадрите предмет на експертизата не са манипулирани. От заключението се
установява още, че автомобилът на свидетеля И. е с деформирана задна част,
както и че автомобилът на дирекция „Аварийно помощ и превенция“ е бил
включен със светлинен сигнал и е обезопасявал мястото на произшествието.
Приобщените по делото писмени доказателства също са относими,
обективни и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за
осъществен състав на административно нарушение.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по
същество е неоснователна.
4
Както в АУАН, така и в НП, което е издадено въз основа на него, се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити и е дадено достатъчно пълно
и ясно фактическо описание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
въз основа на приложените по делото заповеди за компетентност на
актосъставителя и АНО. АУАН и атакуваното с жалбата НП са издадени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при спазване на процесуалния ред за
това. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП.
В НП освен фактическите обстоятелства по случая е посочена и правна
квалификация на описаните действия, като е прието, че К. Т. П. е нарушил чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че „Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.” Не
се споделя доводът на жалбоподателя за това, че АНО не е съобразил реалната
фактическа обстановка, тъй като доказателствата по делото подкрепят, че
става въпрос за осъществени в действителността факти и обстоятелства,
напълно кореспондиращи с описаното в АУАН и в НП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”.
В конкретния случай е извършено нарушение, което попада в обхвата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в движение с несъобразена скорост
съобразно интензивността на движението, което е станало причина за
настъпване на ПТП. Въз основа на доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че описаното в НП и в АУАН нарушение, от обективна
страна, е извършено от жалбоподателя.
От субективна страна, деянието е непредпазливо, като вида
непредпазливост, в конкретния случай е самонадеяност, доколкото
жалбоподателят е предвиждал настъпването на ПТП, виждайки спрелите
автомобили в неговата лента, решил е да се престрои, като е надценил
възможностите си, които са създали у него представа, че ще се престрои в
съседната лента без да реализира ПТП.
С НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на сумата от 200 лева.
Съгласно чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление.”.
За това нарушение е предвидена санкция именно в чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП, на която се е позовал АНО, като предвидената санкция е глоба във
5
фиксиран размер от 200 лева, при което наложената в конкретния случай глоба
се явява законосъобразно определена санкция.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата,
поради което атакуваното НП следва да се потвърди. При този изход на
делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е разполагала с правото да
претендира юрисконсултско възнаграждение и го е упражнила. Ето защо в
полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща направени във връзка с настоящото съдебно производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
001390/31.01.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя К. Т. П., с ЕГН **********, на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. Т. П., с ЕГН ********** да заплати в
полза на СДВР сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6