РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20225330110908 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Постъпила е искова молба от Г. И. В., действащ лично и със съгласието на
своята майка Е. С. Ч. и И. И. В., действащ чрез своята майка и законен представител Е.
С. Ч. поради малолетието си, против И. Г. В., в която се твърди, че ответникът е техен
баща. С решение № 4735/09.12.2014г., постановено по гр. дело № 12503/2014г. по
описа на РС - П., ответникът бил посъден да заплаща на своите деца месечна издръжка
в размер на по 110 лв. на всяко едно от тях. От 2014г., когато е постановено съдебното
решение, досега се били променили социално- икономическите условия за живот в
страната. И двете деца били ученици и посещавали редовно занятия, което налагало
закупуване на редица учебни материали за редовна и извънкласна дейност. Г. В.
посещавал редовно и платена школа по футбол. Наложило се майката да закупи на Г. и
И. преносим компютър, за да им осигури достъп и участие в дистанционното обучение.
Този разход не бил предвиден и натоварил сериозно семейния бюджет. Отделно от
това само за заплащане на пътните разходи на децата и тези за храна в училище
ежемесечно били необходими не по-малко от 300 лв. Цялостната издръжка и
осигуряване на средствата за нея, отглеждането и възпитанието на децата до момента
се поемали от тяхната майка. За да задоволи техните текущи нужди майката била
изтеглила потребителски кредит, който погасявала до настоящия момент. В тази
връзка, след ежемесечното погасяване на кредита в размер на 244 лв., Е. Ч. получавала
трудово възнаграждение в размер на 550 лв., с които й било трудно да живее и децата
срещали сериозни и недопустими лишения. Ответникът понастоящем работил и
реализирал трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за
заплащане на издръжка. Предвид горното е направено искане съдът да постанови
решение, с което да увеличи издръжката, която бащата заплаща на своите деца от 110
1
лв. на 300 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 27.07.2022г. Направено е искане съдът да постанови решение, с което
присъдената издръжка да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се отнася, по
посочена банкова сметка на името на майката на децата.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от назначения за особен
представител ответника адв. К.. Счита, че издръжката на двете деца не следва да бъде
еднаква, с оглед факта на тяхната възраст, а и същевременно ищцовата страна не
представя обстоятелства за правно релевантни факти и обстоятелства, от които да се
определят действителните нужди на децата. По този начин ответната страна и съда
били поставени в невъзможност да преценят какъв е общият размер на издръжката за
всяко едно от децата, а оттам и частта, която следва да се поема от ответника. По тази
причина оспорва заявените в исковата молба размери на месечни издръжки за всяко
едно дете, като счита, че същите са силно завишени. По отношение на твърдението на
ищцовата страна, че ответникът реализира доходи, особеният му представител заявява,
че това не отговоря на истината. Напротив, ответникът не получавал доходи, както по
трудово, така и извънтрудово правоотношение. Направено е искане съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск за увеличаване на месечната издръжка на
всяко от децата над размера от законовия минимум, който към момента на подаване на
исковата молба е бил 177,50 лв., до предявения такъв от 300 лв.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените Удостоверения за раждане № ****** и № *******,
издадени от Община П., район ***** е, че Е. С. Ч., с ЕГН ********** и И. Г. В. ЕГН
********** са родители на Г. И. В., с ЕГН ********** и И. И. В., с ЕГН **********.
Видно от представеното Решение № 4735 от 09.12.2014г. постановено по гр.
дело № 12503 / 2014. по описа на Районен съд- П., ІІ-ри брачен състав, бащата И. Г. В.
ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на децата си Г. И. В., с ЕГН ********** и И.
И. В., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110 лева, за всяко едно от
децата, до възникване на причини, обуславящи друг размер на издръжката.
Видно от социалния доклад изготвен по делото е, че след раздялата на
родителите децата се отглеждат от тяхната майка - Е. С. Ч.. Жилището, в което живеят
в гр.П. е собственост на новия партньор на майката – К. Г., от когото същата има
****годишно дете. От проведените разговори с майката, същата споделила, че основно
тя полага грижи за децата, откакто са разделени с бащата. Ответникът рядко изплащал
определената му издръжка, като за 2022г., това се било случило три пъти. Е. работи в
****** и разполага с около 1000 лева месечен доход. Поучава помощи за трите си деца
по чл.7 от ЗСПД, в размер на 165 лева. Мъжът, с когото съжителства – К. Г. работи в
****** и оказва финансова подкрепа на семейството.
Детето И. е ученик в ***** клас в СУ *******, а Г. е ученик в ***** клас в
*******, специалност ******.
Г. тренира футбол, за което майката заплаща месечна такса в размер на 60 лева.
Към настоящия момент майката сама решава въпроси касаещи отглеждането и
2
възпитанието на децата. Помощ и подкрепа среща от страна на своите родители и на
настоящия си партньор.
Детето Г. споделя, че за Коледните празници е бил три дни при баща си Ч.,
където той живее и работи.
Видно от постъпилата справка НАП за майката Е. С. Ч. има сключен трудов
договор с *******, с осигурителен доход за м.10.2022г. в размер на 710 лева. Не
притежава недвижимо имущество и МПС. Няма регистрация като самоосигурявало се
лице и участие в търговски дружества.
От представената по делото Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние е видно, че Е. С. Ч. е декларирала, че получавания от нея доход,
ведно с допълнително материално стимулиране възлиза в размер на 991,10 лева, като
за цялата 2022г. средния им размер възлиза на 1196,53 лева. Декларира, че на
тримесeчие получава допълнително материално стимулиране от работодателя си, но
същото не е гарантирано и няма определен минимален и максимален размер. Получава
месечни надбавки в размер на 165 лева общо за трите си деца. Детето Г. получава
социална стипендия в размер на 30 лева месечно.
От представените Удостоверения издадени от ****** са видни доходите на
майката за 2022г.
В постъпилата по делото справка НАП за бащата И. Г. В. липсват данни за
сключен трудов договор и доходи. Последното трудово правоотношение на ответника
е с дата на прекратяване 01.10.2021г. Липсват данни за притежавано от него движимо и
недвижимо имущество.
От постъпилото по делото Удостоверение за родствени връзки с изх.№151118 /
14.12.2022г. за ответника е видно, че същият няма други деца.
Приобщени по делото са касови бонове за битови разходи, дрехи и за заплащане
на съответната такса за тренировки.
По делото е прието и: копие от Договор за потребителски кредит № 80900 КР-
АБ-7400/19.04.2022г. със страни ***** и Е. С. Ч., от който е видно, че същият е
отпуснат за задоволяване на лични и на семейството нужди.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието
на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени
3
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в
по-висок от присъдения вече размер на децата си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката,
размерът на доходите на всеки от родителите на децата, с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в
настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на
дължимата на децата Г. и И. издръжка. Същата е присъдена преди 8 години. За
изминалия период от време е налице рязка промяна в нуждите на децата, а и промяна
на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно две момчета
на **** и на **** годишна възраст да бъдат издържани със средства от общо 220 лева
или по 110 лева на всяко едно от тях.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на децата и на доходите на родителя, задължен с нея,
съдът намира, на базата на събраните доказателства, че децата имат нужда да
получават, а двамата родители са задължени да им осигуряват месечна издръжка в
размер на около 500 лева на дете - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия,
спорт и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със
спецификата на образованието на детето, на неговото духовно и ителектуално
развитие, за развлечения, за пътни разходи.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300 лева
месечна издръжка на всяко едно от децата си, а останалите 200 лева следва да се
поемат от майката, която полага грижи и за фактическото отглеждане на децата.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в
размер на 300 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 27.07.2022г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер.
Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна възраст,
млад и здрав е, нямащ задължение за издръжка на друг низходящ ще може да заплаща
издръжка в този размер за всяко едно от децата си, въпреки, че към настоящия момент
няма категорични данни за неговите доходи. Знае се обаче , че ответникът живее и
работи в Ч. – страна от Европейския съюз с висок стандарт на живот, където дори да
реализира доходи до размер на минималната за Ч. работна заплата, то с тях би могъл
4
да издържа и децата си като им заплаща издръжка в размер на по 300 лева за всяко
едно от тях. Следва да се посочи, че понастоящем нуждите на децата се посрещат
във възможната степен и без участието на ответника, но не е допустимо млад, здрав и
работоспособен баща да не осигурява средствата, които реално се използват за
издръжката на неговите деца. Обосновано от горните факти е финансово участие на
бащата, който не е пряко ангажиран с отглеждане, възпитание и ежедневна помощ за
децата, за разлика от майката, и следва да изпълнява задълженията си добросъвестно и
в интерес на децата, което е приоритетно по смисъла на чл.143, ал.1 и 2 от Семейния
кодекс.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка следва да допусне предварително изпълнение на решението.
Следва да се постанови издръжката да се заплаща от бащата от 1-водо 10-то
число на месеца за който се отнася по следната банкова сметка:
Е. С. Ч.
IBAN: ******
BIC: ******
********
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка за двете
деца, която възлиза на 547,20лева (петстотин четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки), на база тригодишните платежи на определената месечна издръжка,
изчислена както следва: 380 лева х 36 месеца х 4%.
Ищецът претендира разноски, такива се установиха да са направени в размер на
350 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото, изцяло в тежест на ответника ще се възложат
разноските за възнаграждение на особения представител, възлизащи на 200.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 4735 от 09.12.2014г.,
5
постановено по гр. дело № 12503/2014г. по описа на Районен съд - П., ІІ-ри брачен
състав, месечна издръжка, дължима от И. Г. В. ЕГН ********** на непълнолетното
дете Г. И. В., с ЕГН **********, чрез неговата майка Е. С. Ч., с ЕГН ********** като
УВЕЛИЧАВА същата от 110 лева на 300 лева (триста лева) месечно, считано от
27.07.2022г, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
Издръжка да се заплаща от 1-во до 10-то число на текущия месец за който се
отнася по следната банкова сметка:
Е. С. Ч.
IBAN: ******
BIC: ******
*********
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 4735 от 09.12.2014г.,
постановено по гр. дело № 12503/2014г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ-ри
брачен състав, месечна издръжка, дължима от И. Г. В. ЕГН ********** на
малолетното дете И. И. В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. С. Ч., с ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 110 лева на
300 лева (триста лева) месечно, считано от 27.07.2022г, до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
Издръжка да се заплаща от 1-во до 10-то число на текущия месец за който се
отнася последната банкова сметка:
Е. С. Ч.
IBAN: ******
BIC: ******
******
ОСЪЖДА И. Г. В. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 547.20лева (петстотин четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
6
ОСЪЖДА И. Г. В. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 200 лева (двеста лева)– заплатен от бюджета на съда хонорар за
назначения му особен представител.
ОСЪЖДА И. Г. В. ЕГН ********** да заплати на Г. И. В., с ЕГН ********** и
И. И. В., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Е. С. Ч., с
ЕГН ********** сумата от 350 лева
/ триста и петдесет лева/, представляваща направени от последните разноски в
производството за хонорар на един адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение
на решението
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7