№ 1030
гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20232120106590 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Я. Н. Н., от гр. Бургас, против
П. Н. Н., от с. Т., Община К., с която претендира да бъде прието за установено, че, на
основание наследяване и давностно владение през изминалите 20 год., ищецът е
легитимиран като собственик на 1/2 ид. ч. от следните имоти:
1. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община
К., целият с площ от 970 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – улица,
север – УПИ ХIII-***, юг – улица;
2. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община
К., целият с площ от 875 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – УПИ ***,
север – УПИ ХIII-*** и УПИ II-***, юг – улица;
3. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община
К., целият с площ от 1035 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – УПИ
***, север – УПИ II-*** и УПИ ***, юг – улица;
4. ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 48
кв. м., построена в УПИ ***, кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с
площ от 970 кв. м., и
5. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА (НАВЕС), със застроена площ от 43 кв. м., построена в
УПИ ***, кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 970 кв. м.
Ищецът претендира и отмяна на издадения в полза на ответника Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти по давност № **/17.03.2023 год., н. д. №
**/2023 год. на нотариус рег. № 255, в частта му за признатото право на собственост
1
върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: той и ответникът
П. Н. са братя; до смъртта си майка им И. М. Н.а, поч. през 2010 год., е живяла,
ползвала и стопанисвала процесните имоти, а след нейната смърт двамата нейни
наследници са продължили да ги владеят и ползват; имотите са били собственост на
дядо им М. З. М., след чиято смърт през 1986 год. майката на страните е уредила
отношенията с останалите наследници и е започна да владее тези имоти като свои,
считано от 1986 год., и владението й е било явно, спокойно, открито и
необезпокоявано; ответникът П. Н. се е снабдил с титул за собственост по давност
върху наследствените имоти – Нотариален акт № **, том I, н. д. № **/17.03.2023 год.
на нотариус рег. № 255; ответникът неправомерно е признат за собственик по давност
на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, тъй като те са наследствени и той не ги е владял;
ищецът е наследник и е владял, ползвал, стопанисвал и обработвал имотите лично
повече от 15-20 години; ответникът не е владял имотите изцяло като свои, а е владял
само своята идеална част и не е придобил собствеността върху идеалната част на
ищеца; издаденият в полза на ответника нотариален акт е пречка за ищеца, като
съсобственик, да упражнява правото си в пълен обем, а и препятства инвестиционните
му намерения, което налага и частичната отмяна на титула за собственост, на
основание чл. 537, ал. 2, ГПК.
С писмени молби от 11-и и 20.03.2024 год. ищецът е насочил претенцията си и
към нови двама ответници – Б. И. П. и Я. П. Н., конституирани с Определение №
1783/21.03.2024 год. Правният интерес от това искане е обосновано с твърдението, че
ответникът П. Н. е прехвърлил с договор за продажба правото на собственост върху
процесните имоти в полза на Б. П., която, в хода на настоящото дело, ги е продала на
Я. П. Н., съгл. представените два нотариални акта – №№ 143/30.10.2023 год. и
14.03.2024 год. на нотариус рег. № 542.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът П. Н. е депозирал писмен отговор, с който
е оспорил допустимостта и основателността на иска; изложил е следните фактически и
правно твърдения: осъществяването на фактическа власт върху имота от един от
наследниците не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за
придобиване по давност на идеалните части на останалите наследници, тъй като такъв
наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници, а за да се превърне във владелец на
целия имот този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
сънаследници и съсобственици, т. е. да доведе до знанието им намерението си да свои
имота изцяло, или да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у
тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта; да установи не само, че
наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но
също така фактът, че намерението му да го държи за себе си е бил изрично
демонстриран пред останалите сънаследници; ищецът не е демонстрирал намерението
си спрямо останалите сънаследници на М. З. М., да свои 1/2 ид. ч. от имотите за себе си
и да ги е уведомил, че отказва да признае правата им; по делото няма данни какво е
било отношението на останалите наследници на общият наследодател, но от 1986 год.,
2
когато е починал общият наследодател – М. З. М., в имота до смъртта си през 2010 год.
е живяла дъщеря му И. Н.а, а след нейната смърт там е живял ответникът П. Н.;
неговото владение не е било отблъснато, следователно в полза на ищеца не е текла, а и
от 1993 год. не би могла да изтече предвидената от закона 10-годишна придобивна
давност, тъй като от 1993 год. ищецът не е владял имотите; ответникът
безпрепятствено и необезпокоявано е живял в имота от 1993 год. до настоящия
момент; имотите са била владени и от ответника още от 1990 год.; след смъртта на
наследодателя И. Н.а през 2010 год. ищецът се е опитвал да посещава имотите, но не
бил допуснат в тях от ответника, който така е манифестирал по открит и недвусмислен
начин своето намерение спрямо другия наследник, че отрича правото му на
съсобственик и тази негова воля е достигнала до знанието на ищеца; основанието на
молбата по чл. 537, ал. 2, ГПК е пряко обвързано и зависи от уважаване на главния иск
за собственост по чл. 124, ГПК, т. е. и двата следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът Б. П. не е депозирала писмен отговор по чл. 131, ГПК; в
проведеното по делото на 15.05.2024 год. открито съдебно заседание е оспорила иска
като неоснователен; не е ангажирала доказателства.
Ответникът Я. П. Н. не е представил писмен отговор по чл. 131, ГПК, не е
изразил становище по селото и не е ангажирал доказателства.
Съдът намира предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1, ГПК и молбата
по чл. 537, ал. 2, ГПК за допустими; налице е правен интерес от исканията, предвид
съществуващия между страните правен спор за легитимацията на ищеца като
собственик на 1/2 ид. ч. от имотите. Искът е подсъден на БсРС като първа инстанция,
вкл. и по местна подсъдност, и не са налице отрицателни предпоставки за
предявяването му.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представените удостоверения, ищецът Я. Н. и ответникът П. Н. са
легитимирани като наследници по закон на майка си И. М. Н.а, поч. през 2010 год.,
която е наследник по закон на баща си М. З. М., поч. през 1986 год.
С Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №
122/27.02.1973 год. на нотариуса при БсРС, М. З. М. е признат за собственик на две
дворни места – парцел *** и парцел VII-** по плана на с. Т., Община К.. Видно от
представената скица, изд. от същата община, с промяна на регулацията от бившия
УПИ VII-** са образувани УПИ ХI-**, УПИ *** и УПИ ***, а в първия от
новообразуваните имоти съществуват и две постройки – масивна жилищна сграда и
полумасивна постройка.
Ищецът твърди, че след смъртта на майка си И. Н.а е продължил да ползва
3
имотите, като владението му не е било прекъсвано или смущавано; не е било
манифестирано и намерение за своене на целите имоти от страна на брат му –
ответника П. Н.. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. С. Д., без
родство със страните, който сочи, че след смъртта на майка си синът й Я. Н. останал да
живее в къщата и да ползва целия двор; след 2011 год. брат му П. Н. също се установил
да живее трайно в имота, в пристройката зад жилищната сграда, като двамата братя
обработвали двора и отглеждали заедно прасета в него.
Ответниците П. Н. и Б. П. оспорват иска с твърдение, че Я. Н. не се е грижил за
майка си и не е ползвал наследствените имоти, тъй като е купил друг двор, в края на
селото, където се помещавал. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията
на свид. Г. Д., без родство със страните, който сочи, че Я. бил прогонен от майка си от
дома й и след нейната смърт той не е идвал в имота, който бил ползван само от сина й
П.
Ответникът П. Н. се е снабдил с титул за собственост върху процесните имоти,
на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имоти по давност №
**/17.03.2023 год., н. д. № **/2023 год. на нотариус рег. № 255.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
положителен установителен иск за основателен. Предметът на доказване е свързан с
установяване материално-правната легитимация на ищеца като собственик на спорната
1/2 ид. ч. от имотите, на основание наследяване и давностно владение (според
петитума на исковата молба). По делото е установено, че майката на Я. и П. Н.и е била
собственик на петте процесни имота и те, като част от наследствената маса към
момента на смъртта й, са придобити от двамата й сина при равни квоти от по 1/2 ид. ч.
– чл. 5, ал. 1, ЗН. При съобразяване с изложените от страните твърдения и с издадения
в полза на първия ответник констативен нотариален акт, на главно и пълно доказване
подлежи фактът, че удостовереното от нотариуса в обстоятелствената проверка право
на собственост не съществува в полза на П. Н. (Тълкувателно решение № 11/21.03.2013
год. по тълк. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС). Според съда, такова главно
доказване е проведено от ищеца, поради което не може да се направи извод, че
придобивната давност, като оригинерен способ, е породила правното си действие за 1/2
ид. ч. от имотите в полза на П. Н.. При наличие на съсобственост, възникнала от
наследяване, упражняващият фактическа власт върху имотите наследник е владелец на
собствената си част от наследеното имущество и е държател на дела на другите
сънаследници. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на
закона – Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по тълк. д. № 1/2012 год. на ОСГК,
страната, която се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, следва да
докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо другия съсобственик
намерението си да владее неговата идеална част за себе си. В настоящия казус липсват
убедителни данни, че през периода 2010-2023 год. наследникът П. Н. е установил
4
фактическа власт върху целия наследствен имот, в т. ч. и върху частта на брат си Я. – в
тази насока е проведено и насрещно доказване от ищеца, чрез показанията на свид. С.
Д., който сочи, че след смъртта на майка си Я. продължил да ползва наследените къща
и двор, като сеел зеленчуци и отглеждал прасета. Делото не съдържа доказателства, че
П. Н. е отблъснал владението на брат си Я. върху наследствената му 1/2 ид. ч. от
имотите, нито че е завладял изцяло имотите, изключвайки достъпа му до тях, поради
което не е налице обективният елемент на владението – упражняването на фактическа
власт върху спорната 1/2 ид. ч. от съсобствените имоти.
По делото не е доказано и намерението на П. Н. да свои наследствената част на
брат си от процесните имоти, т. е. да промени държането им във владение.
Установяването на владение и върху придобитата по наследство от ищеца 1/2 идеална
част от имотите изисква наследникът П. Н. по недвусмислен и ясен начин да е
обективирал пред брат си волята си, че счита целия имот за свой – да доведе до
знанието му намерението си да владее целия имот само за себе си (в този смисъл са
Решение № 76/15.06.2022 год. по гр. д. № 4761/2021 год. на I ГО на ВКС и Решение №
60126/21.01.2022 год. по гр. д. № 4044/2020 год. на I ГО на ВКС). Доказателства в тази
насока не са представени, а и от показанията на разпитаните свидетели не се
установява манифестиране на такова намерение от ответника П. Н.. Намерение за
своене е обективирано от посочения ответник едва със снабдяването му с
констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка на 17.03.2023 год., но към
тази дата не е изтекъл 10-годишен срок за несмущавано владение, поради което не е
настъпила правната последица по чл. 79, ал. 1, ЗС – придобиване на собствеността по
давност (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по тълк. д. № 4/2012
год. на ОСГК на ВКС.
Твърдението на свид. Г. Д., че майката е изгонила сина си Я. от дома си, не се
основава на лични впечатления, а и такова поведение на майката няма отношение към
наследственото правоприемство за сина й, който не е бил обявен за недостоен да
наследява – чл. 3, ЗН, нито към твърдяното от П. Н. собствено давностно владение след
смъртта на майката.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, тъй като ищецът е легитимиран като приобретател на 1/2 ид. ч. от
процесните имоти, на основание наследствено правоприемство. Съдът не следва да се
произнася по твърдението в исковата молба за придобиване на имотите по давност от
Я. Н., тъй като е установено правното основание, на което ищецът е легитимиран като
собственик – наследяване. Давностното владение е оригинерно основание за
придобиване правото на собственост, което не може да породи действие за период,
през който субектът вече е бил придобил вещта на друго годно правно основание.
Предвид основателността на предявения положителен установителен иск,
5
съдът следва да отмени частично издадения по обстоятелствена проверка нотариален
акт, легитимиращ първия ответник – Я. Н. Н., като собственик на 1/2 ид. ч. от петте
наследствени недвижими имота – чл. 537, ал. 2, ГПК (3/2012-2012-ОСГК на ВКС).
Основателността на иска налага в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в общ размер от 1315 лева – сбор от платените
държавни такси и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 и 81, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение
ответниците П. Н. Н., ЕГН **********, Б. И. П., ЕГН **********, и Я. П. Н., ЕГН
**********, тримата с адрес с. Т., Община К., че, на основание наследяване на майка
си И. М. Н.а, поч. на 13.08.2010 год., ищецът Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
е собственик на 1/2 (една втора) ид. ч. от следните недвижими имоти:
1. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община
К., целият с площ от 970 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – улица,
север – УПИ ХIII-***, юг – улица;
2. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община
К., целият с площ от 875 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – УПИ ***,
север – УПИ ХIII-*** и УПИ II-***, юг – улица;
3. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община
К., целият с площ от 1035 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – УПИ
***, север – УПИ II-*** и УПИ ***, юг – улица;
4. ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 48
кв. м., построена в УПИ ***, кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с
площ от 970 кв. м., и
5. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА (НАВЕС), със застроена площ от 43 кв. м., построена в
УПИ ***, кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 970 кв. м.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижимr имоти по давност № **/17.03.2023 год., т. I, н. д. № **/2023 год. на
нотариус рег. № 255, в частта му, с която ответникът П. Н. Н., ЕГН **********, е
признат за собственик на 1/2 ид. ч. от описаните пет недвижими имота.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН **********, Б. И. П., ЕГН **********, и Я. П. Н.,
ЕГН **********, тримата с адрес с. Т., Община К., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплатят на Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б., деловодни разноски в размер от
1315 лева.
6
УКАЗВА правото на страните за отбелязване на съдебното решение в
Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7