Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен
състав на
шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретаря Таня Георгиева и в
присъствието на прокурора Деян Захариев, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 721 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 28.11.2019 г., постановена по НЧХД № 15975/2017 г., СРС, НО, 108-ми
състав е признал подсъдимия С.Г.Д. за невиновен в това, че в периода от 21 до
28 април 2017 г., в условията на продължавано престъпление, разгласил позорни
обстоятелства за Г.С.П. в качеството му на длъжностно лице – президент на
Република България при и по повод изпълнение на службата и функцията му, като
клеветата е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин – чрез
интервюта, дадени пред различни електронни медии, както следва:
-на
21.04.2017 г. разгласил позорни обстоятелства за Г.С.П. в качеството му на
длъжностно лице – президент на Република България при и по повод изпълнение на
службата и функцията му, като заявил: „..Спомням си разговор с П. на България
2003-2004 г., когато той се опитваше да вК. свой човек в борда на моята
компания, едва ли не да я присвоява..“ и клеветата е разпространена по друг
начин – в интервю, дадено пред П.П.за предаването „еМисия България“, излъчено
по телевизия „BIT“.
-на
22.04.2017 г. разгласил позорни обстоятелства за Г.С.П. в качеството му на
длъжностно лице – президент на Република България при и по повод изпълнение на
службата и функцията му, като на въпрос, зададен от журналиста Ж. М.: „Да
споменем само и историята от 2003-2004 г., когато П. Ви се обажда да поставите
негов човек в борда на „Овергаз“, заявил: „…Не, не ми се обажда. Той договаря с
П. П., оттам да се разпоредят да поставим негов приятел М. в борда на
„Овергаз“. Абсурдно. На същата тази среща неговият, на П. П., началникът на
кабинета или може би не е същата среща, то вече мина време, излизайки от
срещата, съобщава на всички …генералК., излизайки от срещата съобщава на всички
присъстващи журналисти, че са закрили вестник „Сега“. Представяте ли си, новина
от срещата на двамата президенти – че е закрит вестник „Сега“..“ и клеветата е
разпространена по друг начин – в интервю за предаването „Тази събота и неделя“,
излъчено по телевизия „БТВ“.
-на
28.04.2017 г. разгласил позорни обстоятелства за Г.С.П. в качеството му на
длъжностно лице – президент на Република България при и по повод изпълнение на
службата и функцията му, като заявил: „….Минавайки след това през П. – не знам
колко му беше важен газът, но важни му бяха паричните потоци в този бизнес, за
да може да направи през М. това, което направи П. с медиите..“ и клеветата е
разпространена чрез печатно произведение – в интервю, дадено пред Р.Ч. и Г.П.,
публикувано в брой 17 от 28 април-04 май 2017 г. във вестник „Капитал“, поради
което го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
Против
присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от поверениците на частния тъжител Г.С.П. в лицето на адв. Г.М. и адв. Г.К.,
в които се излагат аргументи за неправилност на присъдата и постановяването й
при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Критикува
се направения от първата инстанция доказателствен анализ, който е поставил в
основата на изводите си обясненията на подс. Д.. Счита се, че приетата от
първия съд липса на субективна съставомерност на деянието е в разрез с
материалния закон, доколкото престъплението може да бъде осъществено, както с
пряк, така и с косвен умисъл. Подчертава се, че умисълът се изключва
единствено, когато деецът е уверен в истинността на заявеното от него, която
увереност трябва да е основана на обективни факти. По отношение на второто и
третото деяние се приема, че анализът на твърденията следва да бъде съобразен с
контекста на цялостните изявления на подсъдимото лице, които освен позорящи са
неверни и са отправени спрямо П. на Република България. Прави се искане за
отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова, с която подс. С.Д. да
бъде признат за виновен за деянията, за които е предаден на съд,като му бъде
определено наказание „глоба“, чийто размер се оставя на преценката на съда, и
„обществено порицание“.
В разпоредително заседание
на 30.02.2020 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения
пред настоящия съд, повереникът на частния тъжител Г.П. – адв. М., поддържа
подадената въззивната жалба и допълнението към нея, като не изменя съществено
излоЖ.те в тях съобраЖ.я. Изразява несъгласие с безкритичното възприемане на
обясненията на подсъдимия Д., които според повереника не са подкрепени с
никакви доказателства, както и с изведените на тяхната основа изводи за
субективна несъставомерност на инкриминираното деяние. Подчертава, че
субективната представа на подсъдимия, която не съответства на безспорно
установените обективни обстоятелства не може да бъде годна основа за направата
на изводи, изключващи субективната съставомерност на деянието. На тази основа
се желае присъдата на първостепенния съд да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимият С.Д. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.
Повереникът
на частния тъжител Г.П., в лицето на адв. К., поддържа изцяло заявеното от адв.
М. и също отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен.
Процесуалният
представител на подсъдимия С.Д. – адв. Д., моли въззивната жалба да бъде
оставена без уваЖ.е, а
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Споделя изцяло съобраЖ.ята и
анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали
основание да кредитира обясненията на неговия подзащитен. Сочи, че субективната
увереност на подсъдимия почива на обективни факти, каквито са срещите му с М.и М.,
а не на слухове. Подчертава, че информацията, изложена посредством обясненията
на подсъдимия Д. е останала неопровергана, поради липсата на активност от
страна на частното обвинение. В заключение поддържа тезата за субективна
несъставомерност на инкриминираното деяние.
Процесуалният представител на подсъдимия
Д. - адв. Д., изразява становище, че
субективната увереност на подзащитният й се основава на личните му възприятия
от срещата му с А.М.. Изтъква, че частният тъжител не оспорва обстоятелството,
че такава среща в действителност се е състояла. В тази връзка сочи, че друг
освен двамата участници в нея не би могъл да установи нейното съдържание.
Според защитата фактът, че вестник „Сега“ не е закрит, респективно, че П. М. не
е станал член на борда на „Овергаз“ не може да опровергае обстоятелствата,
които подсъдимият е узнал и впоследствие проверил при срещите си с М.. Това
според адв. Д. е така, защото неосъществяването на гореизложеното се дължи на
съвсем различни обстоятелства, като това, че подсъдимият е поставил въпроса за членството
на М. в борда на директорите като част от руската квота, с което руснаците не
са били съгласни. На следващо място при разглеждането на въпроса за
президентската длъжност и в частност дали същата се включва в рамките на понятието
за длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, аргументира виждането, че
президентът е орган на власт и в този смисъл може да бъде обект на защита само
по основния състав на престъплението „клевета“. Допълнително отбелязва, че
частният тъжител следва да е бил президент и към момента на произнасяне на
инкриминираните реплики. В заключение се иска въззивният съд да потвърди
присъдата на първата инстанция като правилна и законосъобразна.
Повереникът
на частния тъжител – адв. М. при упражняване на правото си на реплика изразява
несъгласието си с начина, по който се интерпретират фактите от страна на
защитата. Намира за недоказани твърденията на подсъдимия за реално осъществени
срещи сМ.и М.. Оспорва тезата, че получаването на орден „Стара Планина“ от
страна на М. може да бъде доказателство за това, че последният е искал да стане
член на борда на
„Овергаз“.
Твърди, че обществената представа за чест и достойнство не може да бъде
съотнасяна към конкретен момент, тъй като репутацията на конкретната личност се
явява съвкупност от минало и настояще.
В
своята дуплика, адв. Д. релевира довода, че обект на закрила по квалифицирания
състав на престъплението клевета може да бъде единствено длъжностно лице. В
този смисъл отбелязва, че П. няма длъжностно качество. Възразява срещу
отправените упреци за липса на доказателства установяващи проведените разговори
и тяхното съдържание, като в тази връзка се позовава на презумпцията за
невиновност и разпределянето на доказателствената тежест в наказателния процес.
Счита, че получения орден „Стара Планина“ е индиция за близките отношения на
частния тъжител с П. М., както е заключил и първостепенният съд.
Другият
защитник на подсъдимия – адв. Д. също се възползва от правото си на дуплика.
Заявява, че тезата на подзащитния му се потвърждава от обективния факт на
присъствието на М. на официална вечеря дадена от руския президент, което
обстоятелство е отразено в официалната програма на двамата президенти.
Частният
тъжител и подсъдимият не се явяват пред въззивния съд и не ангажират лични
становища по делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XII въззивен
състав като съобрази
излоЖ.те от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната инстанция счита, че вътрешното убеждение на
районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ
на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и
съобраЖ.ята му относно тяхната оценка. Първостепенният съд е кредитирал изцяло
всички събрани по делото доказателства, включително и писмените такива, както и
се е доверил на заключението на изготвената по делото СTЕ,
като въз основа на тях е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав. Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на
така установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото пред
настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да
доведат до промяната й по същество, а от друга такива не се установиха и от
собствения анализ на доказателствените източници. Поради това настоящата инстанция
напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка,
доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал, а именно:
Подсъдимият С.Г.Д. е роден на *** г. в гр. Ямбол, българин, български
гражданин, неосъждан, висше образование, живущ ***, ЕГН **********.
Частният тъжител Г.П. е президент на Република България в два
последователни мандата в периода 2002-2012 г.
„О.Инк.“ АД е газово дружество,
капиталът в което се притежава от „О.Х.“ /50%/ и руското дружество „Газпром“ АД
/50%/. Изпълнителен директор на „О.Инк.“ АД бил подсъдимият Д.. „О.Инк.“ АД бил
основен доставчик на природен газ от Русия за България. Подсъдимият бил и сред
собствениците на дружеството, издател на вестник „Сега“.
В периода 06-08.07.2004 г. тъжителят, в качеството си на президент на
страната, бил на официално посещение в Руската федерация. В състава на бизнес
делегацията били подсъдимият Д., както и П. М. /занимаващ се с търговия на
оръжие и представител на дружество „ПМ Груп“/. На 07.07.2004 г. била проведена
среща на „четири очи“ между тъжителя и П. на Руската федерация – В. П., на
която било коментирано и сътрудничеството в газовата сфера. След това, се
състоял прием, на който присъствали и членове на бизнес делегацията от
България, сред които подсъдимият и П. М.. В разговор между тях М. нарекъл
подсъдимия „колега“, на което подсъдимият възразил, тъй като М. се занимавал с
търговия на оръжие, а той с търговия на газ. На приема бил и А.М.– президент на
руското дружество „Газпром“ АД, който поканил подсъдимия на среща в следващия
ден. На тази срещаМ.заявил на подсъдимия, че тъжителят П. бил предложил М. да
бъде приет в борда на директорите на „О.Инк.“ АД. Подсъдимият заявил, че това
няма да стане от българската квота, а може да стане от руската. В следващите
два месеца М. търсил контакти с подсъдимия, посещавал го в офиса му. Казал, че
тъжителят го бил представил на В. П.. Разказал за медиен проект, съгласно който
следвало да се изкупят голям брой медии, както и за идеята да бъде включен в борда
на директорите на „О.Инк.“ АД, от където да се заделят средства за това
изкупуване.
В периода 04-06.02.2009 г. тъжителят, в
качеството си на президент на страната, отново бил на официално посещение в
Руската Федерация. Сред лицата, поканени от П. на посещението била и свид. Д. –
журналист и зам. главен редактор на в-к „Труд“. При това посещение била
проведена среща между частния тъжител и П. на Руската федерация – М.. Било
обсъждано премахването на посредниците при доставки на газ за България. След
срещата, на подсъдимия било съобщено, че свид. Д. чула свид.К., излизайки от
срещата между двамата президенти, на която присъствал да казва пред български журналисти: „Закрихме вестник „Сега“. Подсъдимият
съобщил това на свид. П. – главен редактор на вестника, която в брой
31/09.02.2009г. на в-к „Сега“ публикувала статия, озаглавена „Няма вестник,
няма проблем?“, в която написала, че близък на П. П. съветник „направо отсякъл:
„Закрихме вестник „Сега“.
След това посещение, обсъждането на
премахването на посредниците при доставки на газ за България намерило широк
отзвук в българската преса.
На 21.04.2017г. по телевизия „BIT“ в предаването „еМисия България“, било излъчено
интервю на подсъдимия, в което той заявил: „..Спомням си разговор с П. на
България 2003-2004 г., когато той се опитваше да вК. свой човек в борда на
моята компания, едва ли не да я присвоява..“.
На 22.04.2017 г. в предаването „Тази събота и
неделя“ по телевизия „БТВ“ било излъчено интервю с подсъдимия, в което на въпрос,
зададен от журналиста Ж. М.: „Да споменем само и историята от 2003-2004 г.,
когато П. Ви се обажда да поставите негов човек в борда на „Овергаз“, подсъдимият
заявил: „…Не, не ми се обажда. Той договаря с П. П., оттам да се разпоредят да
поставим негов приятел М. в борда на „Овергаз“. Абсурдно. На същата тази среща
неговият, на П. П., началникът на кабинета или може би не е същата среща, то
вече мина време, излизайки от срещата, съобщава на всички …генералК., излизайки
от срещата съобщава на всички присъстващи журналисти, че са закрили вестник
„Сега“. Представяте ли си, новина от срещата на двамата президенти – че е
закрит вестник „Сега“..“.
На 28.04.2017 г. бил издаден брой 17
от 28 април-04 май 2017 г. на вестник „Капитал“, в който било публикувано
интервю с подсъдимия, в което той заявил: „…Минавайки след това през П. – не
знам колко му беше важен газът, но важни му бяха паричните потоци в този
бизнес, за да може да направи през М. това, което направи П. с медиите..“.
Правилно контролираният съд е приел, че
фактологията описана от него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи на доказване: гласните доказателствени средства: обясненията
на подсъдимия Д.; показанията на свидетелите Т.В., Я.М., С. Д., Н.К., Е.К., И.К.,Т.П.;
писмените доказателства - страници от брой 88/31.10.2006г. и брой
101/23.11.2001г. на Държавен вестник /ДВ/, начална и стр. 16-19 на брой 17 от
28.04.-04.05.2017г. на в-к „Капитал“, програми и състав на делегацията за
официалните посещения на П. П. в Руската федерация 6-8.07.2004г. и
4-6.02.2009г. и информация относно тях; страници от брой 31/09.02.2009г. на в-к
„Сега“, препис от електронно писмо от „Газпром“ от 23.03.2009г. на английски
език и в превод на български; писмо от А.И. М. до А.Б.М.от 23.03.2009г. на
английски език и в превод на български; публикация на електронно издание
„Ведомости“ на английски език и в превод на български; брой 17 от
28.04-04.05.2017г. на в-к „Капитал“; страници на броеве от: в-к „Стандарт“ от
06.02.2009г., в-к „Труд“ от 06.02.2009г., в-к „Телеграф“ от 06.02.2009г., в-к
„24 часа“ от 06.02.2009г., в-к „Класа“ от 07.02.2009г., в-к „Труд“ от
09.02.2009г.; справка за съдимост на подс. Д.; веществените доказателства: 2
бр. компактдиска; способите за доказване: заключение на съдебно-техническата
експетиза.
Противно
на заетата във въззивната жалба позиция на частното обвинение, контролиращата
инстанция преценява, че решаващият първостепенен съд е извършил добросъвестен
анализ на доказателствата, очертавайки ясно в хода на съдебното следствие
предметът на доказване по делото. Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото, като основните
фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически
грешки при оценката на наличния доказателствен материал, в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е обсъдил комплексно събраните по
делото доказателства и е обосновал съобраЖ.ята си, въз основа на които е
изградил фактическите си констатации. Настоящият въззивен състав напълно
споделя извършения в мотивите към атакувания съдебен акт, коментар. За формиране на фактическите си изводи въззивният
съд подчертава няколко обстоятелства:
На първо
място, следва да се отбележи, че правилно районният съд е отделил безспорните
от спорните обстоятелства, съсредоточавайки анализа върху последните. Страните
не спорят по обстоятелството, свързано с факта, че частният тъжител е бил
президент на Република България в периода 2002 г. – 2012 г. Това обстоятелство,
макар и като ноторно да не се нуждае от доказване е установено от прилоЖ.те по
делото страници от брой 88/31.10.2006 г. и брой 101/23.11.2001 г. на Държавен
вестник. Неспорни по делото са и обстоятелствата, касателно официалните
посещения на частния тъжител П., в качеството му на държавен глава в Руската
федерация, периоди на тези посещения /06-08.07.2004 г. и 04-06.02.2009 г./, обсъжданите
по време на тях въпроси, както и състава на официалните и бизнес делегации,
участвали в тях. Правилно и законосъобразно, въз основа на представените
писмени доказателствени източници - програми
и състав на делегациите за двете официални посещения на частния тъжител в
Руската федерация, предоставени от Администрацията на П., които и настоящата
инстанция кредитира изцяло, първият съд е установил, че свидетелите Е.К. и И.К.
са били официални придружители на частния тъжител при първото му посещение, в
периода 06-08.07.2004 г., както и че
подсъдимият Д. и П. М. са били част от бизнес делегацията при това посещение. По същият начин, безспорно е,
че при второто официално посещение на частния тъжител в Руската федерация за
периода 04-06.02.2009 г., участие е взела свидетелката С. Д.
– специално поканена от П., както и свидетелите Е.К.,
И.К. и Н.К., като част от официалната
му делегация.
Настоящата инстанция няма основание
да не сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд относно факта на двете
участия на подсъдимия Д. - в предаването „еМисия България“, излъчено на
21.04.2017 г. по телевизия „BIT“ и в
предаването „Тази събота и неделя“, излъчено на 22.04.2017 г., както и относно
съдържанието на репликите на подсъдимия, в отговор на журналистически въпроси
на водещите журналисти, като прецени, че същите намират категорична
доказателствена опора в показанията на свидетеля Т.В. и в заключението на назначената и изготвена по делото съдебно
- техническа експертиза, което настоящият съдебен състав изцяло кредитира като
обективно, компетентно, ясно, пълно и точно.
Районният съд, също така правилно е
установил фактите и обстоятелствата, свързани с публикуването на процесното
интервю, дадено от подсъдимия Д. за в-к „Капитал“, както и неговото съдържание
с инкриминираните в тъжбата изрази въз основа на обясненията на подсъдимия и
приложеното по делото копие от публикувано интервю във вестник „Капитал“ – брой
17 от 28.04-04.05.2017 г. Настоящата инстанция няма основание да ревизира
изводите на първия съд по фактите в обсъжданата част, като намира, че същите са
изградени на по същество правилен и задълбочен анализ на събраните по делото
еднопосочни и взаимнодопълващи се доказателствени средства.
Освен това, изричането на инкриминираните
изявления с посоченото в тъжбата съдържание, не е било оспорено от подсъдимия Д.,
поради което и въззивният съд намира за несъмнено установено произнасянето им
по начина, по който се твърди в частната тъжба.
По доводите за необоснованост на така
постановения съдебен акт, респективно допуснатите нарушения при оценката на
събраните доказателства, въззивният съд, който е с правомощия за цялостна
проверка правилността на присъдата на първата инстанция, съгласно нормата на
чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
Правилно и
законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че инкриминираните с тъжбата
твърдения от 21.04.2017 г., 28.04.2017 г. и 22.04.2017 г., последното в частта:
„Не, не ми се обажда. Той договаря с П. П.,
оттам да се разпоредят да поставим негов приятел М. в борда на „Овергаз“.
Абсурдно.“ следва да бъдат отнесени към времето на първото посещение на
частния тъжител в Русия, обхващащо периода 06-08.07.2004г. Страните не оспорват
фактическите изводи на решаващия първоинстанционен съдебен състав, които изцяло
се споделят от въззивната инстанция, касаещи излоЖ.те в трите интервюта и
инкриминирани с частната тъжба изрази, като съжденията на съда по този въпрос
се основават на показанията на свидетелите К. и К., които към посочения времеви
период /06-08.07.2004г./ са заемали длъжността „секретар на П. на Републиката
по икономическите въпроси“ в администрацията на президентството. С основание
първият съд им се е доверил, тъй като те са конкретни, обстоятелствени,
безпротиворечиви и изхождат от лица, които през 2004 г. в служебното си качество
са придружавали частния тъжител П. на официалната му визита в Руската Федерация.
В случая главното, изводимо от показанията на двамата свидетели е, че по време
на това посещение не са били обсъждани промени, касаещи борда на директорите на
„О.Инк.“ АД. Въззивният
съд няма основание да подложи на съмнение показанията на свидетелите, защото
споделените от тях факти, освен, че намират пълно потвърждение едни с други,
съответстват и на официалната информация, предоставена от президентската администрация,
от която се изясняват темите, които са били засегнати не само по време на
пленарните заседания, но и при проведените разговори на „четири очи“ между
частния тъжител и П. П.. От последната се установява, че действително между тях
е обсъждан въпроса за българо-руското сътрудничество в областта на газовата
сфера, при разискването, на който обаче не са коментирани конкретни дружества
или лица.
Настоящият съдебен състав кредитира
показанията на свидетеля Т.В. като пълни, логични и безпротиворечиви,
установявайки обстоятелствата свързани с времето и начина на възприемане от
частния тъжител на инкриминираните изрази, като в тях се съдържа и
доказателствена информация за реакцията на частния тъжител, след като е чул
отправените от страна на подсъдимия твърдения, а именно – бил изнервен, огорчен
и изненадан. Тук следва да се отбележи, че в показанията на свидетеля Вълев се
съдържат редица съждения, касаещи отношението на частния тъжител П. спрямо
подсъдимия Д., които не следва да бъдат обсъждани, доколкото се базират на
субективна оценка, а ролята на свидетеля в процеса е само и единствено да
свидетелства за своите сетивни възприятия.
Основната критика от страна на частното
обвинение касае доказателствената оценка дадена от контролирания съд на
обясненията на подсъдимото лице. Както правилно първоинстанционният съд е
отбелязал, обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – представляват,
както гласно доказателствено средство, така и основно средство за осъществяване
на правото на защита. За да бъдат
приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или обективно невъзможна версия. В обясненията си
подсъдимият Д. излага подробни, логични и последователни твърдения относно разговорите
си с П. М. и П. на „Газпром“ АД А.М., състояли се именно по времето на първата
визита на частния тъжител, на която и тримата са присъствали. Обясненията на
подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетеля М., пред когото подсъдимият
е споделил разговорите си с посочените лица, и който свидетел е имал възможност
да наблюдава поведението на подсъдимия – бил силно афектиран. Въззивният съд не приема за основателни застъпените в
жалбата доводи, че показанията на свидетеля М. не следва да бъдат кредитирани
предвид факта, че същият е приближен на подсъдимия. Подобно на
първоинстанционния съд, въззивната съдебна инстанция не намира основания да
приеме разглежданите показания на свидетеля за необективни и пристрастни. Въз основа на обясненията на
подсъдимия, подкрепени от показанията на свидетеля М., районният съд е приел за
установено по делото, че в неформален разговор П. М. е нарекъл подсъдимия Д.
„колега“, както и че на проведена среща между подсъдимия и П. на „Газпром“ АД- М.,
последния му казал, че тъжителят бил представил М. на П. П. и го помолил да
съдейства М. да бъде приет в борда на
директорите на „О.Инк.“ АД. Проверяваният съд е гласувал
доверие на обясненията на подсъдимия и в частта, в която се твърдят проведени
срещи между него и П. М., при които е коментиран отново въпроса за неговото
участие в управата на „О.Инк.“ АД, както и за създаването на
медиен проект. Резонно, първата инстанция е разгледала обясненията на
подсъдимия и в светлината на изнесените в пресата публикации, касателно
премахването на посредниците при доставките на газ за България, сред които е и „О.Инк.“ АД. На тази
основа, първоинстанционният съд убедително е мотивирал, както доверието си към
обясненията на подсъдимия, така и правните си изводи за липса на съставомерност
в поведението му по повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Доколкото обясненията на подсъдимия не се оборват от други
доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че същите следва да се
кредитират. При така описаната последователност на събитията
подсъдимият Д. не е имал повод да се съмнява в изнесените от него
обстоятелства, а тъкмо напротив – имал е достатъчно фактически аргументирани
основания да ги счита за верни.
В
отговор на възраЖ.ята на повереника на частния тъжител, въззивният съд намира
за нужно да отбележи на първо място, че обясненията на подсъдимия Д. не се
оборват от показанията на свидетелите на частното обвинение за това, защото
подсъдимият /видно от приложената по делото програма/ не е взел участие в
пленарните разговори, на които тези свидетели са присъствали, поради което
съдебният състав намира, че той не би могъл да знае какво се е дискутирало по
време на провеждането им. По същият начин подсъдимият не би могъл да знае и какво
е било съдържанието на проведените на „четири очи“ разговори между частния
тъжител и П. П., тъй като качеството, в което той е
участвал в официалната визита не предполага неговото присъствие на подобни
срещи. В този смисъл, логично е предвид обективната невъзможност подсъдимия Д.
да придобие преки и непосредствени впечатления от упоменатите разговори и срещи,
той да се довери на лицето, с което има общи бизнес интереси, в случая П. на „Газпром“ АД- М.. Както
правилно е отбелязал контролираният съд друг е въпроса дали казаното му е било
коректно предадено, както и дали предаващият информацията е бил добросъвестен. На
следващо място, въззивната инстанция следва да подчертае, че подсъдимият има право да навежда, каквито и да е доводи,
които да разколебават и оборват обвинителната теза, като предвид тежестта на
доказване в наказателния процес, не е длъжен да доказва, че е невинен и е
недопустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не може да докаже възраЖ.ята
си. В този смисъл подсъдимият Д. е дал обяснения,
в които не само не е затаил, но категорично е посочил източниците на
информацията си, въз основа, на която е изрекъл процесните твърдения. От друга
страна, частното обвинение не е доказало, че тази информация не е получена от
източника, посочен от подсъдимия. Обясненията на подсъдимия в тази им част освен,
че не се оборват от събраните по делото доказателствени материали, не съдържат
вътрешно противоречиви или обективно невъзможни твърдения, поради което няма
основание да бъдат игнорирани или подценени. Същевременно, в обясненията му
липсва емоционално повлияване и тенденциозност в смисъл на силно желание за
оправдаване или самооневиняване. На плоскостта на съвкупния доказателствен
материал, въззивният съд не намира основания да укори предходната инстанция за доверието
й в обясненията на подсъдимия Д., в обсъжданата им част.
На следващо
място, първостепенният
съд, съобразявайки се с правилата на доказателственото право правилно е приел,
че обясненията на подсъдимия намират подкрепа в показанията на свидетеля Я.М..
Производния характер на установените от този свидетел факти, не обуславя
отхвърляне на депозираните от него показания, както неоснователно смята
частното обвинение. Тези гласни доказателствени средства са надлежен
доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и
следва да бъдат ценени при разкриване на фактологията на деянието, наред с
останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност. В
разглеждания случай показанията на свидетеля М. действително не отразяват
личните му възприятия, а пресъздават съдържанието на непосредствено споделеното
му от подсъдимия Д. за разговорите му с М. и М., което обстоятелство е изрично
отчетено в съдебния акт. В доказателствения процес е недопустимо производните
доказателства да подменят наличните първични такива. Не съществува обаче
забрана за използване на производни доказателства въобще - липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като
средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните
доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни. В
разглеждания случай показанията на свидетеля М.
са послужили за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия, които
са източник на първични по естеството си доказателства. Проверката на
първичните доказателства е една от допустимите хипотези за използване на
производните доказателства, поради което показанията на свидетеля процесуално
законосъобразно са били интерпретирани от СРС като подкрепящи обясненията на
подсъдимия Д.. В тази насока, районният съд логически вярно е отчел, че
кореспонденцията между разказа на подсъдимия Д. през свидетеля и дадените от
него впоследствие обяснения в хода на съдебното следствие е белег за истинността
на процесуалните му изявления за разговорите му с М. иМ.и казаното от тях.
Съобразно
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият Д.
добросъвестно, последователно и обективно пресъздава реално осъществилите се
факти относно основанията и източниците на субективната му увереност при изричането на инкриминираните изявления.
Съвсем законосъобразно, районният съд
е приел, че инкриминирания с дата 22.04.2017 г., израз : На същата тази среща неговият, на П. П.,
началникът на кабинета или може би не е същата среща, то вече мина време,
излизайки от срещата, съобщава на всички …генералК., излизайки от срещата
съобщава на всички присъстващи журналисти, че са закрили вестник „Сега“.
Представяте ли си, новина от срещата на двамата президенти – че е закрит
вестник „Сега“..“, касае второто официално посещение на тъжителя, като
президент на България в Русия в периода 04-06.02.2009г. В тази насока първостепенният
съд е изложил подробни съобраЖ.я, които са правилни и се споделят от въззивния
съд, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Това следва и с оглед на
обстоятелството, че фактическите констатации на първата инстанция и направения
от нея доказателствен анализ по отношение на тази част от обвинението, не се
оспорват от страните по делото. Въззивната инстанция счита, че в случая
основния спорен момент по делото е на плоскостта на правото – т.е. дали
инкриминираното деяние осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е подадена тъжбата.
Спорът не е на ниво факти и доказателства, поради което и не намери основание
да обсъжда подробно тези обстоятелства, които и както вече бе посочено са
подробно обсъдени от първата инстанция, чийто доказателствен анализ изцяло се
споделя и от въззивния съд.
Оттук нататък в съгласие с
материалния закон първостепенният съд е приел, че подсъдимият С.Г.Д. не е осъществил инкриминираното с частната тъжба престъпление
по чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК
За да бъде осъществен съставът на
престъплението "клевета" по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на
престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно
обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършването
на престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в
диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на
престъплението "клевета" - разгласяване на позорно обстоятелство за
другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения
за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия -
относно неговото минало или настоящо поведение, укорими от гледна точка на
господстващия морал (вж. Р 464-81-І) прояви от личния му живот, негови служебни
или обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга - са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно
личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително
деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК - приписване другиму
на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети
лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (вж. Р
464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението, уредено в цитирания
законов текст е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на
дееца в посочения по-горе смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето
лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на
деянието от обективна страна не е необходимо деянието да е извършено
присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер
на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното
деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че
пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ).
Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено
от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне
едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да
не е сигурен в действителното полоЖ.е, но въпреки това да прави съответното
твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат възприети
от трето лице, но да се примирява с тази възможност.
1. По отношение на деянието от
21.04.2017 г., с инкриминиран израз: „..Спомням си
разговор с П. на България 2003-2004 г., когато той се опитваше да вК. свой
човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвоява..“, както и по отношение на израза : „…Не, не ми се обажда. Той договаря с П. П.,
оттам да се разпоредят да поставим негов приятел М. в борда на „Овергаз“,
част от второто деяние от 22.04.2017г.
Настоящата инстанция изцяло споделя
доводите на решаващия първоинстанционен съд, че подсъдимият е визирал именно
частния тъжител, предвид безспорния факт, че към периода 2003-2004 г. президент
на РБ е бил тъжителят Г.П..
За да
формира изводите си относно обективната съставомерност на вмененото на
подсъдимия Д. престъпление по този пункт от обвинението, въззивният съдебен
състав, подобно на контролирания такъв прие, че подсъдимият е направил
твърдение за обективно съществуващ факт, свързан с личността на тъжителя П.,
отнасящ се до негови действия в миналото, а именно, че в качеството си на държавен
глава – президент на Република България е използвал държания пост, който е
заемал, за да облагодетелства не по правомерен или морален начин себе си или
свой близък. Изразите са позорни, тъй като илюстрират конкретно поведение на
тъжителя, неприемливо от гледна точка на господстващите в обществото нрави. Същевременно
по делото не се установи тъжителят П. да се е договарял с П. П. за поставянето
на лицето П. М. в борда на директорите на „О.Инк.“ АД или да е извършил каквото и да било действие насочено срещу „О.Инк.“ АД, което да е от естество такова, че да
може да се приравни на „присвояване“, в какъвто смисъл са твърденията на
подсъдимия, поради което и същите следва да се квалифицират
като изцяло неверни.
Инкриминираните твърдения са доведени
до знанието на трети лица, с което е довършено изпълнителното деяние на
клеветата. Доколкото чрез изнасянето им в телевизионно интервю инкриминираните
позорни обстоятелства са станали достояние на по-широк кръг от хора, то е
осъществен и квалифициращият състав на клеветата, предвиден в разпоредбата на
чл. 148, ал. 1 т. 2 НК, а именно разпространена по друг начин - чрез ефира на
телевизия
„BIT“ и телевизия „БТВ“.
Въззивният съд напълно споделя
правните изводи на СРС по отношение на квалифициращия признак с оглед обекта на
клеветата - по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр.1 от НК. Напълно вярно първият съд е
преценил, че частният тъжител не е притежавал длъжностно качество към момента
на извършване на деянието, доколкото и да е бил президент на РБ по времето, за
което се отнасят отправените твърдения, то към момента на изричането им, същият
вече не е заемал този държавен пост.
За да
оправдае подсъдимия Д. за тези му твърдения, съставът на контролираната
инстанция е приел, че не е налице субективната страна на престъплението. Този
правен извод също е правилен и се споделя напълно от въззивната инстанция. Контролиращият
съд счита, че по отношение и на двете дадени интервюта от 21.04.2017г. и
22.04.2017 г. липсва съзнание за оклеветяване, ако и да са били изнесени в
публичното пространство факти, от други източници, които са неверни и са
унизили пострадалото лице, след като дееца не е съзнавал неистинността им. За
наказателната отговорност на автора на информацията, която се твърди да е
клеветническа, е задължително да се докаже, че е знаел или най-малкото е
допускал несъществуването на позорните обстоятелства, но въпреки това е съобщил
информация с обратно съдържание. Доказателствената съвкупност по делото
установи, че при изнасянето на инкриминираната информация, подсъдимият Д. е
имал субективната увереност, че тя е вярна. ИзлоЖ.те от подсъдимия в двете
интервюта твърдения представляват по същество препредаване на определени факти,
съобщени му от негови източници с висока степен на достоверност, поради което
подсъдимият Д. е изнесъл инкриминираните факти с ясното съзнание, че те са
истински. Казано по друг начин съобщеното от подсъдимия Д. почива на
конкретни източници, а не се е основавало единствено на собствените му виждания
и нагласи, които той е приемал и обективно са били достатъчно достоверни, за да
формират у него подобни представи. Следва да се посочи, че законът не изисква
абсолютна несъмненост в истинността на разгласените обстоятелства, каквато
предвижда за съдебните органи чл. 303, ал. 2 от НПК например,
поради което няма пречка субективната увереност на подсъдимия да се е
основавала на собствени източници, в чиято обективност последният не е имал основание
да се съмнява. Отговаряйки на журналистически въпроси по инкриминирания начин
подсъдимият е съобщил факти, за които е бил убеден, че отговарят на
действителността. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства са
истински и отговарят на действителността, основаваща се на обективни факти,
изключва субективния елемент на престъплението "клевета". Друг
е въпросът дали тази негова увереност е била вярно отраЖ.е на
обективната действителност. При това полоЖ.е, предвид липсата на умисъла за клевета във вида му, изискуем от закона,
произнасянето на първостепенния съд по това обвинение чрез оправдаване на
подсъдимия Д. като краен резултат се явява правилно.
2. По
отношение на деянието от 22.04.2017 г. в частта досежно изразите: „На същата тази среща неговият, на П. П., началникът
на кабинета или може би не е същата среща, то вече мина време, излизайки от
срещата, съобщава на всички …генералК., излизайки от срещата съобщава на всички
присъстващи журналисти, че са закрили вестник „Сега“.Представяте ли си, новина
от срещата на двамата президенти – че е закрит вестник „Сега“..“
На
първо място, правилно районният съд е преценил, че същите не са относими към
личността на частния тъжител П.. В тях липсва изнасяне на конкретни факти,
които да се отнасят до тъжителя, нито му се приписва определено поведение. Запознавайки
се с цялото съдържание на текста, съдържащ изразите, преценени от тъжителя като
клеветнически, въззивният съд не откри да се сочи, като адресат на изявлението
конкретно частния тъжител П.. Изразите започват с прякото им насочване спрямо
свидетеля Н.К. /„неговият,
на П. П., началникът на кабинета“/ и продължават с твърдения за извършени
конкретно от него действия, като в хода на изказването подсъдимият не изменя тази своя насоченост. В този смисъл правилен се явява изводът на
контролирания съд, че споменаването на частния тъжител, единствено конкретизира
момента на изричане на процесната реплика. Отделно, за да бъде ангажирана
наказателната отговорност за инкриминираното престъпление е необходимо
позорните обстоятелства да се свързват пряко с личността на тъжителя, а не тази
връзка да се извежда чрез тълкуване, предполоЖ.е или аналогия. Фактът, че частния тъжител свързва с
цитираните изявления собствената си личност не е достатъчно, за да бъде
активирана наказателна отговорност.
3. По
отношение на последното деяние от 28.04.2017 г. с инкриминирана реплика: „… Минавайки след това през П. – не знам
колко му беше важен газът, но важни му бяха паричните потоци в този бизнес, за
да може да направи през М. това, което направи П. с медиите..“.
Същественото в случая е, че това,
което е инкриминирал с тъжбата си тъжителят, е израз, който не съдържа никакви
конкретни или определени факти, които да бъдат позорящи. Както разгледан сам за
себе си, така и в контекста на цялото интервю, този израз не представлява
фактическо твърдение, защото не съдържа точна и ясна информация за конкретни
обстоятелства от личния живот или професионалната дейност на тъжителя, а е
резултат от собствени изводи, оценки и емоционални съждения на подсъдимия. Правилно
СРС е обосновал, че асоциациите и интерпретациите, които е породила съобщената
информация от страна на подсъдимия у частния тъжител нямат отношение към
наказателната му отговорност и не могат да породят такава, тъй като за
съставомерността на деянието е съществена конкретиката на употребените изрази и
оценката им от гледна точка на обществения морал, а не субективната оценка на
същите от страна на частния тъжител. Тъжителят всъщност е инкриминирал с
тъжбата своя субективен прочит на изразените от подсъдимия оценъчни съждения,
собственото си възприятие и тълкуване на думите му. Начинът на мислене обаче не
може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не
подлежат на доказване /В т. см. Р № 80-98-ІІ н. о./.
Поради неналичието на признаците на
деянията по т. 2 и т. 3 от обективна страна, въззивният съд не намира за необходимо да подлага на
обсъждане субективните такива за което и да е от тях.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от тези съобраЖ.я, Софийски
градски съд, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.11.2019 г., постановена по НЧХД № 15975/2017 г. по описа на СРС,
НО, 108 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.