№ 11242
гр. София, 09.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110169894 по описа за 2022 година
Настоящото определение е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на ответното дружество ******* за изменение на постановеното
решение в частта за разноските. Намира за прекомерни присъдените от съда разноски за
адвокатско възнаграждение. Изтъква, че проведеното исково производство не е било с
фактическа и правна сложност. Позовава се на практика на СЕС и на ВКС, като иска от съда
да намали размера на разноските за адвокатското възнаграждение съобразно размера по
Наредбата за заплащането на правната помощ.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от ищеца Г. А. Д..
Намира искането за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно. Изтъква, че
по делото са съединени два иска, за всеки един от които се дължи адвокатско
възнаграждение. Позовава се на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на практика на ВКС. Прави извод, че съдът
правилно е присъдил разноските за адвокатското възнаграждение, които са в минимален
размер и не подлежат на допълнително намаляване.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи следните
изводи.
Исканията за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и от
заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Действително първоинстанционното производство е завършило с уважаването на двата
предявени иска, поради което е възникнало и задължение за ответното дружество да заплати
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 1 000 лева. Ответното дружество
оспорва така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за правна помощ като
„прекомерни“. В искането по чл. 248 ГПК не се съдържат доводи относно действителното
уговаряне и заплащането на тези разноски за адвокатско възнаграждение. При това
положение първостепенният съд е ограничен единствено до доводите за прекомерност,
съдържащи се в самото искане.
1
Действително, съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (НМРАВ) минимален
размер на адвокатското възнаграждение. Ако съдът прецени, че присъждането на адвокатско
възнаграждение в такъв „минимален“ размер би било непропорционално и би довело до
постигането на нелегитимни цели, то той може да определи адвокатското възнаграждение и
в по-нисък размер. В разглеждания случай са атакуван като нищожен договор за
„предоставяне на поръчителство“. От мотивите към влязлото в сила решение е видно, че
става въпрос за юридическа конструкция, построена от ответното дружество и едноличния
собственик на капитала му, така че чрез атакувания договор за "предоставяне на
поръчителство" и още един договор за паричен заем да бъде заобиколен закона и да бъдат
накърнени правата на ищеца, имащ качеството на потребител и икономически по-слаба
страна. Размерите на адвокатските възнаграждения по двата иска в защита на така
накърнените му права в размер на общо 1 000 лева (следователно по 500 лева за всеки иск),
не надхвърлят размерите на юридическите задължения, които ответникът и едноличния
собственик на капитала са целели да натрапят на ищеца, заобикаляйки закона. При това
положение присъждането на тези минимални адвокатски възнаграждения е пропорционално
и не води до постигането на нелегитимни цели.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ******* с ЕИК *** за изменение на
решение № ***, постановено на 01. 07. 2024 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2